„Булгаргаз“ ЕАД внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране предложение за цена на природния газ за октомври в размер на 57,42 лв./MWh – без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС, съобщава компанията.
Предложената цена за октомври е с 9,36% по-ниска от тази през септември.
На 1 октомври в КЕВР ще бъде депозирано окончателно предложение за цената на природния газ за октомври при отчитане на котировките на ценообразуващите компоненти към 30 септември.
Прогнозната цена на природния газ за ноември 2023 г., изчислена съобразно котировките на газов хъб TTF към 8 септември, е 70,20 лв./MWh без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС.

Прогнозите за стойността на индекс TTF „месец напред“ за ноември (референтен за цените на газа в Европа) са за значително повишение спрямо стойността за октомври. Съгласно последно публикуваните данни в Argus European Natural Gas на 8 септември нивата, на които се търгува природният газ с доставка за ноември, са около 44 – 44,5 евро/MWh. Това представлява повишение от над 30% спрямо нивата, на които се търгува природния газ с доставка през октомври. Същевременно обаче разликата между предложената за утвърждаване от „Булгаргаз“ ЕАД цена за октомври и прогнозната цена на дружеството за ноември остава на по-ниски нива, посочват от „Булгаргаз“.
Окончателното предложение за цената на природния газ за ноември, ще бъде депозирано в КЕВР на 1 ноември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава се по-висока цена на природния газ за септември
„Булгаргаз“ предлага още по-ниска цена на газа за септември
КЕВР утвърди по-ниска от очакваната цена на газа за август

Великобритания обяви, че се ангажира да задели 2 млрд. долара за т.нар. Зелен фонд за климата (GCF) на срещата на върха на страните от Г-20 в Индия, предава Energy Live News.
Това допринася значително за общия ангажимент на Обединеното кралство да предостави 11,6 млрд. паунда за международно финансиране на борбата срещу климатичните промени.
Говорейки пред лидерите на Г-20, британският премиер Риши Сунак заяви, че страната му влага все повече усилия в областта на климата чрез декарбонизиране на собствената си икономика и чрез подкрепа на най-уязвимите държави в света да се справят с негативното въздействие на изменението на климата.
„Това е лидерството, което светът с право очаква от страните от Г-20. И това правителство ще продължи да дава пример, за да направи Обединеното кралство и света по-проспериращи и сигурни“, отбелязва Сунак.

Той препотвърди ангажимента на Обединеното кралство за постигане на целта за въглероден неутралитет, но изрази желание да избегне политики, които биха могли да се отразят неблагоприятно на британските потребители.
Сунак подчерта потенциалните ползи от преследването на целите за въглероден неутралитет по начин, подкрепящ създаването на работни места.
Премиерът изтъкна, че наративът около въглеродния неутралитет не трябва да се случва на фона на големи жертви и на увеличени сметки за потребителите. Вместо това Сунак предложи визия, при която преходът се извършва така, че да балансира екологичните цели с икономическата стабилност.
Великобритания има много успехи в исторически план, с които да се гордее: Законът за изменение на климата, приет от парламента през 2008 г. с преобладаващо междупартийно мнозинство, е революционен — първата правно обвързваща цел в тази връзка, поставена от държава. През 2019 г. Великобритания стана първата голяма икономика, прибавила към закона ангажимент за въглероден неутралитет. На конференцията на ООН за климата през 2021 г. в Глазгоу, Обединеното кралство изложи амбициозна междинна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 68% до 2030 г., за да е в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на покачването на глобалните температури до 1,5°C.
Тези ангажименти спомогнаха за промяната: през 2022 г. страната отдели с 46% по-малко емисии отколкото през 1990 г. до голяма степен благодарение на свиването на дела на въглищата от националния енергиен микс. През 2018 г. 10-годишен преглед на Закона за изменението на климата от Grantham Research Institute установи, че климатичният ангажимент е помогнал за намаляване на емисиите, докато икономиката продължава да расте.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германия ще разполага с милиарди за климатичен преход на икономиката
Как глобалното затопляне застрашава милиони работници по света?
Колко струват жегите на България?

Когато водещият туристически град в Мароко беше разтърсен от най-смъртоносното земетресение в страната от 60 години насам, Хичам Амран и семейството му избягали на близък площад, ужасени, че жилищната им сграда ще рухне, пише Bloomberg.
Оттогава те живеят на площада, спят на открито и са твърде уплашени от вторичните трусове, за да се върнат в дома си в Маракеш, докато кралството прави оценка на социалните и икономическите щети от природното бедствие, което отне живота на повече 2000 души.
Земетресението нанася тежък удар на страната с население от 37 млн. души, смятана за остров на стабилност в Северна Африка и беше привлекателно място за инвеститорите, изпитващи опасения за другите икономики в региона. Маракеш, известен с оживените си пазари, шарени къщи с дворове и близките ски склонове, трябва да приеме хиляди представители за ежегодните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка през октомври.

„Силата на труса беше твърде ужасяваща, за да остана вътре“, споделя Амран, асистент мениджър в компания за коли под наем. Той допълва, че се страхува за близките си в град Иминтанут, на около 128 км югозападно от Маракеш и близо до епицентъра на земетресението. „Те имат нужда от истински спасители и от хляб“, добавя Амран.
Най-силното земетресение в Мароко от 120 години разтърси Атласките планини в петък, като разлюля бедните области Ал-Хауз и Тарудант и изравни със земята села с керпичени къщи, като в същото време повреди пътища, които са от ключово значение за изпращане на помощи и за усилията на спасителите. Световната здравна организация съобщава, че 300 000 души в Маракеш и извън града са били засегнати от земетресението. Представител на Червения полумесец предупреди, че отговорът ще отнеме „месеци, дори години“.
Туризмът

Части от включения в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство исторически център на Маракеш понесоха сериозни щети, като мазилка падна върху паркирани коли, а някои от известните тесни улички рухнаха. Видео с много споделяния в социалните мрежи показа клатещата се джамия Кутубия от XII век, на фона на писъците на хората през нощта.
Около 10,9 млн. туристи са посетили Мароко за 2022 г., жизнен двигател на икономиката за 140 млрд. долара заедно със земеделието и търговията с ЕС. Те помагат на страната да повиши кредитния си рейтинг. Правителството има BB+ от S&P Global Ratings, едно ниво под инвестиционния рейтинг и едно от най-високите равнища в Африка.
Макар че има вероятност за икономически удар в краткосрочен план, размерът на страната и множеството атракции може да го смекчат. Туризмът в Турция, който също пострада заради земетресенията в източните ѝ провинции през февруари, до голяма степен се възстанови и броят на посетителите на средиземноморското ѝ крайбрежие и Истанбул нарасна през лятото.

Полети на големи авиокомпании в Европа продължаваха да пристигат в Маракеш в неделя.
„Земетресението вероятно няма да се отрази на икономиката на Мароко в цялост, но ще навреди на местната икономика, особено на много села, които живеят от туризъм, в покрайнините на Маракеш и на самия град“, казва Рашид Аураз, ръководител на отдела за анализи в института MIPA в столицата Рабат.
Събитията показват различията в Мароко. Докато Маракеш отдавна е предпочитан от държавни ръководители, звезди и милиардери – от Уинстън Чърчил до Ричард Брансън и Дейвид Бекъм, на кратък път с кола се намират селища с недобър достъп до основни услуги.
В Атласките планини положението според известния бизнесмен и филантроп Карим Тази е „драматично“, властите се опитват да почистят пътища и да осигурят дарения на кръв за местните болници. „За съжаление, много хора още са под развалините“, допълни той.
Икономически натиск

Още няма данни за общите щети, причинени от най-тежкото земетресение в Мароко от 1960 г., когато 12 000 души загинаха около крайбрежния град Агадир.
Мащабна реконструкция ще подложи на още по-голям натиск икономиката, която беше разтърсена от 2 години на суша, и може да осуети усилията на правителството за подобряване на финансите му.
Тази година имаше признаци на подобрение. Те включваха връщането на страната на международните облигационни пазари през март след над 2-годишно отсъствие. Мароко емитира 5-годишни и 10,5-годишни облигации на стойност 2,5 млрд. долара. Търговията с последните приключи в петък при доходност от 6,1%.
„С хиляди загинали или критично ранени това със сигурност е човешка трагедия. Но мащабът на разрушенията изглежда до голяма степен е пощадил ключова инфраструктура, а това е важно. Помощта от чужбина ще помогне за притъпяване на фискалните последици. Очаквам, че въздействието върху спредовете отвъд неподредствената реакция ще бъде скромно“, споделя Тод Шуберт, базиран в Дубай ръководител на анализите на инструменти с фиксирана доходност в Bank of Singapore.
Преди земетресението в петък властите си поставяха за цел да постигнат икономически растеж от 3,4% тази година и планираха да намалят бюджетния дефицит от 4,5% от БВП на 4% през 2024 г. Най-бедните хора там трябваше да получат подобрен достъп до субсидии чрез програма за директна помощ.
Редица съюзници изразиха готовност да помогнат на Мароко. САЩ, Франция, Турция и Великобритания бяха сред страните, които обещаха помощ. Същото направиха Обединените арабски емирства и Израел, с които Мароко сключи мирен договор през 2020 г. и Алжир, дългогодишен враг, който обяви, че ще отвори въздушното си пространство в опитите за оказване на помощ. Крал Мохамед VI благодари на предложилите помощ, без да посочва дали тя ще бъде приета.
Среща на МВФ

Световната банка изрази „най-дълбоките си съболезнования“ и пълна подкрепа за Мароко. „Единственият ни фокус на този етап е върху мароканския народ и властите, които се борят с тази трагедия“, обяви банката в комюнике, без да споменава за срещите, които трябва да започнат след по-малко от месец.
Домакинството на Мароко, първото на африканския континент от половин век, се очакваше да привлече хиляди платежоспособни посетители в Маракеш.
Срещите бяха планирани първоначално за 2021 г., но бяха забавени с 2 години заради COVID пандемията. Не е ясно дали земетресението ще се отрази на плановете, макар че голяма част от Маракеш остана невредима.
Крал Мохамед беше в чужбина при настъпването на бедствието и макар да се върна бързо, това напомни на мароканците за дългите периоди, в които 60-годишният монарх е извън страната, малко от които – официално обявени. Кралят притежава множество имоти във Франция.

Приближени до краля хора – съществуващата от векове мрежа от съветници, охранители, военни и бизнес интереси, които гравитират около монархията, изразяват все по-голямо недоволство заради отсъствията му и заради силно експонираното му приятелство с трима израснали в Германия кикбоксьори, известни като братята Азайтар.
Финансовите последици от земетресението ще станат по-ясни след време. Много от най-тежко пострадалите от бедствието в петък хора разчитат на дребно земеделие и друг вид нископлатена работа и „не могат да си позволят огромните разходи за възстановяване на домовете си“, отбелязва Аураз.
По думите му правителството също може да изпита проблеми. „Те си имат работа с пострадали райони, които изискват пътища, вода, ток и много други неща“, посочва той.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кои са най-скъпите и унищожителни земетресения в историята?
 Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?

След като Китай наложи ограничения върху износа на редкоземни метали, още една страна обяви подобни планове. Малайзия ще разработи политика за забрана на износа на редкоземни суровини, за да избегне енсплоатация и загуба на ресурси. Това става ясно от думите на премиера на страната Ануар Ибрахим, предава Reuters.
Малайзия е дом на малък дял от световните резерви от редкоземни материали с приблизително 30 000 метрични тона, според данни на Геоложкия институт на САЩ. Китай от дрига страна е най-големият източник с резерви от 44 млн. тона.
Решението идва на фона на усилията на света да се диверсифицира от Китай, която е най-големият производител на ключови редкоземни минерали, които се използват в индустриите за полупроводникови чипове, електромобили и военно оборудване.
Ануар посочва, че правителството ще подкрепи развитието на индустрията за редкоземни суровини в Малайзия, като подобна забрана би „гарантирала максимум възвращаемост за страната.”
Той не посочва кога предложението би влязло в сила.
Индустрията за редкоземни суровини се очаква да допринесе с до 2 млрд. долара за брутния вътрешен продукт на страната през 2025 година, създавайки близо 7 000 работни места, става ясно от думите на Ануар пред парламента на Малайзия.
„Подробно картографиране на източниците на редкоземни елементи и всеобхватен бизнес модел, който комбинира индустрии нагоре, в средата и надолу по веригата, ще бъдат разработени, за да се поддържа веригата за стойност на редкоземните елементи в страната”, казва той.
Малайзийската забрана може да окаже влияние върху продажбите към Китай, който е внесъл около 8% от своята рекоземна руда от южноазиатската страна в периода януари – юли тази година, според митническите данни на Китай.
Ключови минерали
По-рано през тази година Китай обяви ограничения върху износа на някои метали, използвани в индустрията за полупроводници, като ходът се разглежда като ответно решение, провокирано от щатската забрана за продажба на някои американски технологии на Китай.
Тези действия провокираха страхове, че Китай може да ограничи износа на други ключови минерали, включително редкоземни.
Анализаторът Дейвид Мериман от Project Blue казва, че въздействието на малайзийската забрана не е ясно веднага поради липса на подробности, но забраната за редкоземни руди може да засегне китайските компании, опериращи в Малайзия.
„Законодателството може да има някои отрицателни въздействия върху потенциалните инвестиции в Малайзия от китайски представители, които са погледнали към други азиатски нации, откъдето да доставят непреработени или смесени редкоземни съединения като суровина за (редкоземни) съоръжения за преработка в Южен Китай“, казва Мериман.
Австралийската компания Lynas Rare Earths Ltd , най-големият производител на редкоземни материали, намиращ се извън Китай, има мощност в Малайзия за преработка на концентрат, извличан от Австралия.
Не е ясно дали планираната забрана за износ на Малайзия ще засегне Lynas, която не е отговорила веднага на молбата за коментар.
Малайзия наложи ограничения върху някои от операциите по преработка на Lynas, позовавайки се на опасения относно нивата на радиация от крекинг и излугване.
Lynas оспори обвиненията и каза, че е в съответствие с разпоредбите.
Какво представляват металите галий и германий и защо Китай ограничава износа им?
Саудитска Арабия се насочва към по-малко бляскав източник на богатство
Страната с вторите най-големи залежи на редкоземни метали в света планира драстично увеличение на продукцията
Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на дъното на морето (СНИМКИ и ВИДЕО)

Пазарът на българско зърно от новата реколта тотално замря, като сделки за износ трудно се реализират в момента. Това обяви председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение до медиите. Според него причина за това са ниските цени на пшеницата на международните пазари и високата себестойност на продукцията у нас. Същото е положението и при търговията на слънчоглед и царевица от новата реколта. Същевременно добивите са по-ниски спрямо предходни години заради сушата, казва Стоянов.
При пшеницата себестойността е от 190 до 220 лева за декар. При слънчогледа и царевицата е около 120-140 лева за декар, в зависимост от торенето и препаратите. Отделно са разходите за ренти на земеделската земя. „Ние сме обезпокоени за земеделските производители, тъй като голяма част от тях са пред фалит, защото изпитват затруднения да покрият задълженията си и да обезпечат сеитбата за следващата стопанска година. Много от тях са притиснати от ниските добиви и високите разходи на тазгодишната продукция“, заяви Георги Стоянов.
България отстъпи третото място в класацията на износителите на мека пшеница от ЕС от началото на селскостопанския сезон (1 юли) и вече е четвърта с 877 000 тона, сочат данни на ЕК. Първа остава Румъния с 1,35 млн. тона, следвана от Полша с 1,03 млн. тона и Франция с 939 000 тона, а след нас, макар и на голяма разлика, е Германия с 467 000 тона. Общо от началото на сезона от ЕС е осъществен износ на 5,03 млн. тона мека пшеница – с 32% по-малко спрямо същия период на миналия сезон.

Ситуацията при цените на международните пазари не показва съществена промяна. На фючърсния пазар при пшеницата за доставка през септември 2023 г. се наблюдава намаление на котировките с 1,75 евро/тон – от 235,25 евро/тон в началото на месеца до 233,50 евро/тон в края. Средната фючърсна цена за месец септември е 234,25 евро/тон, сочат данните на Министерството на земеделието и храните в своя месечен обзор на международните пазари на зърнени и маслодайни култури.
На европейския фючърсен пазар за доставка през ноември 2023 г., царевицата стартира с цена от 228,25 евро/тон. В края на разглеждания период достига 214,75 евро/тон, като намалението на котировките е с 13,50 пункта. Средната фючърсна цена за ноември е 219,81 евро/тон.
След понижението на цената ФОБ на хлебната пшеница в Чикаго преди седмица, в последните дни не се регистрира промяна и остава 235 щатски долара/тон. Във Франция се отбелязва понижение от 2 евро до 227 евро/тон, в Украйна – с 5 долара до 240 щатски долара/тон, докато в Русия цената леко се вдига – с 3 долара до 250 долара/тон.
Движението при цените на царевицата е по-осезаемо – в САЩ има ръст с 8 долара до 232 долара/тон. Във Франция царевицата поскъпва с 1 евро до 215 евро/тон, а в Русия пак остава без промяна на 228 долара/тон, съобщават от Софийската стокова борса. Цената на нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам, след като цял месец се повишаваше стабилно, а после обърна тренда и се сгромоляса, продължава да пада и се срина с още 20 долара. Котировката вече достига 930 долара/тон.

В петък Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати позиция до медиите, в която заявява, че „липсата на отношение и мерки през последните месеци, във връзка с дестабилизацията на сектора, е не просто грешка, а най-бързият и сигурен начин да загине родното земеделие“.
НАЗ цитира данни, според които България има над 35 млн. декара обработваема земя, повече от 15 000 земеделски производители, изплатили рентни за над 2,5 млрд. лева, произвели продукция за над 7 млрд. лева за годината (инвестиции пряко в икономиката на България) и получили 0 лева помощ от страна на държавата във връзка с последиците от войната в Украйна. „Все още сме в очакване на нови пазари и действия по отношение на облекчаване на административни тежести“, отбелязва НАЗ.
Асоциацията е изпратила декларация със своята позиция до Министерство на земеделието и храните на 5 септември.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Аграрният сектор с най-ниска производителност на труда у нас
Тревожни новини: Предприятията за производство на олио у нас са пред затваряне
Задава ли се ново удължаване на забраната за внос на украинско зърно?