Често ни казват, че се намираме в разгара на технологична революция. Че бизнесът и светът на труда продължават да се трансформират и подобряват благодарение на компютрите, интернет, повишената скорост на комуникация, обработката на данни, роботиката, а сега – и на изкуствения интелект. Във всичко това има само един малък проблем – нищо от това не се вижда в икономическите данни. Ако всички тези технологии наистина ни карат да работим по-бързо и по-добре, то по нищо не си личи, пише BBC.
Между 1974 г. и 2008 г. производителността в Обединеното кралство – количеството продукция, което се получава от един работник, нарастваше с 2,3% годишно. Но между 2008 г. и 2020 г. темпът на нарастване на производителността се срива до около 0,5% годишно. А през първите три месеца на тази година производителността в Обединеното кралство всъщност е намаляла с 0,6% в сравнение с предходната година. Подобна е картината и в повечето други западни държави. В САЩ ръстът на производителността между 1995 г. и 2005 г. е бил 3,1 %, но след това от 2005 г. до 2019 г. спада до 1,4 %.
Създава се усещането, че продължаваме да преминаваме през огромен период на иновации и технологичен напредък, но в същото време производителността се забавя до ниво пълзене. Как можете да бъде обяснен този очевиден парадокс? Може би всички ние просто използваме технологиите, за да избегнем извършването на работа. Като например безкрайното изпращане на съобщения до приятели в Whatsapp, гледането на видеоклипове в YouTube, гневните спорове в Twitter или просто безсмисленото сърфиране в интернет.
Или, разбира се, може би има по-сериозни фактори.

Изчислителна мощ на компютрите е по-висока от всякога, но въпреки това производителността на труда не нараства драстично;
Снимка: iStock
Производителността е нещо, което икономистите разглеждат много внимателно. И макар че въпросът е сложен, а финансовата криза от 2008 г. и настоящата висока инфлация оказват негативно влияние, има две основни обяснения защо технологиите не повишават производителността.
Първото е, че просто не измерваме правилно въздействието на технологиите. Второто е, че икономическите революции обикновено се развиват бавно. Следователно технологичните промени се случват, но може би ще минат десетилетия, преди да видим пълните им ползи.Даян Койл е професор по публична политика в университета в Кеймбридж и признат експерт по въпросите на измерването на производителността.
Топ 10 на най-търсените професионални умения в момента
„Сега няма нещо, което да не използва цифрови технологии, но е трудно да се види какво се случва, защото нищо от това не се вижда в статистиката. Ние просто не събираме данни по начин, който да ни помогне да разберем какво се случва.“
Например компания, която преди е инвестирала в собствени компютърни сървъри и IT отдел, сега може да възложи и двете на чуждестранен доставчик, базиран на облачни услуги. Фирмата, която извършва аутсорсинга, има най-добрия софтуер, който се актуализира постоянно и е надежден, и евтин.
Но от гледна точка на начина, по който измерваме размера на икономиката, този ефективен ход прави фирмата да изглежда по-малка, а не по-голяма. И вече не се вижда, че тя инвестира в тази област на IT инфраструктурата си, която преди това би била измерена като част от икономическия растеж.
Койл дава пример от индустриалната революция през 19-ти век, който показва как производителността може да бъде изпусната от статистиката.
„Разполагам с един чудесен статистически годишник за Обединеното кралство от 1885 г. Той е от 120 страници, от които почти всички са посветени на селското стопанство и има 12 страници за мините, железниците и памукопреработвателните предприятия“, казва тя.
Това е било в самия разгар на индустриалната революция, времето на така наречените „тъмни сатанийски мелници“ (литературен израз, използван за назоваване на ранните етапи на индустриалната революция – бел. ред.), но въпреки това 90% от събраните данни са за един стар, все по-малко важен сектор на икономиката и само 10% за това, което сега разглеждаме като една от най-важните икономически промени в световната история.
„Начинът, по който виждаме икономиката, е през призмата на това как е била в миналото, а не как е днес“ – така се изразява Даян Койл.
Другият аргумент е, че настоящата технологична революция се случва, но просто по-бавно, отколкото очакваме.
Ник Крафтс е почетен професор по икономическа история в Бизнес училището на Университета в Съсекс. Той посочва, че огромните промени в икономическите резултати, за които сме склонни да мислим, че са се случили почти за една нощ, всъщност са отнели десетилетия и същото може би се случва и сега.
„Парната машина на Джеймс Уат е патентована през 1769 г.“, казва той. „Въпреки това първата сериозна търговска железница, линията от Ливърпул до Манчестър, е открита едва през 1830 г., а основната част от железопътната мрежа е изградена през 1850 г. Това е 80 години след патента.“
Как Полша успя да привлече най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на страната?

Проникването на новитe технологии отнема време, точно както с парната машина;
Снимка: iStock
Същият модел се наблюдава и при използването на електроенергия. Времето от първото публично използване на електрическата крушка от Едисон през 1879 г. до електрификацията на цели държави и замяната на парната енергия в производството е поне 40 години.
Всъщност в момента може би се намираме в подобна пауза, нещо сходно с времето, когато светът е бил между пика на парната енергия и пълното развитие на електричеството. Но страните и предприятията, които могат най-добре и най-бързо да използват новите технологии, ще спечелят надпреварата на полето на производителността. Това, както и при парата и електричеството, изглежда се свежда не до самата технология, а до това колко добре можеш да я използваш, адаптираш и експлоатираш – накратко, колко си квалифициран.
Даян Койл вижда, че това вече се случва. „Вече има много доказателства, че независимо от вида на компанията, все повече се увеличава разликата между тези, които могат да използват добре технологията, и тези, които не могат.
„Изглежда, че ако имате висококвалифицирани хора, разполагате с много данни и знаете как да използвате сложния софтуер, и можете да промените процесите си, така че хората да могат да използват информацията, производителността ви се покачва.“
„Но в същия сектор на икономиката има други компании, които просто не могат да направят това.“
Изглежда, че технологията не е проблемът, а в някои отношения не е и решението. Високият ръст на производителността ще дойде само при тези, които се научат как да я използват най-добре.
Източник: BBC
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?
Течно злато: Може ли инвестицията в уиски да носи пари?
Най-заможните хора в света станаха още по-богати заради бума на изкуствения интелект
„Изкуственият интелект ще бъде най-голямата машина за правене на пари в историята“: Два начина как да се възползвате
Милионер: Ето какво бих направил, за да изкарвам добри пари с помощта на изкуствен интелект при начален капитал под 100 долара

Докато цените на Запад се покачваха след нахлуването на Русия в Украйна, Владимир Путин беше достатъчно уверен в силата на собствената си икономика и си позволяваше да действа смело.
Миналото лято руският лидер заяви, че тези, които обвиняват действията му за инфлацията, „не знаят да четат и пишат“. Дванадесет месеца по-късно Путин може би няма да е в настроение да си подава носа пред САЩ и Европа.
Докато на Запад инфлацията постепенно намалява почти навсякъде, в Русия инфлацията се покачва, пише британското издание The Telegraph, цитирано от Yahoo Finance.
Официално инфлацията в Русия все още е доста под целевото равнище. Миналата седмица обаче Руската централна банка повиши банковия лихвен процент с цял процентен пункт до 8,5% в знак на нарастваща тревога от повишаването на цените.
Това беше първата интервенция на банката от повече от година насам. Политиците в Москва обясниха решението си с предупреждението, че инфлацията се ускорява.
Натискът се засилва на няколко фронта: рублата поевтиня, увеличавайки цената на вноса; свитият пазар на труда води до висок ръст на заплатите; правителствените разходи допълнително увеличават търсенето, докато санкциите ограничават предлагането.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна инфлацията в Русия се повиши, а след това рязко спадна. През април потребителските цени нарастват с 2,3% – приблизително половината от целевия темп на централната банка от 4%.
Сега числата отново се повишават. През юни индексът на потребителските цени се повиши до 3,3%. Този път е много по-вероятно ръстът на цените да бъде устойчив.
Първоначално инфлацията спадна, защото разходите на домакинствата бяха свити, казва Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics. В същото време бумът в цените на енергията увеличи търговския излишък на Русия и укрепи рублата. Това от своя страна намали разходите за внос.
Путин: Руската икономика се представя по-добре от очакваното
„Сега много от тези фактори се обърнаха“, казва Пийч. „В икономиката има много закъсняло търсене, но сега то се сблъсква с доста сериозни ограничения в предлагането. Правителствените разходи, които се прибавиха към това, а сега и слабостта на рублата, са доста токсична комбинация за инфлационната динамика в Русия.“
Инфлацията засега остава едноцифрена. Но заплахата от хиперинфлация – екстремен сценарий, при който цените се повишават с повече от 50% месечно, витае в Москва.
„Очевидно е, че това може да се случи в Русия“, казва Тимъти Аш, асоцииран сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ в Chatham House. „Погледнете 90-те години на миналия век. Това се е случвало и преди.“
След разпадането на Съветския съюз инфлацията се покачи до 1500%, тъй като държавният контрол върху цените беше премахнат, а „шоковата терапия“ доведе до бързото въвеждане на западните пазарни сили.
В крайна сметка днес хиперинфлацията не изглежда вероятна.
„При хиперинфлационен сценарий става дума за сценарий в стил край на режима“, казва Аш. „Това е точката на колапс, когато икономиката се срива.
„Има няколко неща, които трябва да се оправят, но колкото по-дълго продължава войната, да кажем три години напред, вероятността става все по-голяма.“
Хиперинфлацията може да се появи, ако продължителната политическа нестабилност предизвика срив на валутата, в същото време, когато санкциите и спадащите цени на суровините засегнат националните приходи, казва той.
Дори ако тази ситуация бъде избегната, цените в Русия са на път да се покачат.
„Тъй като в момента руската икономика е по-ограничена в предлагането, отколкото когато и да било от началото на войната, мисля, че е само въпрос на време инфлационният натиск да се ускори“, казва Пийч.
Руската централна банка предупреди, че до края на тази година инфлацията ще се повиши до ниво, достигащо между 5% и 6,5%. Capital Economics очаква, че до следващата година индексът на потребителските цени ще се увеличи повече от два пъти.
Производствената инфлация ще бъде още по-екстремна: Capital Economics очаква, че тя ще нарасне от 0,5% през юни до 20,3% до януари.
Инфлацията може би вече е по-лоша, отколкото показват правителствените данни.
Аш казва: „Очевидно е, че те я подценяват. Така че трябва да си зададем въпроси относно това. Те публикуват много по-малко данни.“
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?

Инфлацията в Русия ще нараства, смятат анализатори;
Снимка: iStock
Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“, познат у нас с ролята му в създването на валутния борд, твърди, че годишната инфлация в Русия вече е 60%.
Ханке използва алтернативен метод за проследяване на инфлацията, основан на паритета на покупателната способност – теория, според която един продукт трябва да има еднаква цена в две страни, когато се сравнява в една и съща валута. Методът на Ханке проследява цените на всички стоки и услуги, а не използва „кошница“ от представителни стоки.
Поради това той е по-всеобхватен, но е и по-тясно свързан с валутните курсове. Този подход може да бъде ограничен за изолирани икономики като Русия, където вносът съставлява само 18% от БВП, казва Татяна Орлова от Oxford Economics.
Ханке твърди, че правителствените разходи в Русия означават, че високата инфлация е неизбежна.
„Инфлацията винаги и навсякъде е парично явление, а руското парично предлагане бързо се ускорява от ноември 2021 г. насам“, казва Ханке.
Призракът на хиперинфлация означава, че централната банка вероятно ще предприеме твърди и бързи действия за справяне с инфлацията.
Пийч казва: „Ако се върнем назад към руската история, инфлацията наистина е зло в Русия. Тя е единственото нещо, което политиците искат да победят на всяка цена.“
Според него лихвените проценти в Русия вероятно ще се повишат до 10 или 12% до края на годината.
Като развиващ се пазар Русия има много по-ниски нива на дълг в частния сектор. Много по-малко домакинства имат ипотеки или големи заеми. Това означава, че са необходими по-големи увеличения на лихвените проценти, за да се постигне същият ефект върху разходите и инфлацията, казва Пийч. Лихвен процент от 7% е „неутрален“.
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Ниските нива на задлъжнялост означават, че руските домакинства ще понесат по-малко непосредствена болка от лихвените проценти от 12%, отколкото хората в Обединеното кралство. Въпреки това все още ще има цена, която трябва да се плати.
Според Пийч разходите за държавни заеми вече са изключително високи, като доходността на 10-годишните руски облигации в местна валута е 11%.
Увеличаването на банковия лихвен процент ще доведе до повишаване на разходите за обслужване на държавния дълг. Ако инфлацията достигне 8%, доходността по държавния дълг вероятно ще се повиши до около 14%, казва Пийч, което ще окаже допълнителен натиск върху държавната хазна.
При този сценарий е вероятно да се повишат данъците за най-печелившите сектори на икономиката, а Кремъл ще се стреми да съкрати бюджетите, за да избегне спираловидното нарастване на разходите по дълга, казва той. Руското правителство вече започна да повишава данъците върху банковия сектор и намали разходите на някои региони с 10%.
Високите лихвени проценти ще се отразят негативно и на нефинансовите корпорации, като например минните, петролните и газовите компании, които имат дългове. Тези предприятия също са в сектори, в които приходите вече са подложени на натиск поради ниските цени на енергията и санкциите.
С напредването на войната в Украйна по-високите лихвени проценти за справяне с инфлацията изглеждат все по-вероятни.
Ханке казва: „Когато става въпрос за инфлация в Русия, тя се покачва нагоре, нагоре и надалеч“.
Източник: The Telegraph/Yahoo Finance
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Защо хаосът в Русия може да предизвика проблеми за световната икономика
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?
Тези икономики се възползваха от изолацията на Русия, но сега рискуват ответни действия от страна на Запада
Владимир Путин: Зърнената сделка загуби своя смисъл