Българският бизнес, обединен в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), е силно обезпокоен от публикувания на сайта на Министерството на финансите проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

Това заявяват от Асоциацията на организациите на българските работодатели в писмо, изпратено до Гълъб Донев и Росица Велкова.

В проекта се предлагат изменения и нови режими, чрез които се очаква да се генерират допълнителни приходи в държавния бюджет за 2023 г., като се увеличи тяхната събираемост от съществуващи източници. Също така се планира да се отменят част от фискалните облекчения с временен характер, въведени през предходни бюджетни години. 

От Асоциацията заявяват, че според тях, чрез промените се допуска лишено от правно и икономическо основание отнемане на доход от успешните български предприятия чрез въвеждането на т. нар. данък „свръхпечалба“.

Те допълват, че е недопустимо в една правова държава при липсата на действащ парламент служебно правителство да планира подобно посегателство върху неприкосновеността на частната собственост, в случая печалбите на частните търговски предприятия. 

От АОБР уточняват, че при условие, че съответното предприятие е внесло всички свои публични задължения, в това число и корпоративен данък , няма основания да се иска допълнително плащане към бюджета, независимо от формата му. 

Те коментираха, че с направеното предложение се нарушава духа на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ). Съгласно Закона промени на данъците и на задължителните осигурителни вноски във всичките им елементи не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от влизането в сила на закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за съответната година или от тяхното изменение и допълнение. 

От АОБР са категорични, че макар и формално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не предвиждат хипотеза, при която в края на първото тримесечие на текущата година обществото да не разполага с одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание проект на закон за държавния бюджет.

„Въпреки липса на подкрепа за инвестициите, Българският бизнес показа, че може да работи добре и успешно премина през безпрецедентните кризи през последните три години. Имаме най-висок ръст на износа и най-висок ръст на възнагражденията в целия ЕС, при една от най-ниските инфлации в централна и източна Европа,“ заявяват от Асоциацията.

Те обръщат внимание, че някои сектори, особено в индустрията, са показали отлични резултати и точно от тези добре управлявани предприятия правителството се готви да изземе доход чрез предложената извънредна вноска. Според АОБР това се прави, без да се отчитат огромните предизвикателства, които стоят пред цялата европейска икономика, с всевъзможните  допълнителни тежести и изисквания, като зелената сделка и въглеродния отпечатък, въвеждането на кръговата икономика и влагането на средства в изпълнение на многобройни бюрократични изисквания и  административни регулации. 

Получава се така, че вместо бизнесът да съсредоточи средства в инвестиции и иновации, обучения и по-добро заплащане на служителите си, които стават все по-скъпи, българското правителство спира неговия прогрес с недопустими прийоми, като този с предложението да се въведе данък „свръхпечалба“, наречена популистки „солидарна вноска“ за частните компании. Според АОБР така цялата идея за реална пазарна икономика ще залитне към командно-административната система, а тя исторически е доказала своята нежизнеспособност и неефективност.

От Асоциацията са категорични, че не могат да бъдем солидарни с безотговорното харчене на бюджетни средства, съчетано с висока инфлация и отсъствия на намерения за ограничаване на бюджетните разходи. 

Те подчертават, че компенсациите за свръх високите цени на електроенергията е европейска политика за изправяне на изкривения пазар. Но това не са „помощи за бизнеса“, а е възстановяване, при това само на част, от надвзетото от предприятията. Не са подаръци, за да се искат обратно. И след компенсации, цените на електроенергията за предприятията в България остават над средните за предприятията в другите страни, с които те се конкурират и са три пъти по-високи от цените за бита.

От АОБР са категорични, че предложеният режим на облагане чрез авансови вноски през периода юли-декември 2023 г., основан на финансови резултати от приключили данъчни периоди, предполага допълнително и непредвидено изземване на доход от българските предприятия, включително и от тези, които през текущата година ще реализират загуби или по-ниски печалби, в сравнение с 2022 година.

Те прогнозират, че подобни предложения повишават непредсказуемостта, подават негативен сигнал към местните и чуждестранните инвеститори и са предпоставка за влошаване на условията на бизнес средата у нас. А това би било връщане  към старите и порочни практики от преди години да създадем средство за ограбване на най-успешните предприятия в държавата, чрез насилствено навлизане във фирмите. Освен това ще бъде предоставена възможност на криминалния сектор да разгърне престъпната си дейност.

Ето защо от АОБР призовават, предвид изложените им мотиви, които очевидно са недопустими и неприемливи за една пазарна икономика, Министерството на финансите незабавно да оттегли направеното недопустимо предложение за промени в Закона за корпоративното облагане.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Светът преживява епидемия от брутална цензура на велики класици заради зле разбрана политическа коректност, а в много случаи и поради неграмотност. Последните „недоразумения“ са само две, но за сметка на това са предостатъчни като двеста по две: едни даскали във Флорида обявиха куп ренесансови творби за порнография, а други “борци на словото и на печата” взеха да редактират книгите на Агата Кристи, защото не трябвало да стряскат бъдещите им читатели.

Невероятно за 21-и век, но директорка на училище във Флорида беше принудена да подаде оставка, след като родители се оплакаха, че ученици от шести клас са били изложени на порнография по време на урок по ренесансово изкуство. Децата били видели статуята на голия Давид на Микеланджело и са останали като гръмнати от споходилия ги шок.

Давид е шедьовър на ренесансовата скулптура във Флоренция, която пресъздава един от най-изографисваните библейски герои през последните 600-700 години. Явно обаче да някои родители разцветът на изкуството и културата, а и самата голота, не са нищо повече от  хардкор порнография. Защото,

ако Давид беше по гащи и с потник,

най-вероятно никой нямаше да има никакви проблеми.

Тази драма щеше да е много забавна, ако същите родители във Флорида не намираха за порнографски и „Сътворението на Адам“ на Микеланджело, и „Раждането на Венера“ на Ботичели. Явно са видели само тези, защото има далеч по-провокативни ренесансови творби.

В невежеството няма нищо забавно, но по-страшното е, че не шестокласниците са били шокирани от този сблъсък с класическото изкуство, а техните родители. Точно толкова шокирани – между другото – колкото са били техните прабаби и прадядовци, когато за първи път са се разбягали,

за да не ги направи на кайма кинолокомотива на братя Люмиер.

Историци на изкуството предупреждават, че светът върви към все по-мащабна цензура и авторитаризъм в културата, което ще заличи векове разцвет.

След мелодрамата във Флорида, експертите по ренесансово изкуство от Флоренция поканиха децата и родителите да видят скулптурата на живо, за да се уверят, че е символ на хуманистични ценности, а не на „долни подбуди“. Според тях това е ясен сигнал за неразбиране на самата западна култура и нейните образци.

„Не мога да повярвам, че това наистина се случва, отначало си помислих, че е фалшива новина, толкова е абсурдно. Трябва да се прави разлика между голота и порнография. В Давид няма нищо порнографско или агресивно, той е младо момче, овчар, който дори според Библията не е имал показни дрехи, а е искал да защити народа си с това, което е имал“, коментира Сесили Холберг, директорката на галерията, където е изложена статуята.

Според флорентинския историк на изкуството в Сиена Томазо Монтанари, подобно отношение е “смущаващо”, защото

западният свят обикновено свързва фундаментализма и цензурата

с други общества, докато твърди, че разпространява демократични идеали по целия свят.

Другото безобразие е съобщението, че прочутата британската писателка Агата Кристи (1890-1976) ще бъде редактирана, така че в новите издания на нейни книги да не попадат пасажи, “които могат да наранят чувствата на някои читатели”. 

В новите издания са махнати думи, изречения и цели пасажи, които може да бъдат “потенциално обидни” за съвременната публика и така наречените “защитени малцинства”. Това се отнася и за всички описания или препратки към етническа принадлежност. Още преди години това се случи с романа й “Десет малки негърчета”, който

претърпя няколко преработки и вече се казва “И никой не остана”.

Споменаването на оригиналното заглавие от бели хора на територията на много западни държави може да бъде сметнато за престъпление от омраза и да доведе до наказание.

Преди години жертва на цензурата паднаха детските книги „Пипи дългото чорапче“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин”. Активисти пък дори предложиха редакция на приказката за Червената шапчица, защото там вълкът яде хора, а други настояха за промени в книгите за „Хари Потър“, защото подтиква децата към вещерство.

През 20 век, в полза на пуританите и благочестивите индивиди,

бяха забранени редица велики произведения,

сред които “Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд, “Спасителят в ръжта” на Джеръм Дейвид Селинджър, “Гроздовете на гнева” на Джон Стайнбек, “Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий, “1984” на Джордж Оруел, “Лолита” на Владимир Набоков и много други.

Докато режат „живо месо“ от класическото изкуство, радетелите за „морал в културата“ не се възмущават от пълните с насилие филми за деца и възрастни, както и на широко използваните компютърни игри. Без значение дали е плод на безумна политика на криворазбрана политическа коректност или на невежество, това е тенденция, която осакатява културата и е обида за мислещите хора.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министерският съвет прие решение, с което определи Матей Матев за председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за нов 4-годишен мандат.

Матей Матев е магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той има дългогодишен опит в областта на облигационното, търговското, вещното право, приватизацията, чуждестранните инвестиции и ценните книжа. Матеев притежава опит и в процесуалното представителство по търговски, административни и граждански съдебни спорове. От март 2019 г. Матев заема длъжността председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]