„Справедливост означава да признаеш и назовеш истината и тя да бъде уважавана от всички. За да има помирение, трябва да има извинение за ролята на профашисткото правителство в София по това време в депортирането на македонските евреи.”

Това обяви в словото си президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски, цитиран от БТА, по време на отбелязването на осемдесетата годишнина от депортацията на евреите от територията на днешна Република Северна Македония.

Това стана след шествие, преминало под надслова „Никога отново!”, тръгнало от Музея на град Скопие, помещаващ се в Старата жп гара. То завърши на градските гробища в Скопие с полагане на цветя пред паметника на депортираните евреи и пред паметника на загиналите борци в национално-освободителните борби. Организатори на шествието бяха еврейската общност в Република Северна Македония и Фондът за Холокоста на македонските евреи под егидата на правителството на Република Северна Македония.

Правителствената делегация бе водена от вицепремиера за икономическите въпроси, координацията на икономическите отдели и инвестициите Фатмир Битичи, придружен от министъра на отбраната Славянка Петровска, министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски, и министъра на земеделието, горите и водите Люпчо Николовски.

Пендаровски подчерта, че в съдбата на евреите от територията на днешна Република Северна Македония могат да бъдат разпознати „всички етапи на Холокоста”.

„Първата стъпка беше дискриминацията. По това време фашисткият режим в София приема Закона за защита на нацията, с който системно се дискриминират македонските евреи. Лишени от гражданство и правна защита, евреите са уволнени от обществена служба, децата са изгонени от училищата, семействата са изгонени от домовете си. Втората стъпка беше изолация. Със заповед на Комисариата по еврейските въпроси евреите трябваше да носят жълтата звезда на Давид на обществени места. По този начин с вековния символ на еврейската идентичност беше злоупотребено, за да се стигматизират евреите като различни, чужди и опасни.

Третата стъпка беше дехуманизацията. Почти всички евреи от Скопие, Битоля и Щип бяха депортирани в Треблинка, където животът на близо един милион души беше угасен в газови камери, сред които македонските евреи, които представляваха 98 процента от общото македонско еврейско население, и една трета от общите македонски жертви във Втората световна война.

Никъде в Европа болестната концепция, наречена “окончателното решение на еврейския въпрос”, не беше реализирана по-ефективно, отколкото в окупираната тогава Македония. Изправени пред тези факти, ние сме длъжни да си зададем следните въпроси: имаме ли право ние, днешните поколения, да успокояваме нечия гузна съвест относно Холокоста на македонските евреи?

Позволено ли ни е да мълчим пред историческия ревизионизъм, който реабилитира извършителите и прославя виновните? Трябва ли да забравяме с чии подписи македонските евреи бяха системно лишавани от граждански, икономически и човешки права и изпращани на смърт”, постави въпроси Пендаровски.

„Ние имаме морално задължение да помним страданията на жертвите на Холокоста, имаме задължение да пазим истината и никога да не позволяваме тази трагедия да се повтори на никого. Нашите поколения прощават, но не забравяйте, че, макар злото да отнема светлината на живота, то не отнема вярата в хуманността, уважението към разнообразието и вярата в по-доброто утре”, посочи зам.-председателят на еврейската общност в Северна Македония Радойка Хелман Денковска.

„Тук съм, за да почета паметта на жертвите, да изразя своята подкрепа и солидарност с еврейската общност и да изразя истинското си приятелство с народа на Република Северна Македония“, посочи от своя страна Цега Мелаху – депутат от Кнесета на Държавата Израел.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Споменът на една дъщеря за ваканция в Турция е в основата на удивителния и опустошителен дебютен филм на Шарлот Уелс. За ролята на бащата актьорът Пол Мескал е номиниран за „Оскар“ в категорията за най-добра главна мъжка роля.

Дали Мескал ще прибере статуетката, ще разберем само след броени часове, когато за 95-и път ще бъдат връчени наградите на Филмовата академия на Съединените щати.

Връзката между родител и дете е в основата на историята за едно разбито сърце – първична привързаност, водеща до неизбежна двойна скръб, пишат кинокритиците от „Ню Йорк Таймс“. Децата растат и излитат от гнездото. Родителите умират. Това е естественият ред на нещата, пагубен дори когато не се намесват ненавременни трагедии, за да усилят болката.

Подобна трагедия потапя в мрак „След слънцето“ (Aftersun) – нежният и опустошителен първи филм на 35-годишната шотландска режисьорка Шарлот Уелс. Но силата на филма идва от анализа на основния и универсален факт на загубата. Става дума за едно най-вече щастливо изживяване – ваканция на  баща и дъщеря в курортен град на турското крайбрежие, с екскурзии с гмуркане с шнорхел, хотелски бюфети и часове за мързелуване край басейна.

Единадесетгодишната Софи (Франки Корио) и нейният баща Калъм (Пол Мескал) са твърде погълнати от удоволствията и разочарованията на настоящето, за да изразяват скръб или безпокойство, но също така изглежда са наясно, че времето тече бързо. Софи, на прага на юношеството, едновременно се придържа към детството и се втурва към зрелостта. Очите й винаги се движат, сканират заобикалящата я среда за улики и знаци.

Самият баща е млад мъж. Той е на път да навърши 31 години и е объркан от друг турист, вземайки го за по-големия брат на Софи. Калъм носи известна умора в гъвкавата си фигура. Неговите момчешки черти са набръчкани от тревога. Не научаваме много за неговата история – Уелс не е типът режисьор, който разваля деликатни сцени с разяснителни диалози. Но сме наясно, че той и майката на Софи не са заедно. Можем също така да заключим за някои тежки удари и неправилни решения в миналото му.

А може би и в бъдещето му. Едно нещо, което знаем за Калъм – въпреки че е трудно да се каже как точно сме го разбрали – но той умира скоро след ваканцията. Още с първите сцени наличието на видеокамери и липсата на смартфони поставят пътуването в миналото. Една пораснала Софи (Селия Роулсън-Хол), която на 31 години има партньор и бебе, си спомня за онези осеяни от слънце сутрини и караоке вечери – тя изпява „Losing My Religion“ – парче отпреди 20 години.

Не е съвсем правилно да се каже, че „След слънцето“ се развива предимно в ретроспекции. Кинокритиците обръщат внимание и на мъчителните видения на възрастната Софи за баща й, танцуващ в нощен клуб – сцени, които понякога прекъсват турската идилия като сънища. Режисьорката Уелс работи в по-интуитивен и директен психологически регистър. Потокът от нейните образи е съобразен с плавността на съзнанието на Софи. Границите между памет и опит не са толкова замъглени и без логика, колкото изглеждат. И в края на филма разбирате защо: защото това е болката от загубата на близък.

“След слънцето” е възможно най-ясен и буквален, проследявайки Софи и Калъм през обикновени туристически дейности без много драматични разкрасявания. Има моменти, които носят намек за опасност или необяснимо предчувствие за такава – недоразумение за изгубена маска за гмуркане, например. Софи понякога се присъединява към група британски тийнейджъри, подслушвайки палавите им закачки и наблюдавайки игрите им с нетърпение, което може да накара един бдителен родител да се разтревожи. Тя също така флиртува с момче на нейната възраст – друг поклонник на аркадните игри за мотоциклетни състезания. Може да повдигнете вежди, когато Калъм поръчва трета бира на вечеря и да се чудите дали наистина е достатъчно зрял, за да се грижи за собствената си дъщеря.

По-късно във филма безпомощността на Калъм и любопитството на Софи отварят вратата към някои плашещи възможности. Но „След слънцето“ не е мелодрама за дете в опасност или наказателна басня за родителска безотговорност. Неговата структура възниква като модел на възприятия и настроения. Понякога Софи и Калъм се карат, лазят си по нервите или са отегчени.

Улавянето на богатата и сложна реалност на техните отношения – баща – дъщеря – регистрирането на нейните бързи, микроскопични флуктуации и проследяването на бавните й тектонични промени – това е голямото постижение на Уелс. И на Мескал, и Корио – също. Те са толкова естествени, толкова леки, сериозни и особени, че изглежда изобщо не играят роли.

Режисьорката и операторът Грегъри Оке предпочитат композиции, които предизвикват рязката асиметрия с аматьорското видео. В същото време Уелс включва кадри от видеокамера, заснети от гледната точка на Софи и Калъм. Това не означава, че има нещо случайно в изображенията, които изплитат тъкан, толкова фина и последователна, колкото килима, който Калъм купува импулсивно, въпреки че най-вероятно не може да си го позволи.

Този килим е закупен в един от редките моменти, когато Софи и Калъм не са заедно, което ще рече момент, който остава извън нейната памет, въпреки че е част от нейната собствена история. Или по-скоро част от историята, която тя и баща й са написали заедно и за която тя е живяла, за да разкаже.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Броени часове ни делят от най-чаканата от кинаджиите церемония – връчването на 95-ите награди „Оскар“. Дали Филмовата академия на САЩ най-накрая ще оцени таланта на Брендън Фрейзър във филма „Китът“ и ще му връчи “Оскар” за главна мъжка роля?

Когато на Венецианския фестивал показаха “Китът” на Дарън Аронофски, мненията на зрителите се разделиха – едни му запяха дитирамби, други му предрекоха всевъзможни награди, трети упрекнаха режисьора в праволинейна сантименталност и маниерност, но пак му предвещаха награди.

Главният герой е професорът по литература Чарли (гримираният и костюмиран Брендън Фрейзър), който страда от булимия. След трагичната гибел на партньора си той използвал храната като средство за самонараняване, в резултат на което станал почти 300 килограма и изгубил способността си да се придвижва самостоятелно. Вече няколко години той си изкарва хляба с онлайн курсове по креативно писане.

След свръхпопулярния франчайз  на „Мумията” Брендън Фрейзър, както и героят му Чарли, е преживял няколко трагедии една след друга (опит за сексуално насилие, развод, смъртта на майка му), депресия и здравословни проблеми, довели до прекъсване на кариерата му.

В началната сцена Чарли получава сърдечен пристъп. Спасява го случайно отбил се при него млад и ревностен мисионер от протестантската организация „Нов живот” (Тай Симпкинс), убеден в скорошното настъпване на второто пришествие и настойчиво опитващ се да вкара Чарли в истински правилния път. Той по молба на Чарли му чете съчинение за „Моби Дик” на неизвестен автор, и болестта отстъпва.

За разлика от другите филми на Аронофски „Китът” е камерно кино, излизащо извън прага на жилището само в далечните спомени. От същия този праг режисьорът обсипва зрителите с набор от непретенциозни референции – от Моби Дик до Уолт Уитмън и, разбира се, Библията. Зад прозореца непрекъснато (чак до екстатичния финал) плющи дъжд, актьорът носи много небесносиньо, а за неразбралите Аронофски многократно ще обясни: Чарли е същият този исполински кит от романа на Херман Мелвил, обречен на смърт. Праволинейните алюзии с Библията, спиритуализма и формата на притчата Аронофски е използвал в „Мама”, „Ной” и „Изворът на живота”, до емоционална сугестия е прибягвал в „Реквием за една мечта”, така че „Китът” напълно се вмества в режисьорския канон, което поклонниците на Аронофски безусловно ще оценят.

Ако изнесем извън скоби претенциозността, сантименталността и претрупаността, ще остане малко театрален скелет, което е разбираемо – филмът следва едноименната пиеса на Самуел Д. Хънтър, но някак си се превръща в кино благодарение на страхотната работа на актрисите и актьорите.

Ролята на единствената приятелка и по съвместителство лекар на главния герой Лиз играе Хонг Чау. Единствено тя му оказва необходимата помощ (тъй като Чарли поради разрушителното си поведение и липса на здравна осигуровка отказва да ходи на лекар) и го предупреждава, че скоро без необходимото лечение сърцето ще му откаже.

Вместо да отиде на лекар, Чарли решава да поднови контактите си със 17-годишната си дъщеря Ели (ролята ѝ играе звездата от „Много странни неща” Сади Синк), с която не е общувал 8 години, откакто е напуснал семейството си. Ели открито изказва всичките си претенции към баща си, а той, бидейки безсилен да ѝ противоречи,  само ѝ предлага да ѝ помогне да си напише съчинението, което ѝ е дадено за домашно, за да не я изключат от училище. Според наблюденията на баща си тя е много умна и притежава феноменална памет: помни всичко, което някога е видяла или чула. Тя се шегува и провокира мисионера, който често навестява дома на Чарли след първата им среща, тъй като мечтае да го спаси, като го приобщи към вярата си. Трудността се състои в това, че да приобщиш към дадена църква човек, чиято любов на живота му е станала жертва на същата тази църква, не е толкова лесно.

Във филма си Аронофски са заплетени съдбите на мисионер неудачник, крал пари от мисията си, нещастен и болен човек със самоубийствени наклонности, умна тийнейджърка, която рискува да не вземе диплома, лекарка, която не може да спаси най-добрия си приятел, и разведена жена, която сред толкова години намира в себе си сили да прости на Чарли, че е изоставил семейството си. Всичките тези противоречиви образи се събират в сложна плетеница от диалози и квазисемейни отношения, които е интересно да бъдат наблюдавани. В резултат на тази естетическа сложност филмът на Аронофски придобива дълбочина и мотивационните изказвания, че трябва да се пише само истината добиват катарзисна сила.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Германският министър на транспорта Фолкер Висинг посочи на конгреса на Свободната демократическа партия в Майнц, че страната трябва да бъде отворена към технологични иновации, като същевременно се стреми към климатична неутралност и да не се фокусира върху увеличаване на дела на електрическите автомобили. Това съобщава Frankfurter Allgemeine Zeitung.

“Можем да популяризираме нашата страна само с конкретни предложения, а не с климатичните “дрън дрън”, подчертава той, добавяйки, че климатично неутралната мобилност не се ограничава до един аспект и целите на Германия в областта на климата не могат да бъдат постигнати без използването на синтетични горива.

Според министъра не трябва да се концентрира върху използването на един вид задвижване, тоест електрическа батерия, в превозните средства.

Припомняме, че евродепутатите подкрепиха инициативата на Европейския съвет, която предполага забрана за продажба на нови превозни средства с изкопаеми горива в ЕС след 2035 година.

Отбелязва се, че до 2030 г. автомобилните производители ще трябва да намалят нивото на емисиите на новите модели автомобили с 55 на сто и 50 на сто за леките и лекотоварните превозни средства. Също така от 2025 г. до 2029 г. се планира делът на автомобилите с ниски емисии в общите продажби да бъде увеличен до една четвърт сред леките автомобили и до 17 на сто сред леките търговски превозни средства. До 2035 г. целта за намаляване на въглеродните емисии за новите автомобили трябва да бъде 100 процента.

Така до 2035 г. европейските автомобилни производители ще трябва напълно да спрат производството на автомобили с традиционни двигатели с вътрешно горене (ДВГ) и да преминат към производство на електрически превозни средства.

Забраната за автомобили с двигатели с вътрешно горене е част от плана на Европейската комисия за постигане на климатично неутрална икономика до 2050 година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Администрацията на Съединените американски щати няма да спасява фалиралата Silicon Valley Bank (SVB), а работи за подпомагане на вложителите в една от най-големите американски банки. Това заяви министърът на финансите Джанет Йелън в интервю за CBS.

Йелън обърна внимание на разликата между настоящата ситуация и финансовата криза от 2008 г., когато властите трябваше да спасят много кредитни структури, за да защитят тизи сектор от икономиката.

“Позволете ми да поясня, че по време на финансовата криза имаше инвеститори и собственици на големи системни банки, които бяха спасени и приетите реформи (от властите) означават, че няма да повторим това. Но ние сме загрижени за сътрудниците и сме фокусирани върху опитите да отговорим на техните нужди”, коментира тя.

Запитана дали спестителите – включително малките предприятия – трябва да получат пълната сума на депозитите си, Йелън отказа да коментира плановете на правителството.

Министърът на финансите Жанет Йелън се оплака, че е загубила почивните си дни, защото е била принудена да работи по проблема със затворената банка Silicon Valley Bank.

“Американската икономика разчита на стабилна и силна банкова система, която може да отговори на кредитните нужди на домакинствата и институциите. Така че, когато банка, особено такава като Silicon Valley Bank с депозити за милиарди долари, се срине, това определено е повод за безпокойство”, отбелязва Йелън.

По-рано Министерството на финансите на Обединеното кралство започна да разработва план за минимизиране на щетите от последиците от фалита на Silicon Valley Bank. The Times също пише, че министърът на финансите на Великобритания Джереми Хънт е бил призован да се намеси в ситуацията в банковия сектор на страната на фона на колапса на Silicon Valley Bank.

Главният изпълнителен директор на фалиралата Silicon Valley Bank Грег Бекер продаде акции за общо 3.6 милиона долара няколко седмици преди реалното обезценяване на кредитната институция. Тази мярка е била включена в предварително изготвен план в случай на евентуален срив на SVB, посочва Bloomberg.

На 11 март Калифорнийският отдел за финансова защита и иновации затвори Silicon Valley Bank, базирана в окръг Санта Клара. Фалитът на голяма американска банка беше регистриран за първи път от началото на световната финансова криза през 2008 година. В същото време значителна част от стартиращите фирми за рисков капитал в Съединените щати бяха свързани със Silicon Valley Bank.

“Главният изпълнителен директор на Silicon Valley Bank Грег Бекер продаде акции на компанията на стойност 3,6 милиона долара съгласно план за търговия по-малко от две седмици преди фирмата да отчете значителни загуби, довели до нейния фалит. Продажбата на 12 451 акции на 27 февруари отбеляза първия път от повече от година, когато Бекер продаде акции в компанията майка SVB Financial Group.

Фактическият фалит на кредитната институция настъпи в петък, 10 март. Причината за резкия спад в стойността на акциите и отлива на инвеститори е писмо, което ръководството на SVB изпрати до акционерите. В документа се посочва, че банката се опитва спешно да набере капитал на обща стойност над 2 милиарда долара, след като претърпя финансови загуби. Фалитът беше предшестван от седмица на безпокойство сред клиентите на банката въпреки призивите на ръководителя Грег Бекер към вложителите и акционерите да “запазят спокойствие”, завършва статията.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Голяма част от хората не иска и да чуе, камо ли да участва в изборите“.

Той предупреди да не се спекулира и злоупотребява с темата за бюджета предизборно.

“Нужно ни е не какво да е правителство, а правителство, което е стабилно и което върши работа”, заяви политологът проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента. 

“Каквато и да е ролята на външните фактори, през посолства и директно, тя не може да замени решаващата роля на българското общество. Винаги може да се скалъпи нещо, което ще издържи 3 или 6 месеца. Въпросът е в това, че на нас ни е нужно не какво да е правителство, а правителство, което да е стабилно и да е стабилно като върши работа. Самата конфигурация, която се е образувала, въпреки че аз не вярвам в такъв вариант, допуска някакво тактическо примирие, някаква мимикрия, вероятно с оглед на предстоящите местни избори – има различни интерпретации дали има желание да се управлява преди местните избори, какви са ползите. Трайно решение не може да има поради системните проблеми и поради подхода. При сегашната конфигурация нито една от двете страни не може да надделее убедително и трайно. Или трябва да се търси друг добросъвестен вариант за програмно управление, което сега ми изглежда неосъществимо пожеление, или трябва да очаква момента, в който ще се промени сериозно съотношението на силите и тогава ще имаме някаква реалистична възможност за формиране на относително устойчиво мнозинство. Не виждам друг вариант, колкото и да ни се иска това е последният празен кръг. Това е само една от възможностите, но не е вероятността с най-голяма тежест”, коментира той пред БНР.

“Очевидно е, че има изравняване на силите, ако съдим по изказаните мнения на хората, които се включват в изследванията. Това не винаги отразява действителното положение на нещата. Няма съмнение обаче, че тези различия, които за момента наблюдаваме, са незначими – те влизат в обхвата на статистическата грешка”, посочи проф. Маринов. Според него всичко ще зависи от няколко фактора.

“Първо – как ще се наклонят везните от гледна точка на хората, които се колебаят дали да гласуват и за кого. Тук, за съжаление, ще играят роля негативните, а не позитивните съображения. Второ – ефектът от връщането на хартиената бюлетина, който очевидно е бил в някаква степен преследван умишлено с тези законодателни промени. И естествено – ходът на кампанията, въпреки че аз не виждам с тази кампания, че могат кой знае какво да привлекат, особено първите две партии. Не очаквам някаква голяма разлика”, обясни той.

По думите на политолога не от тази кампания, а от години се говори “наедро и невярно”.

“Доста години наред този начин на говорене – политическо и предизборно, набираше инерция, за да стигнем до сегашното положение от гледна точка на това, че голяма част от хората не искат и да чуят, а камо ли да участват в изборите”, коментира той.

Част от политиците, участващи в кампанията, са решили, че ще могат да извлекат ползи, атакувайки служебното правителство и оказвайки натиск върху него, отбеляза политологът и добави, че е дълбоко скептичен, че това ще проработи. 

Той коментира чувствителните теми за цените на хранителните стоки, войната в Украйна и премахването на Паметника на съветската армия в София – теми, по които хората се ориентират в скалата на политическите си предпочитания. Според него тези въпроси се експлоатират предизборно.

“Най-голямата слабост е, че всички кълнат високите цени, а няма кой знае колко конкретни предложения за това какво ще се направи. Има хвалби за миналото, но няма предложения за бъдещето”, изказа мнението си проф. Маринов. 

По думите му войната в Украйна е огромен проблем и той засилва своята острота. Според него използването на тази тема едва ли ще доведе до някакви ползи на партиите, които са за радикално участие на България в подкрепата за Украйна. Той смята, че по скоро те ще загубят от това, защото мнозинството от българите се отнасят предпазливо и с опасение към тези перспективи. 

“Стигаме до това, което е абсурдно – темата за Паметника на съветската армия. Това е абсурдно най вече от гледна точка на пресметнатите ползи от страна на тези, които повдигнаха темата. Не мога да разбера и видя такава логика. Аз съм противник на разрушаването на паметници”, посочи още политологът. Според него хора с по-неутрални възгледи дори се дразнят от този патос, че Паметникът ще бъде разрушен. Той е категоричен, че решението на Столичния общински съвет е декларативна и предизборна инициатива. 

Проф. Александър Маринов е категоричен, че не трябва да се спекулира и злоупотребява с темата за бюджета предизборно, защото очакванията, страховете и притесненията на хората са много сериозен фактор за състоянието на нещата, особено в трудна икономическа и финансова ситуация.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]