Без социалните трансфери от държавата, 44% от българите са под прага на бедност

Независимо каква е стойността на прага на бедност, голяма част от българите остават под него. „22% или 1/5 от нашите сънародници, са класифицирани официално като бедни“, обяви Росица Макелова, научен секретар в Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. А по думите ѝ по-тревожното е, че без социалните трансфери, които държавата извършва към гражданите, то като бедни се класифицират 44% от българите.
„Интересно е да кажем, че определени категории и групи от населението са изключително уязвими към бедност и твърдо се задържат там. Става въпрос за едночленни домакинства, включваме и домакинствата, в които човекът, част от това семейство, е пенсионер. Това може и да е жена. От синдикатите непрекъснато алармираме за изоставане на доходите на жените спрямо мъжете“, посочва още Макелова. Праг на бедност от 504 лв. през 2023 г. вдига доходите на 770 000 души

Специалистът обяснява, че дори и при двама работещи в домакинството и тогава има хора, които са застрашени да попаднат в риск от бедност. Според статистиката именно при двама възрастни с три и повече деца се наблюдава този феномен. Това показва, че дори и двамата възрастни да са работещи, е възможно пак да не получават достатъчно средства, за да издържат себе си и зависимите от тях деца.
Страната ни и като минимални доходи, и като минимална работна заплата, е на дъното на всички европейски класации. „Поради тази причина за нас не е учудващо и това е нещо, което наблюдаваме – работещи бедни. Просто доходите тук не успяват да покрият жизнения стандарт, който трябва да имаме“, добавя Макелова. Близо 1/3 от българите застрашени от бедност или социално изключване
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Всеки пети в България живее под прага на бедност
Вижте кой е най-бедният град в България
Бедните у нас достигат 1.6 млн. души
Прагът на бедност ще се определя по европейски правила