Търговците залагат на по-нататъшно поскъпване на златото след като през седмицата то успя да докосне най-високата си котировка за последните 12 месеца. Основанията на инвеститорите са очакванията, че Федералният резерв е приключил цикъла на увеличения на лихвените проценти и че те търсят спасителни убежища по време на сътресенията в банковия сектор.

Цените за незабавна доставка на скъпоценния метал достигнаха 2000 щ. долара за тройунция за първи път след първите часове на руското нахлуване в Украйна. И след като тестваха няколко пъти това равнище през седмицата, се върнаха обратно и приключиха търговията си на 24 март с котировка от 1978.21 щ. долара за тройунция. Сделките в опционни контракти, свързани с жълтия метал, обаче предполагат, че множество пазарни играчи очакват по-устойчив възход през идните седмици.

Традиционно, инвеститорите във финансови производни правят залози за златните цени чрез фючърсни и опционни контракти и търгувани на борсата фондове. Експерти от бранша твърдят, че през последните седмици се наблюдава скок на търговската активност и в трите посочени канала. Основният катализатор е стресът в системата на регионалните банки на Съединените щати, като до голяма степен тези сделки са били еднопосочни покупки.

Март се очертава като първият месец от последните десет на нетни входящи капиталови потоци в търгуваните на борсата златни фондове, а обемът от залагащи на поскъпване опции, свързани с тях, е достигнал рекордни равнища.

Тези контракти (call options) дават право на инвеститорите да купуват активи на фиксирана цена на определена по-късна дата. Съотношението на златните call към put опции (бел. ред. – които дават право, но не задължават купувача да продава определено количество от метала на предварително договорена цена на специфична по-късна дата) също е достигнало екстремни равнища. Доколкото тези put контракти се използват за залози срещу съответния актив или за застраховане срещу риск от низходящо движение, високата стойност на коефициента предполага консенсус сред търговците, че цените ще вървят нагоре. Подобен ръст на интереса се наблюдава и към златните фючърси и опции, търгувани на чикагската метална борса CME.

Започналата преди две седмици с колапса на банката на Силициевата долина SVB и на по-малката “Сигнъчър бенк” банкова криза се оказа и краткосрочен и дългосрочен катализатор за повишения интерес към жълтия метал.

Графиката на златните спот-котировки в щ. долари за тройунция показва, че скъпоценната суровина е достигнала най-високите си стойности за последните 12 месеца непосредствено след колапса на SVB и “Сигнъчър” заради масивен ръст на “тактическите” позиции когато търговците търсят активи с висока степен на сигурност в кризисни времена. При предишни кризи това въздействие е било компенсирано от други инвеститори, принудени да продават злато, за да погасят задълженията си по други вложения. В случая обаче капиталовите потоци, изтекли от жълтия метал, показват, че втория вид позиции са били доста мършави при възникването на проблема, което намалява вероятността от по-нататъшни продажби. От друга страна, банковата криза принуждава търговците да преосмислят перспективата за лихвената посока в Съединените щати. Растящите лихви през последната година намалиха привлекателността на жълтия метал, вложенията в който не носят доходност, но инвеститорите стават все по-убедени, че лихвеното повишение на американските централни банкери от предишната седмица ще е последно. И, ако това е краят на лихвения възход, то златото има сериозен шанс за по-нататъшно поскъпване.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Радко Кръстанов

Понякога България има късмет. Така беше в годините след присъединяването на страната към Европейския съюз, макар че същите бяха белязани и от Голяма рецесия. Тогава по стечение на обстоятелствата започна бурното развитие на ИКТ сектора и сектора на изнесените бизнес услуги. Днес България е световно призната сила в тези индустрии и остава притегателен център за чужди и вътрешни инвеститори.

По предварителни прогнози на БАСКОМ (Българска Асоциация на Софтуерните Компании) общите приходи на компаниите от сектора достигат до 7.3 млрд. лв. за 2022 г., като през 2015 г. това число е било около 1.9 млрд. лева. Това са фирми, които които обичайно са в светлия сектор на икономиката, които плащат доста данъци и осигуряват немалко служители на осигурителния таван. Според груби сметки,

на ИТ-индустрията се падат около 4.5% от БВП на България.

В какво се състои нашият късмет? Два фактора позвлиха развитието на ИТ сектора и сектора на изнесените услуги – експоненциалната нужда от компютърнограмотна работна ръка в глобален план и готовите кадри, които през 90-те години на миналия и през първото десетилетие на ХХI в. заложиха на обучението по чужди езици. Бяхме сварени подготвени, така да се каже.

С други думи – присъединяването към ЕС и отварянето на икономиката ни следва да се премести от графата „Късмет“ в графата „Добре свършена работа“. Сега България отново има късмет. Остава само да добавим едно ново постижение в графата „Добре свършена работа“.

С избухването на войната в Украйна и заради нейното проточване,

изведнъж се появи сериозен глад за боеприпаси и отбранителна техника.

В някои по-смели оценки – като тази на немския дипломат Волфганг Ишингер, например – се твърди, че всеки ден на бойното поле се изстрелват толкова боеприпаси, колкото Германия може да произведе за половин година.

Късмет за България е, че разполага с готовата производствена база на военно-промишления комплекс от социалистическото ни миналото и тази база отново дава хляб на хиляди българи.

Така например, през януари 2023 г. във филиала на „Техем Холдинг“ ЕАД – „Цар Самуил“ в Костенец – бе възстановено

производството на 122-милиметрови снаряди,

спряно преди повече от три десетилетия. Причината е повече от очевидна – изключително сериозно търсене и по регионалните, и по световните пазари. Заради войната в Украйна, естествено, няма какво да си кривим душите.

„ВМЗ Сопот“ също работи от понеделник до събота с разширен капацитет. „На практика нямаме безработица“, хвали се кметът на града Деян Дойнов. Друг похвален момент е, че

заплатите на служителите са били увеличавани три пъти

само за 2022 година. Няма как това да не се отрази положително на местната икономика и семействата в града и региона.

Бурният ръст на сектора вече е видим и в регионален план. Българският износ е нараснал с 39% през 2022 г. спрямо предходната година, като по този показател сме категорични първенци в Европейския съюз.

Част от този ръст се дължи на всеобщото повишение на цените, но това е фактор, който е валиден и за останалите държави членки. Онова, което ни прави различни, е

повишеното търсене на специфични продукти,

в производството на които България има – ако не монополни – то поне много силни позиции.

Освен държавни предприятия, във военно-промишления комплекс участват и доста частни компании. Най-голямата от тях е „Арсенал“ Казанлък. В нея работят около 10 000 жители на Старозагорския регион.

В момента оръжейните производители от цял свят са залeти от поръчки. В голямата си част държавите от бившия Варшавски договор се освободиха от старото съветско въоръжение и „съпътстващите“ го боеприпаси. Украйна обаче

има нужда от такова въоръжение и такива боеприпаси,

а за българските военни заводи те е никакъв проблем да задоволят тези нужди.

За да добавим още нещо към графата „Добре свършена работа“, България трябва да прегърне стратегическата възможност и да използва търговския и капиталов импулс за модернизиране на производствата.

По примера с ИТ-индустрията, по стечение на обстоятелствата и по силата на късмета, нашата икономика се оказва

в благоприятна изходна позиция за бурно развитие на сектора.

България разполага с няколко стартъпа за дронове, единият от които дори излезе на Българската Фондова Борса. Засега фокусът е в агродроновете и транспортните дронове, но нуждата от безпилотни апарати за нуждите на отбраната и сигурността е очевидна с оглед на съвременните тенденции.

В съседна Турция заводът „Байкар“, който произвежда прочутите едноименни дронове, дава хляб на 3000 души и само миналата година е

регистрирал приходи от продажби в размер на 1 милиард долара.

Това е пазарна ниша, в която България може и трябва да намери своето място.

Малко по-трудно ще бъде за нашата страна да се включи в производството на тежки машини и бойна авиация. По подобие на аутомотив сектора у нас, който впрочем в последните години също е нажежен до червено, можем да си присвоим производството на определени компоненти, електроника и т.н. България има добри традиции и позиции в производството на хидравлични елементи и системи, които също са необходими на отбранителната индустрия.

Накрая, но не последно място, можем да се възползваме от технологично ни ноу-хау

в разработката на софтуер за най-новите оръжейни системи,

както и от капацитета ни за разработки в сферата на информационната сигурност, която засяга съвсем пряко и икономиката, и нормалния стопански живот във всяка държава.

Хакерската атака от април 2022 г. срещу „Български пощи“, която остави хиляди български пенсионери без пенсии, е въпрос на националната сигурност, но е и хвърлена ръкавица към българските ИТ-компании.  

Ако държавата със своите фирми не намери капацитет да се конкурира на високотехнологично ниво в отбранителния сектор, добре би било поне да насърчи частния бизнес да се възползва от световната конюнктура.

Става дума за създаването на нови работни места, за ръст в доходите на заетите в индустриалните предприятия и подобряване на външнотърговското салдо. Птичето е кацнало на нашето рамо. Въпрос на стратегическа далновидност е да го хванем, докато е там.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Сн. Либертатя

Десет български граждани на три риболовни кораба са били заловени да бракониерстват калкан и акула, съобщи вчера румънската Брегова охрана

Моряците от трите задържани български кораба на пристанището в Констанца, Румъния, са били разпитани по-рано днес, потвърди за БТА посланикът на България в Румъния Радко Влайков. По думите му те са добре.

Посланик Влайков уточни, че до края на деня може да има развитие по случая.

Корабите са задържани вечерта на 23 март, около 23:30 ч., на 50 мили източно от Констанца, като са били спрени за проверка и отправени към военното пристанище на Констанца – Порт 1.

Случаят се разследва от бреговата охрана и е образувано наказателно производство под надзора на прокуратурата.

Десет български граждани на три риболовни кораба са били заловени да бракониерстват калкан и акула в изключителната икономическа зона на Румъния в Черно море, на около 100 км от курорта Мамая, съобщи вчера румънската Брегова охрана, цитирана от агенция Аджерпрес.

Плавателните съдове заедно с техните екипажи, риболовни уреди и уловена риба бяха ескортирани до военното пристанище в Констанца за по-нататъшно разследване под координацията на прокуратурата на Апелативния съд в Констанца.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]