Въпроса
задава в своя статия д-р Анета Стоянова, преподавателка по български език в
Медицинския университет в София и редакторка на научни текстове. В предаването „За
думите“ д-р Стоянова представя основанията си за него.
„Правописът е тема,
която ме вълнува. Тя е в основата на моята работа и е свързана особено с
редакциите, които извършвам… Непрекъснато използвам правописния речник и
всичко, което стои в него знам, че трябва да бъде спазвано във всяка една
официална ситуация, защото такъв е регламентът.
Какво
наблюдаваме обаче в езиковата ситуация в цялата страна, вече тук можем много да
разсъждаваме защо тези правописни правила не достигат до хората. Моето
наблюдение е, че имаме едно граматическо обяснение на голяма част от тях и
граматиката като наука вече опосредства достигането на хората до самите правописни
правила. Ето защо един човек, който работи в каквато и да е сфера, с каквото и
ниво на образованост да бъде, задължително трябва да се занимава с граматика
много задълбочено, за да успее да усвои тези правила и да ги следва във своята
писмена практика, което според мен не се получава.“
Знаем колко
чувствителни са хората към родния език, но някак си не се прави разлика между
владеенето на езика и владеенето на правописа и правоговора. А те така
неразривно ли са свързани?
„Книжовната
норма достига до хората чрез определени правила.
След
като те се фиксират, това вече е акт на кодификация и трябва да изпълняват роля
на закон за хората. Разбира се, че българските потребители на българския език
владеят езика, то е естествено явление, неразривно свързано с живота им от
самото им раждане. Така че цял живот един българин, който използва този език,
разбира се, че го владее, но, за да твори писмени текстове, което му се налага,
независимо в каква сфера работи, дори в ежедневието, той трябва да премине през
граматиката като правила, както казах. Това не е езикът в неговото владеене,
това е граматиката като наука. Граматиката като наука е сфера на работа на
определен кръг. Това са езиковедите, това са хора, които работят в тази област
като тяхна професия или като техни интереси, но те са сравнително малка част,
логично, от целия български народ…
Хората могат да се
развиват на много високо научно ниво, но в някоя друга наука. Няма как да изискваме
от хората, от всички хора, да се интересуват от граматика. Така че владеенето
на езика, владеенето на граматиката и следването на правописните правила са
различни неща. Т.е. тук трябва граматиката като обяснение на тези правила да
отстъпи назад и между хората и правилата да се построи един мост. За тази цел
тези правила трябва да бъдат опростени, за да бъдат достъпни, да бъдат
разбираеми.“
Владеенето на
правилата за правопис от друга страна е белег за образованост и хората, които я
имат, трудно ще се съгласят с отпадането на някои от тях и се дразнят от
неспазването им.
„Да,
разбира се, че лично мен ме дразни, но професионализмът е в това да прозрем
къде е проблемът. Дали е в хората или е в правилата и какво може да се направи,
защото това, което е в момента, което наблюдаваме относно правилата, е хаос.
Може да ни дразни, но езикът си върви по свой път. Езиковата практика се
развива с много фактори и ние не можем да я задържим в някаква предишна фаза.
Щом настъпват промени, ние трябва да се съобразяваме с тях. Тези правила трябва
да са адекватни на промените в езиковата практика, в езиковата култура на
хората.
В
днешно време всичко се случва много бързо. Животът просто ни притиска с
темповете си и няма как в процеса на говорене или писане в потока на речта ние
да спираме да правим лингвистични анализи. Дори да ги владеем за отделните нива
на езика – морфология, синтаксис – за да се изразим правилно според тези
правила, за да напишем правилно един текст, ние трябва да спираме непрекъснато
и да правим анализи, което не се случва. И това е причината всеки да пише както
си иска, защото съдържанието му е по-важно и по този начин правилата се
отдалечават от хората и те остават в една затворена система там при техните
създатели.“
Все пак не може да има
норма без правила, т.е. тя трябва да е споделяна. Какви правила според вас имат
място в кодекса на писмената реч?
„Лично
според мен, трябва да се направят адекватни проучвания на езиковата практика и
вече кодификаторите са тези, които трябва да преценят каква форма на дадено
правило може да бъде приложима, защото езиковата практика така казва.
Примерно
да вземем темата със слято, полуслято, разделно писане, която всички знаем, че
е много сложна. Тя е абсолютно неприложима в езиковата практика, но предполагам
че кодификаторите са доволни от това, което са създали, въпреки че то остава
само при тях. За тези три типа изписване тук са нужни два-три анализа
лингвистични. Да започнем с морфологичния. Трябва да разделим думите на
съществителни и прилагателни, наречия, съюзи и вече от там нататък почваме със
синтактични анализи. Примерно, прилагателното от синтактична гледна точка може
да бъде изписано полуслято, може да бъде изписано слято. Кой ще почне да прави
тези анализи…
Какво
става в случая? Игнориране на правилата. Това е резултатът…
В
момента има пълна абдикация от правилата.“
Чуйте
цялото интервю с д-р Анета Стоянова в звуковия файл
Автор: Венета Гаврилова – Източник : https://bnr.bg/main/post/407656/koy-na-kogo-sluzhi-pravopisat-na-obshtestvoto-ili-obshtestvoto-na-pravopisa