Дневни архиви: 20/02/2023

Свят

Ново силно земетресение в турската провинция Хатай

Ново силно земетресение е станало в Турция, близо до границата ѝ със Сирия.

По данни на Европейския средиземноморски сеизмологичен център земята се е разтресла в 20,04 ч местно време (19,04 ч българско) със сила 6,4 по скалата на Рихтер. Епицентърът е бил на 10 километра под земната повърхност в провинция Хатай – в селището Дефне, само на 14 километра югозападно от Антакия и на 70 километра северно от сирийския град Латакия.

Турските медии цитират местните сеизмолози, според които само 3 минути по-късно в Хатай е станало второ земетресение със сила 5,8 по Рихтер и епицентър в Самандаг, на брега на Средиземно море и на 25 километра от Антакия.

Земетресението е усетено в Кипър и Сирия.

Хатай е сред най-пострадалите турски провинции от смъртоносното земетресение от 7,8 по Рихтер на 6 февруари и вторичните трусове след него. Жертвите от тях от турска и сирийска страна надхвърлят 46 000. Над 1 милион души загубиха домовете си.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Без категория

Инвестиционните фондове управляват над 8.4 млрд. лв. в края на 2022-а

Към края на декември миналата година активите, управлявани от българските и чуждестранните инвестиционни фондове*, които осъществяват дейност в България, възлизат на 8.43 млрд. лева. Данните от БНБ сочат, че техният размер намалява с 406.3 млн. лева в сравнение съсъс същия месец на 2021 година. Но пък се увеличават с 256 млн. лева спрямо септември миналата година.

Тези фондмениджъри са организирали общо 1508 фонда у нас, като броят им намалява и на годишна база и спрямо септември миналата година.
Като процент от БВП** на страната, общият размер на активите на българските и чуждестранните инвестиционни фондове е 5.1 на сто при 6.4 на сто от БВП към декември 2021 г. и 5 на сто към края на трето тримесечие на 2022-а.
Към края на декември активите на българските инвестиционни фондове достигат 2.77 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2021 г. те се увеличават с 39.9 млн. лева. В сравнение със септември пък тези суми нарастват със 120.4 млн. лева.
Към края на четвърто тримесечие активите на фондовете, инвестиращи в акции, са с най-голяма стойност. Те се увеличават с 209.7 млн. лева до 1.46 млрд. лева на годишна база. В същото време активите на балансираните фондове, на фондовете, инвестиращи в недвижими имоти и други се увеличават с 6.1 млн. лева и са в размер на 458.5 млн. лева спрямо края на декември 2021-а.

Спрямо септември при активите на фондовете, които влагат срадствата си в акции, има увеличение със 117.5 млн. лева, а при балансираните фондове, фондовете инвестиращи в недвижими имоти и други нарастването е с 5.3 млн. лева.

Средствата, които управляват фондовете, инвестиращи в облигации, обаче намаляват на годишна база – със 175.9 млн. лева до 847.5 млн. лева към декември. В сравнение със септември активите на тези фондове също намаляват – с 2.5 млн. лева.
Към края на декември относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на българските инвестиционни фондове е 52.8 процента, като расте. Преди година е бил 45.9 на сто, а в края на септември – 50.7процента.

След тях са фондовете, които инвестират в облигации. На тях се падат 30.6 на сто от общата сума на активите към декември. Делеът им намалява, тъй като е бил 37.5 на сто към декември 2021 г. и 32.1 на сто към септември.

Данните от БНБ сочат, че към края на декември най-големи относителни дялове в общата стойност на активите имат акциите и другите форми на собственост, следвани от акции/дялове на инвестиционни дружества и договорни фондове и ценни книжа, различни от акции.

Към края на четвърто тримесечие основен дял във валутната структура на активите на
българските инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 64.6 на сто и в евро – 30.9 на сто, като растат вложенията в лева.

Поглеждайки към географската структура на ценните книжа в активите на българските инвестиционни фондове се вижда, че към декември инвестициите в България се увеличават на годишна база с 214.3 млн. лева до 1.42 млрд. лева, а в останалите държави от Европейския съюз намаляват – със 110.4 млн. лева до 955.2 млн. лева. В сравнение със септември вложенията в България се увеличават със 123 млн. лева, а в останалите държави от Европейския съюз намаляват с 5.7 млн. лева.

*Не са включени акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), секюритизиращи недвижими имоти.

**При БВП в размер на 164.77 млрд. лева за 2022 г. (прогноза на БНБ) и 139.01 млрд. лева за 2021 г. (данни на НСИ от 19 октомври миналата година).

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Без категория

МОН разработи помагало по български език за ученици от Украйна

Министерството на образованието и науката разработи помагало по български език за ученици от Украйна. То е предназначено за ученици от първи до четвърти клас, търсещи или получили закрила в страната ни и мигранти.

Помагалото ще може да се използва от началните учители за осигуряване на допълнително обучение по български език като чужд на децата и учениците от Украйна. 

То е изготвено в рамките на Националната програма „Учебници, учебни комплекти и учебни помагала“ и може да се ползва в електронна среда, но предстои да бъде отпечатано и на хартия. 

От просветното министерство информират, че през втория срок на изминалата учебна година в детските градини и училищата са били записани 3 деца и 111 ученици с международна закрила и 84 деца и 439 ученици от Украйна с временна закрила, като на 296 е било осигурено допълнително обучение по български език като чужд. За настоящата учебна година са записани 2 деца и 134 ученици с международна закрила и 512 деца и 1738 ученици с временна закрила.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Икономика

Красен Станчев: По-добре да се планира влизане в еврозоната през 2025-2026 г.

“Вероятно няма да има дългосрочна политическа стабилност и отново ще се чакат избори”

“Не съм оптимист за влизането в еврозоната през 2024 г. Вероятно няма да има дългосрочна политическа стабилност и отново ще се чакат избори. А защото се чакат избори, икономиката ще ни замеря с пари от данъкоплатците и отново няма да може да се направи поне онова малкото, което е възможно за овладяване на инфлацията като местен феномен. По-добре да се планира присъединяване в еврозоната през 2025 – 2026 г.”. 

Това каза пред БНР доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.

Във връзка с коментарите за загуба на суверенитет на българския лев, изказвани от противници на влизането на страната ни в еврозоната, той подчерта:

“Българският лев е бил суверенен само между фалита по външния дълг – на 9 март 1990 г., и фиксирането на валутния курс – на 1 март 1997 г., преди въвеждането на валутния борд. Това е най-независимият период на българския лев, винаги е имало някаква зависимост”.

Според доц. Станчев българският дял в инфлацията е малък, а повечето развития в инфлацията са били заради стара политика на ЕЦБ и много бързо възстановяване на икономиката през 2021 и началото на 2022 г.

“От края на 2021-ва и началото на 2022-ра е българският дял в инфлацията и той е свързан с компенсациите за електроенергия на фирмите, опрощаване на ДДС, премахване на ДДС на някои стоки и услуги без предварителен анализ”, обясни той.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Автомобили

Испански фирми с интерес за инвестиции у нас в автомобилния и ИКТ сектор

За период от десет години износът на България за Испания се е увеличил със 73 на сто, а последните години бележат рекордни стойности в историята на икономическото сътрудничество между двете държави. Това каза по време на българо-испански бизнес форум, който се провежда в Мадрид. Събитието бе открито от министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и се организира съвместно с Конфедерацията на испанските предприемачи (CEOE).

В периода 2017-2019 г. стокообменът ни с Испания надхвърля 2 млрд. евро годишно, като тези стойности бързо се възстановяват след Ковид-пандемията. Все още се очакват обобщените данни за 2022 г., но се очаква тя да надхвърли всички предходни с ръст в стокообмена от над 50 процента. „Данните показват сериозния потенциал, който имаме в много сфери. Испания е врата за Латинска Америка, а България може да бъде логистичен център както за Балканския регион, така и за Близкия изток“, е подчертал министър Стоянов. Той акцентира на някои от секторите, които в последните години се развиват с бързи темпове в страната ни – информационните и комуникационни технологии, електроника, химическа промишленост, земеделие и други. „Сериозен потенциал за партньорство виждаме и в автомобилния сектор, който е добре развит и в Испания“, коментира икономическият министър. Към момента в девет от 10 автомобила в Европа има части произведени в България, а секторът се развива с огромна скорост през последните 20 години, стана ясно от неговите думи.

Специално внимание бе отделено на индустриалните зони на България.

„Страната ни има ниски нива на безработица, но тя е неравномерно разпределена между регионите. Затова ще инициираме създаването на нови индустриални зони в райони с по-голяма безработица, като това ще насърчи навлизането на нови инвестиции, а компаниите няма да срещат големи трудности с кадрите“, обясни министър Стоянов. Той подчерта, че България има интерес към привличането на инвестиции, които ще дадат добавена стойност на икономиката ѝ. „Преминали сме етапа, в който важно е било количеството. Днес за нас най-важно е качеството. Затова търсим компании, които ще дадат добавена стойност и високи доходи на заетите в тях“, отбелязва Никола Стоянов.

„Отношенията между нашите две държави са в много специален момент“, подчерта Ксиана Мендес, държавен секретар на Министерство на индустрията, търговията и туризма на Испания. Тя обърна внимание, че двустранният стокообмен отчита рекордни стойности и изрази увереност, че с повече подобни събития ще се постигнат още по-добри резултати. По думите ѝ България има стратегическо значение за Испания, което се е засилило още повече след началото на военния конфликт в Украйна. „С всички провеждани реформи, България става все по-интересна за чуждестранни инвестиции“, подчертава Мендес.

До момента испански компании са разкрили над 3000 работни места в България, акцентира в изказването си посланикът на Испания у нас Алехандро Поланко. Повече от 25 хил. български ученици изучават испански език, а над 200 хил. наши сънародници живеят в Испания, стана ясно по време на форума. Това са сериозни предпоставки за насърчаване на икономическите връзки между нашите две държави, подчерта испанският дипломат.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че страната ни става все по-атрактивна за чуждестранни инвестиции и съвместни проекти, тъй като геополитическото ѝ положение може да я превърне в ключова логистична локация за възстановяването на Украйна, след края на военните действия.

Във форума участваха държавният секретар по търговия към Министерството на индустрията, търговията и туризма Ксиана Мендес, посланикът на Испания в България Алехандро Поланко, генералният директор на Търговската камара на Испания Инмакулада Риера, генералният секретар на СЕОЕ Хосе Алберто Гонсалес Руис, както и представители на испански фирми от различни сектори на икономиката.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Без категория

Китай с повече контрол върху пазара на LNG при растящо глобално търсене

Очаква се Китай значително да засили влиянието си на световния пазар на втечнен природен газ (LNG). В средносрочен план значението на Поднебесната империя за световния енергиен пазар само ще нараства на фона на нарастващото търсене и превръщането на Пекин в ключов посредник при вноса, съобщава Bloomberg.

 „Китайските компании сключват повечето споразумения за закупуване на LNG във всяка страна и все повече се превръщат в ключови посредници при внос в сектора. Компаниите от Китай представляват приблизително 15 процента от всички договори, които ще започнат да доставят LNG до 2027 година. Тази тенденция ще се засилва“, се казва в коментара на агенцията.

Това се обяснява с факта, че все повече компании се стремят към сключване на по-дългосрочни споразумения на фона на задълбочаващата се енергийна криза и постепенното възстановяване на търсенето на горива. Тези договори ефективно ще дадат на китайските търговци контрол върху пазара на горива “за десетилетия напред”, заключава Bloomberg.

На 17 февруари анализаторите от международната петролна и газова компания Shell представиха резултатите си от преглед на световния енергиен пазар, според които световният пазар на природен газ ще бъде под натиск в близко бъдеще. С ограничен нов капацитет Китай и Европа ще се конкурират за наличните количества втечнен природен газ (LNG).

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

България

МС ще предложи на президента да назначи постоянен представител в НАТО

Министър Николай Милков: България няма да изпраща муниции за Украйна

Министърът на външните работи Николай Милков заяви в отговор на въпрос на БНР, че ще направи предложение пред президента за назначаване на посланик в НАТО.

“Този въпрос ми беше зададен и от комисията по външна политика. Казах им тогава, че това са важни назначения и на тоя етап служебното правителство предпочита да не предлага на президента и те да бъдат направени от редовното правителство. Същевременно казах, че ако парламентът не успее да излъчи редовно правителство, е възможно служебното правителство да вземе такова решение. В тая връзка аз мисля да направя постъпки пред президента сега за назначаването на посланик поне в НАТО”, каза Милков, но отказа да назове конкретни имена.

България няма постоянен представител в Пакта от близо година, когато тогавашният ни представител в Алианса Драгомир  Заков прие предложението на бившия премиер Кирил Петков да оглави министерството на отбраната.

България няма да изпраща муниции за Украйна, съобщи министърът на външните работи Николай Милков след края на заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел. Министрите не са постигнали и конкретно споразумение по 10-ия санкционен пакет срещу Русия, като се разбра само, че в него няма да има ембарго върху вноса на ядрено гориво.

“Към този момент не е поет такъв ангажимент от наша страна”, отговори лаконично министър Милков на въпрос за евентуална помощ от България с муниции за Украйна. 

Според него към такива въпроси трябва да се подхожда много внимателно.

“Въпросът с оказване на помощ с танкове и с бойни бронирани машини е изключително деликатен, който се коментира в продължение на седмици. Нито една страна не заяви твърдо от самото начало, че ще се предостави. Формира се т.нар. коалиция “Леопард” и в никакъв случай не се бърза със слагане на масата веднага – “да, ние ще предоставим това или ще предоставим друго”. И по някакъв начин този внимателен подход искам да го сравня с едно говорене у нас, което често пъти се получава. Ние трябваше много отдавна да “даваме самолети”. Самолети никой не е дал до сега”, коментира външният министър.

България помага на Украйна и ще продължи да го прави, каза още министър Милков и припомни по какъв начин:

“Това в момента е помощ за тренировъчната мисия, наше участие – от страна на министерството на отбраната в тренировъчната мисия EUMAM (тренировъчна мисия на ЕС за военно подпомагане на Украйна), която ще се извършва на територията на съюзнически държави, а не на територията на Украйна – основно в Германия и Полша. Ние също така работим и за рехабилитирането на военни от Украйна”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]