ФЕД качи лихвите малко, но от сърце

Федералният резерв повиши на 22 март лихвените проценти с 25 базови пункта, но даде да се разбере, че е напът да направи пауза заради последните трусове на финансовите пазари, предизвикани от колапса на две американски банки. В резултат на взетото след двудневни разисквания с пълно единодушие решение на щатските парични стратези, базовата лихва в Съединените щати вече е в диапазона 4.75-5.00 процента. А обновените прогнози показват, че 10 от 18 от имащите право на глас банкери очакват лихвите да се качат с още 25 базови пункта до края на 2023-а. Или, с други думи – до предвидената през декември 2022-а крайна максимална стойност от средно 5.10% годишно, въпреки неизвестността от отражението на по-спартанските финансови условя върху силния пазар на труда и върху упоритата инфлация.

В очевиден завой, предизвикан от внезапните фалити на банката на Силициевата долина SVB и на “Сигнъчър бенк”, в последното официално изявление на американските централни банкери вече не се отбелязва, че “по-нататъшните увеличения” на лихвите вероятно ще са подходящи – дежурната фраза във всяко писмено обобщение на паричните стратези от 16 март 2022-а когато те взеха решение да стартират възходящия лихвен цикъл.

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл откри традиционната пресконференция след края на съвещанието на паричния комитет с коментар, акцентиращ върху последната банкова криза, който трябваше да увери депозантите, потребителите и бизнеса, че секторът е стабилен и здрав след поредицата акции, взети от централната банка и от другите регулаторни органи през последните две седмици. Пауъл успокои публиката, че всичките спестявания на клиентите в банковата система са сигурни и че той и колегите му “са готови да използват всички необходими инструменти, за да я запазят безопасна и устойчива”.

Трусовете обаче вероятно ще се отразят негативно върху растежа и икономическата перспектива, предполага шефът на Фезералния резерв. И последните събития може да направят по-труден достъпа до кредитиране на домакинствата и бизнеса. Пауъл допълва, че все още е прекалено рано да се установят резултатите от тези обстотятелства, поради което е било целесъобразно лихвите да се качат отново на приключилото на 22 март съвещание.

Предпазливият коментар и подход на председателя на американската централна банка предизвикаха спад на доходността на щатските ДЦК, като при двугодишните книжа, които са най-чувствителни към очакваната лихвена политика, той беше с цели 20 базови пункта по време на търговската им сесия. Акциите на щатските компании първоначално поскъпнаха след публикуването на официалното съобщение на паричните стратези, а впослествие, по време на пресконференцията на Пауъл, започнаха да поевтиняват. Щатският долар отслабна към кошницата от валути на основните си търговски партньори, като еврото “докосна” котировката от 1.09 долара.

В посланието на американските централни банкери за паричната политика липсва презумцията, че инфлацията е била победена. От него е отпаднала и дежурната фраза, че ценовият натиск “е отслабнал” и тя е заменена с декларацията, че “инфлацията остава висока”.

В новата си икономическа оценка Федералният резерв констатира силен ръст на заетостта и предвижда безработица от 4.5% в края на годината – малко под прогнозираните 4.6% през декември 2022-а. Икономическият растеж пък е преоценен от 0.5 на 0.4 процента. Очакванията за инфлацията са тя да приключи 2023-а на 3.3% – над предвидените преди три месеца 3.1% годишно.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Във Велико Търново е подписано създаването на Балкански университетски център

Ректорите на девет университета от България, Румъния, Сърбия, Турция, Северна Македония, Гърция и Албания подписаха Меморандум за създаване на Балкански университетски център.

Събитието се проведе във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново.

Идеята на Балканския университетски център е да създава възможности за съвместно разработване на проекти, за подобряване на материалната база, участие в образователни програми, както и кандидатстване пред структурите на ЕС по различни програми за финансиране в образованието и науката, обясниха ректорите на балканските университети.

Ректорът на ВТУ проф. Христо Бонджолов /в средата/ и колегите му

При подписването на меморандума ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов сподели, че заедно с колегите си дават добър пример на политиците и на своите народи.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

МС предоставя дерогация за руски доставки за АЕЦ “Козлодуй”

Министерският съвет разреши на днешното си заседание да бъде предоставена дерогация, следвайки Регламент на Съвета на ЕС, отнасящ се до ограничителни мерки с оглед на действията на Русия в Украйна.

Благодарение на дерогацията българската ядрена централа АЕЦ „Козлодуй“ ще може да внася стоки и технологии с двойна употреба при изпълнението на договор, изрично упоменат в приложение към решение на Министерския съвет от днес, 22 март.

С дерогацията се разрешава вносът на продукти от желязо и стомана от Русия при изпълнение на договори, изброени също в приложение към днешното решение. Ще бъде възможен и вносът на други стоки от Русия и свързаната с тях техническа помощ, необходими за изпълнението на договори, съгласно споменатите приложения.

Дерогацията ще важи до изтичането на въпросните договори.

,,АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е собственик на единствената атомна централа в Република България – АЕЦ „Козлодуй“, която е най-големият производител на електрическа енергия в страната, като обезпечава повече от една трета от националното годишно електропроизводство. Безпроблемната и стабилна експлоатация на централата е въпрос на енергийна и на национална сигурност.

Основният приоритет при експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ е поддържането на най-високо ниво на техническа и ядрена безопасност, радиационна защита, безопасни и здравословни условия на труд, както и опазването на околната среда.

Гарант за безаварийното електропроизводство и ядрената безопасност са регулярните доставки и консултантски услуги и техническа помощ от проектанти, конструктори и производители на монтираното в централата оборудване. Тъй като тя е изградена по съветски проект, в голямата си част системите и оборудването й са с руски произход. Това е причината да е наложително голяма част от договорите за доставки на стоки и предоставянето на услуги, свързани с надеждната и безопасна експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, да бъдат сключени с руски изпълнители.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]