Съветът на Европейския съюз прие новата Директива за енергията от възобновяеми източници, за да повиши дела на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 42,5% до 2030 г. с допълнително индикативно увеличение от 2,5%, за да позволи постигането на целта от 45%. Всяка държава членка ще допринесе за тази обща цел.
Всички държави-членки ще допринесат за постигането на по-амбициозни секторни цели в транспорта, промишлеността, сградите и централното отопление и охлаждане. Целта е да се ускори интегрирането на възобновяеми енергийни източници в сектори, където включването е по-бавно.
Транспорт
Още: ЕП прие законопроект за по-високи цели в използването на възобновяемите енергии
Държавите членки ще имат възможност да избират между обвързваща цел за намаляване с 14,5% на интензивността на парниковите газове в транспорта от използването на възобновяеми източници до 2030 г. или задължителен дял от най-малко 29% от възобновяемите енергийни източници в. крайното потребление на енергия в транспортния сектор до 2030 г.
Новите правила установяват обвързваща комбинирана подцел от 5,5% за модерни биогорива (обикновено получени от нехранителни суровини) и възобновяеми горива от небиологичен произход (предимно възобновяем водород и синтетични горива на водородна основа) в дела на възобновяеми енергийни източници, доставяни на транспортния сектор. В рамките на тази цел има минимално изискване от 1% възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO) в дела на възобновяемата енергия, доставяна на транспортния сектор през 2030 г.
Индустрия
В директивата се посочва, че индустрията ще трябва да увеличи използването на възобновяема енергия годишно с 1,6%. Държавите-членки се съгласиха, че 42% от водорода, използван в индустрията, трябва да идва от възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO) до 2030 г. и 60% до 2035 г.
Още: Германското правителство забрани отоплителните системи, които не са от възобновяеми източници
Държавите-членки ще имат възможността да намалят приноса на RFNBO в промишленото използване с 20% при две условия:
1. Ако националният принос на държавите членки към задължителната обща цел на ЕС отговаря на очаквания им принос
2. Ако делът на водорода от изкопаеми горива, консумиран в държавата членка, не е повече от 23% през 2030 г. и 20% през 2035 г.

Сгради, отопление и охлаждане
Новите правила поставят индикативна цел за най-малко 49% дял на възобновяема енергия в сградите през 2030 г.
Целите за възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане ще се увеличават постепенно, с обвързващо увеличение от 0,8% годишно на национално ниво до 2026 г. и 1,1% от 2026 г. до 2030 г. Минималният среден годишен процент, приложим за всички държави-членки, се допълва от допълнителни индикативни увеличения, изчислени специално за всяка страна членка.
Биоенергия
Директивата засилва критериите за устойчивост при използването на биомаса за енергия, за да се намали рискът от неустойчиво производство на биоенергия. Държавите-членки ще гарантират прилагането на каскадния принцип, с акцент върху схемите за подпомагане и надлежно отчитане на националните особености.
По-бързи разрешителни за проекти
Ще се ускорят разрешителните процедури за проекти за възобновяема енергия. Намерението е да се ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници в контекста на плана на ЕС REPowerEU да стане независим от руските изкопаеми горива след нахлуването на Русия в Украйна.
Държавите-членки ще проектират зони за ускоряване на възобновяемите енергийни източници, където проектите за възобновяема енергия ще преминат през опростени и бързи процеси за издаване на разрешителни. Разгръщането на енергия от възобновяеми източници също ще се счита за „от първостепенен обществен интерес“, което ще ограничи основанията за правни възражения срещу нови инсталации.
Следващи стъпки
Предстои директивата да бъде публикувана в Официален вестник на ЕС и да влезе в сила 20 дни по-късно. Страните членки ще разполагат с 18 месеца след влизането в сила на директивата, за да я транспонират в националното законодателство.
Предложението за преразглеждане на директивата за енергия от възобновяеми източници, заедно с други предложения, е отговор на енергийните аспекти на климатичния преход на ЕС в рамките на пакета „Годни за 55“.
На 14 юли 2021 г. Комисията представи пакета „В състояние за 55“. Този пакет има за цел да приведе законодателната рамка на ЕС в областта на климата и енергетиката в съответствие с неговата цел за климатична неутралност до 2050 г. и с целта си за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Освен това, като част от плана REPowerEU, на 18 май 2022 г. Комисията предложи поредица от допълнителни целенасочени изменения на директивата за енергията от възобновяеми източници, за да отрази последните промени в енергийния пейзаж. Елементите на предложението бяха включени в приетата днес директива.
Настоящата директива за енергия от възобновяеми източници е в сила от декември 2018 г. и е правно обвързваща от юни 2021 г. Тя определя цел на ниво ЕС от 32% дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 2030 г. на ниво ЕС.

Цените на петрола спряха възходящия си ход във вторник след като нараснаха с над 4% през предходната сесия. Инвеститорите продължават да следят за потенциални прекъсвания на доставките на фона на военните сблъсъци между Израел и палестинската ислямистка групировка Хамас.
Петролът сорт Брент поевтиня с 30 цента или 0.3% до 87.85 долара за барел към 6:30 българско време, докато щатският лек суров петрол WTI отстъпи с 31 цента или 0.4% до 86.07 долара за барел.
И двата референтни сорта петрол вчера поскъпнаха с над 3.50 долара, тъй като ескалацията повдига страхове, че конфликтът може да се разпространи отвъд Газа в региони, богати на петрол. В събота Хамас реализира най-голямото си нападение срещу Израл от десетилетия насам, като боевете продължиха през нощта в понеделник, когато Израел отвърна с вълна от въздушни удари по Газа, пише Reuters.
„Все още има много несигурност на пазарите след атаките в Израел през уикенда“, казват анализатори от ING във вторник, добавяйки, че петролните пазари сега оценяват рисковата премия.
„Ако докладите за намесата на Иран се окажат верни, това ще даде още един тласък на цените, тъй като бихме очаквали да видим САЩ да прилагат по-стриктно петролните санкции срещу Иран. Това допълнително би стегнало и без това затегнатия пазар“, добавят анализаторите на ING .
ОЩЕ: Цената на петрола тръгна нагоре след ескалацията в Близкия изток
Въпреки че Израел произвежда много малко суров петрол, пазарите се притесняват, че ако конфликтът ескалира, това може да навреди на доставките в Близкия изток и да влоши очаквания дефицит за останалата част от годината.
Израелското пристанище Ашкелон и петролният му терминал са затворени след конфликта, посочват източници пред Reuters в понеделник.
Иран е съучастник, въпреки че САЩ нямат разузнавателна информация или доказателства, които да сочат прякото участие на Иран в атаките, заяви говорител на Белия дом в понеделник.
„Ако САЩ намерят доказателства, пряко замесващи в Иран, тогава незабавното намаляване на износа на петрол от Иран става реалност“, казва Вивек Дхар, енергиен анализатор в CBA.
„Продължаваме да вярваме, че петролът Брент в крайна сметка ще се стабилизира между 90-100 за барел през четвъртото тримесечие на 2023 г.“, казва Дхар, добавяйки, че конфликтът между Палестина и Израел повишава риска фючърсите на Брент да се проследят до 100 долара за барел и повече.
Като по-положителен знак за доставките идва напредването в преговорите между Венецуела и САЩ , които биха могли да осигурят облекчаване на санкциите срещу Каракас, като позволят на поне една допълнителна чуждестранна петролна компания да взема венецуелски суров петрол при определени условия.
Леко отстъпление за щатския долар
Щатският долар записа леко отслабване по време на ранната търговия в Азия във вторник на фона на очакванията за лихвените проценти в САЩ и спада на доходността по държавните облигации, тъй като инвеститорите забелязаха лека мрачна промяна в тона на служителите на Федералния резерв, пише Reuters.
Японската йена отбеляза лек ръст, тъй като насилието в Близкия изток подкрепи закупуването на активи убежище, като последно се търгуваше стабилно при курс от 148.34 за долар. Швейцарският франк също се повиши до 0.9045 за долар.
Еврото се повиши с 0.1% в ранната търговия в Азия до 1.0580 долара. Израелският шекел се стабилизира на 3.95 за долар, малко над почти осемгодишно дъно, след като централната банка на Израел обеща продажба на чуждестранна валута на стойност 30 милиарда долара.
Инвеститорите се подготвят за по-дълъг конфликт, след като нападение през уикенда от палестински екстремисти и отмъщението на Израел взеха повече от 1500 живота.
Коментари на двама служители на Фед обаче промениха настроението и прогнозите за лихвените проценти в САЩ за една нощ, след като отбелязаха, че неотдавнашното разпродажба на облигации може да отхвърли необходимостта от по-нататъшни увеличения на лихвените проценти.
„Ако дългосрочните лихвени проценти останат повишени поради по-високите срочни премии, може да има по-малка нужда от повишаване на лихвения процент на Фед“, посочи президентът на Фед на Далас Лори Логан – забележителна промяна от предишната ястребова реторика.
Заместник-председателят на Фед Филип Джеферсън заяви, че централната банка ще трябва да „процедира внимателно“ предвид скорошното покачване на доходността. Ценообразуването, свързано с фючърси за шанса за ново повишение на Фед тази година, падна от над 40% миналата седмица до около 26% в понеделник.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Конфликтът в Близкия изток носи нови рискове за световната икономика
Защо масовите разпродажби на пазара на държавен дълг будят сериозни притеснения
ОПЕК повиши прогнозите за световното търсене на петрол през следващите десетилетия