Интересът към така наречените бързи кредити бе рекордно висок у нас през миналата 2022 година. Вземанията по заеми на дружествата, специализирани в кредитиране на родния пазар, нарастват със 725 млн. лева на годишна база до общо 4.42 млрд. лева към края на четвъртото тримесечие на миналата година, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява ръст от 19.6% спрямо последното тримесечие на предходната 2021 година. Само за последните три месеца на миналата 2022 година, вземанията на дружествата специализирани в кредитиране, нарастват със 132 млн. лева или 3.1% спрямо третото тримесечие. Номиналното годишно увеличение на вземанията през 2022 година изпреварва резултата от 2021 година с близо 100 млн. лева. За сравнение, през 2021 година вземанията по този вид кредити нараснаха с 629.2 млн. лева (+20.4% на годишна база). Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за периода януари-декември 2022 година са в размер на 94.4 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 103.6 млн. лв. (в т.ч. 21.5 млн. лв. през четвъртото тримесечие на 2022 г.), а закупените – 9.2 млн. лв. (в т.ч. 2.2 млн. лв. през последното тримесечие на 2022 г.). Размерът на необслужваните кредити възлиза на 302.7 млн. лева към края на декември 2022 година или 6.8% от всички вземания по кредити. Увеличението спрямо края на предходната 2021 година достига 6.7% (+19 млн. лева). Сравнително ниският ръст на лошите бързи кредити се дължи на спад на необслужваните заеми в размер на 12.6% (43.7 млн. лева) през последното тримесечие спрямо преходния тримесечен период на тази година. Благодарение на този процес, обемът на необслужваните заеми свива годишното увеличение, след като през третото тримесечие бе отчетен скок от 23% на лошите кредити. Противно на названието „бързи кредити”, най-масови са заемите със срок на погасяване над 5 години – дял от 44.5% към края на миналата година. Те нарастват с 27.6% или 426.1 млн. лева на годишна база до общо 1.97 млрд. лева към края на декември 2022 година, сочат данните на БНБ. В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 903.2 млн. лева. Те нарастват със 7.8% (65.3 млн. лв.) на годишна база. Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 1.251 млрд. лева в края на декември 2022 г., като нарастват с 20.7% (214.6 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2021 година. Най-висок дял във вземанията по кредити има сектор Домакинства и НТООД – дял от 71.2% към края на декември 2022 година. Те нарастват с 18.8% на годишна база до общо 3.1 млрд. лева. Вземанията по кредити от сектор нефинансови предприятия са 1.122 млрд. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 19.5% (182.7 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2021 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти е 25.7% в края на декември 2022 година. В структурата на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД преобладават потребителските кредити, които са 2.992 млрд. лв. в края на четвъртото тримесечие на 2022 година. Те се увеличават с 20% (499.5 млн. лв.) на годишна. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектор Домакинства и НТООД нараства от 95.2% към края на декември 2021 г. до 96.2% към края на същия месец на 2022 година. Размерът на жилищните кредити в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. е 31.8 млн. лв. Те намаляват с 5.2% (1.7 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2021 година и с 10.6% (3.8 млн. лв.) спрямо септември 2022 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията от сектор Домакинства и НТООД намалява от 1.3% в края на декември 2021 г. до 1% в края на същия месец на 2022 година. Другите кредити са общо 86.5 млн. лв. в края на декември 2022 г. Те намаляват с 5.1% (4.6 млн. лв.) и с 4.4% (4 млн. лв.) спрямо края на септември 2022 година. Относителният им дял намалява от 3.5% в края на декември 2021 г. до 2.8% в края на същия месец на 2022 година.

text

Иванчо: - Тате, днес имам двойка. - Защо така, бе? Какво не си научил този път? - Напротив всичко си казах! Учителката попита какво са Слънчев бряг и Плиска и аз веднага отговорих коняци… - Е, добре де, а не се ли сети, че са градове?!? - Абе и на мен ми се стори странно в час по география да говорим за алкохол, ама на….  

text

Близо 1/3 от служителите в еврозоната искат да работят от вкъщи по-често, отколкото работодателят им позволява, и са склонни да сменят работата си, за да го правят, сочи допитване на Европейската централна банка, цитирано от Reuters. Компаниите продължават с преговорите за политики около дистанционната работата, като темата породи напрежение между профсъюзи и работодатели, включително в ЕЦБ, която предлага по-малко дни за работа от разстояние от желанията на служителите ѝ. „Служителите са по-склонни да сменят работата си, ако имат предпочитания за работа от разстояние, които надхвърлят тези на работодателите им. 30% от служителите предпочитат да работят от разстояние повече от тях предложението от работодателите им“, според анкетата на ЕЦБ. В над 1/3 от фирмите работят присъствено по желание Служителите, които искат повече да работят от разстояние, е по-вероятно да търсят нови варианти и наистина да сменят работата си, показва допитването. Хората предпочитат да напуснат работа, вместо да се върнат в офиса Според анкетата около 2/3 от служителите искат да работят от вкъщи поне 1 ден в седмицата, а времето, изгубено в пътуване от вкъщи до работа, е най-големият фактор, който влияе върху предпочитанията за работа от разстояние. „Служителите, които пътуват до работа над 1 час във посока, предпочитат да работят от вкъщи 10 дни в месеца, което е с 4 дни повече, от служителите, които пътуват до работа под 15 минути“, допълва ЕЦБ. Според проучване на Националното бюро за икономически изследвания, публикувано в края на януари, работата от вкъщи спестява на служителите по света средно 72 минути на ден, като времето те разделят между работата си, развлечения и грижи за близките си.  Работещите от разстояние служители спестяват най-много време в Китай, където премахването на пътуването до и от работното място спестява 102 минути на ден. Служителите в Сърбия спестяват най-малко време – 51 минути, а при тези в САЩ то също е сравнително малко – 55 минути. Екипът от икономисти от Европа, Мексико и САЩ, включително Никълъс Блум от Станфордския университет, изчислил ежедневното време за пътуване до работа от допитвания сред служители в 27 страни в последните 2 години, пише Bloomberg. Когато взели предвид служителите, които не са работили от разстояние в това време, икономистите достигнали до извода, че работата от вкъщи е спестила около 2 часа от пътуване на служител седмично. Това се равнява на 2,2% от 46-часова работна седмица с 40 платени часа плюс 6 часа пътуване до работа и обратно. Така стойността на спестеното време е около 2,2% от печалбите след данъци в постпандемичната икономика. 71% от германците искат да продължат да работят от вкъщи Бизнесът е най-големият бенефициент на спестеното време от пътуване, тъй като служителите посвещават 40% от освободените си минути на основната или втората си работа. Около 1/3 от спестеното време е отишло за забавления, а 11% – за грижи за близките, посочват изследователите. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Две трети от българите предпочитат да работят от вкъщи 5 признака, че сте идеални за дистанционна работа 5 знака, че сте подходящи да работите от вкъщи

text

Коледа. В колата се возят идеалният мъж и идеалната жена. В друга кола се вози Дядо Коледа. Той обаче има проблеми с колата си и моли идеалния мъж и жена да го вземат в техния автомобил. Те приемат. От някъде се появява камион, става катастрофа и от тримата оцелява само един. Как мислите - кой е оцелял? Идеалният мъж, идеалната жена или Дядо Коледа?! Разбира се, че идеалната жена, защото другите двама не съществуват! Вицове за Иванчо Вицове за счетоводители Супер смешни вицовеНови вицове, 2022 г. Стари български вицове  

text

Част от контейнерите, използвани за конструкцията на култовия стадион 947 на световното по футбол в Катар, ще бъдат изпратени в Турция и Сирия, като временни на хората, засегнати от унищожителните земетресения. Това твърдят турски медии, позоваващи се на източници от правителството, цитирани от „24 часа“. Първоначално Катар смяташе да го подари на Уругвай, ако кандидатурата на Южна Америка за Мондиал 2030 г. бъде одобрена. Земетресението обаче промени ситуацията и контейнерите на стадиона ще се използват с друга цел. Катар обеща да достави над 10 000 временни домове на пострадалите извън финансовата помощ за Турция и Сирия. Това са контейнери, ползвани през ноември и декември за настаняване на фенове на Мондиала в Катар. Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ? Любопитно е, че част от контейнерите са били дарени именно от Турция, за да изграден стадион 974 за Световното първенство по футбол в Катар. Стадион 974 Стадион 974 е футболно съоръжение в Рас Абу Абауд, Доха, Катар и е единственият разглобяем и първият временен стадион в света. Направен е от 974 рециклирани транспортни контейнера. Стадионът е с капацитет от 40 000 души и беше ползван за 7 мача от Световното първенство. Тъмната страна на Катар 2022: Смърт, корупция, забрани и много похарчени пари Съоръжението е проектирано от Fenwick Iribarren Architects, има модулен дизайн и включва 974 рециклирани транспортни контейнера, като почит към индустриалната история на обекта и международния телефонен код на Катар (+974). Някои от контейнерите съдържат удобства за стадиона като бани.  ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара Абсурдите на Мондиал 2022: 100 евро за бира, спане в пустинята и глоба от 70 000 евро Колко похарчиха феновете на Световното първенство в Катар?

text

Преките чуждестранни инвестиции у нас нарастват с 86.2% на годишна база достигайки 2.245 млрд. евро към края на 2022 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 1.03 млрд. евро спрямо предходната 2021 година, когато нетният поток на чуждите вложения в страната бе положителен, достигайки 1.2 млрд. евро. Размерът на чуждите инвестиции у нас за периода януари-декември 2022 година се равнява на 2.7% от брутния вътрешен продукт на България. Конкретно през месец декември миналата година, нетният поток на чуждите инвестиции е положителен в размер на 105.5 млн. евро, при отрицателен поток от 252.1 млн. евро през същия месец на предходната година. Трябва да се отбележи, че данните на БНБ за нетния поток на преките чуждестранни инвестиции са предварителни, което означава, че подлежат на ревизия, която може да измени настоящия резултат. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – декември 2022 г. са от Швейцария (483.2 млн. евро), Кипър (383.9 млн. евро) и Австрия (380.2 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Нидерландия (177.9 млн. евро) и Обединено кралство (111.2 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 20.7 млн. евро (в т.ч. отрицателен поток от 19.4 млн. евро за Русия), при отрицателен нетен поток от 12 млн. евро за януари – декември 2021 г. (в т.ч. отрицателен поток от 13.4 млн. евро за Русия). Данните отразяват тенденцията за засилени продажби на недвижими имущество у нас от страна на руски граждани. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 461.2 млн. евро за януари – декември 2022 г. Той е по-голям с 514 млн. евро от този за януари – декември 2021 г., който е отрицателен в размер на 52.8 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 1.314 млрд. евро, при положителна стойност от 1.850 млрд. евро за януари – декември 2021 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 469.5 млн. евро, при отрицателна стойност от 591.9 млн. евро за януари – декември 2021 година. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2022 г. възлиза на 357.5 млн. евро (0.4% от БВП), при 217.9 млн. евро (0.3% от БВП) за януари – декември 2021 г. През декември 2022 г. нетният поток е отрицателен и възлиза на 6.4 млн. евро, при положителна стойност от 24.2 млн. евро за декември 2021 г.   *БНБ публикува месечни данни за нетния поток на преките инвестиции за съответния месец, които включват всички трансакции, извършени през отчетния период. Нетният поток е отчетен съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията.

text