“Антарктическите хора“ представя Даниела Паскал – млад учен, която изследва тайните на Антарктика, и по-точно климата на едно от най-отдалечените и чувствителни места на планетата. Не пропускайте тази история.
Даниела Паскал е постдокторант в Horia Hulubei National Institute – водещ център на Румъния в областта на физиката, ядрените изследвания и приложните геонауки. Там тя работи в специализирана лаборатория за радиометрично датиране, където с помощта на изключително прецизна апаратура се анализират редки изотопи, използвани за определяне възрастта на геоложки и ледникови форми.
Научната ѝ специалност е глациология и ледникова геоморфология – дисциплини, които изследват ледниците, формите, които те оставят в ландшафта, и историята на тяхното отстъпление във времето. В периода на антарктическите си теренни изследвания Даниела събира скални проби от ледникови форми, които по-късно се анализират в лабораторията, за да се възстанови историята на ледниците и климатичните промени в далечното минало.
Работата ѝ на терен се осъществява с логистичната подкрепа на Българската антарктическа база, като част от международното научно сътрудничество в региона. Тези изследвания допринасят за по-доброто разбиране на дългосрочните климатични процеси в Антарктида – един от най-чувствителните индикатори за промените в глобалната климатична система.
Паралелно с антарктическата си работа, Даниела участва и в международния проект ChronoCaRP, който изследва как климатът и тектоничните процеси са оформяли планинските ландшафти в Южните Карпати и Северните Балкани, включително Рила и Пирин в различни времеви мащаби. Всички тези изследвания имат една обща цел – да помогнат по-добре да разберем миналото на Земята, за да можем по-отговорно да мислим за нейното бъдеще.
„Казвам се Даниела Паскал и съм в Антарктика за втора поредна година. През първата участвах в подготвителния етап на нашия проект – тогава събрах първите проби от скали, за да проверя дали методът ни работи. Сега вече съм в основната фаза на изследването и в института анализираме данните, които тези скали ни дават.
Работя с метод, който използва така наречените космогенни нуклиди – това са атоми, които се образуват, когато космическите лъчи достигнат земната повърхност. Когато ледниците се отдръпнат, скалите под тях остават изложени на космическо облъчване и в тях започват да се натрупват тези атоми. По тяхното количество можем да разберем от колко време дадена скала е била без ледено покритие.
Ледниците не изчезват напълно – те оставят след себе си характерни форми и следи в ландшафта. Тези форми са изключително ценни за учени като мен, защото действат като своеобразни „фосили“ на климатичната система. Те ни разказват кога ледът се е придвижвал напред, кога се е отдръпвал и как се е променял климатът в миналото – много преди да съществуват метеорологични станции или сателити.
Можем да си представим тези скали като капсули на времето. В тях е записана информация от хиляди, дори милиони години. Процесът е подобен на излагането на слънце – ако стоите дълго без защита, кожата ви се променя. По същия начин скалите „помнят“ колко дълго са били изложени на космическите лъчи, след като ледът се е отдръпнал.
След като съберем пробите, те се обработват в лаборатория, където измерваме много малки количества от определени атоми с изключително прецизни уреди. Това ни позволява да изчислим времето, през което скалата е била без ледено покритие.
Тези знания са изключително важни. Ако искаме да разберем каква част от климатичните промени се дължат на човешката дейност и каква – на естествени процеси, трябва много добре да познаваме миналото. Само така можем да правим по-точни прогнози за бъдещето.
Всяка скала има своя история, понякога разказваща за хиляди години. Нашата работа като учени е да я „чуем““и да се учим от нея.
И накрая бих искала да благодаря на Българския антарктически институт за възможността да бъда тук за втора поредна година. Надявам се това да е началото на едно дългосрочно и успешно сътрудничество.“
Интервю на Марина Великова с Даниела Паскал в рубриката на БНР „Антарктическите хора“.
Автор: Марина Маринова – Източник : https://bnr.bg/main/post/443538/daniela-paskal-izsledva-dvizhenieto-na-lednitsite-tezi-kapsuli-na-vremeto