Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 16.4% през второто тримесечие на тази година спрямо предходните три месеца, като броят на жилищата в тях скача с 40.1%м а общата им застроена площ – с 41.8%, сочат данните на Националния статистически институт.
През второто тримесечие на 2023 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2 035 жилищни сгради с 12 078 жилища в тях и 1 382 462 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 14 административни сгради/офиси с 14 519 кв. м РЗП и на 1 374 други сгради с 631 918 кв. м РЗП.
В същото време при издадените разрешителни за строеж на административни сгради се наблюдава спад както на броя им – с 26.3%, така и при разгънатата им застроена площ – с 52.0%. Издадените разрешителни за строеж на други видове сгради са с 32.8% повече, а общата им застроена площ – с 3.1%.
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са по-малко с 9.5%, жилищата в тях – с 12.5%, а разгънатата им застроена площ – с 18.3%. Намаляват издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната РЗП съответно с 30.0 и 38.1%. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са с 18.0% повече, докато разгънатата им застроена площ е с 9.4% по-малко.
Жилищата у нас се увеличиха с 280 000 броя за година

Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите София (столица) – 327, София – 283, Пловдив – 265, Варна – 197, и Бургас – 134. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) – 4 631, Варна – 2 005, Пловдив – 1 633, Бургас – 632, и Кърджали – 504.
През второто тримесечие на 2023 г. е започнал строежът на 1 515 жилищни сгради с 8 136 жилища в тях и с 924 875 кв. м разгъната застроена площ, на 23 административни сгради/офиси с 20 756 кв. м РЗП и на 620 други сгради с 447 817 кв. м РЗП.
Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради се увеличават с 19.1%, жилищата в тях – с 23.3%, както и разгънатата им застроена площ – с 18.8%. Повече са и започнатите административни и други видове сгради съответно със 187.5 и 19.9%. Същевременно РЗП на административните сгради нараства над три пъти, а на други видове сгради – с 30.9%.
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 9.1%, жилищата в тях – с 13.0%, но общата им застроена площ е без промяна. Броят на започнатите административни сгради нараства със 109.1%, а тяхната РЗП – със 105.6%. Започнал е строежът на 2.6% повече други видове сгради, но с 11.2% по-малка РЗП.
Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: София (столица) – 254 жилищни, 12 административни и 44 други сгради; Пловдив – 236 жилищни, 3 административни и 71 други сгради; Варна – 164 жилищни и 34 други сгради; София – 156 жилищни и 41 други сгради; Бургас – 136 жилищни и 26 други сгради.
Сделките с имоти намаляват за четвърто поредно тримесечие, спадът е двуцифрен във всички големи градове
Строителната продукция у нас с 12% по-ниска спрямо нивата от 2015 година
България и още 8 страни членки отбелязаха ръст на разрешенията за строеж през 2022 г.

Право на посетителите е да избират ползването на платена или свободна зона на плажовете и броя и вида на плажните принадлежности. Ползването на чадър и/или шезлонг не може да се обвързва задължително в комплект или с други услуги на обекта на концесия, става ясно от позиция на Министерството на туризма.
Български туристи преди няколко дни бяха изгонени от платената зона на плаж „Иканталъка 2“ до къмпинг Св. Георги, община Каварна (с жълти чадъри), а на табела ясно е написано, че предлагат комплект от чадър и два шезлонга срещу 30 лв. и само чадър за 10 лв., пише Travelnews.
Сигналът беше подаден от онлайн платформата „Ние, потребителите“. „След като се настанихме на един от чадърите, към нас се приближи господин с ефирна походка с думите: „Добър ден, хайде сега да ми платите“ На въпроса: „колко ви дължим за чадъра?“ отговори, че дължим 30 лв. Последва неприятна полемика, която няма да описвам детайлно, но резултатът беше, че бяхме изгонени от „сянката му“. Доводите бяха, че „ако всеки така си поиска по един чадър, какво ще ги правим тези шезлонги“ и пр., граничещи с тотален идиотизъм, аргументи. Мисля, че е излишно да споменавам колко абсурдна и обидна беше цялата ситуация“, обясни потребител в групата.

„Във връзка с договор за възлагане на концесия за морски плаж „Иканталъка 2“ от 11.09.2020 г. на основание чл. 21, т. 17 от посочения договор, „ползването на чадър и/или шезлонг не се обвързва със задължително ползване на други услуги на обекта на концесия“, обясниха от Министерството на туризма. Концесионер е компанията „Лайтхаус бийч“ ЕООД, част от групата „Лайтхаус голф енд СПА хотел“ АД на строителния предприемач Георги Чуклев, установява проверка на TravelNews в Търговския регистър. Голф игрището попадна в защитената зона „Комплекс Калиакра“ по НАТУРА 2000, формирана от МОСВ през 2017 г. след сериозно забавяне.
„През целия летен сезон служителите от специализираната администрация на Министерството на туризма извършват планирани и извънредни проверки на място на морските плажове, включително и по подадени сигнали от граждани. При установяване на нарушения се предприемат действия по налагане на предвидените в договора и закона санкции“, обясниха от ведомството.

„Продължава да се среща неприятната нелоялна практика да се отдават задължително в комплект чадърите и шезлонгите на плажа. Например, 2 шезлонга с чадър или пък 4 шезлонга и един по-голям чадър“, заяви основателят на онлайн платформа „Ние, потребителите“ Габриела Руменова. „Съществуват различни семейства, различни компании. Ако са трима или петима, трудно би могла да се направи композиция, която да не увреди икономическите интереси на потребителите. Но, когато на такива места поискаме да ползваме своя компилация, различна от предварително обявения комплект, получаваме отказ“, коментира тя.
Според Руменова тогава става въпрос за нелоялна търговска практика, която трябва да бъде преустановена. Според нея съществуващото произнасяне от Комисията за защита на потребителите и от Министерството на туризма, че практиката е нелоялна трябва да бъде знак и за останалите търговци, че не следва да го правят, а пък контролният орган е нужно да следи навсякъде и постоянно, за да може всички случаи да бъдат санкционирани.
Руменова допълни, че потребителите трябва да имат право да поискат комбинацията, която им е необходима в зависимост от това колко човека са, кой какво ще ползва – шезлонги, барбарони, собствени плажни кърпи и др.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето колко плащаме за чадър и шезлонг на морето
Скъпо лято: 40 евро за разпъване на хавлия на плаж в наша съседка

Цените в чадърите, шезлонгите и почивката в Гърция се променят

Най-големият пенсионен фонд в света, този на Япония, отчете рекордна възвръщаемост на инвестициите на тримесечна база от 18.98 трилиона йени (133.2 млрд. долара), движена от силното представяне на акциите по света и слабата йена, която инфлира възвръщаемостта от инвестиции в чужбина.
Държавният инвестиционен пенсионен фонд (GPIF) на Япония добавя 9.49% през втото тримесечие на тази година, увеличавайки стойността на активите си до 219.17 трилиона йени (около 1.53 трлн. долара), предава Reuters.
Възвръщаемостта от 9.49% е ниво, което се появява само веднъж на девет години, според модел на вероятностите, посочва президентът на GPIF Масатака Миязоно в изявление.
Това е просто краткосрочен резултат, като GPIF ще продължи да управлява активи с дългосрочна перспектива, казва той.
Доходността нараства спрямо предходното тримесечие, когато възлизаше на 5.41%.
Японският пенсионен фонд е внимателно наблюдаван от глобалните финансови пазари поради огромния си размер.
В периода април-юни, индексът Dow Jones Industrial Average нарасна с 3.4%, докато японският Nikkei скочи с 18.4%.
Чуждестранното портфолио от акции на GPIF отчете тримесечно увеличение от 15.43%, докато портфолиото с японски книжа добави 14.37%.
Портфолиото от японски облигации постига ръст от 0.36%, докато чуждестранните облигации, в които е инвестирал фонда, записват възвръщаемост от 8.08%.
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Пари за втора пенсия: Пенсионните фондове у нас масово с отрицателна доходност 
Активите на пенсионните фондове надхвърлиха 20 млрд. лева
Страните с най-висок кредитен рейтинг вече са 10 на брой, след като САЩ изпадна от елитния клуб

„ББР Лизинг“, част от Групата на Българската банка за развитие, ще подпомага бизнеса с два нови финансови продукта – с 0% самоучастие за закупуване на транспортни средства и 5% самоучастие за машини, оборудване и зелени инвестиции. Малките и средните фирми могат да кандидатстват за финансиране до 2 млн. евро и срок на изплащане до 8 години. Ресурсът се отпуска с подкрепата на Европейския съюз по програма InvestEU.
Средствата по направление „Конкурентоспособност на МСП“ са предназначени за закупуване на нови и употребявани производствени машини и оборудване, строителна и земеделска техника, товарни автомобили и транспортни средства.
В направление „Устойчивост“ допустими за финансиране са проекти, свързани с повишаване на индустриалната енергийна ефективност, нискоемисионна мобилност, производство на енергия от ВЕИ, инвестиции в кръгова икономика и устойчиво използване на материали.
Още: ББР ще управлява бюджетни средства на ЕС

От преференциалните лизингови условия могат да се възползват и компании, които покриват изискванията за „устойчиво предприятие“ на Европейския инвестиционен фонд.
Микро, малките и средните фирми могат да кандидатстват за финансиране до юли 2025 г.
Още: Народните представители гарантираха 175 млн. евро заем на ЕИБ за ББР
Програмата InvestEU е инициатива на Групата на ЕИБ и Европейската комисия, насочена към стимулиране на инвестициите, иновациите и устойчивото развитие в държавите-членки на ЕС. Компаниите могат да се възползват от облекчени условия на финансиране, по-дълги срокове на изплащане и намалени изисквания за самоучастие.
 

Всеки пети килограм сирене е с растителни мазнини, сочат данните на земеделското министерство за 2022 г. От общо произведени 52 460 тона краве сирене, 12 371 тона е имитиращ продукт, или над 20%. Произведеното краве сирене през 2021 г. е малко над 53 329 тона, но повече е и това с растителни мазнини – 13 082 тона, предава pariteni.bg.
Бялото саламурено сирене намалява спрямо 2021 г. с 1 110 тона или с 1,8%. Най-голям дял (85,6%) заема бялото саламурено сирене, произведено от краве мляко. Производството на саламурено сирене с вложени растителни мазнини спада с 5,4% през 2022 г.
През 2022 г. са произведени 152 524 тона заквасени млека, 66 млн. литра течни пакетирани млека, 61 274 тона бели саламурени сирена и 25 063 тона кашкавал. Наблюдава се спад на обезмасленото заквасено мляко с 58,4%, заквасеното мляко за пиене намалява с 8,2%.

Намалението на произведения кашкавал през 2022 г. е с 6,7% спрямо 2021 г. Производството на кашкавал от овче мляко бележи ръст през 2022 г. от 23,7%, а кашкавалът от други млека намалява с близо 40%. Най-голям дял заема кашкавалът от краве мляко – 92,1%, но се наблюдава спад в произведеното количество със 7,2% по-малко спрямо 2021 г. Бялото саламурено сирене спада спрямо 2021 г. с 1 110 тона или с 1,8%.
Производството на топени и пушени сирена е с 10% по-малко през 2022 г.. Другите видове сирена (меко сирене, синьо сирене и др.) също спадат (-51.9%). През последните 2 години е отчетен спад на произведените други продукти от мляко. Отчетеното намаление през 2022 г. спрямо 2021 г. е със 78 тона.
Производството на сметана през 2022 г. е с намаление от 28,8% като достига до 2 545 тона. Млечните мазнини нарастват до 1 336 тона, или с 6,3%.

През 2022 г. 240 млекопреработвателни предприятия са предоставили данни за преработеното от тях мляко и произведените млечни продукти. В тях е преработено 690 млн. литра сурово мляко (вкл. доставено от държави членки на ЕС и внос от трети страни). Основен дял (94,2%) заема кравето мляко, което е с 1,9% по-малко спрямо 2021 г. И през 2022 г. овчето мляко заема второ място по преработено количество (3,5%). Козето мляко заема 1,7% от преработеното мляко и е с 1,2% повече спрямо 2021 г. Преработеното биволско мляко и смес заема 0,6% от общото мляко.
Освен сурови млека, включително вносни, в производството на млечни продукти са вложени допълнително и 4 374 тона концентрирано мляко, 6 634 тона мляко и сметана на прах, 4 856 тона млечен концентрат* и 526 тона други продукти (сметана, закваска, суроватка). Преработените количества сурово мляко, доставени от държави членки на ЕС или внесени от трети страни, са над 23 000 тона общо. Вложените суровини с немлечен произход (мазнини и/или протеини) са 4 819 тона.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Сиренето у нас: Безбожно скъпо, силно оводнено и… опасно за здравето
Одобриха още един български продукт за защитен в ЕС
Не е френско, не е италианско… Най-скъпото сирене е на Балканите