„За втора поредна година страната ни е без приет навреме държавен бюджет. И за съжаление, въпреки „добрите политически намерения“, още не е ясно дали ще  се „зарадваме“ на основния финансов закон на държавата дори и към средата на настоящата година.“

Това заявиха в отворено писмо от Синдиката на Българските учители.

Те подчертаха, че тази абсурдна ситуация е резултат от тежката политическа криза, довела до политически  „цайтнот“ – невъзможност да се състави работещо правителство. Те допълниха, че кризата е съчетана с двуцифрена инфлация, поскъпване на цените на енергоносители и най-вече на храните и стоките от първа необходимост. И това е довело до забележимо обедняване на населението. 

В писмото си синдикатът обърна внимание, че „липсата на бюджет разбираемо се отразява най-силно на работещите в бюджетната сфера, включително и на учителите. Свидетели сме в последните дни на полемика, свързана с обедняването на учителите и смятаме, че това не е достойно и е недопустимо.“

Синдикатът обяви своите искания, чието отражение се надява да види в Бюджет 2023 година:

–       осигуряване на 4.5% от брутния вътрешен продукт за 2023 г. за сферата на образованието

–       увеличаване на средствата за предучилищно и училищно образование в Бюджет 2023 с 1.3 милиарда лева над средствата в Бюджет 2022 година. С това ще се гарантира увеличаване на доходите на работещите в системата, равен достъп до качествено образование, качествено хранене на децата в детските градини, поддържане и развитие на материалната база, приобщаващо образование

–       гарантиран ръст на средната учителска заплата от 125% спрямо средната за страната

От синдиката обявиха, че имат готовност за конкретни протестни действия, ако така представените искания не бъдат приети.  Те настояват да се защити достойнството и уважението към българския учител, защото обществото разчита на него за формиране у младото поколение на гражданска култура и поведенчески ценности, които изграждат успешната личност.

Синдикатът на Българските учители настоява да бъде проявена отговорна политическа воля за подобаващо финансиране на образователната система, което да осигури нейното нормално функциониране и възможност за развитие, съответстващо на съвременните световни тенденции. Това означава и достойно заплащане труда на българския учител.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Днес (16 февруари) бе подписано ново рамково споразумение за сътрудничество между Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и Националната агенция за приходите (НАП). Споразумението бе подписано от ректора на университета проф. д-р Димитър Димитров и изпълнителният директор на НАП Борис Михайлов.

Проф. д-р Димитър Димитров заяви, че подновяването на споразумението за сътрудничество между НАП и УНСС е още едно доказателство за установените традиции в университета за активно взаимодействие с държавните институции. Също толкова добро е и сътрудничеството с бизнеса за предоставянето на практически ориентирано обучение и за развиването на практико-приложна научноизследователска дейност.

Борис Михайлов подчерта, че с подписването на споразумението отношенията между двете институции продължават в нова перспектива, която ще донесе ползи и за двете страни. Той посочи, че за студентите с икономически профил е много добре да придобият практически опит в НАП, защото там се виждат всички сфери на икономиката. И това дава възможности за бъдещо развитие в много други области на социално-икономическия живот, включително и за развитие на собствен бизнес.

В документа е записано, че УНСС и НАП ще си сътрудничат чрез информиране на студентите от университета за провеждани стажове и публични събития, представящи НАП като подходящо място за работа и кариерно развитие.

Двете институции ще си партнират в обмена на информация и публикации за дейности и за провеждани по-важни събития от страна на НАП и УНСС. Освен това представители на Агенцията ще могат да бъдат лектори и да организират майсторски класове със студентите. Те ще могат да участват в семинари, конференции, срещи и други прояви на университета.

Сътрудничеството обхваща и подготовка и провеждане при необходимост на специализирани курсове за повишаване на квалификацията  и преквалификацията на служителите на НАП, в това число, но не само, и чрез Института за следдипломна квалификация на УНСС.

Предвижда се и възможност за партньорство при подготовката на съвместни проекти и последващото им изпълнение. Планира се и съдействие за провеждане на обучения в магистърски и докторантски програми в УНСС, които биха представлявали интерес за служители от Агенцията.

НАП ще съдейства за участие на преподаватели и други представители на УНСС в срещи, лекции, експертизи, консултации, статистически и други проучвания и събития, организирани от институцията.

Документът предвижда и сътрудничество при съвместно иницииране на законодателни промени, свързани със създаване на по-благоприятни условия за взаимодействие между науката, образованието и държавната администрация.

Координатор по реализацията на рамковото споразумение за сътрудничество от страна на УНСС е доц. д-р Даниела Петрова, ръководител на катедра „Финансов контрол”. От страна на НАП са Росица Василева, началник отдел „Обучение“, и Александра Симеонова-Цоцовска, главен експерт в отдел „Оценяване и развитие“.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

„Ние идваме“ постигнахме апогея си, като обединихме Татяна Дончева с Румен Петков

Не е вярно, че законът не позволява дистанционно разпитване на свидетели и обвиняеми. Нормата е вкарана в НПК от повече от 5 години. И се прилага активно. Аз го правя в моите дела непрекъснато – и с обвиняеми, и със свидетели, и с вещи лица, – откакто има такава норма. Куриозното е, че тази промяна беше приета от ГЕРБ и работи чудесно.

Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ адв. Николай Хаджигенов, председател на гражданско сдружение „Ние идваме“.

Още от интервюто:

Защо сдружение „Ние идваме“ за втори път поред няма да участва в избори?

Ще издържи ли по време на кампанията парадигмата за двуполюсния модел „Корупция – антикорупция“?

Позволява ли НПК дистанционен разпит на свидетели и обвиняеми?

Какво ще съдържа следващият том на акта „Магнитски“?

Възможна и необходима ли е промяна на конституцията сега?

Вижте други събеседници на СТУДИО БАНКЕРЪ

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

„За Университета за национално и световно стопанство (УНСС) е чест, че катедра „Медии и обществени комуникации“ се утвърди като един от най-авторитетните стожери за развитието на журналистиката и медийната култура в страната. Фактът, че през ноември 2022 г. катедрата беше одобрена за катедра на ЮНЕСКО „Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“, е едно неоспоримо доказателство, че работите професионално.“ 

С тези думи ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров откри честванията на 15-я рожден ден на катедра „Медии и обществени комуникации“-УНСС.

Проф. Димитров поздрави целия екип и доц. Стела Ангова – ръководител на катедрата за отличните издателски постижения, като ги призова да продължават да творят и да създават.

Доц. Ангова отбеляза, че за 15 г. катедрата е обучила 1500 студенти – магистри, бакалаври, докторанти. Също така е издала множество публикации, като е участвала в национални и международни проекти. 

Деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация – СУ(ФЖМК) проф. д-р Веселина Вълканова и зам.-деканът Николай Михайлов поздравиха колегите си за 15-годишнината на катедрата. От името на академичната общност на ФЖМК-СУ, те пожелаха на екипа да продължава да обучава своите ученици в духа на високите професионални и образователни стандарти.  

По време на събитието бе представена и колективна монография „Медийна грамотност“, създадена от научноизследователския екип на катедрата (на снимката, пресцентър на УНСС).

Това са доц. д-р Светла Цанкова, доц. д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл. ас. д-р Илия Вълков, д-р Георги Минев и доц. д-р Мартин Осиковски.

Доц. Цанкова, която е ръководител на проекта, заяви, че това е един научен продукт, за който са положени много усилия. По него е работено в продължение на три години. Тя благодари на колегите си за усилената работа.

Екипът на проекта обясни, че темата напълно съответства на работата им като катедра на ЮНЕСКО, както и че ще бъде учебник по дисциплините от новия учебен план, свързани с темите на проекта. В книгата е представен и примерен план за обучение по медийна грамотност от 8-12 клас. 

Всички участници в събитието се съгласиха, че обучението по медийна грамотност не е еднократен акт, а е за цял живот – трябва да започва от най-малките и да обхваща и най-големите.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Стрес тестът на банките се провежда като част от цялостната оценка, извършвана на основание разпоредбите на глава 11 „Надзор върху банковата дейност“ от ЗКИ . Стрес тестът 2016 г. е процес на аналитична надзорна оценка , коя то цели да установи способността на банките да поемат неочаквани загуби за капитала , произтичащи от продължителни негативни шокове . Като неразделна част от с трес тест симулирането ще се взе мат предвид и резултатите от проведения преглед на качеството на активите (ПКА). Указанията за стрес теста са в синхрон с основните допускания и общото ниво на консерватизъм заложени в методологията на Европейския банков орган (ЕБО) за Общоевропейския стрес тест през 2016 г., като са адаптирани към нивата на комплексност на финансовото посредничество в България и спецификата на състоянието на българската икономика .

Общи положения

I. Хоризонтът на симулиране е тригодишен 2016 – 2018 г. Р езултатите от него следва да се проектират към края на 2016 г., 201 7 г. и 201 8 г.

II. Стрес тестът се провежда на основата на общ базисен и утежнен сценарий , който ще се прилага за всички банки. ( Приложение: Базисен и утежнен макроикономически сценарий на БНБ за целите на стрес теста на банковата система през 2016 г. )

III. Водещ принцип при симулацията е „статичен баланс ” – за тригодишни я хоризонт не се допуска кредитен растеж, запазва се бизнес – модел ът , географското и продуктовото разпределение , валутната и падежна структура на активите и пасивите. Увеличаването на „ неработещите ” кредитни експозиции става за сметка на „ работещите ” при запазване на общия обем на брутния кредит. Падежиращите ценни книжа и др. финансови инструменти се заменят с идентичните като валута, остатъчен срок, емитент и принцип на балансово третиране.

IV. Отправна точка на симулацията е края т на 2015 г. Като входн и данни се пол зват експозициите към 31.12.2015 г., а където е релевантно , коригираните в резултат от прегледа на качеството на активите (ПКА) .

V. Въздействието на стрес теста върху капиталовата адекватност следва да се отчете чрез съотношението на базовия собствен капитал от първи ред (CET 1) . Референтната стойност на CET 1 е , както следва: Ø при базисен сценарий 8% (4.5% задължително минимално капиталово изискване + 2.5% предпазен капиталов буфер + 1% надбавка) ; Ø при утежнен сценарий 5.5% (4.5% задължително минимално капиталово изискване + 1% надбавка) . В допълнение банките пред оставят размера и съотношението на капитала от първи ред и общата капиталова адекватност след шок . При изчислението 2 на рисковия компонент на активите, капиталовата адекватност и размера на капиталовия излишък/ недостиг след шок се прилагат изискванията на дейст ващия Регламент (ЕС) No 575/2013, Наредба No 7 на БНБ за организацията и управлението на рисковете в банките и Наредба No8 на БНБ за капиталовите буфери на банките .

VI. Нивото на консолидация е на индивидуална база .

VII. При симулирането на хипотетичните нива на доходите за 201 6 г., 201 7 г. и 2018 г. банките трябва да следват прилаганите методи за признаване съгласно межд ународните счетоводни стандарти и действащия към 31.12.2015 г. формат на FINREP , освен ако указанията не предвиждат друго .

VIII. За целите на стрес теста промени в данъчната, счетоводната или регулаторната политика спрямо края на 2015 г. не се предвиждат. В тази връзка от обхвата на стрес теста се изключват потенциалното въвеждане на МСФО 9 през 2018 г., промени в размера на капиталовите буфери, и др. Предварително оповестените в нормативен акт регулаторни изменения се взимат предвид.

IX. В стрес теста не се д опуска преструктуриране или продажба на активи , еднократни приходи и разходи и вътрешно – групови трансфери.

X. Банките изключват от симулирането държавните ценни книжа, които са блокирани във връзка с обезпечаване на обслужването на бюджетни средства.

XI. Хипотезите на симул ацията засягат следните видове риск са при базисен сценарий – Кредитен риск, а при утежнен сценарий – Кредитен риск, Пазарни рискове, Лихвен риск.

Кредитният риск стои във фокуса на симулацията поради определящото си значение за степента на сложност на финансовото посредничество в България.

XII. Подходът на стрес теста е „bottom – up” с предварителни ограничения. В допълнение към настоящите указания , на банките и на доставчиците на услуги ще бъдат предоставени работни таблици, които да улеснят и стандартизират работата по стрес теста . XIII. Банките следва да определят ефектите от негативното въздействие на предвидените рискове, както и произтичащите от наложения „статичен баланс ” допълнителни ограничения . Резултатите от това симулиране ще бъдат обект на проверка на качеството (quality assurance ) от страна на БНБ и от консултанта Делойт . XIV. Работата по стрес теста ще протече на два етапа. На първия етап банките следва да приложат хипотезите на стрес теста въз основа на отчетните данни към края на 2015 г. На втория етап стрес тест ът ще включва резултатите от 3 прегледа за качеството на активите (ПКА), като входя щите данни трябва да бъдат потвърдени от доставчиците на услуги по прегледа за качеството на активите . Банките следва да попълнят и изпратят в БНБ следните работни таблици:

• Приложение 6 – Калкулатор Кредитен риск – Други ;

• Приложение 7 – Калкулатор Пазарен риск – HfT ;

• Приложение 8 – Калкулатор Пазарен риск – Haircuts ;

 • Приложение 9 – Калкулатор Други доходи ;

• Приложение 10 – Комплект таблици за докладване на информация и резултатите от симулацията ;

• Приложение 11 – Пазарен риск – опционна таблица за приложени допускания ;

• Обяснителни бележки относно всички собствени допускания, приложени на етапите от симулацията за кредитен, пазарен, лихвен риск и други.

Комплектът от документи и приложения се изпращат в сроковете по т. XVI (край на работен ден) в електронен вид. Резултатите в приложение 10 следва да са подписани с електронен подпис. Листът „Капитал ” от приложение 10 – „Комплект таблици за докладване на информация и резултатите от симулацията ” следва да се представи и на хартиен носител, подписан от лицата, които управляват и представляват банката. Листът ПКА се подписва както от лицата, които управляват и представляват банката, така и от доставчиците на услуги за извършване на прегледа на качество на активите и оценка на обезпеченията. Повече детайли з а обмена на информация се съдържат в Приложение 12 Процедури за информационен обмен и кореспонденция . XVI. Попълнените документи и приложения се изпращат съобразно указания по – горе начин , както следва: – До 31 май 2016 г. за първия етап от стрес теста ; – До 29 юли 2016 г. за втория етап (отчитащ резултатите от прегледа за качеството на активите). XVII. На банките ще бъдат дадени допълнителни указания относно обхвата на оповестяване на резултатите от стрес теста. Като част от подготовката за оповестяване на резултатите в случай на необходимост ще бъдат обсъдени набора от мерки за допълнително укрепване на капитала. 4 Основни рискове, обект на стрес теста  

КРЕДИТЕН РИСК

Проявлението на кредитния риск се изразява в негативни шокове по експозициите „ кредити и вземания ” и „ инвестиции, държани до падеж ”.

Кредити и аванси

I. Основни допускания и дефиниции

1. Обект на кредитния шок е брутната стойност ( преди обезценка) н а кредитите и авансите. Поради доминиращия им дял в кредитния портфейл фокусът на стрес тест симулацията е върху кредитите на нефинансови предприятия и на домакинствата ( разделени на жилищни ипотечни кредити и други кредити) .

2. Преобразуването на кредитни шокове в разходи за обезценка се осъществява чрез прилагането на следните основни етапи: а) въвеждане на входящи стойности за рискови параметри – вероятност от неизпълнение ( PD ) и загуба при неизпълнение (LGD ) , б) приложение на влиянието на сценариите върху проекцията на рисковите параметри и в) определяне на разходи за обезценка.

3. Дефинициите за кредитен риск са според информацията за обслужвани и необслужвани експозиции (FinRep , отчетен образец F18.00) , като за целите на стрес тест симулацията кредитите и авансите се разделят на две основни части:

3.1. Работещ кредит – включва обслужваните кредити и аванси (к. 020, F 18.00) и необслужваните кредити с вероятност от неплащане, които са редовни или просрочени < = 90 дни (к. 070, F 18.00) ;

3.2. Неработещ кредит – включва необслужваните кред ити с просрочие > 90 дн и (к. 080, к. 090 и к. 100, F 18.00).

4. Потокът на неработещи кредити измерва размера на кредитите, които са прекласифицирани от работещи на неработещи за период от една година . Съответно вероятността на неизпълнение към даден момент ( point in time – pit ) се определя като потокът на неработещите кредити върху брутната стойност на работещите кредити в началото на периода на разглеждане. Нормата на неизпълнение за 2015 г. следва да се калкулира като потокът от неработещи кредити (в 2015 г.) се раздели на нивото на работещи кредити (края на 2014 г.) за всеки от видовете кредити .

5. Загуба при неизпълнение се изчислява към даден момент ( pit ) като натрупаната обезценка по потока на неработещи кредити върху брутния размер на потока на неработещи кредити. Нивото на загуба за 2015 г. следва да се калкулира като натрупан ата обезценка по потока от неработещи кредити се раздели на потока от неработещи кредити (генериран в 2015 г.) за всеки от видовете кредити .

6. Входящите стойности на рисковите параметри се дефинират по следния начин:

6.1. PD _AQR_pit – вероятност от неизпълнение към 2015 г. (point in time ), изчислен като се вземат предвид резултатите от проведения преглед на качеството на  

6.2. LGD _new _pit – загуба при неизпълнение към 2015 г. (point in time ) , която отчита индивидуално за банката ниво на загуба. Проекцията на параметъра се прилага върху нововлошения поток от неработещи кредити.

6.3. LGD _old _AQR – загуба при неизпълнение през финансовия цикъл , която отчита резултатите от ПКА. Прилага се вър ху входящия размер на неработещите кредити.

II. Механизъм за определяне на ефекта върху отчета за приходите и разходите

7. Основно допускане е разпределението на „ работещ ” кредит и „ неработещ ” кредит. За хоризонта на симулиране ще се увеличават неработещите за сметка на свиване на работещите кредити.

8. Банките ползва т като входни данни експозициите по видовете кредити съгласно следните портфейли: нефинансови предприятия, жилищни ипотечни кредити към домакинства и други кредити към домакинства. Брутните кредити и аванси и прилежащите им натрупани обезценки се разпределя т като „ работещи ” и „ неработещи ” . Входящите стойности за нивото на брутния кредит и натрупаната обезценка по двете класификационни групи са тези към 31.12.2015 г., коригирани с резултатите от ПКА .

9. С цел да се приложи единно третиране на кредитния риск, симулирането на загубите в кредитния портфейл става посредством „ калкулаторите ” на БНБ, чийто алгоритъм отчита развитието на макроикономическите променливи съответно при базисен и утежнен сценарий. Чрез зареждане на входящите нива на PD_AQR_pit и LGD_new_pit генераторите изчисляват проекцията на рисковите параметри, приложими за хоризонта на стрес тест а. Допълнителна проекция на LGD_old_AQR не се прилага.

10. Изчисляването на хипотетичен шок от кредитен риск за кредитния портфейл става по следния алгоритъм (вж. Приложение 5 „Кредитен риск – Пример ”):

10.0. По – общо се прилагат следните формули за очаквана загуба по съответните класифицирани групи:

– Загуби от работещ кредит = PD _AQR _pit x LGD _new _pit x Работещ кредит

– До – провизиране на неработещ кредит = 1 x LGD _old_AQR x Нераб отещ кредит

10.1. Поток на неработещи кредити t = Работещ кредит t-1 * PD _AQR _pit t

10.2. Хипотетичните разходи за обезценка в съответната година се прецизират чрез приспадане на част от наличните според входните данни натрупани обезценки по работещия портфейл. За целта се прилага съответното PD_ AQR _pit t – т.е. в степента, с която мигрира кредит ът, мигрира и прилежащата обезценка.

10.3. Хипотетичните загуби от кредитен риск = ( Поток от неработещ кредит t * LGD _new _pit t ) – прилежащите мигрирали обезценки. 6

10.4. Обемът на кредитния портфейл се запазва постоянен за хоризонта на симулацията, като „ работещият “ кредит намалява за сметка на „не работещия “.

10.5. Ако се налага до – провизиране на заварените неработещи кредити , ефектът се отразява еднократно в 2016 г. За целта се прилага рисковият параметър LGD _old_AQR върху неработещия кредит след отчитане на резултатите от ПКА. Целта е заварените „неработещи ” кредити да се до – провизират еднократно (ако има нужда), за да достигнат ниво , отговарящо на параметъра LGD _old_AQR .

10.6. Хипотетичните загуби от кредитен риск и разходите за до – провизиране за всички видове кредити се агрегират .

10.7. Общата сума на загуби от кредитния шок се отнася в отчета за приходите и разходите като разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата – ред кредити и вземания ( р. 490, F 02.00) , в т.ч. кредити и аванси .

11. За кредитните експозиции към държавно управление, кредитни институции и други финансови предприятия банките могат да приложат собствени допускан ия на база наблюденията си от м o ниторинга и управлението на кредитния риск.

12. Банките са задължени да представят детайлно описание на методиката, която е използвана в частта за кредитния риск . Препоръчително е описанието да се придържа към терминологията на указанията. При необходимост, могат да бъдат изискани допълнителни обяснителни бележки.

III . Ограничения

13. Входящата стойност на рисковия параметър LGD _new _pit не може да бъде по – ниска от 50% x LGD _old_AQR .

14. До – провизирането на неработещите кредити не може да бъде по – малко от нула .

 15. Отрицателни стойности за разходи за обезценка не се допускат.

16. След подаване на резултатите, входящите стойности на рисковия параметър LGD _new _pit ще бъдат подложени на хоризонтално сравнение (cross section ) , както и на оценка с индивидуалните исторически нива. В резултат от сравнението на резултатите е възможно да бъде изискана корекция на входящите стойности на рисковия параметър LGD _new _pit .

Дългови ценни книжа, призн ати като кредити и вземания и инвестиции, държани до падеж ( HtM )

 17. За дълговите ценни книжа, признати в баланса като кредити и вземания и инвестициите , държани до падеж (HtM ), различни от тези към държавно управление , се прилага същата метод ика за изчисляване на очакваната загуба, като рисковите параметри PD _AQR _pit x LGD _new _pit се приравняват на тези за кредити към нефинансови предприятия съответно за базисния и утежнения сценарий .

18. За експозиции те към държавно управление признати в ба ланса като дългови ценни книжа в кредити и вземания и като инвестиции, д ържани до падеж ( HtM) шок се прилага само в утежнения сценарий .

19. За улесняване на практическото прилагане на шока за експозиции те към сектор държавно управление се използва подготвения т калкулатор „ Кредитен риск – други ” (Приложение 6) , който е базиран на определени норми на загуби по страни, независимо от матуритетите. Изчислената загуба е за целия хоризонт на тестване и се разп ределя по равно за трите години. Така се формира хипотетичния т размер разходи за обезценка по тези инструменти .

20. Ако книжата се водят в баланса с премия (т.е. балансовата стойност е по – висока от номинала), разходите за обезценка включват тригодишните очаквани загуби, увеличени с премията (разликата между балансовата стойност и номинала). Ако книжата се водят в баланса с отбив (т.е. балансовата стойност е по – ниска от номинала), разходите за обезценка включват тригодишните очаквани загуби, намалени с вече направения отбив (разликата между балансовата стойно ст и номинала). Например ако книжата се водят на 95% от номинала в баланса и тригодишната загуба е 10%, то банката признава 5% за разходи за обезценка.

21. Общата сума на кредитни загуби от дългови ценни книжа (кредити и вземания) и инвестициите, държани до па деж се отнася т съответно в отчета за приходите и разходите като разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата – ред кредити и вземания (р. 490 , F 02.00 ), в т.ч. дългови ценни книжа и ред инвестиции, държани до падеж (р. 500 , F 02.00).

ПАЗАРЕН РИСК

22. Обект на пазарен риск са експозициите , държани за търгуване ( HfT ) , отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата (FVO ) и на разположение за продажба (AfS ). За първите два портфейла, ефектите се реализират в отчета за приходи и разходи – редове Нетни печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви, държани за търгуване ( р. 280, F 02.00) и Нетни печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата ( р. 290, F 02.00) . За експозициите на разположение за продажба ( Af S), ефектът е за регулаторния капитал чрез друг всеобхватен доход – Нетни нереализирани печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви на разположение за продажба. Експозициите се разделят на такива към държавно управление и различни от тези към държавно управление.

23. Референтната дата за прилагане на шоковете от пазарния риск е 31 декем ври 2015 г.

24. Шоковете от пазарния риск в утежнения сценарий са еднократни и се реализират изцяло в 2016 г.

25. При изчисляването на капиталовите съотношения за целите на симулацията третирането на нереализираните печалби или загуби за експозициите на разположение за продажба е съобразно всички Преходни и заключителни разпоредби в Наредба No 7 за Организацията и управлението на рисковете в банките на БНБ.

Експозиции различни от тези към държавно управление

Експозиции, държани за търгуване ( HfT )

26. За прилагането на този компонент банките прилагат подход на обвързва не равнището на хипотетичния нетен доход от търгуване с волатилността му през последните пет години. Изчисленията стават на база данните на ред Нетни печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви, държани за търгуване (NTI ) в отчета за приходите и разходите .

27. За улесняване на практическото изпълнение е приложен калкулатор „Пазарен риск – HfT “ (Приложение 7 ), базиран на формулите по – долу .

28. Входящата стойност на нетния доход от търгуване е минимум ът от средния нетен доход през последните три години, средния т нетен доход през последните пет години и по – високото от средния нетен доход през последните две години и нула. Формулата е , както следва: NTI входяща стойност = Min { Средно( NTI ) 2013- 2015 , Средно( NTI ) 2011- 2015 , Max (0, Средно( NTI ) 2014- 2015 )}

29. Проекциите на нетния доход от търгуване в базисния и утежнения сценарий са , както следва:

NTI 2016 -2018 (базисен ) = NTI входяща стойност ;

NTI 2016 ( утежнен) = NTI входяща стойност * β – 2*Max { Ст .o ткл.( NTI ) 2013 -2015 , Ст.откл.( NTI ) 2011- 2015 );

NTI 2017 -2018 ( утежнен) = NTI входяща стойност * β. Където β = 0.75, ако NTI входяща стойност > 0 и β = 1 в противен случай.

30. Ефектите се отразяват в отчета за приходите и разходите – ред Нетни печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви, държани за търгуване ( р. 280, F 02.00).

Експозиции, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата (FVO) и на разположение за продажба (AfS)

31. В базисния сценарий се допуска, че балансовата стойност на експозициите , отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата (FVO) и на разположение за продажба (AfS) остава непроменена спрямо края на 2015 г., т.е. ефектът от преоценяване е 0.

32. Влиянието на пазарния риск в утежнения сценарий се оценява чрез цялостна преоце нка като:

– По отношение на експозициите към резиденти банките следва да базират допусканията си за загубите според утежнения макроикономически сценарий, изготвен от БНБ.

– По отношение на експозициите към нерезиденти банките следва да базират своите допускания на пазар ните развития , заложени в утежнения макроикономически сценарий на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) 1 изготвен за Общоевропейския стрес тест 2016 г. на ЕБО. Банките могат да използват по преценка калибрираните за целта на пазарния риск в Общоевропейския стрес тест допускания за измененията на основни пазарни променливи .

– От обхвата на стрес тест симулацията са изключени капиталовите инструменти, свързани с участие на банките в дружества , осигуряващи инфраструктурата на финансовото посредничество в България ( например Централен депозитар АД, Дружество за касови услуги АД, Борика – Банксервиз АД и други) .

33. Ефектът от преоценката на експозициите, отчитани по справедлива стойност в печалбата ил и загубата (FVO) и на разположение за продажба (AfS), следва да бъде оценен и представен по след ните класове активи :

– Дългови ценни книжа на банки и други финансови предприятия с инвестиционен рейтинг ;

– Дълг ови ценни книжа на банки и други финансови предприятия с рейтинг под инвестиционно ниво ;

– Дългови ценни книжа на нефинансови предприятия с инвестиционен рейтинг ;

– Дълг ови ценни книжа на нефинансови предприятия с рейтинг под инвестиционно ниво ;

– Други дългови ценни книжа (ни ско – ликвидни или без рейтинг) ;

– Капиталови инструменти (акции, включително фондове, базирани на акции).

34. Шоковете се реализират изцяло в 2016 г. За 2017 г. и 2018 г. не се предвиждат шокове или възстановяване стойността на експозициите, т.е. Нетните печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата и Нетните нереализирани печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви на разположение за продажба имат стойност 0 за 2017 г. и 2018 г., а балансовата стойност остава непроменена спрямо тази в края на 2016 г.

35. За експозициите определени по справедлива стойност в печалбата или загубата (FVO), ефектите се отразяват като загуба в отчета за приходите и разходите – ред Нетни печалби или ( – ) загуби от финанс ови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата (р. 290, F 02.00) , в т.ч. експозиции , различни от тези към държавно управление.

36. За експозициите признати в портфейла на разположение за продажба (AfS), ефектът се изразява като нереализирана загуба в другия всеобхватен доход – ред нетни нереализирани печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви на разположение за продажба в т.ч. от експозиции, различни от тези към държавно управление , отнесени в капитала съобразно преходн ите и заключителни разпоредби на Наредба No 7 на БНБ .

37. Банките следва да предоставят подробна качествена и количествена аргументация за това кои рискови фактори са използвани и как е постигната представената преоценка . Банките със значим и разнообразен портфейл обоб щават своите бележки и допускания в Приложение 11 „ Пазарен риск – опционна таблица за приложени допускания ” според резидентност на емитента и матуритет на емисиите . При необходимост, БНБ мо же да изиска допълнителни обяснителни бележки.

Експоз иции към държавно управление

38. В базисния сценарий се допуска, че балансовата стойност на експозициите, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата (FVO) и на разположение за продажба (AfS) остава непроменена спрямо края на 2015 г., т.е. ефектът от преоценяване е 0.

39. Шок за експозициите към държавно управление е наличен само в утежнения сценарий .

40. За директните експозиции към държавно управление , признати в портфейлите „Държани за търгуване ” (HfT ), „Определени по справедлива стойност в печалбата или загубата ” (FVO ) и „Н а разположение за продажба ” (AfS ) се прилагат определените отбиви ( haircuts ) по съответните емитенти и матуритети посредством калкулатор – „ Пазарен риск – Haircuts ” (Приложение 8).

41. Шоковете се реализират изцяло в 2016 г. За 2017 г. и 2018 г. не се предвиждат шокове или възстановяване стойността на експозициите, т.е. Нетните печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата и Нетните нереализирани печалби или ( – ) загуби от финансови активи и пасиви на разположение за продажба имат стойност 0 , а балансовата стойност остава непроменена от тази в 2016 г.

42. За експозициите към държавно управление, определени по справедлива стойност в печалбата или загубата ( FVO) , ефектът o т отбивите ( haircuts ) изчислен с калкулатора е загуба в отчета за приходите и разходите – ред Нетни печалби или ( -) загуби от финансови активи и пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата ( р. 290, F 02.00), в т.ч. експозиции към държавно управление .

43. За експозициите към държавно управление , признати в портфейла на разположение за продажба (AfS ) , ефектът o т отбивите ( haircuts ) се и зразява като нереализирана загуба в другия всеобхватен доход – ред нетни нереализирани печалби или ( -) загуби от финансови активи и пасиви на разположение за продажба , в т.ч. от експозиции към държавно управление съотнесени в капитала съобразно Наредба No7 на БНБ .

44. За експозициите към държавно управление, признати в портфейла за търгуване (HfT) не се предвиждат допълнителни изме нения, т.е. генерираните резултати от калкулатора са само за сведение.

ЛИХВЕН РИСК

I. Основни допускания и механизъм

45. Лихвеният риск се прилага само в утежнения сценарий и е свързан с оскъпяване на финансирането.

46. Водеща е хипотезата за обвързаност на лихвени проценти по привлечените средства на банките с повишените разходи за финансиране с ДЦК на съответната страна и изменението на референтен лихв ен процент 3 . Пикът е през 2017 г., с последващо затихване в края на п ериода . Релативното повишение на доходността по българските ДЦК спрямо 2015 г. са 64 b.p. за 2016 г., 83 b.p. за 2017 г. и 69 b.p. за 2018 г. Релативните увеличения на 3M Euribor са съответно 33 b.p., 23 b.p. и 6 b.p.

47. В резултат шокът върху финансирането на банките е оскъпяване на привлечения ресурс с 97 b.p . през 2016 г., 106 b.p . през 2017 г. и 75 b.p . през 2018 г. Шоковете възникват в началото на съответната година.

48. Изменения та засягат нетния лихвен доход , като лихвените разходи се преизчисляват в съответс твие с хипотетичната по – висока цена на лихвеночувствителните пасиви при ограничен пренос на оскъпяването върху лихвеночувствителните активи. Лихвеночувствителни експозиции са тези, които падежират в периода 01.01.2016 – 31.12. 2018 г. и с ледва да бъдат заменени с инструменти със същия матуритет и тези с променлив лихвен процент.

49. При симулацията се запазва матуритетната структура на лихвеночувствителните активи и лихвеночувствителните пасиви.

50. За експозициите, които не са лихвеночувствителни , банките прилагат лихвената си политика към 31.12.2015 г.

51. Банките прилагат следния способ за определяне цената на привлечения ресурс, като за привлечения ресурс с променлив лихвен процент, шокът се прилага в началото на годината, а за средствата, които п адежират в съответната година, оскъпяването се прилага от момента на падеж.

51.1. Ръстът на цената на т.нар. wholesale финансиране е на 100% от определените шокове по т. 47. Тук се включват средства привлечени от междубанковия необезпечен/обезп ечен (вкл. репо операции) пазар , родителско финансиране, облигационен дълг (вкл. подчинен срочен дълг), покрити облигации, друго пазарно финансиране, както и от други финансови предприятия .

51.2. Ръстът на цената на финансиране от сектор държавно управление е минимум 20% от шоковете по т. 47 за оскъпяване за средствата на виждане и минимум 50% от шоковете за оскъпяване по т. 47 за срочни те депозити.

51.3. Ръстът на цената на финансиране от нефинансови предприятия и от домакинства се определя от банките при отчитане взаимодействието на неблагоприятните макроикономически хипотези (БВП, безработица, инфлация и др.) със специфичните за банката фактори като пазарна позиция, кредитен риск, структура на депозитната база и др . При определяне каква част от ръста на лихвените нива да се отрази на цената на това финансиране се спазват следните минимални изисквания – ресурс ът от нефинансови предприятия да се оскъпи поне с 20% от шоковете по т. 47 за средствата на виждане и 50% от шоковете по т. 47 за сроч ните депозити ; ресурсът от домакинства та – поне с 10% от шоковете по т. 47 за средствата на виждане и 50% от шоковете по т. 47 за срочни те депозити.

52. Преносът на оскъпяването върху лихвените нива по кредитите към нефинансови предприятия и домакинства (при тези с плаващ лихвен процент и при заместване на кредити с падежи в рамките на 01.01.2016 – 31.12. 2018 г.) не може да надхвърля 15 % от общо ръста на средно – претеглената според обема цена на финансиране (СПЦФ) . За финансовия сектор (кредитни институции и други финансови предприятия) и сектор държавно управление максималното увеличение е 50% и 100% от ръста на СПЦФ, респективно.

53. Преносът на лихвите по кредитите се реализира в началото на съответната година. За кредитите с променлив лихвен проце нт, увеличението се прилага в началото на годината, а за експозициите, които падежират в съответната година, преносът се прилага от момента на падеж.

54. Лихвеният приход по финансовите инструменти с фиксиран доход (ценни книжа) се съобразява с еволюцията на доходността според допусканията.

55. Ефектите от лихвения риск се отразяват в отчета за приходи и разходи – редове приходи от лихви ( р. 010, F 02.00) и л ихвени разходи ( р. 090, F 02.00) .

56. Банките представят детайлно описание на допусканията, които са използвани при определянето на входящите лихвени нива, съответните им проекции по актива и пасива и получените лихвени приходи и разходи. При необходимост, мог ат да бъдат изискани допълнителни обяснителни бележки.

II . Ограничения

57. Нетния т лихвен доход не се допуска да нарасне в базисния и утежнения сценарий спрямо края на 2015 г.

58. Размерът на р азходите за лихви в утежнения сценарий не може да е по – малък от този в края на 2015 г.

59. Лихвен приход от входящите неработещи кредити и от нововлошения поток на неработещи кредити в утежнения сценарий не се начислява, за разлика от отчитането по международните стандарти и FinRep в базисния сценар ий. За опростяване, нововлошените неработещи кредити настъпват в началото на съответната година.

АГРЕГИРАНЕ НА РИСКОВЕ

60. Всички шокове описани по – горе следва да се включат в симулацията едновременно . Ефектите от тяхното настъпване задължително трябва да бъдат отразени при съставяне на отчета за приходите и разходите и при изчисляване на капиталовата позиция на бан ката за разглеждания период 2016 г. – 2018 г.

 Нелихвен доход и разход, рискови експозиции и капитал

Нелихвен доход и разход

61. За елементите от отчета за приходите и разходите – приход от дивиденти ( р. 160, F 02.00) и нетен доход от такси и комисионни ( р. 200 и 210 , F 02.00) – се прилага калкулатор „Други доходи ” ( Приложение 9) , който е базиран на следните допускания:

61.1. В базисния сценарий, стойностите за трите години са равни на тази в края на 2015 г.

61.2. В утежнения сценарий, се из

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Вицепрезидентът Илияна Йотова ще бъде на посещение в Република Косово на 17 и 18 февруари по покана на президента Вьоса Османи – Садриу. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Поводът е 15-годишнината от обявяването на косовската независимост.

Йотова ще проведе двустранна среща с президента Османи – Садриу. В областите Гора и Жупа са планирани срещи на вицепрезидента с представители на българската общност.

Независимостта на Косово от Сърбия е обявена на 17 февруари 2008 г. На извънредно заседание парламентът на Косово гласува със 109 гласа „за“ и нито един „против“ приемането на декларация за независимост на автономната област. Председателят на парламента Якуп Красничи обявява Косово за република – независима демократична и суверенна държава. 

На 9 април 2008 г. парламентът приема конституция, която влиза в сила на 15 юни същата година. Съгласно нея Косово е парламентарна република с широки пълномощия на президента, а официални езици са албански и сръбски.

На 18 февруари 2008 г. парламентът на Сърбия гласува за анулиране на едностранното обявяване на независимост на областта от Сърбия. На 22 юли 2010 г. в Хага (Нидерландия) Международният съд на ООН постановява, че едностранното обявяване на независимостта на Косово на 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право. Същия ден Сърбия заявява, че никога няма да признае независимостта на Косово. 

България официално признава независимостта на Косово с решение на Министерския съвет от 20 март 2008 г. Със същото решение са установени дипломатически отношения на ниво посолства между двете страни. Към 2022 г. Косово е призната от 117 страни.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Президентът Румен Радев ще бъде на работно посещение във Федерална република Германия на 17 и 18 февруари за участие в 59-ата Мюнхенска конференция по въпросите на сигурността, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

В съвременната кризисна обстановка Мюнхенската конференция се утвърждава като глобален форум по въпросите на сигурността, връщайки се към традиционното си мото “да градим мир чрез диалог.”

На форума в баварската столица ще бъдат обсъдени мерки в контекста на усложнената среда на сигурност в резултат на войната в Украйна, както и други актуални предизвикателства пред сигурността.

В делегацията, водена от българския държавен глава, ще бъдат заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов, както и министърът на отбраната Димитър Стоянов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]