Звездата от „Първичен инстинкт“ Шарън Стоун се разплака по време на церемонията, на която й бе присъдена наградата за смелост. Това стана на 16 март, по време на кампанията за набирането на средства за Фонда за изследване на рака при жените (WCRF) в Бевърли Хилс.

Стоун призна, че й е била необходима смелост да направи дарението си, предвид факта, че е загубила половината си пари заради „банковото нещо“. Въпреки че 65-годишната Стоун не даде подробности за „банковото нещо“, тя прави признанието си няколко дни след фалита на банката на Силициевата долина SVB и настъпилата нестабилност на фондовия пазар.

По данни на Celebrity Networth в началото на 2023 г. състоянието на Шарън Стоун е било в размер на 60 млн. долара.

След краха на SVB президентът Джо Байдън увери американците, че банковата система е в безопасност.

„Вашите депозити ще бъдат на мястото си, когато имате нужда от тях“, даде уверения американският президент.

В същото време актрисата подчерта, че в момента светът изживява труден момент и тя не иска никой политик да й казва какво да прави и какво не, как трябва да живее и каква е цената на живота й.

След това Шарън Стоун спомена кончината на брат си Патрик Стоун, който почина през февруари на 57-годишна възраст заради сърдечно заболяване.

„Брат ми наскоро почина, но аз съм тук. Това не е лесен момент за никой от нас“, заяви в емоционално изявление Шарън Стоун.

През 2001 г. Стоун претърпя операция за отстраняване на доброкачествени туморни образувания, които по думите й били гигантски – по-големи от гърдите й. След като те били отстранени, последвала втора операция – за поставяне на гръдни импланти. Стоун твърди, че без нейно позволение хирургът й е поставил по-големи импланти.

„Той беше променил тялото ми без моето знание и съгласие“, написа Стоун в мемоарите си.

През ноември 2022 г. тя разкри, че за втори път се е подложила на операция заради голям фиброиден тумор, но впоследствие се оказало, че диагнозата грешна.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

До няколко дни ще подпишем меморандум между газопреносните оператори на 9 държави. Целта е да се направи мащабен анализ на газовия пазар и инфраструктурата, за да се доставя природен газ от алтернативни на Русия източници.

Това заяви министърът на енергетиката Росен Христов в интервю за БНТ.

Той уточни, че проектът е по инициатива на България и предвижда повишаване на свързаността и капацитета на газопреносните мрежи на участващите държави. “Идеята е да доставяме неруски газ през Сърбия, евентуално Унгария. Основните източници ще бъдат Гърция и Турция. Целта на Европа е да има енергийна сигурност в целия регион”, обясни енергийният министър.

По отношение на казуса с газовото хранилище „Чирен“, Христов обяви, че има предложение държавата да компенсира разликата между високата цена, на която е било запълвано газохранилището и цената, която е сега, за да може фирмите, които държат газ там, да го пуснат на пазара.

„В момента никой не изпомпва газ от „Чирен“, единствено „Булгаргаз“ и то малки количества“, обясни Христов.

Той добави и че в момента се работи с бизнес асоциациите, за да може енергийните компенсации да бъдат още по-ефективни. По думите на Христов мярката на служебното правителство е помогнала не само за запазване на работни места, но дори и бизнесът да разшири пазарния си дял в Европа.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Европейската прокуратура и румънската Национална дирекция за борба с корупцията проверяват договор, сключен между Румънската полиция и фирмата “Аутомобиле Бавария”, съобщава БТА.

Става дума за закупуване на 600 автомобила марка BMW. Сигналът е подаден от румънската полиция.

Европейската прокуратура, начело на която е Лаура Кьовеши – бивш главен прокурор на Румъния, може да разследва сделки, финансирани с еврофондове, ако стойността им надвишава 10 000 евро.

Покупката на автомобилите е част от по-голяма европрограма за оборудване на румънската полиция. За 600 автомобила са били предвидени 98 милиона леи без ДДС или около 20 милиона евро. Въпросните коли обаче все още не са получени от румънската полиция.

Според опозиция лидер от Съюз за спасение на Румъния Каталин Друла обществените поръчки в полицията са правени така, че да може да спечели само един кандидат – “Аутомобиле Бавария”.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Македонското външно министерство публикува на интернет страницата си становище, в което се казва, че Законът за сдруженията и фондациите и решенията на Комисията по имената не са насочени срещу гарантираното право на сдружаване, а срещу решенията сдруженията да носят имена на спорни личности. Става дума за имена, които предизвикват дискомфорт сред гражданите на страната.

Така Комисията се аргументира защо от общо 17 000  неправителствени организации тя е забранила само на две български сдружения да използват избраните от тях имена. Става въпрос за клубовете „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид, съобщава БНР.

Вчера, 17 март, българският външен министър Николай Милков обяви, че българската страна следи с безпокойство опитите за ограничаване на правото на сдружаване на българите в Северна Македония. Първият ни дипломат определи като тенденциозно решението само двете български сдружения да не могат да използват имената, които са избрали.

Освен това Милков обърна внимание, че България ще реагира пред европейските си партньори след нападението в четвъртък, 16 март, над българския Културно-информационен център в Скопие.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

„Миналата година държавата щедро раздаде пари на бизнеса, сега иска да измисли някакъв данък, с който да си върне обратно същите пари. Това е малко абсурдно.“

Така икономистът Георги Ангелов коментира в интервю за Нова телевизия предложените данъчни промени.

„По-добрият вариант е част от бизнеса, който има големи свръхпечалби, просто да върне помощта, която е ползвал неправилно и без да има нужда през 2022 година. Така няма и да се въведе прецедент с еднократни данъци. Ние знаем, че в България нещо, като го въведеш еднократно, то става вечно и никога после не може да се отмени. Данък от 33% е много по-висок от това, което сме имали досега”, обърна внимание Ангелов.

По силата на новите промени, които правителството предлага за гласуване от новия 49-и парламент, фирмите, които се реализирали „свръхпечалба“ ще бъдат задължени да внесат еднократна вноска „свръхпечалба” в размер на 33% от нея.

Мярката ще се въведе от 1 юли и ще обложи свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли до края на годината. Предвидена е и специална формула, по която да се определи дали дадена фирма подлежи на такова облагане.

Друга промяна се отнася за физическите лица – те вече няма да могат да плащат в брой суми над 5 000 лева. В момента този праг е 10 000 лева. От 1 юли отпада и намаления ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите, фитнесите и другите бизнеси. Запазва се само нулевата процентна ставка за хляба и брашното, както и ДДС от 9% върху бебешките храни и книгите.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Служебното правителство прави всичко възможно всички плащания да се правят в съответните срокове. Няма опасност да изпаднем и в дългова криза, защото служебното правителство прави всичко възможно да се повиши събираемостта на данъците, за януари и февруари са събрани с 1.3 млрд. лв. повече в сравнение с предното редовно правителство”, обяви служебният премиер Гълъб Донев.

Само за сравнение:  тази сума покрива изцяло увеличенията на пенсиите за цялата 2022-ра сравнено с 2021 година. Тя е близо до актуалните месечни разходи за пенсионерите, за които отиват около 14 млрд. лв. годишно.

Донев определи като некомпетентно изказването на съпредседателя на “Продължаваме промяната” и бивш премиер Кирил Петков, че има несъбрани приходи от ДДС.

Увери също така, че няма данъчен чадър над никоя фирма и цитира статистиката, според която има рекорден износ от България през 2022-ра и през първите месеци на тази година е нормално на износителите да се върне ДДС. С това служебният министър-председател обясни намалението в събираемостта на данъците за януари. Посочи обаче, че има рекордна събираемост спрямо миналата година, когато на власт бе редовният кабинет.

“Финансите на държавата са стабилни. Успяхме да се намесим там, където политиците сбъркаха”, заключи Донев, изтъквайки, че ниският размер на бюджетния дефицит за 2022 г. от 2.9% се дължи тъкмо на служебния кабинет, а не се е получил “бомбастичния”, който би бил факт като резултат на водените преди това политики.

Очевидно е, че лошата инфлация за гражданите може би е добра за някои бизнеси и със сигурност е отлична за приходите в бюджета на държавата. Защото не е все едно да облагаш с 20% дадена стока, която струва 10 лева и същата стока, когато струва 20 лева. Приходът в хазната се удвоява.

И още нещо интересно. Ако се вгледаме внимателно в данните на националната статистика, ще видим, че има тройно увеличение на износа ни за Украйна. Според данните на НСИ за 2022 г. Украйна се е изкачила рязко в класацията на износа ни по държави – до второто място. Общо той е 2.249 млрд. лева – при 794 млн. лева година по-рано.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Служебният министър на енергетиката Росен Христов очаква пускането на газовата връзка България – Сърбия да се осъществи по график през октомври. Той отчете, че 62-километровата връзка на територията на България се прави дори с леко изпреварване на графика.

Във връзка с проблема със скъпия газ от Чирен, министър Христов обясни в интервю за БНР, че той все още не е решен и България продължава да плаща скъпо за него. Подготвя се искане до Европейската комисия за компенсация, която да осигури запазване на цените, обясни служебният министър на енергетиката. То е в рамките на европейската директива за компенсиране на цената на газа. Газовите асоциации са поканени в Министерството на енергетиката през следващата седмица, за да се направи работеща схема.

Очаква се анализите по тази схема да приключат до 1-2 седмици.

Директорът на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов поясни, че компенсаторният механизъм за запълване, който ще бъде договорен, ще има отношение и към попълването на Чирен в следващите месеци:

„Така в следващия отоплителен сезон ще имаме възможност да добиваме този газ на конкурентна пазарна цена. В момента хранилището е пълно на 77%, а Европейската комисия е поставила цел от 90 процента.

„Затова е важно да запазим наличните количества в момента в хранилището и съответно те бъдат компенсирани, като цената бъде атрактивна, близка до пазарната“, поясни Малинов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]