Анализирайки последните налични данни за БВП и инфлацията, ОББ коментира ключови тенденции в динамиката на тези макроикономически индикатори. 
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ, през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.9% реално на годишна база.
„Както очаквахме, ръстът бе по-нисък от този през първото тримесечие (2.2%), поради устойчивата макар и намаляваща инфлация, техническата рецесия при най-големия ни търговски партньор Германия, както и други партньори от ЕС, и очакванията за повишаване на лихвите в страната. В тази посока влияеше и двугодишната политическа криза, която приключи с гласуването на ротационното правителство в края на тримесечието (на 6 юни)“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 

„Въпреки тези фактори растежът на националната икономика беше по-висок в сравнение с други страни от ЦИЕ. Той беше отрицателен например в Унгария ( -2.3%), Полша (-1.4%), Чехия (-0.4%), а в Словакия положителен (1.6%), но по-нисък от този в България. Една от причините за по-добрия резултат у нас беше, че покачването на лихвите под натиска на тенденцията в еврозоната беше минимално. От друга страна, значителният относителен дял на услугите в БВП (61.1%), които са по-независими от затегнатата международната среда в сравнение със стоките (особено във второто тримесечие), стабилизираше икономическата активност в страната.“, допълни Калчев.
От страна на търсенето ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори до 4.0% (реално) спрямо второто тримесечие на 2022 г., на практика неповлияно от все още високата инфлация в страната.
„Особено положителен факт за тримесечието беше силният ръст на инвестициите със 7.3%, за трето поредно тримесечие след седем тримесечия на спад преди това.“, акцентира д-р Калчев.
Нетният експорт остана силно отрицателен, задържайки увеличението на БВП през тримесечието, въпреки сериозния годишен спад на вноса с -6.9% на фона на незначително забавяне при вноса с -0.9%.
„От страна на производството ръстът на икономиката се движеше главно от услугите, които нараснаха умерено с 2.1% (реално), но поради големия си относителен дял задвижиха цялата икономика нагоре. Срещу тази динамика работеше индустрията, която се сви с -1.0% спрямо второто тримесечие на миналата година. На този фон селското стопанство и строителството (и двете с доста по-малка тежест в БВП) поставиха ясни положителни акценти, нараствайки, съответно, с 4.2% и 5.8%.“, продължи Емил Калчев
„За първото полугодие икономиката на страната реализира 2.0% реален ръст, което я изключва от стагфлационния сценарий, характерен за някои страни от еврозоната и ЦИЕ. За цялата година оставаме умерено оптимистични, очаквайки реален ръст на БВП от 1.8%, тъй като по наша оценка ръстът през второто полугодие на годината ще достигне 1.5%.“, прогнозира г-н Калчев. 
Хармонизираната инфлация отново намаля през август – до 7.5% (спрямо август 2022 г.), след като за юли тя бе по-висока от тази през юни. Базисната инфлация (без храни и горива) също спадна – до 9.5% през август, преминавайки на едноцифрена територия. 

Българското индустриално производство продължава да се свива, като записва осми пореден месец на годишен спад. Индексът на промишленото производство намалява през август с 9.7% на годишна база, като продължава тенденцията през 2023 да няма нито един месец на годишен ръст, става ясно от календарно изгладените данни на Националния статистически институт.
Данните не са изненадващи, тъй като през миналата 2022 година родното индустриално производство бе лидер по ръст в Европейския съюз, което означава, че спадовете през тази година идват след доста висока база, постигната през предходната 2022 година. Понижението в производството се случва на фона на забавянето на икономиката, както у нас, така и сред основните икономически партньори на страната ни.
На месечна база промишленото производство записва ръст от 1.3% през август спрямо преходния месец, според предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 40.7%, в добивната промишленост – с 12.1%, и при преработващата промишленост – с 1.9%.
В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29.7%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 24.8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 20.5%.
ОЩЕ: Седми пореден месец на спад в българското производство

Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 24.3%, производството на превозни средства, без автомобили – с 21.2%.
Месечни изменения
Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост – с 5.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1.6%, и в преработващата промишленост – с 1.5%.
ОЩЕ: Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 48.0%, производството на химични продукти – с 15.4%, производството на превозни средства, без автомобили – с 11.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 10.0%.

Намаление е регистрирано при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 6.8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение – с 4.7%, производството на мебели – с 4.2%.
 ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа

Нов съвместен изследователски институт ще бъде открит между японската „Мейджи“ и държавната компания „Ел Би Булгарикум“. Научно-развойният център ще бъде фокусиран върху изследователската дейност и иновациите в сферата на млекопроизводството. Целта е съвместният институт да стартира още през 2024 г., обявиха от пресцентъра на Министерството на икономиката след срещата на ресорния министър Богдан Богданов и Н. Пр. Хироши Нарахира, извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България.
„Чрез създаването на центъра за научна и развойна дейност ще издигнем сътрудничеството между „Ел Би Булгарикум“ и японската „Мейджи“ на следващо ниво – ще създадем нови продукти и ще имаме възможност да отворим нови пазари“, заяви министър Богданов. По думите му това ще даде основа за солидно партньорство и в следващите 50 години.
Проектът е предложен още преди 2 години от японска страна, но от българска страна е имало забавяне в изпълнението му, особено през настоящата година.
По думите на министър Богданов забавянето на проекта и липсата на ясна стратегия и визия на старото ръководство – как трябва да се развива „Ел Би Булгарикум“, е сред основните причини то да бъде сменено.

Снимка: Министерство на икономиката и индустрията
„Гарантирам ви, че ще бъде направено всичко възможно от новото ръководство на държавната компанията, за да бъде наваксано закъснението и новият център да заработи през 2024 г., по случай 50-годишнината от сътрудничеството между компаниите“, заяви той.
Поставената основна задача от министър Богданов на новото ръководство на „Ел Би Булгарикум“, е да изготвят стратегия и бизнес програма за периода 2024-2026 г., се посочва още в съобщението. „Основен фокус в новата стратегия е компанията да се съсредоточи върху научноизследователската и развойната дейност и върху разработването на иновации, нови продукти и щамове“, допълни министърът на икономиката и индустрията.
Той посочи, че търговско-икономическите отношения с Япония са изключително важни за страната ни, а партньорството между „Мейджи“ и „Ел Би Булгарикум“ е знаково за развитието на българо-японското сътрудничество.
Според министър Богданов сътрудничество с японски компании може да се търси и в производството на системи за съхранение за енергия, както и в изграждането на индустриални зони, свързани с конкретни индустрии.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Още една азиатска държава ще произвежда българско кисело мляко
Кога пускат на пазара първите защитени марки българско кисело мляко?
Страна от Източна Европа може да произвежда българско кисело мляко
Защо ДКК освободи изпълнителния директор на „Ел Би Булгарикум“?

Държавата ще предупреждава фирмите при риск от фалит чрез специална публично достъпна система за ранно предупреждение при опасност от изпадане в несъстоятелност. Паралелно с това затруднените бизнеси ще имат право да се възползват от специализирани консултантски услуги в областта на бизнес управлението, счетоводството, финансите и правото, предоставяни от външни експерти.
Това предвижда проект на Наредба за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност, публикуван за обществено обсъждане в портала strategy.bg.
Според предложението, Изпълнителната агенция за насърчаванe на малките и средни предприятия (ИАНМСП) ще има задължението да администрира системата за ранно предупреждение при опасност от изпадане в несъстоятелност.
Системата представлява публично достъпна безплатна онлайн услуга, където фирмите у нас ще могат да извършват самооценка дали има вероятност от изпадане във фалит.
Системата ще осигурява „алгоритъм за изчисление на показали за финансово състояние на предприятието, както и друга подходяща информация за задължения, вземания и начин на управление на бизнеса и предоставя кратък доклад с резултатите от оценката и общи препоръки за действие.”, пише в предложението.
ОЩЕ: Повече от половината фирми у нас имат 0 служители
„Достъпът до системата за самооценка е доброволен, безплатен и съобразен с изискванията за поверителност и защита на обработваната информация. Данните, необходими за изчисляване на финансовите показатели на предприятието, не подлежат на запис и контрол от страна на оператора на системата.”, пише в предложението.
„България няма предупредителна система, която да оказва конкретна подкрепа на длъжниците, като им посочва опасността от изпадане в затруднение. Системи за ранно предупреждение се разработват единствено от банките за целите на управлението на кредитния риск.”, посочват от вносителите.
ОЩЕ: Нараства лихвата за просрочени задължения към държавата
„Наредбата представя система от инструменти за ранно предупреждение, чрез които да известяват предприятията за тяхното финансово състояние и при наличие на данни за финансови затруднения, които може да доведат до неплатежоспособност или несъстоятелност, да ги подпомогнат чрез предоставяне на насоки, съвети или консултации за подобряване на финансовото състояние и за предприемане на превантивни действия.”, пишат вносителите.

Държавата ще изгради специална онлайн система, чрез която фирмите у нас ще могат да извършват самооценка дали се намират в опасност от изпадане в несъстоятелност или неплатежоспособност. Предвидени са и безплатни консултантски услуги;
Снимка: iStock
Фирмите ще могат да получат насоки и съвет безплатно от служители на ИАНМСП или от външни изпълнители на място или дистанционно чрез телефон, електронна поща и други.
Специализираните консултантски услуги на фирмите ще бъдат предоставяни от външни експерти – „инвестиционни консултанти, счетоводители, адвокати, синдици или други специалисти с придобита образователно-квалификационна степен бакалавър, магистър или доктор в областта на бизнес управлението, счетоводството, финансите и правото, притежаващи най-малко 8-годишен стаж по придобитата специалност, а в случаите, когато се изисква по закон и придобита правоспособност.”, пише в предложението.
Консултантите предоставят специализирани консултантски услуги след вписването им в списък, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАНМСП.
Вписването на консултанта в списъка става чрез заявление, както и при „изрично съгласие за предоставяне на специализирани консултантски услуги при поискване от предприятия при вероятност от несъстоятелност”. Консултантите ще могат да бъдат подпомагани от доброволци. Предвидени са и изисквания за предоставяне на консултантската услуга, като експертите няма да имат право да сторят това, ако са съпруг на ползвателя на услугата, негов кредитор или са в близки взаимоотношения, поставящи под въпрос неговата безпристрастност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле

Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г.
Кризата с недвижимите имоти в Германия взима първите си големи жертви
Задължителни осигуровки в пълен размер и по гражданските договори

Не са изключени трудности за газовия пазар в Европа в края на зимата, предупреди Международната агенция за енергията (МАЕ). Възможни причини за това са най-вече студена зима и нови ограничения върху доставките на руски газ по газопроводите. Това се посочва в доклад за перспективите на газовия пазар до 2026 г., публикуван днес, предава БТА, като цитира Франс прес.
„Въпреки постепенното възстановяване на баланса на газовия пазар рисковете и несигурността натежават върху перспективите за зимния сезон 2023-2024 г.“, посочват авторите на доклада.
Газовите хранилища в ЕС може да са почти запълнени – до 96% в началото на отоплителния сезон, обяви МАЕ, но изрази предпазливост за сигурността на доставките с оглед на опасенията за недостиг.
„Студена зима в съчетание с по-малка наличност на втечнен природен газ, доставян с плавателни съдове, и нов спад на доставките на руски газ по тръбопроводите може отново да породи напрежение на газовия пазар най-вече в края на зимата 2023-2024 г.“, обяснява базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

„Рискът от колебливост на цените, най-вече в случай на студена зима, е обезпокоителен“, се посочва в комюникето на ОИСР.
След началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Москва намали значително доставките на газ за ЕС по тръбопроводите, като принуди страните членки спешно да реорганизират снабдяването си. Така повишиха със 70% покупките на втечнен природен газ миналата година, като над 40% от тях са от САЩ, но и от Русия (17% от европейските покупки на газ януари-юли 2023 г.).
„Ние сме в по-добра позиция тази година“, но Европа се сблъсква с „поне две големи предизвикателства“, заяви на 18 септември в Париж ръководителят на МАЕ Фатих Бирол. „На първо място, ако зимата е доста по-сурова, отколкото миналата година. На второ място, Европа още получава газ от Русия и тези доставки могат да се понижат от днес за утре“, посочва той. Няколко страни от Източна Европа продължават да получават малки количества руски газ през Украйна.
Въвеждането в експлоатация на нови мощности за втечнен природен газ се очакват през 2025-2026 г. и това „може да смекчи някои опасения, свързани със сигурността на снабдяването, с които пазарите се сблъскват, откакто Русия започна да спира доставките си“. Това заявява Кейсуке Садамори, директор за енергийните пазари и сигурността в МАЕ, цитиран в доклада.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зимата се отлага: Цените на газа в Европа тръгват надолу заради мекото време
Случи се: Европейските компании вече съхраняват газ в Украйна
Вносът на втечнен газ в Европа спадна до невиждани нива
Загуби ли Русия енергийната битка в Европа?

Запознайте се с особеностите на лицензираните онлайн казина в Германия и разберете как те се отличават от платформите за хазарт в страната ни. 
С какво се отличават онлайн казината в Германия
Онлайн залозите в лицензирани платформи за хазарт се счита за законна дейност в Германия от сравнително скоро, а именно от 2021 год. През лятото на тази година, беше обявено, че лица над 18 годишна възраст имат правото да залагат в онлайн казина. С какво обаче платформите за хазарт в Германия се различават от тези тук, ще обсъдим в следващите редове.
Особеностите на онлайн казината в Германия
В Германия, разнообразието от платформи за хазарт никак не е малко. За да се появи едно казино на пазара обаче, то трябва да притежава валиден лиценз. С други думи, потребителите в Германия могат да играят само в надеждни сайтове, лицензирани от Die Gemeinsame Glücksspielbehörde der Länder. Има множество платформи, предоставящи информация за най-добрите сайтове за онлайн казина в Германия,а OnlineCasinosDeutschland.com определено е най-добрата сред тях.
Освен със сигурност, онлайн казината в Германия се отличават и с още няколко особености. Игрите и платежните методи в немските сайтове за залози са различни от тези достъпни тук. Има разлики и в лимитите за депозит и теглене.
Видове игри
Както вече споменахме, игрите в немските казина и тези в българските са различни. Това е така, тъй като казино операторите в Германия си партнират с различни доставчици на софтуер. Освен това, според настоящите закони, платформите притежаващи лиценз от хазартната комисия в Германия, нямат право да предлагат игри с прогресивен джакпот. Както повечето от вас знаят, това са ротативки, които имат нарастващ джакпот, който може да бъде спечелен по всяко време на играта.
Една от причините за налагането на тази забрана се крие в това, че при повечето игри от този тип, от играчите се изисква да поставят максималния залог, за да имат шанс да ударят джакпота. В Германия обаче, отговорният хазарт е приоритет. Много от законите, свързани с хазарта, са пряко свързани именно с това да се намали рискът от потенциална хазартна зависимост.
Освен ротативки с нарастващ джакпот, в немските казина няма да откриете и т. нар. казино игри на живо. Потребителите, които искат да играят рулетка, покер, бакара или блекджек, ще трябва да се задоволят със стандартните казино игри на маса, тъй като такива, водени от истински крупиета, не присъстват в асортиментите от заглавия.
За немалка част от активните играчи, подобни липси се явяват проблем. Поради тази причина, те често прибягват към офшорни казина (offshore casinos). Това обаче крие доста рискове, тъй като при потенциален проблем, дори клиентът да е прав, законите за хазарт в Германия няма да се вземат под внимание. Вместо това, потребителят ще трябва да се съобрази с решението на казино операторът, регистриран извън Германия.
Максимален депозит
За доста играчи, които предпочитат да играят с големи залози, позволеният месечен лимит на депозитите, е голямо разочарования. Според правилата за хазарт в Германия, клиентите в онлайн платформи за хазарт имат правото да депозират не повече от 1,000 евро на месец в акаунтите си. Изключения не се правят, което означава, че веднъж достигнал този лимит, потребителят ще трябва да изчака до следващия месец, за да презареди своята онлайн казино сметка.
При залозите на спорт в Германия, месечният депозит е малко по-висок. Според условията наложени от немската комисия по хазарт в страната, операторите имат право да поставят седмичен лимит на депозитите от 1,000 евро.
Съществуват също и месечни лимити за теглене. Те обаче зависят както от казино оператора, така и от платежния метод, който клиентът е избрал да използва. Обикновено те варират между 5,000 и 20,000 евро.
Казина на немски език
Абсолютно всяко казино в Германия има немска версия. Операторите са задължени да предоставят на клиентите възможността да залагат в сайт, който е изцяло на немски език. Независимо дали платформата се предлага и на други езици като английски, френски или италиански, немската версия е абсолютно задължителна. Това се отнася както за десктоп версиите на онлайн казината, така и за мобилните приложения и сайтове за хазарт.
Максимален лимит на залозите равен на 1 евро
Друго правило при онлайн залозите в Германия, което отново е пряко свързано с отговорния хазарт, е максималният лимит на залозите. Независимо каква слот игра играе клиентът, той не може да залага повече от 1 евро. Ротативките, разбира се, предлагат и още по-ниски залози, като например 0.25 или 0.50 евро. Най-големият залог при всички игри обаче, включително и тези с висока волатилност, е 1 евро.
Този лимит присъства във всяко едно лицензирано казино в страната. Несъмнено това е едно от правилата, което най-много допринася за намаляване на риска от хазартна зависимост. Когато потребителите нямат право да играят с огромни суми, те могат по-лесно да се придържат към предварително съставения бюджет.
Рестрикции при казино бонуси
Повечето онлайн казина в Германия предлагат различни бонус оферти за своите клиенти. Потребителите могат да се натъкнат както на бонуси с безплатни завъртания, така и на такива, които дори не изискват депозит. При доста от тях обаче има правило, отнасящо се до максималната сума, която може да бъде изтеглена при използването на бонус средствата.
При офертите, които не изискват депозит тя обикновено варира между 5 и 100 евро. Друг интересен факт е, че в Германия, казино играчи, които не са били активни от доста време, не получава ексклузивни оферти, които да ги мотивират да залагат отново. Напротив, тъй като в страната се промотира отговорният хазарт, неактивните потребители не получават никакви известия от въпросния казино оператор.
Отговорен хазарт в онлайн казината в Германия
В предишните параграфи уточнихме, че законите в Германия са създадени по такъв начин, който евентуално може да намали риска от хазартна зависимост. Точно поради тази причина, всяка една платформа за онлайн залози дава на всеки един клиент възможността да ограничи достъпа си до казиното, в което е регистриран.
Разбира се, съществува и т.нар. опция за самоизключване, при която потребителят ограничава достъпа си не само до едно, а до всички онлайн казина в страната. Това е най-сериозната мярка, която един клиент може да предприеме, тъй като при нея, няма връщане назад.
Казино операторите също така позволяват и налагането на лимити за депозит, както и време, прекарано в платформата. Подобен тип рестрикции присъстват във всеки сайт за хазарт, тъй като, според законите в страната, това е абсолютно задължително.
Основни разлики в казината в Германия и тези в България
Въпреки че между платформите за хазарт в Германия и тук има доста прилики, разликите също не са малко. Най-очевидната определено е присъствието на казино игри на живо и ротативки с нарастващ джакпот в онлайн казината в България. Те не само са част от асортимента на почти всяка платформа, но и активните потребители проявяват доста голям интерес към тях.
Освен това, българските казина имат доста по-високи лимити на залозите, позволяващи на клиентите да поставят 10, 20, 50лв, а понякога и по-високи суми. Лимитите на депозитите у нас също са по-високи, за разлика от тези в Германия.
Една обща черта между казината там и тук е това, че платформите и в двете страни подкрепят отговорния хазарт и дават на клиентите възможността да наложат различни лимити на своите акаунти. Те включват както лимит на депозитите, така и на времето, прекарано в съответната платформа. Потребителите също така имат правото да ограничат достъпа си го сайта за определен период от време или завинаги.
Заключение
Благодарение и на стратегии за икономически ръст, Германия определено е страна, в която законите свързани с онлайн хазарта са доста строги. Въпреки рестрикциите, наложени на играчите обаче, няма как да отречем, че подобен тип лимити значително намаляват риска от развитието на зависимост към хазарта. Не е изненадващо, че Германия е една от страните с най-малко хора, страдащи от хазартна зависимост.