Европейската комисия леко понижи в понеделник прогнозите си за брутния вътрешен продукт на ЕС и еврозоната, но подобри очакванията си за инфлацията в двата региона. Това се вижда от Лятната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на ЕС.
Според актуализираните перспективи икономиката на ЕС ще се разрасне с едва 0,8% през тази година спрямо 1% в пролетните прогнози, и с 1,4% през 2024 г. спрямо 1,7% по-рано.
Ръстът е ревизиран и за еврозоната – до 0,8% за 2023 г. (от 1,1%) и до 1,3% през 2024 г. (от 1,6%).
Очакванията са инфлацията да продължи да се забавя през прогнозирания хоризонт. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) в ЕС ще достигне 6,5% през 2023 г. (спрямо 6,7% в предишния доклад) и 3,2% през 2024 г. (спрямо 3,1% по-рано). Що се отнася до еврозоната, прогнозите са инфлацията да бъде 5,6% през 2023 г. (от 5,8%) и 2,9% през 2024 г. (от 2,8%).
По-слаб импулс при растежа

Според доклада последните данни потвърждават, че икономическата активност в ЕС е била потисната през първата половина на 2023 г. на фона на огромните сътресения, които блокът претърпя. Слабото вътрешно търсене, по-специално потреблението, сочи, че високите и още нарастващи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват по-сериозно от очакванията в Пролетната прогноза. Това се случва въпреки намаляващите цени на енергията и изключително силния пазар на труда.
Същевременно рязкото забавяне при банковото кредитиране показва, че затягането на паричната политика си проправя път в икономиката.
Световната икономика се представя малко по-добре от очакваното през първата половина на годината въпреки слабите резултати на Китай. Въпреки това перспективите за световния растеж и търговия остават непроменени спрямо пролетта, което означава, че икономиката на ЕС не може да разчита на силна подкрепа от външно търсене.
Очаква се по-слабият импулс на растеж в ЕС да продължи до 2024 г., а въздействието на строгата парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност. През 2024 г. обаче се предвижда леко възстановяване на растежа, тъй като инфлацията продължава да се забавя, пазарът на труда остава стабилен и реалните доходи се възстановяват.
Инфлацията

Инфлацията продължи да се забавя през първата половина на 2023 г. в резултат на спада на цените на енергията и смекчаването на инфлационния натиск от храни и промишлени стоки. В еврозоната нивото ѝ достигна 5,3% през юли, или точно половината от върха от 10,6%, регистриран през октомври 2022 г., и остана без промян през август.
Очаква се цените на енергията да продължат да намаляват до края на 2023 г., но със забавящи се темпове. Предвижда се те отново леко да се увеличат през 2024 г., водени от по-високите цени на петрола.
Инфлацията при услугите досега е по-устойчива от прогнозираното преди, но се очаква да продължи да се забавя, тъй като търсенето намалява под въздействието на затягането на паричната политика и затихващия тласък след COVID. Цените на храните и неенергийните промишлени стоки ще продължат да допринасят за облекчаване на инфлацията.
Прогнози за най-големите икономики

В лятната си прогноза ЕК не предоставя актуализирани прогнози за всички страни членки, а само за най-големите икономики, които обаче се влошават.
Според доклада икономиката на Германия ще се свие с 0,4% през 2023 г. и ще се разшири с едва с 1,1% през 2024 г. Това е рязка разлика спрямо Пролетната прогноза, в която бяха заложени ръст от съответно 0,2% и 1,4%. Общата инфлация ще стигне 6,4% през 2023 г., което все пак е под прогнозата за 6,8% в предишния доклад, и 2,8% през 2024 г. (от 2,7%).
За разлика от Германия обаче, прогнозите за икономиката на Франция леко са повишени. Според доклада БВП на страната ще се увеличи с 1% през 2023 г. (от 0,7% в по-рано) и с 1,2% през 2024 г. (1,4%). По отношение на инфлацията, нещата също леко се влошават – до 5,6% през 2023 г. (5,5%) и 2,7% през 2024 г. (2,5%).
Икономиката на Италия също ще се разшири с по-малко от очакваното преди – с 0,9% през 2023 г. (1,2%) и 0,8% през 2024 г. (1,1%). Прогнозите за инфлацията обаче са по-добри – 5,9% през 2023 г. (6,1%) и 2,9% през 2024 г. (2,9%).
Рискове и несигурност

Продължаващата война в Украйна и по-широкото геополитическо напрежение продължават да крият рискове и остават източник на несигурност, гласи докладът на ЕК. Освен това затягането на паричната политика може да натежи върху икономическата активност по-силно от очакваното, но може и да доведе до по-бързо забавяне на инфлацията, което би ускорило възстановяването на реалните доходи. Ценовият натиск обаче може да се окаже по-устойчив.
Нарастващите климатични рискове, както стана ясно от екстремните климатични условия и безпрецедентните горски пожари и наводнения през лятото, също натежават върху перспективите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономиката на ЕС свива растежа, 11 страни със спад на БВП през второто тримесечие
ЕК ревизира прогнозата за икономиката
ЕК обяви прогнозата си за българската икономика

Министър-председателят Николай Денков доказа, че разбира от туризъм по-малко и от нищо неразбиращата от туризъм министърка на туризма Зарица Динкова. Това пише в обща позиция на Българската асоциация на заведенията (БАЗ) и Сдружението на заведенията в България (СЗБ). Тя е по повод телевизионно интервю на премира, в което той заявява, че не вижда основание намалената ставка на ДДС за ресторантьорите да остане в сила. По думите му броят на туристите у нас е „голям“ и няма предпоставка 9-те процента данък да продължат да действат.
„Справка с последната нормална предпандемична година – 2019, показва спад от близо 250 000 чужденци, посетили страната ни с цел почивка през юли“, твърдят от БАЗ. Данните за юни също сочат спад и през август едва ли ще обърне тази тенденция. Всъщност броят на туристите наистина определя до голяма степен ставката на ДДС за ресторантьори и хотелиери. Колкото повече са те, толкова по-благоприятни трябва да са условията за бранша. Иначе в Гърция, например, нямаше да има диференцирано ДДС.

Според официалните данни след намалената ставка на ДДС, средствата влезли в държавния бюджет от преки и косвени данъци в ресторантьорския бранш са се нараснали, а не са намалели. В 24 държави от ЕС ставките за ДДС в секторите хотелиерство и ресторантьорство са диференцирани, пише БАЗ.
Според справка на БТА в Гърция стандартната ставка за ДДС е 24%. Прилагат се и две намалени ставки. С 13% се облагат храните, водоснабдяването, пътническия транспорт и хотелиерските услуги. С 6% се облагат лекарствата, помощните средства за инвалидите, книгите, вестниците и списанията и билетите за театри и концерти. Ресторантите се облагат с 24%, но при определени случаи е възможно да се ползва временно намалена ставка.
В Италия стандартната ДДС ставка е 22%. Предвидени са намаления за конкретни стоки и услуги – с 4% се облагат хранителни стоки, напитки и селскостопански продукти; с 5% – някои храни, а с 10% – доставка на електроенергия и газ за битови нужди, лекарства и дейности за възстановяване на сградния фонд за специфични стоки и услуги.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Заведенията у нас искат оставката на министъра на туризма
БХРА настоява за запазване на 9% ДДС за ресторантите
На колко възлизат щетите от наводненията по Южното Черноморие?

През 2022 г. 9,3% от жителите на Европейския съюз са посочили, че не са могли да си позволят да отопляват адекватно домовете си, става ясно от проучване на европейската статистическа служба Евростат, цитирано от БТА. България изпъква с най-висок дял на анкетираните, посочили, че не са могли да отопляват дома си.
Спрямо 2021 г. броят на „студуващите“ европейци се увеличава с 2,4 на сто. Ситуацията варира в широки граници в различните страни членки.
Най-много хора, които твърдят, че не са могли да се отопляват достатъчно, има в България (22,5 на сто), Кипър (19,2 на сто), Гърция (18,7 на сто), Литва и Португалия (по 17,5 на сто), Испания (17,1 на сто) и Румъния (15,2 на сто).
На обратния полюс са Финландия (1,4 на сто), Люксембург (2,1 на сто), Словения (2,6 на сто), Австрия (2,7 на сто), Чехия (2,9 на сто), Швеция (3,3 на сто) и Естония (3,4 на сто).
Ето какво установи КЕВР при сметките за парно на „Топлофикация София“ за април
Над 30% от българите не могат да си позволят достатъчно потребление на енергия
Увеличението на пенсиите няма да лиши пенсионерите от помощи за отопление