В зависимост от фермата смъртността е различна – може да
бъде 5-10% от произведените за месец животни.
Всички тези животни трябва да се дадат на инсинератор, за да бъде спазена
биосигурността. В момента продължаваме
да ползваме инсинераторите, но заплащаме за това.
Това обясни пред БНР Венцислав Славов, член на УС на Асоциацията
на индустриалното свиневъдство в България, по темата с блокираната дейност на инсинераторите
у нас, след като земеделският министър Иван Христанов предприе мерки в тази
сфера.
Държавата има сключени договори и нито един бизнес оператор не е предвидил в бюджета си за тази година подобни
големи разходи – това е големият проблем, подчерта Славов.
Ние нямаме друга възможност. Не можем да ги оставим
на пътя или някъде в центъра на града. Ние си плащаме за това, въпреки че
ангажиментът на държавата е друг. Това натоварва нашите бюджети. Държавата
трябва да осигури нормални условия за нашето съществуване.
Изгарянето
на умрелите животни не генерира никакви приходи. Това са 100% разходи. ЕК
е предвидила средства, с които да се покриват разходите за тези изгаряния. Държавният бюджет покрива разходите за
обезвреждането на отпадъците, като тези средства се реимбурсират от
европейския бюджет и това е дългосрочна политика, коментира в предаването
„Преди всички“ Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на
птицевъдите. По думите му, в
птицевъдството обичайната смъртност е по-ниска от тази в свиневъдството –
не надхвърля 1%, освен ако няма заболявания и форс мажор.
Договорите
с лицензираните фирми по обезвреждане ги сключва държавата и
ние нямаме никакво отношение, уточни той и напомни причината днес капацитетите
да са недостатъчни:
Истината за тези капацитети в България трябва да си я
признаем и тя не е от днес. Ние си разрушихме старите капацитети, които ги
имаше почти по цялата страна – към старите месокомбинати, и такива капацитети в
момента са недостатъчни. Това прави доста скъпо обезвреждането на отпадъците,
защото по-големите разходи са за транспортирането им.
Гълъбов отбеляза още, че преди време е било предложено по форс мажор всяка ферма да може да разполага
с инсинератор, когато капацитетите на специализираните лицензирани оператори
са недостатъчни, но законодателни
промени са затруднили регистрирането на такива малки инсинератори. Затова сега
в животновъдните обекти те се броят на пръсти.
Ако
не беше направено това изменение на закона, сега щеше да има над 100 такива
инсинератори, изтъкна Гълъбов.
Цялото интервю на Веселина Миланова с Венцислав Славов и Ивайло
Гълъбов слушайте в звуковия файл.
Автор: – Източник : https://bnr.bg/main/post/442663/zhivotnovadi-nyamame-predvideni-v-byudzhetite-razhodi-za-insineratori