Месечни архиви: март 2023

Бизнес, България

Радев: През последните десетилетия България и Гърция са се превърнали в стратегическа ос на стабилност на Балканите

Свързаността между България и Гърция е основен фактор за повишаване на ефективността на бизнеса и за справяне с последиците от кризите в нашия регион. Това каза президентът Румен Радев по време на среща с Гръцкия бизнес съвет в София. В организацията членуват 170 гръцки компании, които оперират на българския пазар в различни направления на технологичния, производствен, финансов и търговски сектор.

Президентът определи двустранния стокообмен от почти 7 милиарда евро годишно като ясен индикатор за позитивната тенденция в икономическото сътрудничество и изрази очакване, че с реализацията на редица нови проекти, укрепващи свързаността, статистическите показатели ще се подобрят още повече, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

По думите на Румен Радев през последните десетилетия България и Гърция са се превърнали в стратегическа ос на стабилност на Балканите и пример за добро сътрудничество, което създава отлична основа за работа на бизнеса. Възможността за присъединяването на България към Шенген още тази година ще бъде сериозен стимул за насърчаването и на търговския обмен, и на туризма. С влизането в Шенген и на Румъния, гръцките пристанища ще имат директен излаз към Източна и Централна Европа и това трябва да бъде обща цел. 

Румен Радев подчерта също така значението на увеличаването на пропускливостта на ГКПП „Кулата-Промахон“, както и откриването възможно най-скоро на ГКПП „Рудозем-Ксанти“.

Държавният глава изтъкна отличното взаимодействие на политическо и дипломатическо ниво между България и Гърция, както и развиващата се институционална рамка на двустранното партньорство, чрез която бизнесът на двете съседни страни да постига оптимални резултати. 

Радев открои и подготвените законопроекти от служебното правителство в областта на правосъдната реформа и подобряване на нормативната база в подкрепа на бизнеса.

„Енергийната криза, пандемията от COVID-19 и продължаващата война в Украйна преосмислиха понятията добросъседство, сътрудничество, взаимопомощ и солидарност“, посочи още Румен Радев. Държавният глава подчерта, че в моменти на криза съседите и партньорите са най-важни и изрази признателност за протегнатата ръка от южната ни съседка, с чиято подкрепа България си осигури необходимите количества природен газ в труден момент.

Въвеждането в експлоатация на интерконектора през октомври м.г., възобновяването на проекта за нефтопровод по линията Александруполис-Бургас, както и партньорството за повишаване на сигурността на газовите доставки, са важни компоненти за гарантирането на реална енергийна диверсификация, посочи още пред представителите на бизнеса президентът Румен Радев.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

България

България e получила първия двигател за МиГ-29 по сделката с Полша

България e получила първият двигател за МиГ-29 по сделката с Полша. Това обяви министерството на отбраната.

Двигателят се чакаше в края на януари като част от договорка с Полша за доставката на два за МиГ-29. Друг от същата договорка беше върнат със забележки.

Преди дни служебният министър на отбраната Димитър Стоянов каза, че предстои подписване на договор за втория.

Министерството вече обяви обществена поръчка за покупка на 6 двигателя за около 26 милиона и 400 хиляди лева с ДДС. Очаква се нова обществена поръчка за още 6 двигателя.

Политическото ръководство на армията очаква до края на годината МиГ-29 да охраняват въздушното пространство. Допуска се вариант те да летят поне до 2025 г., когато се очакват първите изтребители Ф-16.

Летци, инженери, техници и осигуряващи полетите на бойната авиация, изразиха притеснението си преди дни от призивите за освобождаване от военна техника.

Президентът Румен Радев предупреди, че има само две оферти за заместване на МиГ-овете, но “цената няма да се хареса на народните представители”.

Стоянов посочи миналия месец, че със сигурност до края на годината охраната на българското въздушно пространство ще бъде осъществявано с изтребителите МиГ-29, но вероятността България да спре да носи бойно дежурство е голяма.

Изтребителите МиГ-29 могат да летят още доста време в зависимост от това дали ги поддържаме, каза през февруари в интервю за БТА командирът на авиобаза “Граф Игнатиево” бригаден генерал Николай Русев.

„Ако имаме възможност да ги поддържаме – изтребителите ще летят. Ако се окаже, че не може да доставим необходимите резервни части, което напоследък е факт, ще спрат скоро. Много е важно дали ще съумеем да доставим резервни части. Самолетите имат ресурс, но събитията през последната година показаха, че поддръжката ще става все по-трудна“, обясни той. Командирът добави, че МиГ-29 могат да продължат да бъдат използвани до 2029 – 2030 г., ако има резервни части за тях.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Бизнес

Радев и четирима европейски лидери писаха на фон дер Лайен за украинското зърно

Държавните и правителствени ръководители на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия изпратиха писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което призовават за преразглеждане на мерките за противодействие на негативните ефекти от увеличения внос на селскостопански продукти от Украйна в тези страни, съобщиха от пресслужбата на държавния глава.

Според лидерите на петте страни-членки на ЕС войната на Русия срещу Украйна е довела не само до огромно увеличение на производствените разходи в селскостопанския сектор и риска за бизнеса, но и до проблеми на земеделските пазари в Европа, се посочва в писмото. Най-сериозни затруднения вследствие на значителното увеличение в предлагането на селскостопански продукти се наблюдават именно в страните, които граничат с Украйна или са в непосредствена близост до нея. В същото време затрудненото освобождаване на излишъка от зърнени, маслодайни и други култури в складовете дестабилизира пазарите и води до налагането на допълнителни разходи на земеделските производители.

В писмото се подчертава необходимостта от значително увеличаване на  средствата от ЕС, разпределени за мерките за подпомагане, като държавните глави призовават за ангажиране на допълнителни източници на финансиране за подпомагане на земеделските производители, които са претърпели загуби и са изложени на риск да изгубят своята ликвидност.

Европейската комисия да анализира възможността за закупуване на излишното зърно от съседни на Украйна държави членки за хуманитарни цели, се призовава още в писмото. Потвърждава се и призивът за финансова подкрепа от ЕС за по-бързо развитие на транспортната инфраструктура и засилване на свързаността, което да даде възможност за плавно прехвърляне на стоки от Украйна в трети страни.

Предлага се в регламента за разширяване на автономните търговски мерки за внос от Украйна, който е в процес на обсъждане на ниво ЕС, да бъдат изменени разпоредбите на предпазната клауза, така че тарифните квоти да бъдат намалени по отношение на тяхното годишно ниво, в случай на повторно въвеждане на тарифи, съгласно Споразумението за асоцииране.

Петте държави предлагат още ЕС да запази възможността да реагира на нелоялни практики при вноса от Украйна, например под формата на засилено наблюдение или възможност за започване на антидъмпингови процедури. Проблемът с прекомерните количества стоки, оставащи на територията на държавите членки, и компрометиращи по този начин „коридорите на солидарност“, също трябва да бъде адресиран ефективно, се посочва още в писмото.

В случай че изкривяванията на пазара, причиняващи вреда на фермерите в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия не могат да бъдат премахнати с други средства, петте европейски страни призовават ЕК да приложи подходящите процедури за повторно въвеждане на мита и тарифни квоти върху вноса от Украйна.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]