Приходите от нощувки през месец август у нас достигат 522,6 млн. лв., или с 15,8% повече спрямо същия месец на 2022 г. Отчетеното увеличение е както от чужди граждани – с 16,3%, така и от български – с 14,6%, става ясно от данните на Националния статистически институт.

Броят на пренощувалите лица нараства с 3,9% спрямо същия месец на 2022 г. и достига 1,54 млн. броя, като е отчетен ръст както при чужденците – с 5,9%, така и при българските граждани – с 1,5%. Нощувалите сънародници са 705 931, осъществили средно по 3,3 нощувки.
Общият брой на чуждите граждани, нощували у нас през август, възлиза на 834 609 лица, което представлява ръст от 33,5% на годишна база. Чужденците са реализирали общо 3,98 млн. нощувки, или средно по 4,8 нощувки на лице, като 73,5% от пренощувалите чужденци са пребивавали в хотели с 4 и 5 звезди.
Типично за летния сезон, най-много приходи от нощувки на чужденци се отчитат в областите Бургас и Варна – съответно 196,1 млн. лева и 110 млн. лева. Ако към тези приходи добавим и постъпленията от нощувки на български граждани, то приходите от нощувки в Бургас и Варна през август нарастват до съответно 264,3 млн. лева и 127,2 млн. лева.

Снимка: iStock
Общият брой на нощувките е 6,33 млн. броя, или с 2,9% повече спрямо същия месец на 2022 г., като най-голямо увеличение – с 6,8%, е регистрирано в местата за настаняване с 3 звезди.
По категории в местата за настаняване с 4 и 5 звезди са отчетени 74,9% от общия брой нощувки на чужди и 39,3% – на български граждани. В 3-звездните са 18,1% от нощувките на чужди и 24,9% – на български граждани, а в 1 и 2 звезди са осъществени съответно 7% и 35,8%.

Снимка: НСИ
През август 2023 г. в страната са функционирали 3 703 обекта с 10 или повече легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 148 300 стаи и 338 067 легла в тях. Спрямо август 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2,2%, а броят на леглата в тях – с 1,9%.
Общата заетост на леглата е 61%, като се увеличава с 0.8 пр. п. спрямо 2022 г. Най-висока е заетостта на леглата в местата за настаняване с 4 и 5 звезди – 78,8%, следват тези с 3 звезди – 53,8%, и с 1 и 2 звезди – 37,4%. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Трети пореден месец приходите от нощувки у нас надхвърлят предпандемичните нива
Повече от половин милион чужденци са нощували у нас през юни, генерирайки над 160 млн. лева приходи за хотелите
Спад в броя на нощувките у нас през месец май
25% ръст на нощувките у нас, резервирани чрез онлайн платформи като Airbnb и Booking

Международният валутен фонд (МВФ) повиши прогнозата си за ръст на българската икономика за настоящата 2023 година спрямо очакванията си от пролетта. В същото време обаче МВФ понижи прогнозата си за ръст на брутният вътрешен продукт (БВП) на България през следващата 2024 година. Това става ясно от публикувания днес есенен доклад „Преглед на световната икономика: Преодоляване на глобалните различия“ цитиран от БТА.
През 2023 г. БВП на България ще постигне растеж от 1.7% спрямо предходната година, когато икономиката нарасна с 3.4 на сто. Това е повишение с 0.3 проценти пункта спрямо априлските оценки за настоящата година, когато очакванията сочеха ръст от 1.4%
За 2024 г. МВФ вече очаква БВП на страната да нарасне с 3.2% вместо с прогнозираните през пролетта 3.5 на сто.
Прогнозите на МВФ предвиждат ръст на повечето страни в региона. В Гърция през 2024 г. се очаква БВП да нарасне с 2 на сто, в Хърватия – с 2.6%, в Румъния – с 3.8 на сто, в Сърбия – с 3%, в Турция – с 3 на сто, а в Северна Македония – с 3.2 на сто.
Това означава, че единствено икономиката на Румъния в региона ще нарасне по-бързо от българската, а икономиката на Северна Македония ще отбележи еднакъв темп.
Значително влошени и за двете разглеждани години са прогнозите на МВФ за средногодишната инфлация у нас. За 2023 г. вече се очаква повишението на цените на дребно да бъде 8.5 на сто (при очаквания за 7.5 на сто в априлските оценки) след скока им по хармонизираната методика на ЕС с 13 на сто миналата година. За 2024 г. цените според МВФ ще се увеличат с 3 на сто, вместо с темпа от 2.2 на сто, прогнозиран по-рано тази година.
ОЩЕ: Българската икономика забавя растежа до 1% през тази година, прогнозира БНБ
За безработицата МВФ запазва прогнозите си и очаква тя да възлиза на 4.6 на сто през настоящата година и да намалее леко до 4.4 на сто през следващата.
По-рано този месец друга международна финансова институция – Световната банка, обяви, че очаква 1.4 на сто ръст на БВП на България за 2023 г. и 2.7 на сто през 2024 г., като и за двете прогнозата бе с 0,1 проценти пункта по-ниска спрямо предишната оценка на банката.
По оценки на българското Министерство на финансите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза от юни т.г. се предвижда ръст на БВП у нас с 1.8 на сто и с 3.3 на сто за 2024 година.

Източник: МВФ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам
Световната банка понижи прогнозата си за ръст на БВП на България
ЕК прогнозира забавяне на българската икономика
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България

Оборотът в търговията на дребно у нас остава без изменение в разгара на лятото както на месечна, така и на годишна база, става ясно от данните на Националния статистически институт.
Оборотът в търговията на дребно (без търговия с автомобили и мотоциклети) запазва нивото си от предходния месец юли, сочат предварителните сезонно изгладени данни, като положението е същото и спрямо август 2022 година, става ясно от календарно изгладените данни.
Годишни изменения
През август 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. се наблюдава нарастване на оборота в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 5.6%). Понижение е регистрирано при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 2.8%), и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 1.8%).
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, по-съществен спад е отчетен в търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 8.2%. Ръст е регистриран само в търговията на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет – с 9.9%.
Месечни изменения
През август 2023 г. е регистрирано намаление на оборота при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали – с 0.5%, и търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали – с 0.2%, докато в търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се наблюдава увеличение – с 1.8%.
В търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, понижение се наблюдава при търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 1.3%, и при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени
изделия – с 0.7%. По-значително нарастване е регистрирано в търговията на дребно с разнообразни стоки – с 3.0%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Пореден спад в оборота на търговците на дребно в ЕС
Близо 9% ръст в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия през юли
Топлото време удря търговците на дрехи, прогнозират масови намаления, за да избегнат натрупването на непродадени наличности

Анализирайки последните налични данни за БВП и инфлацията, ОББ коментира ключови тенденции в динамиката на тези макроикономически индикатори. 
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ, през второто тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.9% реално на годишна база.
„Както очаквахме, ръстът бе по-нисък от този през първото тримесечие (2.2%), поради устойчивата макар и намаляваща инфлация, техническата рецесия при най-големия ни търговски партньор Германия, както и други партньори от ЕС, и очакванията за повишаване на лихвите в страната. В тази посока влияеше и двугодишната политическа криза, която приключи с гласуването на ротационното правителство в края на тримесечието (на 6 юни)“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 

„Въпреки тези фактори растежът на националната икономика беше по-висок в сравнение с други страни от ЦИЕ. Той беше отрицателен например в Унгария ( -2.3%), Полша (-1.4%), Чехия (-0.4%), а в Словакия положителен (1.6%), но по-нисък от този в България. Една от причините за по-добрия резултат у нас беше, че покачването на лихвите под натиска на тенденцията в еврозоната беше минимално. От друга страна, значителният относителен дял на услугите в БВП (61.1%), които са по-независими от затегнатата международната среда в сравнение със стоките (особено във второто тримесечие), стабилизираше икономическата активност в страната.“, допълни Калчев.
От страна на търсенето ръстът на БВП се движеше от крайното потребление, което се ускори до 4.0% (реално) спрямо второто тримесечие на 2022 г., на практика неповлияно от все още високата инфлация в страната.
„Особено положителен факт за тримесечието беше силният ръст на инвестициите със 7.3%, за трето поредно тримесечие след седем тримесечия на спад преди това.“, акцентира д-р Калчев.
Нетният експорт остана силно отрицателен, задържайки увеличението на БВП през тримесечието, въпреки сериозния годишен спад на вноса с -6.9% на фона на незначително забавяне при вноса с -0.9%.
„От страна на производството ръстът на икономиката се движеше главно от услугите, които нараснаха умерено с 2.1% (реално), но поради големия си относителен дял задвижиха цялата икономика нагоре. Срещу тази динамика работеше индустрията, която се сви с -1.0% спрямо второто тримесечие на миналата година. На този фон селското стопанство и строителството (и двете с доста по-малка тежест в БВП) поставиха ясни положителни акценти, нараствайки, съответно, с 4.2% и 5.8%.“, продължи Емил Калчев
„За първото полугодие икономиката на страната реализира 2.0% реален ръст, което я изключва от стагфлационния сценарий, характерен за някои страни от еврозоната и ЦИЕ. За цялата година оставаме умерено оптимистични, очаквайки реален ръст на БВП от 1.8%, тъй като по наша оценка ръстът през второто полугодие на годината ще достигне 1.5%.“, прогнозира г-н Калчев. 
Хармонизираната инфлация отново намаля през август – до 7.5% (спрямо август 2022 г.), след като за юли тя бе по-висока от тази през юни. Базисната инфлация (без храни и горива) също спадна – до 9.5% през август, преминавайки на едноцифрена територия. 

Българското индустриално производство продължава да се свива, като записва осми пореден месец на годишен спад. Индексът на промишленото производство намалява през август с 9.7% на годишна база, като продължава тенденцията през 2023 да няма нито един месец на годишен ръст, става ясно от календарно изгладените данни на Националния статистически институт.
Данните не са изненадващи, тъй като през миналата 2022 година родното индустриално производство бе лидер по ръст в Европейския съюз, което означава, че спадовете през тази година идват след доста висока база, постигната през предходната 2022 година. Понижението в производството се случва на фона на забавянето на икономиката, както у нас, така и сред основните икономически партньори на страната ни.
На месечна база промишленото производство записва ръст от 1.3% през август спрямо преходния месец, според предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ.
Годишни изменения
На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 40.7%, в добивната промишленост – с 12.1%, и при преработващата промишленост – с 1.9%.
В преработващата промишленост съществен спад спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 29.7%, производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 24.8%, производството на изделия от други неметални минерални суровини – с 20.5%.
ОЩЕ: Седми пореден месец на спад в българското производство

Ръст е регистриран при: производството на метални изделия, без машини и oборудване – с 24.3%, производството на превозни средства, без автомобили – с 21.2%.
Месечни изменения
Увеличение спрямо предходния месец е отчетено в добивната промишленост – с 5.5%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 1.6%, и в преработващата промишленост – с 1.5%.
ОЩЕ: Индустриалното производство с първи спад от близо 2 години
По-значителен ръст в преработващата промишленост се наблюдава при: производството на тютюневи изделия – с 48.0%, производството на химични продукти – с 15.4%, производството на превозни средства, без автомобили – с 11.0%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета – с 10.0%.

Намаление е регистрирано при: производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон – с 6.8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение – с 4.7%, производството на мебели – с 4.2%.
 ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
Българската индустрия свива производството за шести пореден месец
България остава лидер по ръст на промишленото производство в Европа

Нов съвместен изследователски институт ще бъде открит между японската „Мейджи“ и държавната компания „Ел Би Булгарикум“. Научно-развойният център ще бъде фокусиран върху изследователската дейност и иновациите в сферата на млекопроизводството. Целта е съвместният институт да стартира още през 2024 г., обявиха от пресцентъра на Министерството на икономиката след срещата на ресорния министър Богдан Богданов и Н. Пр. Хироши Нарахира, извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България.
„Чрез създаването на центъра за научна и развойна дейност ще издигнем сътрудничеството между „Ел Би Булгарикум“ и японската „Мейджи“ на следващо ниво – ще създадем нови продукти и ще имаме възможност да отворим нови пазари“, заяви министър Богданов. По думите му това ще даде основа за солидно партньорство и в следващите 50 години.
Проектът е предложен още преди 2 години от японска страна, но от българска страна е имало забавяне в изпълнението му, особено през настоящата година.
По думите на министър Богданов забавянето на проекта и липсата на ясна стратегия и визия на старото ръководство – как трябва да се развива „Ел Би Булгарикум“, е сред основните причини то да бъде сменено.

Снимка: Министерство на икономиката и индустрията
„Гарантирам ви, че ще бъде направено всичко възможно от новото ръководство на държавната компанията, за да бъде наваксано закъснението и новият център да заработи през 2024 г., по случай 50-годишнината от сътрудничеството между компаниите“, заяви той.
Поставената основна задача от министър Богданов на новото ръководство на „Ел Би Булгарикум“, е да изготвят стратегия и бизнес програма за периода 2024-2026 г., се посочва още в съобщението. „Основен фокус в новата стратегия е компанията да се съсредоточи върху научноизследователската и развойната дейност и върху разработването на иновации, нови продукти и щамове“, допълни министърът на икономиката и индустрията.
Той посочи, че търговско-икономическите отношения с Япония са изключително важни за страната ни, а партньорството между „Мейджи“ и „Ел Би Булгарикум“ е знаково за развитието на българо-японското сътрудничество.
Според министър Богданов сътрудничество с японски компании може да се търси и в производството на системи за съхранение за енергия, както и в изграждането на индустриални зони, свързани с конкретни индустрии.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Още една азиатска държава ще произвежда българско кисело мляко
Кога пускат на пазара първите защитени марки българско кисело мляко?
Страна от Източна Европа може да произвежда българско кисело мляко
Защо ДКК освободи изпълнителния директор на „Ел Би Булгарикум“?

Държавата ще предупреждава фирмите при риск от фалит чрез специална публично достъпна система за ранно предупреждение при опасност от изпадане в несъстоятелност. Паралелно с това затруднените бизнеси ще имат право да се възползват от специализирани консултантски услуги в областта на бизнес управлението, счетоводството, финансите и правото, предоставяни от външни експерти.
Това предвижда проект на Наредба за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност, публикуван за обществено обсъждане в портала strategy.bg.
Според предложението, Изпълнителната агенция за насърчаванe на малките и средни предприятия (ИАНМСП) ще има задължението да администрира системата за ранно предупреждение при опасност от изпадане в несъстоятелност.
Системата представлява публично достъпна безплатна онлайн услуга, където фирмите у нас ще могат да извършват самооценка дали има вероятност от изпадане във фалит.
Системата ще осигурява „алгоритъм за изчисление на показали за финансово състояние на предприятието, както и друга подходяща информация за задължения, вземания и начин на управление на бизнеса и предоставя кратък доклад с резултатите от оценката и общи препоръки за действие.”, пише в предложението.
ОЩЕ: Повече от половината фирми у нас имат 0 служители
„Достъпът до системата за самооценка е доброволен, безплатен и съобразен с изискванията за поверителност и защита на обработваната информация. Данните, необходими за изчисляване на финансовите показатели на предприятието, не подлежат на запис и контрол от страна на оператора на системата.”, пише в предложението.
„България няма предупредителна система, която да оказва конкретна подкрепа на длъжниците, като им посочва опасността от изпадане в затруднение. Системи за ранно предупреждение се разработват единствено от банките за целите на управлението на кредитния риск.”, посочват от вносителите.
ОЩЕ: Нараства лихвата за просрочени задължения към държавата
„Наредбата представя система от инструменти за ранно предупреждение, чрез които да известяват предприятията за тяхното финансово състояние и при наличие на данни за финансови затруднения, които може да доведат до неплатежоспособност или несъстоятелност, да ги подпомогнат чрез предоставяне на насоки, съвети или консултации за подобряване на финансовото състояние и за предприемане на превантивни действия.”, пишат вносителите.

Държавата ще изгради специална онлайн система, чрез която фирмите у нас ще могат да извършват самооценка дали се намират в опасност от изпадане в несъстоятелност или неплатежоспособност. Предвидени са и безплатни консултантски услуги;
Снимка: iStock
Фирмите ще могат да получат насоки и съвет безплатно от служители на ИАНМСП или от външни изпълнители на място или дистанционно чрез телефон, електронна поща и други.
Специализираните консултантски услуги на фирмите ще бъдат предоставяни от външни експерти – „инвестиционни консултанти, счетоводители, адвокати, синдици или други специалисти с придобита образователно-квалификационна степен бакалавър, магистър или доктор в областта на бизнес управлението, счетоводството, финансите и правото, притежаващи най-малко 8-годишен стаж по придобитата специалност, а в случаите, когато се изисква по закон и придобита правоспособност.”, пише в предложението.
Консултантите предоставят специализирани консултантски услуги след вписването им в списък, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАНМСП.
Вписването на консултанта в списъка става чрез заявление, както и при „изрично съгласие за предоставяне на специализирани консултантски услуги при поискване от предприятия при вероятност от несъстоятелност”. Консултантите ще могат да бъдат подпомагани от доброволци. Предвидени са и изисквания за предоставяне на консултантската услуга, като експертите няма да имат право да сторят това, ако са съпруг на ползвателя на услугата, негов кредитор или са в близки взаимоотношения, поставящи под въпрос неговата безпристрастност.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Фалитите в България и региона се увеличават, прогнозата е да стане по-зле

Падението на зомби компаниите: Защо може да има вълна от корпоративни фалити през 2024 г.
Кризата с недвижимите имоти в Германия взима първите си големи жертви
Задължителни осигуровки в пълен размер и по гражданските договори