През месец октомври 2022 г. на интернет страницата на Портала за обществени консултации беше публикувана Концепция за Закон за въвеждане на еврото. Съгласно концепцията се предвижда създаването на закон, който да установи процедурата за въвеждане на еврото, курса на преобразуване, извеждане на лева от обръщение и други аспекти от процедурата. Въвеждането на еврото вече предизвиква големи дебати, макар и не толкова на сцената на медийните платформи, а далеч повече в социалните мрежи. Затова и двама експерти* представят анализ на някои важни аспекти на представената концепция. Еврото предстои да бъде прието като официална разплащателна единица, макар че официалната дата вече не е 01.01.2024 г.: Eврото се отлага: България няма да го приеме от 1 януари 2024 година Предвижда се през първия месец от въвеждането левът и еврото да бъдат в обръщение едновременно и да бъдат със статут на законно платежно средство. След изтичане на този срок, еврото ще е българската валута. Процесът по въвеждане на еврото в държава-членка на ЕС се регламентира основно от следните актове - Договора за функционирането на Европейския съюз; Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17.06.1997 г.; Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3.05.1998 г. и Регламент (EО) № 2169/2005 на Съвета от 21.12.2005 година за изменение на Регламент (EО) № 974/98; Регламент (EО) № 2866/98 на Съвета от 31.12.1998 г. и Препоръка на Комисията от 10.01.2008 г. (нотифицирано под номер C(2007) 6912). Важно е да се знае, че съгласно бъдещия закон за еврото в България въвеждането на еврото няма да изменя или отменя действието на съществуващите договори. Всички договори, включително за кредити, депозити, както и финансови инструменти в лева или с препратки към лева ще действат и след присъединяването на България към еврозоната. Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на неотменимо фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро. СНИМКА: Getty Images Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България? 1. С оглед на съхраняване и защита на договорните отношения в гражданско-правния оборот, трябва да има ясна нормативна уредба за приемането на еврото, която да регламентира кои елементи от договора засяга и съответно да се установят срокове и механизми за приемане на промяната по отношение на превалутирането. Основните моменти, по които трябва да се помисли и да се отчетат при изготвянето на закона, са клаузите за индексация на цени (т.е. промяна заради инфлация/дефлация), отговорността на страната, която продължи да извършва парични престации в лева след въвеждане на еврото. 2. Важен въпрос е и как ще се изчислява, предявява и изплаща предвидената в договорите лихва за просрочени задължения в размер на законния лихвен процент, при положение, че основният лихвен процент, в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс (LEONIA: LEv OverNight Interest Average Plus) за работните дни на предходния календарен месец, който пък индекс е справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната. 3. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на въпроса, касаещ капитала на търговските дружества и преизчисляване на притежаваните дялове и акции от левовата им равностойност в евро. Така разписана концепцията единствено дава гаранция, че ще се спази процедурата за превалутиране и закръгляне. Разписано е, че номиналната стойност на капитала ще се изразява в евро и центове. При изготвяне на проекта на закона за въвеждане на еврото, считаме, че е необходимо да се вземат под внимание всички разпоредби от Търговския закон, за да бъде предотвратено неправилно изчисляване на номиналната стойност на капитала на търговските дружества. Приемане на еврото: НАП и КЗП ще следят за спекула с цените 4. Препоръчваме всички промени в обстоятелствата на вписаните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, породени от въвеждане на еврото, да се извършват служебно от Агенция по вписванията. Предвид големия брой регистрирани търговци в регистъра, при въвеждане на задължение всеки от тях сам да заявява вписване на промени породени от превалутирането може да се достигне до сериозна административна тежест по обработка на всички заявления, а и с това да се постави под риск търговският оборот. В тази връзка при въвеждане на еврото е необходимо да се помисли за конкретен срок, който да даде възможност от една страна търговците спокойно да впишат промените засягащи дружествата, а от друга до максимална степен да гарантира запазване на разпределението на собствеността във всяко дружество. 5. Съгласно представената концепция за закон за еврото ще настъпят промени и по отношение на трудовото законодателство. Всички трудови възнаграждения, след въвеждане на еврото, ще се изплащат в евро. Сумите в трудовите договори ще бъдат превалутирани в полза на служителя, като се закръглят до най-близкия евроцент. Считаме, че освен спазване на процедурата по превалутиране е необходимо да се предвидят решения и на следните проблеми, които ще възникнат във връзка с това. Пример за това е необходимостта трудовото правоотношение да бъде изменено със съответното допълнително споразумение между работодател и работник/служител (анекс). Възниква въпросът и ще се третира ли като промяна на трудовото правоотношение самото превалутиране на суми и съответно дали за работодателя ще важи задължението по чл. 66, ал. 5 КТ (Кодекса на труда) най-късно до влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. 6. В проекта на закон за еврото е предвиден период на двойно обращение на лева и еврото, който да бъде 1 месец от въвеждане на еврото. В този период ще са предвидени следните правила: - всички търговците ще са задължени да връщат рестото на клиентите единствено в евро; - от АТМ устройства ще може да се изтеглят единствено суми в евро. В това отношение предлагаме законодателят да обърне внимание и на всички правоотношения, касаещи договор за наем на сейф и влогове, които преди въвеждане на еврото гарантират съхранението на български левове. Въвеждането на еврото би оказало сериозно влияние върху тези правоотношения, ако няма достатъчно дълъг срок, в който да се даде възможност вложените парични средства в български лева да се обменят в евро. Валутен курс, закръгляване и обмяна от лев в евро: Отговорите на някои важни въпроси 7. По отношение на обмяната на валутата, касаеща всички граждани, важно е да се отбележи, че са предвидени механизми, съгласно които БНБ ще обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от лева в евро без ограничение във времето, а кредитните институции и Български пощи ЕАД ще са длъжни да извършват обмен безплатно за първите 6 месеца след въвеждане на еврото, а след това ще могат да вземат такса за услугата. Считаме, че гореописаният срок е твърде кратък. Неговото евентуално удължаване би дало възможност на гражданите по-лесно да организират разплащанията си с новата валута и по-лесно да оценят стойността на разходите, които ще извършат. 8. По отношение на потребителските правата на българските граждани е важно да се знае, че се предвижда в период до 12 месеца от датата въвеждане на еврото, в страната стоките и услугите да бъдат с двойно обозначаване на цените. Цените на стоките и услугите, които са съдържали два знака след десетичната запетая в лева, следва да съдържат два знака след десетичната запетая и в евро. Концепцията на закон обаче не регламентира как ще се гарантира забраната за заблуда на потребителите относно размера на намалението на цените на стоки и услуги и срока на това намаление (промоции). Ето защо, предлагаме всякакъв вид промоции на стоки и услуги да бъдат ясно обозначавани върху ценовите табели както в български лева, така и в евро като се посочва конкретен процент намаление в изражението на всяка от двете валути и срока на това намаление. 9. Не на последно място изразяваме и становище, че в концепцията за закон за еврото липсва предвидена нормативна уредба за разпореждане с паричните средства в лева и в брой или съхранявани в сейф, които са част от наследство, по отношение на което съществуват спорове от наследници или са обект на отнемане в полза на държавата. Отворен остава въпросът какво ще се случи с тези парични средства, ако до изтичане на предвидения срок за обмяната им от лева в евро не са приключили висящите съдебни производство от изхода на които зависи кой ще придобие тези парични средства? * Автори:  Свилен Киров, юрист, Член на УС на Сдружение „Съвет по нормотворчество“ адвокат Георги Кардашев, Председател на Сдружение „Съвет по нормотворчество“

text

Преди венчавката женихът скришно пъха 100 долара в ръката на отчето и му прошушва: - Отче, моля да ми спестиш въпроса - "Кълнеш ли се да си й верен до гроб?!" Почва венчавката, върви ритуала и отчето се обръща към жениха: - Кълнеш ли се да си и верен до гроб? Онзи, като ужилен, но през зъби процежда: - ДА! След ритуала дърпа той попа настрана и му крещи: - Аз нали ти дадох пари? - Е, да, ама тя даде повече...  

text

На фона на пандемия, последвана от война, влошаване на енергийните пазари и висока инфлация българската икономика продължава да постига учудващо добри резултати – дотам, че твърденията за наличие на икономическа криза изглеждат напълно несъстоятелни. Според данните към края на 2022 г. обаче има изгледи пазарът на труда леко да се забавя, а структурата на домакинските доходи се влошава, сочи анализ на "Институт за пазарна икономика". Зимните месеци очаквано са дъното на пазара на труда в България, най-вече заради по-малкото търсене на работници в туризма и селското стопанство. По тази причина не е изненада, че НСИ регистрира спад на наетите по трудово и служебно правоотношение спрямо предишното тримесечие с 0,7% (или 17 хиляди души) към края на декември 2022 г. спрямо края на септември. По-скромен спад, с малко под 6 хиляди души се регистрира и спрямо декември 2022 г. Погледът към динамиката на секторно ниво обаче разкрива, че този спад е следствие най-вече от продължаващото пренареждане на структурата на пазара на труда – по-големите съкращения са концентрирани в търговията и ремонта (-5,1 хиляди души), строителството (-3,9 хиляди души), преработващата промишленост (-6,5 хиляди души). Същевременно ИКТ секторът е добавил 6,1 хиляди нови работни места на годишна база, здравеопазването – 3,7 хиляди души. Отчетеният спад на наетите обаче не се потвърждава от динамиката на общата заетост, измерена чрез Наблюдението на работната сила, според което продължава възстановяването след кризата. При населението на 15-64 години между последните тримесечия на 2021 и 2022 г. има ръст от 3 пр.п., до 71,5%. Тази разлика със статистиката на наетите най-вероятно отразява ръст при самонаетите и предприемачите. Разнопосочните тенденции обаче правят трудно извеждането на окончателен извод за посоката на развитие на пазара на труда в непосредствено бъдеще. 680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат При заплатите на работещите също се наблюдава ускоряване на ръста към края на годината. Средната брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 1879 лева месечно - ръст от 16% спрямо същото тримесечие на 2021 г. и с 8% спрямо третото тримесечие на 2022 г. Големите неравенства обаче остават, като заплатите в ИКТ сектора надхвърлят 4400 лева, на фона на 1100 лева в хотелите и ресторантите, които са на дъното на разпределението. Темповете на нарастване също са неравномерни – енергетиката и селското стопанство регистрират 23% ръст на годишна база, докато в добива и строителството той е едва 11%. Ключов остава въпросът за покриването на бързия ръст на цените след второто тримесечие от заплатите. Докато при изгладените стойности на динамиката (Графика 1) и към края на 2022 г. ръстът на цените превишава този на заплатите, то при неизгладените има изравняване. Разбира се, това е вярно само при средните стойности – както сме посочвали и преди, има много големи разлики между отделните икономически дейности и региони що се отнася до настигането на темпа на ръст на цените. Допълнително, дори в отделните отрасли и компании увеличенията на заплатите не са еднакви за всички работници. Не е изключено и в самата ценова динамика да има регионални различия, които статистиката не отчита. При доходите на домакинствата продължава негативната тенденция на спад на дела на доходите от работни заплати в сравнение с тези от пенсии. Това отразява най-вече ударните повишения на пенсиите през 2022 г., и при липса на по-нататъшни повишения със сходни темпове (към момента е заложено увеличение с 12% от средата на годината) ръстът на заплатите би следвало да започне да компенсира натрупаната разлика през 2023 г. Притеснителна тенденция е повишаването на дела на разходите за храна и безалкохолни напитки, до 31,2% спрямо 29,3% година по-рано. Това отразява най-вече структурата на инфлацията, като ръстът е за сметка почти изцяло на разходи за жилището. При номиналните разходи за жилище се наблюдава и най-малкият ръст на годишна база – едва 11%. Прави впечатление, че дори и при хранителните стоки, които регистрират най-голям ръст на цените еластичността на потреблението е ниска – има леко свиване на потреблението на яйца, мляко и млечни продукти и олио, но далеч по-малко в сравнение с ръста на цените. Пенсионерите в София вземат повече от работещите в страната Данните за социалното развитие към края на 2022 г. не дават особени причини за притеснение, още по-малко - за панически спасителни мерки и антикризисни политики. Продължаващото пренареждане на пазара на труда води със себе си колебания при наетите, но общата заетост расте. Високата инфлация означава задържане на ръста на жизнения стандарт на работниците, но трудно може да се говори за системно обедняване. След неизбежното забавяне на инфлацията обаче задълбочаването на недостиг на работници ще продължи да тласка заплатите нагоре, оттам и покупателната способност.

text