Професионалните спортисти печелят милиарди долари по време на своите кариери. Вероятно може да се очаква, че най-добре печелят суперзвездите в голфа или футбола, но всъщност се оказва, че титлата отива при баскетболна легенда. Майкъл Джордан е най-добре платеният спортист в света за всички времена, като неговите доходи възлизат на 3,3 млрд. долара, според данни, анализирани от CasinosEnLigne.com. Легенда в баскетбола и един от най-великите играчи на всички времена, Майкъл Джордан влезе в 11 звездни отбора на американската Национална баскетболна лига и спечели редица титли и награди за най-ценен играч. Влиянието му обаче е далеч по-голямо от всичките му награди и шампионати. Въпреки че Джордан се пенсионира преди 20 години, той все още е начело в класацията на най-добре платените спортисти в света. Според данни на Sportico, Forbes и Sports Illustrated той е спечелил повече пари от Кристиано Роналдо и ЛеБрон Джеймс, взети заедно. Следващите трима спортисти в класацията са голф играчи. Тайгър Уудс е на 2-о място с общи доходи от 2,5 млрд. долара. Следват Арнолд Палмър и Джак Никлаус, съответно с 1,7 млрд. и 1,63 млрд. долара. Кристиано Роналдо, най-добре платеният футболист в класацията и заема 5-о място с 1,58 млрд. долара, със 100 млн. долара повече от съперника си Лионел Меси. Друга баскетболна суперзвезда, Леброн Джеймс, следва с 1,53 млрд. общи доходи. Най-високоплатеният спорт Голфът определено води като най-високоплатения спорт. Според данни на Sportico 4 от 10 най-добре платени спортисти са голф играчи, като са през целия си живот са спечелили впечатляващите 7,2 млрд. долара. След него се нареждат баскетболът и футболът с по две имена в топ 10. Двете баскетболни легенди Майкъл Джордан и Леброн Джеймс са натрупали над 4,8 млрд. долара общо, а единствените две футболни звезди в топ 10 Кристиано Роналдо и Лионел Меси следват с малко над 3 млрд. долара общи доходи. Освен това според статистиката 5 от 10-те най-добре платени спортисти за всички времена вече са пенсионери. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Топ 15 на най-богатите спортисти на всички времена Това са 10-те най-високоплатени спортистки в света Флойд Мейуедър е най-високоплатеният спортист в света, ето кои са в топ 10 Кристиано Роналдо отново е най-добре платеният спортист в света Тайгър Уудс е най-добре платеният спортист на десетилетието

text

По първоначални данни за 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в България достига 59% от средните нива за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, тъй като отчита и различията в цените между отделните държави. Това се казва в анализ на икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика. "През последните три години, въпреки връхлитащите кризи от различен характер и продължителната политическата нестабилност, догонваме с по 2 пр. пункта на година. Когато официално се отчетат и данните от преброяването на населението – съответно се ревизира населението в страната надолу, показателят ще прескочи границата от 60%. Тази граница, при всички условности на данните в дълъг период, най-вероятно е и историческият максимум за страната", пише още той. "Достигането на границата от 60% е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика. Първото е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност нараства от 29% до 45% спрямо средното за ЕС. Второто е до 2020 г., когато добавяме нови 10 пр. пункта и достигаме 55%. Това е период от 20 години, в който почти неизменно догонваме европейските икономики. Интересно е, че макар третото десетилетия да започна с поредица от кризи, както и продължителна политическа нестабилност, икономиката ни продължава да дърпа напред. Тук политиците ще се изкушат да датират растежа спрямо едно или друго управление, но истината е, че конкурентоспособността и трансформацията на родната икономика в тези две десетилетия държат юздите и успяват да прегазят политическите бъркотии. Историческите данни позволяват да се правят сравнения с различни страни и региони в период от над 100 години. Ако се сравним с традиционно богатите страни от Западна Европа например, виждаме, че през по-голяма част от историята сме били на нива от около 35% от техния БВП на човек при отчитане разликите в цените. Най-високо ниво постигаме в началото на 1970-те години, когато доближаваме 50-те процента. Това отново е следствие от период на растеж, обвързан с процеса на индустриализация на страната.  След средата на 70-те години идват няколко изгубени десетилетия, включително тежко външно задлъжняване в последните години на социализма и неизбежният макроикономически шок, причинен от огромните натрупани дисбаланси. Така стигаме до „дъно“ от около 25-26% в края на 90-те години. Към днешна дата картината е много различна, като БВП на човек по паритет на покупателна способност в България спрямо Западна Европа е над 50%, като за пръв път е над 50% спрямо БВП на човек на Германия", посочва Ганев. България отново на дъното в ЕС по БВП на глава от населението "Към всичко това трябва да направим две важни уточнения. Първото е, че оставаме на последно място в ЕС, като все още сме на около 8-9 пр. пункта разлика от Словакия и Гърция, които също са на дъното в класацията. Второто е, че дори и в един момент да догоним по БВП на човек в стандарти на покупателна способност да кажем Гърция, това не означава, че автоматично изравняваме стандарта на живот. Напротив, брутният продукт измерва текущото представяне на икономиката през дадена година, но не и натрупаното богатство. Ако дълги години си бил по-богат, то най-вероятно си имал възможността да инвестираш повече във физически и човешки капитал през годините и да постигнеш по-добро качество на живота. Или с други думи, не просто трябва да настигнеш някой по брутен продукт на човек от населението в дадена година, но трябва и да задържиш това ниво за да постигнеш устойчива промяна и догонване. Отчитайки тези две наблюдения, голямото предизвикателство пред страната е дали ще постигнем и трето десетилетие на растеж и догонване, без значителни макроикономически сътресения. Това вече би ни приближило до границата от 70%, при която клишетата „най-бедната“ и „изоставаща“ страна постепенно ще изгубят почва", заключва икономистът.     

text