Форумът „ESG и производството на енергия от ВЕИ. Предизвикателство или възможност?“ събра експерти от енергийния сектор, от ОББ, както и висши представители на държавната администрация, миналата седмица. Участниците в третата експертна дискусия от проекта „24 часа и ОББ за устойчиво бъдеще“ обсъдиха предизвикателствата и възможностите, които преходът към ESG поставя през бизнеса, както и възможностите за финансиране на зелени проекти в бранша.
„ОББ оценява ролята си в ESG политиката в две направления – какъв въглероден отпечатък създава пряко с дейността си като група, но по-важно за нас е какъв е индиректният отпечатък чрез индустриите, чиито проекти финансираме. През 2023 г. новият кредитен портфейл в подкрепа на зелени проекти е достигнал над 450 млн. лева. В областта на фотоволтаичните инсталации това означава помощ за малко над 20% от инвестициите в България.“, сподели Добромир Добрев – изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и пазари“ на ОББ.

„Енергетиката е ключовият сектор, който ще ни даде възможността да стигнем до целта на целия Европейски съюз за въглеродна неутралност през 2050 г. За да стане това възможно, са нужни инвестиции, които да тласнат напред развитието на слънчеви и вятърната централи, на електропреносната система и енергийната ефективност“, заяви министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
Според зам.-министъра на енергетиката – Красимир Ненов, енергийният преход се случва по-бързо, отколкото сме очаквали, а не сме напълно готови за него. „В този процес ролята на правителството е да даде инвестиционна рамка и ценовите сигнали към пазара, към финансовите институции и инвеститорите. Напредваме с политиките и мерките, които да позволят да бъдат постигнати целите за декарбонизация с достъпна и евтина енергия за битовите потребители и индустрията“, увери Ненов.
Какви са предизвикателствата пред енергийния сектор, какви добри практики намират приложение в страната и какви са най-спешните проблеми за решаване обсъдиха участниците в дискусионния панел, модериран от доц. Марина Стефанова – зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ на Стопанския факултет на Софийския университет .

Конкретна картина за предизвикателствата пред енергийната система очерта Ангелин Цачев -. изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Той посочи, че ЕСО е инвестирал 1,2 млрд. лв. в последните 6 години в електропреносната мрежа. Увеличен е трансграничният капацитет, създадени са условия търговците да бъдат част от общия европейски енергиен пазар и клиентите им да получат конкурентна цена за електроенергията. За последните 2 години са въведени 2000 мегавата възобновяеми мощности, в ЕСО са подписани предварителни договори за още над 8500 мегавата.
„Голяма част от инвестициите във ВЕИ бяха направени, защото бизнесът видя възможност да намали сметките си за електроенергия, изграждайки собствени мощности“, сподели Никола Газдов – председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. „Ако фотоволтаиците преди 15 години бяха скъпи, днес те са тези, които осигуряват най-ниската цена“, посочи той. По думите му, ако имаме по-добра свързаност с Централна Европа, секторът ще е по-конкурентноспособен и ще изнася и продава енергия по дългосрочни договори.
Темата за гаранциите за произход на зелената енергия бе поставена от директора на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев. Според него този пазар ще има сериозно развитие. Агенцията предприема стъпки към присъединяване към европейската асоциация на издаващите гаранции органи.
Три стълба на енергетиката в преход очерта Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски“, – сигурността на доставките, климатичните политики и пазарната либерализация. И той застъпи мнението, че е важно за часовете през деня, в които цената на тока клони към нула, да бъдат привлечени производства, ползващи тази енергия. Георгиев добави, че инвестициите, които ще се правят в енергетиката, трябва да се включат в национална рамка.
Форумът, посветен на енергийния сектор, е третият от серията експертни събития за различни индустрии, които да насочат вниманието към отговорното и устойчиво развитие. Целта на проекта, който обединява усилията на 24 часа и ОББ, е да подготви представителите на бизнеса за предстоящата трансформация към устойчиво бъдеще, както и да покаже успешни практики в български предприятия за умно управление и използване на нови технологии.

Швейцарската енергийна компания „Акспо“ оценява възможността АЕЦ „Безнау“, разположена в Северна Швейцария, да продължи работа и след 2030 г., съобщи местната медия swissinfo. Обследването на двата най-стари реактора в света касае техническата приложимост, като безопасността е основен приоритет. 
Дали експлоатацията им след първоначално предвидените 60 години е възможна, зависи от няколко фактора, сред които целостта на централните компоненти, както и наличието на персонал, доставчици и гориво. Оценката е започнала и се очаква да отнеме близо година.
От пускането в експлоатация реакторите, „Акспо“ са инвестирали над 2,5 млрд. швейцарски франка (2,8 млрд. щатски долара) в преоборудването и модернизирането им. „Безнау“ I е свързан към мрежата през 1969 г., а блок II – през 1971 г., като общото им електропроизводство е около шест тераватчаса.
Още: Какво е бъдещето пред ядрената енергетика в Европа?

В Швейцария няма ограничения за продължителността на живота на атомните централи и те могат да бъдат в експлоатация, докато Швейцарският федерален инспекторат по ядрена безопасност (ENSI) счете за безопасно. В доклад от 2011 г. ENSI смята, че е възможно АЕЦ „Безнау“ да работи до 60 години, а в преглед на безопасността от 2017 г. отбелязва високото ниво на сигурност на централата, следствие на извършените обстойни реконструкции.
Още: Наша съседка първа в Европа ще строи малки ядрени реактори

Швейцарската енергийна компания „Акспо“ оценява възможността АЕЦ „Безнау“, разположена в Северна Швейцария, да продължи работа и след 2030 г., съобщи местната медия swissinfo. Обследването на двата най-стари реактора в света касае техническата приложимост, като безопасността е основен приоритет. 
Дали експлоатацията им след първоначално предвидените 60 години е възможна, зависи от няколко фактора, сред които целостта на централните компоненти, както и наличието на персонал, доставчици и гориво. Оценката е започнала и се очаква да отнеме близо година.
От пускането в експлоатация реакторите, „Акспо“ са инвестирали над 2,5 млрд. швейцарски франка (2,8 млрд. щатски долара) в преоборудването и модернизирането им. „Безнау“ I е свързан към мрежата през 1969 г., а блок II – през 1971 г., като общото им електропроизводство е около шест тераватчаса.
Още: Какво е бъдещето пред ядрената енергетика в Европа?

В Швейцария няма ограничения за продължителността на живота на атомните централи и те могат да бъдат в експлоатация, докато Швейцарският федерален инспекторат по ядрена безопасност (ENSI) счете за безопасно. В доклад от 2011 г. ENSI смята, че е възможно АЕЦ „Безнау“ да работи до 60 години, а в преглед на безопасността от 2017 г. отбелязва високото ниво на сигурност на централата, следствие на извършените обстойни реконструкции.
Още: Наша съседка първа в Европа ще строи малки ядрени реактори