Кьовеши е възложила одит на българския офис на европрокуратурата

САЩ и Великобритания нямат доверие в българската съдебна система, за да предадат информацията за “Магнитски” на България, заяви Крум Зарков

„В структурата на прокуратурата най-отгоре стои главният прокурор. Ние предлагаме, за да няма съмнение за независимостта на главния прокурор, той трябва да дойде извън системата и после да отиде извън системата. Предлагаме съдия с ранг на върховен съдия да извършва това разследване“.

Това заяви в предаването на „120 минути“ по bTV служебният министър на правосъдието Крум Зарков.

„Когато се внесе обвинение, ще бъде избиран още един върховен съдия, за да има още една линия на контрол“, уточни министърът.

Според него по този начин кариерата на разследващите няма да е зависима от главния прокурор или от Прокурорската колегия на ВСС.

„Аз се опитах на г-н Гешев и в лични разговори да обясня, че става дума да се постави под отговорност и контрол главната прокуратура. Това е пост, който Гешев заема за един мандат. Не може да се слага личността на Гешев извън контекста. Имаме принципен проблем с фигурата на главния прокурор. Настоящият главен прокурор, но и следващите имат интерес да има механизъм, с който периодичните обвинение, с които са засипвани, да бъдат изчиствани“.

„Главният прокурор бива обект на атаки, но той има интерес, за да устои неговия авторитет и този на прокуратурата, да има механизъм, който да отсява всички съмнения“, подчерта служебният министър на правосъдието, уточнявайки, че главният прокурор ще бъде временно отстранен от длъжност, ако срещу него бъде повдигнато обвинение.

„Какво би казал Конституционният съд, може да стане ясно само, ако законът бъде приет и след това предаден на Конституционния съд. Ние в Министерството на правосъдието считаме, че няма основания той да е обявен за противоконституционен. До произнасяне на КС не стигаме, защото законът бе приет само на първо четене“, коментира Зарков.

Българското представителство на европрокуратурата на Лаура Кьовеши масово се напуска – двама български делегирани прокурори, четирима деловодители и двама прокурорски помощници.

„В разговор Лаура Кьовеши сподели, че е възложила вътрешен одит. Ще имаме отговор. България все още не е изпълнила квотата си от 15 делегирани прокурори“, каза още той.

Относно санкциите „Магнитски“ Зарков посочи, че САЩ и Великобритания нямат доверие в българската съдебна система, за да предадат информацията, която имат, на България.

„Затова използват тези методи на глобални закони, които защитават техните интереси. Те защитават собствената си финансова система и територия. Въпросът е защо те считат, че нашата правосъдна система не е достатъчно силна, за да се справи сама“, коментира министърът на правосъдието.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

7 съвета как да сте ефективен служител без да стигате до бърнаут

Чувствате ли понякога, че изискванията в работата ви са прекалено големи? Чувствате ли се, че сте на предела на силите си? Това не е изненадващо. Често високите изисквания водят до прегаряне. Изследователи проучват феномена на „бърнаут“ или „прегаряне“ още от 70-те години. Резултатите, уви, изобщо не са добри, пише medium.com. Според изследванията високите нива на прегаряне са свързани с редица проблеми, като: Безпокойство Депресия Нарушение на съня Нарушение на паметта Болки във врата и раменете Освен това прегарянето увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания. Цената на усилената работа понякога излиза прекалено висока. Независимо дали вашият ръководител има високи изисквания, или вие имате такива към себе си. И двете водят до един резултат – не можете да се справите с ежедневните изисквания и това ви изтощава. Ако се разпознавате в тези симптоми, значи страдате от претоварване Преди дни Bloomberg съобщи, че рекорден брой офис служители по света – над 40%, чувстват, че са прегрели на работното място, като се позовава на проучване на изследователския консорциум Future Forum. Според агенцията основните причини за бърнаута са икономическата несигурност, страхът на служителите от съкращаване и нарастващата технологична тежест. Как да се справите и да предотвратите прегряването? Представяме ви 7 съвета, които ще ви помогнат да се облекчите ситуацията до известна степен. Обичайте работата си Работата е много по-лесна, когато ви харесва. Можете да се научите да изпитвате удоволствие от нея. Ако не харесвате работата си, имате два избора – или да напуснете или да извадите най-доброто от ситуацията. Освен това можете да станете по-добри в това, което правите. А ако не е възможно, то гледайте на него като на временно работно място. Всички сме имали работа, която не харесваме. Справете се със ситуацията и намерете нещо друго. Междувременно обаче се постарайте да се наслаждавате на това, което правите. Не се надценявайте Някои хора смятат, че могат да се справят с всичко, което някой им възложи. Да се заемете с нов проект, да отидете на бизнес среща, да говорите на някое събитие. Когато ангажиментите станат прекалено много, понякога просто трябва да кажете: „Не“. Поискайте помощ „Мога да го направя сам“, вероятно е вашата мантра. Е, ето ви новина – няма нужда. Никой не може да се справи сам с всичко. Понякога просто ви трябва ви помощ. Когато имате нужда можете да се свържете с колеги, приятели, ръководители, семейство или всеки, когото познавате. Ще се изненадате колко хора ще ви помогнат. Без чувство за вина Отпуснете се. Не можете да бъдете навсякъде и да се грижите за всичко и всички. На първо място, хората могат да се грижат за себе си – няма нужда да бъдете нечий герой. Какъв е смисълът?  Задавайте си този въпрос от време на време. Отговорът не ви удовлетворява? Тогава не го правете. Резултатът е единственото, което има значение. Не можете да имате всичко Примирете се с факта, че не можете да се заемете с всичко и да имате всичко. Не можете едновременно да прекарвате време с приятели, семейство, да работите усилено, да ходите на фитнес, да пътувате и куп други неща. Реално трябва да изберете едно-две неща, върху които да се съсредоточите. Трябва да вземете решение какво е добре да правите, кои дейност да приоритизирате и на кое да отдадете цялото си внимание и съответно други да жертвате. Времето е ограничен и ценен ресурс, затова трябва да го харчите разумно. Спортувайте  Ежедневните упражнения намаляват стреса, безпокойството и подобряват концентрацията. Ежедневните упражнения са задължителни. Правете ги всеки ден – без извинения. Ще усетите огромна разлика. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Световната здравна организация обяви преумората за болест Бърнаут синдромът става професионално заболяване в Белгия Как да се справим със страха от понеделника?  

text

Лондон и ЕС са на прага на сделка за Северна Ирландия

Доминик Рааб

Това става ясно от днешно изявление на британския заместник премиер Доминик Рааб пред Би Би Си

Великобритания е на прага на споразумение с ЕС за разрешаване на търговските и политически спорове около Северна Ирландия след Брексит, предаде Ройтерс, като се позова на днешно изявление на британския заместник министър-председател Доминик Рааб пред Би Би Си. 

Агенцията отбелязва, че не е ясно дали това ще задоволи скептично настроените противници на споразумението.

Продължаващите с прекъсвания и понякога язвителни преговори между Лондон и Брюксел след излизането на Великобритания от ЕС през 2020 г. изглежда са на път да приключат, може би още утре, отбелязва Ройтерс, като напомня думите на министър-председателя Риши Сунак, който каза, че “дава всичко”, за да се постигне споразумение.

“На прага сме, имаме голям напредък, но все още не сме го постигнали”, каза Рааб за Би Би Си.

Сунак се стреми да постигне успех в преговорите, в които неговите предшественици, бившите премиери на Великобритания Борис Джонсън и Лиз Тръс, се провалиха.

Този стремеж на Сунак обаче е с риск да измести неговите вътрешни приоритети, тъй като той се стреми да преодолее огромния дефицит в одобрението при проучванията на общественото мнение за управляващата Консервативна партия преди редовните парламентарни избори през следващата година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Може ли икономиката на Русия да бъде самодостатъчна?

Често в речите на политиците и световните лидери се прокрадват най-опасните икономически идеи. По тази причина не е изненада, че такъв мотив имаше и тазседмичното обръщение на руския президент Владимир Путин към народа – призив към самодостатъчност, затваряне на икономиката на страната и задоволяване на всички потребности на населението с вътрешни ресурси. Въпреки че изказванията на чужди лидери не са пряко преносими към българския контекст, далеч не е изненада тези идеи да намерят почва и у нас, особено в контекста на предизборните кампании. Съдържанието на изказването на руския президент е до голяма степен очаквано и обяснимо, предвид рязкото скъсване на (почти) всички отношения с доскорошните основни търговски партньори на страната в Европа. “(..) ще създадем много силна и самодостатъчна икономика, която няма да стои настрана от света, а ще използва всичките си конкурентни предимства. Руският капитал, парите, спечелени тук, трябва да работят за страната, за нашето национално развитие. Днес виждаме огромен потенциал в развитието на инфраструктурата, производствения сектор, вътрешния туризъм и много други индустрии.” Това гласи конкретния цитат, върху който се съсредоточаваме. Призивът на Путин далеч не е новаторски – в него четем призив към създаване на всички икономически блага на местна почва, съчетан с обвинение към външни сили, чиято цел е да заграбят тези блага и да ги изнесат в чужбина. Сходни изказвания, впрочем, направиха и някои европейски политици в хода на първите ограничителни мерки в годините на ковид-19. В контекста на съвременни икономически отношения подобна самодостатъчност, разбира се, е невъзможна – единственият пример за държава, която се приближава до това е Северна Корея, но дори и тя има немалък внос, най-вече от съседен Китай. В никакъв случай не може да се твърди обаче, че тя е пример за особено висок икономически просперитет или пък жизнен стандарт на населението, малцина са тези които искат да ѝ подражават. Защо все пак не бихме искали икономическа самодостатъчност? Изглежда доста привлекателно – страната не разчита на волята на други и съответно е имунизирана от превръщането на икономическите зависимости в оръжие в политическия конфликт, а същевременно целият плод на местното производство остава в полза на народа, който го е произвел. За съжаление, с тази идеализирана ситуация има няколко очевидни проблема. Първият е достъпът до суровини – съвременните производства имат нужда от достъп до широк набор от метали, енергийни ресурси и всякакви други материали. В случай че страната, която се опитва да е самодостатъчна обаче не разполага с част от тях, автоматично цели клонове на индустрията се оказват недостъпни. Същото важи и за храните – в случай, че климатът не е подходящ за отглеждането на определен вид растения или животни, то цял набор хранителни продукти просто няма да са налични в магазините. Проблем е и необходимостта всичко да се произвежда на място – в случай, че националната икономика има малко търсене за дадена (да речем, луксозна или пък нишова) стока, шансът някой местен предприемач да избере да се специализира в него е малък. При избор на алтернативна икономическа система пък шансът именно там да се спре вниманието на плановика изглежда още по-нищожен. Когато производството се цели единствено във вътрешното търсене много трудно се постига и специализация на индустрията и икономии от мащаба – освен, разбира се, ако не свием търсенето до два модела обувки и по една нова модификация на автомобил на десетилетие. Впрочем, в подобен свят вече живяхме, ако опресним паметта си. При самодостатъчния модел и научната и развойната дейност стават значително по-трудни – технологичното развитие е плод на глобални мрежи и споделени усилия. Самодостатъчната държава обаче се нагърбва със задачата сама да догонва останалия свят в иновациите, което е ограничение дори само от гледна точка на броя умове, които се занимават това. Неизбежният резултат е технологично изоставане, което задържа страната на онова равнище, на което е била когато е започнала изолацията си. Защо западните стоки остават лесни за намиране в Русия? На практика опитите за самодостатъчност водят със себе си почти по необходимост потребност от все по-голяма държавна намеса и дирижиране на икономиката, в опит да се изгради „пълноценно“ местно стопанство. В резултат се създават монополни производители, върху които липсва какъвто и да било конкурентен натиск, отвън или отвътре. Това, разбира се, е чудесно за близките до властта, които оглавяват тези монополи, но не и за обикновения човек. Нещата не изглеждат по-добре от гледна точка на пазара на труда – затворената икономика може да разчита само на местния си трудов ресурс, но не и на свеж имигрантски поток, който да запълва дефицитите. Няма и спасение в случай, че на местния трудов пазар липсват подходящи хора, които да запълват всички направления на сложната съвременна икономика. Обратно – за част от хората с определени умения и таланти няма възможност за реализация, защото те не могат да допринасят пълноценно в икономика със структура, която няма как да ги използва ефективно. В този случай можем само да се радваме, че този самоубийствен стопански курс е предприет от друга държава. По всичко личи, че в руския случай под „самодостатъчност“ се има предвид не толкова пълно затваряне на собствената икономика, колкото прекъсване на всички възможни отношения със запада. Въпреки това много от последиците от това вече са видими – изчезване на стоки от местния пазар, изтегляне на инвестиции и производства, стагниращ стандарт на живот, дори в икономика с размерите на руската. Колкото по-малък е един местен пазар, толкова по-разрушителни биха били последствията от опитите за самодостатъчност – затова и трябва да се надяваме, че бъдещите български политици няма дори и да се заиграват с такава идея. Източник: Институт за пазарна икономика *Заглавието е на редакцията.

text

Христо Петров: Изказванията на Дунчев навредиха на каузата му

Всеки от нас има кауза, но не бива да поставяш собствената си пред общата, коментира Ицо Хазарта

„Изказванията на Александър Дунчев не помогнаха на неговата кауза, а по-скоро му навредиха. Има хора, които в желанието си да направят нещо добро постигат обратния ефект.“ Това коментира Христо Петров от „Продължаваме промяната“, известен като Ицо Хазарта.

Дунчев критикува лидерите на политическата партия, от която беше депутат в последния парламент. Според него ПП започва да заприлича на ГЕРБ.

Повод за атаката беше решението да не е водач на листата на новата коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ в Софийска област на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

“Защитавал съм каузите на Александър Дунчев много пъти. Всеки от нас има кауза, но не бива да поставяш собствената си пред общата. Събори ли мафията с тези си изказвания? Когато срещу теб има организирана машина, която има има медии и институции, и ти да намираш задкулисие зад това, че някой те поставя на второ избираемо място в листата, а не на първо, това по-скоро ще те закопае“, заяви Христо Петров.

Според него начинът, по който той се опитвал да постигне целите си, не бил правилен.

Христо Петров добави, че в следващия парламент ще продължи да се бори за каузи, свързани с деца от домове и осиновените деца.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]