Поскъпването на основните хранителни стоки и на повечето плодове и зеленчуци на борсите в страната от предходната седмица се запазва и тази, сочат данните от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ).
Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, остава почти на същите нива от предишната седмица (2,205 пункта). Тази седмица показателят спада с 0,23% до 2,200 пункта. Нивото на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта, а през първата третина на март достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.
Плодове

Тази седмица ябълките от внос поскъпват с 0,5% до 2,09 лева за кг. Цената на бананите се вдига с 2,2% и се търгуват по 2,81 лева за кг. Дините поскъпват с 9,2% до 0,95 лева за кг, а пъпешите – с 11% до 1,72 лева за кг. Поевтиняват само лимоните – с 3% до 2,87 лева за кг, и гроздето – с 8,8% до 2,19 лева за кг.
Зеленчуци

Картофите отстъпват с 0,7% до 1,34 лева за кг. Цената на зелето се покачва с 2,7% до 1,14 лева за кг и на доматите (оранжерийни) – с 13,3% до 3,40 лева за кг. Оранжерийните краставици падат с 2,4% до 2,83 лева за кг. Зелените чушки поскъпват с 0,6% до 1,77 лева за кг, а червените поевтиняват с 0,5% до 2,08 лева за кг. Цената на морковите остава без промяна и се продават по 1,20 лева за кг, а на зрелия лук кромид (внос) спада с 1,4% до 1,43 лева за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене поскъпва с 1,5% до 11,36 лева за кг. Кашкавалът тип „Витоша“ поевтинява с 0,7% и се продава по 17,25 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) поскъпва с 2,7% и кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв. Цената на прясното мляко (3% масленост) също нараства – с 0,5%, и то се продава по 2,14 лева за литър.
Други

Пилешкото месо поскъпва с 2,6% и се предлага по 6,67 лв. за кг, яйцата (размер М) остават без промяна и се купуват по 0,32 лева за брой на едро.
Цената на ориза се покачва – с 2,5%, и се търгува по 3,25 лв. за кг. Поскъпва и лещата – с 0,7% до 4,13 лева за кг и зрелият фасул – с 0,3% до 3,95 лв. за кг.
Захарта остава без промяна и се продава по 2,43 лв. за кг. Брашното тип 500 поскъпва с 4,8% до 1,53 лева за кг. Цената на олиото се покачва с 1% и то се търгува по 3,02 лв. за литър в пластмасова бутилка. Кравето масло (пакетче от 125 гр.) поевтинява с 1,9% до 2,53 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на основните храни се повишават за поредна седмица. Кое с колко поскъпва?
Цените на основните храни се повишават тази седмица. Кое с колко поскъпва?
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно

„Дефицит от 5 до 6 милиона тона“ в средносрочен план в света, гласят прогнозите. Напрежението, породило се заради несъответствието между търсене и предлагане на мед, поражда безпокойство за успеха на енергийния преход, тъй като червеният метал играе централна роля в електрификацията и е основен фактор за намаляване на парниковите газове, пише в анализ на Франс прес.
Защо медта е важна за енергийния преход?
„Когато искате да прехвърлите енергия във вътрешността на автомобила, сградата или между производствения център и мястото на потребление, трябва да прекарате електрически ток и за тази цел до настоящия момент не е открито нищо по-добро, с приемливо съотношение цена/устойчивост, от медта“, твърди индустриален производител от сектора.
Още: Откраднаха близо 200 млн. долара от най-големия производител на мед в Европа
Целият свят пое по пътя на електрификацията, за да намали парниковите газове. Европа например си е поставила за цел да свие въглеродните си емисии с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година.
Същевременно нововъзникващите пазари също са поели по пътя на електрификацията, разказва Венсан Десал, директор операции в Nexanе.
Как се развива търсенето?
Според Международната агенция за енергията (МАЕ), която тази седмица организира среща на върха, посветена на ролята на критичните за енергийния преход метали, пазарът на медта е нараснал с около 50 на сто между 2017 и 2022 година, достигайки близо 200 милиарда долара.
Още: Световната банка посочи кои метали ще поскъпнат най-много и за дълго
„Допреди 20 години потребявахме около 9 до 10 милиона тона, днес може би сме достигнали 23-24 милиона тона или двойно повече за две десетилетия. Смятаме, че само след 10 години количеството вероятно ще е между 35 и 40 милиарда тона“, уточнява Венсан Десал.
Освен свързването с електрическите мрежи на офшорните вятърни турбини, за което е необходимо голямо количество кабели, едно електрическо превозно средство се нуждае от „два пъти повече мед в глобален план от автомобилите с двигатели с вътрешно горене“, според него.
Очертава ли се недостиг?
Използваните от години статистически модели „винаги предвиждат дефицит на предлагането“, но до този момент тази прогноза не се е превърнала в реалност „по различни причини: еволюция на цените, различни и разнообразни пазарни динамики, фактът, че понякога е налице заместване“. Това обяснява Лоран Шокуале от Международната медна асоциация (минодобивни компании и металургични заводи), чиито членове произвеждат около 50 на сто от медта в света.
Като се вземе обаче предвид експоненциалният растеж на търсенето, то „в началото на 2030-те години може да възникне проблем заради дефицит от 5 до 6 милиарда тона“, добавя той.
Междуправителствената структура Международна група за проучване на медта оценява на около 10 милиона тона количествата мед, „блокирани“ в минни проекти, които са в процес на одобрение за идните от 5 до 10 години.
„Колкото по-бързо задействаме този производствен инструмент, толкова по-бързо ще сме в състояние да намалим опасенията, които биха могли да възникнат по повод съответствието между търсене и предлагане“, подчертава Шокуале.
„Съществуващите операции обаче все още срещат трудности“, тъй като Чили, водещият световен производител, „се сблъсква със спад на количеството минерали и недостиг на вода“, а протести на местните общности биха могли да нарушат доставките от Перу, вторият най-голям производител в света.
Има ли решения, за да се избегне подобен сценарий?
Споменават се няколко лоста: използването на алуминий, който е добър проводник на електричество и не води до проблеми с ресурсите, но при него има трудности по веригата за доставки. Освен това той изисква „три различни етапа на производство, които не винаги са в една географска зона“, подчертава Десал.

Производството му също така е много трудоемко (и отделя въглерод), поради което цената му зависи в голяма степен от цените на електроенергията. Не на последно място „има и геополитически елемент – един от най-големите производители на алуминий в света е Русия и това създава допълнителни ограничения на пазара“, допълва той.
Друг често споменаван лост е рециклирането на мед. Международната медна асоциация оценява на 40 на сто дела на медта, която понастоящем се рециклира или „около една трета от годишното предлагане“. Това решение е много популярно в индустриализираните страни, в които има много мини.
И ако дългосрочната перспектива е трудно предвидима предвид трудния достъп до този ресурс, то 40-процентовият дял все пак може да нарасне. Това може да стане чрез общо подобряване на системите за събиране и подобряване на технологиите за отделяне на медта от други елементи, заключава Шокуaле.