Във
врачанското село Лиляче описват щетите от поредното наводнение в населеното
място. В събота
привечер проливен дъжд наводни района около две улици в ниската част на селото
и само бързата намеса на доброволци, които в пороя отпушиха отводнителен канал,
предотврати разрастването на кризисната ситуация в бедствие.
В Лиляче
мащабно наводнение имаше преди три години, а селото все още не се е
възстановило напълно от потопа.
С времето
капанът между рушащия се отводнителен канал и селската река, потъваща в буйна
растителност, става все по-опасен за местните хора. За това алармира отново кметът на
селото Росен Петков, който многократно е писал за проблема до различни
институции. През пролетта той на своя глава дори предприе акция за почистване
на речното корито с тежка техника, което макар и на ръба на закона сега се
оказа ефективен ход.
Отдавна в
Лиляче всяка капка дъжд е тревога.
„Отново
вали и пак е същото положение“, споделят хората.
Кметът на
селото Росен Петков и тази събота беше в окото на поредното наводнение. Привечер за час проливен дъжд
предизвика наводнение в ниската част на Лиляче по две улици около отводнителния
канал. В бетонното му корито се събират повърхностните води от близките
земеделски площи. Бързата реакция на кмета и група местни доброволци и милостта
на провидението да укроти пороя спаси селото от поредното бедствие с мащабни
щети по домовете на хората.
След
дъжда остана красива дъга и разрушения. От облицовката на канала са откъртени огромни бетонни плочи
и структурата му е тотално компрометирана. Бетонни късове и клони, носени от
бурните води, са задръстили циментовите бурета, които са в основата на
мостовете по канала. Купища треви, храсти и камъни са довлечени от течението на
местната река, която и този път се разля, но не успя да нанесе големи поражения
по къщите и инфраструктурата, като при бедствието преди три години по същото
време.
„Сюжетът
се повтори, защото няма никакъв прогрес. Няма никакво обърнато внимание от
съответните институции. Пишем докладни, които потъват някъде в чекмеджетата и
няма никакво развитие и превенция за хората“, отбеляза Петков. И допълни,
че средства не идват нито от общината, нито от държавата.
„Ние
сме забравени тук. Наводненията стават все по-чести, все повече хора страдат.
Нещата стават много по-критични и то от много по-малък валеж„,
подчерта кметът и обясни какво трябва да се направи, за да се подобри
ситуацията. По думите му проблемите са много. Но се надява държавата все пак да
им обърне внимание.
Освен
отводнителните канали опасност създава и Лиляшката река, която минава през
селото.
„При
проливни дъждове приижда на вълни, защото не е почистено речното корито. Речното
корито освен, че не е оформено, то след 3 наводнения е силно нарушено и
компрометирано“, каза кметът.
„На
нас институциите само ни пречат. Ако не ми пречат институциите, Лиляче ще бъде
едно западно село. Тук проблемът е много по-голям. Нямаме почти никакви
правомощия, нямаме бюджет – общинският кмет разпределя какво ще ни даде на
селата в общината. Например Лиляче сме взели 1299 лв. по благоустройство за
2025 г., за 2026 г. още няма постъпил един лев“, обясни Росен Петков.
Той се
надява на работна среща с депутати и институции, на която да бъде направен „план
за оцеляване“.
Целия
репортаж на Ива Антонова в предаването „Преди всички“ чуйте в звуковия
файл.
Автор: Ива Антонова – кор. на БНР във Враца – Източник : https://bnr.bg/main/post/487608/kmetat-na-lilyache-institutsiite-samo-ni-prechat
