През 2022 г. злоупотребите, които не са непременно кражби, с европейски средства са на стойност 1,77 млрд. евро, според доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Броят на случаите леко нараства спрямо 2021 г. – до 12 400. Те обаче са с почти 8% повече от средногодишното за периода 2018-2022 г.
Интересно е, че измамите с евросредства намаляват, но нараства броят грешките, които водят до нарушенията на финансовия интерес на ЕС. Става въпрос, например, за липсата на достатъчно контрол върху харченето на средства или лошото управление на фондовете. Въпреки по-големия брой случаи, във финансово отношение злоупотребите спадат с 13% спрямо 2021 г., докладва ОЛАФ.

Едно от най-сериозните криминални нарушения на правилата е свързано с контрабандата и по-специално на цигари. Името на България също е част от доклада по отношение на контрабандата на цигари с още 13 държави, които съобщават за 116 случая, довели до злоупотреби с 38 млн. евро евросредства.
В доклада се обръща внимание, че 24 държави от ЕС работят за по-голяма защита на финансовите интереси на ЕС. Същевременно и в Брюксел се водят дискусии за регламент в тази насока. Европейският съвет настоява за по-голяма прозрачност при харченето на евросредствата, цифровизацията на дейностите и управление на рисковете.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Средства за сближаване: ЕK дава 2,5 млрд. евро за борба с бедността в България
ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България
Искат да върнем 30 млн. евро заради къщите за гости и други измами

Брутният външен дълг (публичен и частен) достига 44.89 млрд. евро към края на месец май тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 8.8% или 3.63 млрд. евро спрямо същия месец на миналата 2022 година.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 49.7% от брутния вътрешен продукт на България.

В края на май 2023 г. краткосрочните задължения са 8.337 млрд. евро (18.6% от брутния дълг, 9.2% от БВП) и се увеличават с 511.7 млн. евро (6.5%) спрямо май 2022 г. (7.825 млрд. евро, 19% от дълга, 9.3% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36.555 млрд. евро (81.4% от брутния дълг, 40.5% от БВП), като се повишават с 3.125 млрд. евро (9.3%) спрямо края на май 2022 г. (33.430 млрд. евро, 81% от дълга, 39.5% от БВП).
Към края на май 2023 г. 27.312 млрд. евро (60.8%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80.2% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2023 г. е 9.504 млрд. евро (10.5% от БВП). Спрямо края на май 2022 г. (7.243 млрд. евро, 8.6% от БВП) той нараства с 2.261 млрд. евро (31.2%). Външните задължения на Централната банка са 2.068 млрд. евро (2.3% от БВП). Те нарастват с 63.9 млн. евро (3.2%) спрямо края на май 2022 г. (2.004 млрд. евро, 2.4% от БВП).
Брутният външен дълг достига 44.4 млрд. евро към края на април

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6.646 млрд. евро (7.4% от БВП). Те се увеличават с 1.379 млрд. евро (26.2%) спрямо края на май 2022 г. (5.266 млрд. евро, 6.2% от БВП), сочат данните на БНБ.
Външните задължения на Други сектори са 11.955 млрд. евро (13.2% от БВП). Те намаляват с 927.2 млн. евро (7.2%) спрямо същия месец на миналата година (12.882 млрд. евро, 15.2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.718 млрд. евро (16.3% от БВП) в края на май 2023 г., което е с 860.3 млн. евро (6.2%) повече спрямо края на май 2022 г. (13.858 млрд. евро, 16.4% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.8% към края на май 2023 г., при 33.6% година по-рано.
Шест държави в ЕС имат дълг, надхвърлящ 100% от БВП, България е предпоследна
Брутният външен дълг достига 45.2 млрд. евро към края на март
Близо 37.8 млрд. лева достига дългът на подсектор „Централно управление” към края на май

Базираната в Обединеното кралство Barclays е заделила 896 млн. паунда (1,2 млрд. долара) през първата половина на 2023 г. за покриване на евентуални неизпълнения от кредитополучатели, което е над 2 пъти повече от същия период на 2022 г., обявиха от банката.
Засега има „ограничени признаци на стрес“ в кредитните портфейли на банката, заяви Анна Крос, финансов директор на групата в Barclays.
Провизиите за кредитни загуби в Deutsche Bank скочиха със 72% до 401 млн. евро (446 млн. долара) през второто тримесечие, обяви най-големият германски кредитор, предава БГНЕС.

В съобщението си за приходите банката изрази и предпазливост по отношение на загубите по кредити за цялата година, позовавайки се на „несигурната макроикономическа среда“.
Испанската Santander също заяви, че е увеличила провизиите си за кредитни загуби с 21% през първата половина на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г. Инфлацията на потребителските цени в Европа, макар и намаляваща, остава висока, което натежава върху финансите на домакинствата. Междувременно повишаването на лихвените проценти от ЕЦБ и АЦБ затруднява икономическата активност, като 20-те държави, използващи еврото, вече са в рецесия.
Йонас Голтерман, зам.-главен икономист по пазарните въпроси в Capital Economics, заяви пред CNN, че е най-притеснен от възможността за загуби по банковите кредити за сектора на търговските недвижими имоти. „Секторът наистина се бори да рефинансира заемите си при по-високи лихвени проценти и това води до големи обезценки за инвеститорите в недвижими имоти, които вероятно в крайна сметка ще засегнат и техните кредитори“, заяви той.

ЕЦБ повиши вчера основния си лихвен процент с 0,25%, с което референтната лихва в еврозоната достигна 3,75% – най-високото ниво от октомври 2000 г. „Краткосрочните икономически перспективи за еврозоната се влошиха, което се дължи главно на по-слабото вътрешно търсене. Високата инфлация и по-строгите условия за финансиране потискат разходите“, заяви президентът на банката Кристин Лагард.
В Обединеното кралство АЦБ повиши разходите по заемите до 5% през юни – най-високото ниво от април 2008 г. Това доведе до повишаване на цената на ипотечните кредити. Средният лихвен процент по двугодишна ипотека с фиксирана лихва в Обединеното кралство е 6,83%, по данни на уебсайта за сравняване на продукти Moneyfacts, което е ръст спрямо 3,94% преди година. Над 2 млн. британски притежатели на ипотечни кредити с фиксирана лихва са изправени пред увеличение на месечните вноски със стотици лири, когато бъдат принудени да рефинансират тази и следващата година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕЦБ: Неясни са перспективите за финансова стабилност в еврозоната. Защо?
Ще споделят ли най-големите европейски банки съдбата на Credit Suisse?
ЕЦБ затяга контрола върху банките