Социалната платформа X е загубила около половината от стойността си, откакто беше придобита от милиардера Илон Мъск, предава БТА, като се позовава на ДПА, която обобщава медийни съобщения.
При разпределяне на акции на служители X е бил оценен на общо 19 млрд. долара, пресмятат списание Fortune и финансовата новинарска агенция Bloomberg. През октомври 2022 г. Мъск плати 44 млрд. долара, за да придобие платформата, която тогава се казваше Twitter.

Снимка: Getty Images
През следващите месеци Мъск промени името ѝ и обяви, че иска да изгради платформа с повече функции, включително и предлагане на финансови услуги.
За последните 12 месеца X претърпя сериозен спад на рекламните си приходи, като самият Мъск призна, че са се свили наполовина спрямо предходните години.
ОЩЕ: Приходите от реклама на X в режим на свободно падане, откакто Илон Мъск придоби платформата
Много компании избягват да рекламират в X, тъй като се опасяват, че от това биха последвали негативи за марките им. Мъск пък се опитва да запълни отворилата се дупка посредством приходи от абонамент, тъй като той взе заеми в размер на 13 млрд. долара, за да купи компанията, а сега те трупат лихви от около 1,2 млрд. годишно.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как за една година Илон Мъск превърна Twitter в бледо копие на това, което беше преди?

Илон Мъск обмисля изтегляне на X от Европа
Милиардер посочи кой е най-големият враг на Илон Мъск и платформата X

Х тества въвеждането на такса за новите си потребители

Цените на петрола могат да достигнат нови рекордни нива, ако войната между Израел и Хамас ескалира, предупреждават от Световната банка.
Ако конфликтът се разшири отвъд границите на ивицата Газа и се повтори ситуация, подобна на арабското петролно ембарго през 1973 г., цените на петрола може да скочат до 157 долара за барел, посочва институацията в последния си доклад за перспективите на стоковите пазари, предава CNBC.
Най-високата регистрирана цена на петрола беше през юли 2008 г., когато Брент се търгуваше до 147,5 долара за барел, сочат данни на LSEG.
„При сценарий на голям срив, сравним с арабското петролно ембарго през 1973 г. – световното предлагане на петрол ще се свие с 6 до 8 млн. барела на ден. Това би повишило цените с 56% до 75% първоначално – до между 140 и 157 долара за барел“, отбелязва Световната банка.

Снимка: iStock
Петролната криза преди 50 години доведе до 4-кратно покачване на цените на петрола, след като арабските министри на енергетиката наложиха ембарго върху износа на петрол на САЩ. Причината беше подкрепата на Вашингтон за Израел в арабско-израелската война от 1973 г., известна в Израел като войната Йом Кипур.
Прогнозата е един от трите рискови сценария на Световната банка, които оценяват различните степени на прекъсване на доставките на петрол, базирани на минали исторически епизоди, включващи регионални конфликти.
ОЩЕ: Колко голям е рискът от прекъсване на доставките на петрол заради атаката срещу Израел?
„Ако конфликтът ескалира, световната икономика ще бъде изправена пред двоен енергиен шок за първи път от десетилетия“, посочва Индермит Джил, главен икономист на банката.
В случай на „малко прекъсване“, глобалните доставки на петрол ще намалеят с между 500 000 барела на ден и 2 млн. барела на ден, спад, съпоставим с този, наблюдаван по време на гражданската война в Либия през 2011 г.

Снимка: iStock
При сценарий със „среден срив“ би изхвърлил от пазарите между 3 млн. и 5 млн. барела на ден, което ще тласне цените на петрола между 109 и 121 долара за барел. Това е приблизително еквивалентно на нивата, достигнати по време на войната в Ирак през 2003 г.
Предвид всичко това, според базовите прогнози на Световната банка цените на петрола се очаква да достигнат средно 90 долара за барел през текущото тримесечие, преди да паднат до средно 81 долара за барел през 2024 г., тъй като глобалният икономически растеж се забавя. Последствията от конфликта върху стоковите пазари „трябва да бъдат ограничени“, ако той не се разшири, гласи доклада.
„Последният конфликт в Близкия изток идва на фона на най-големия шок за стоковите пазари от 70-те години на ХХ век – войната в Украйна. Тази война доведе до разрушителни ефекти върху световната икономика, продължаващи и до днес“, заяви още Джил.
Докато Израел и палестинските територии не са големи петролни играчи, конфликтът се намира в по-широк ключов регион за производство на петрол. „Ако конфликтът ескалира, световната икономика ще бъде изправена пред двоен енергиен шок за първи път от десетилетия – не само от войната в Украйна, но и от Близкия изток“, предупреди икономистът на банката.
Източник: CNBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цената на петрола тръгна надолу, въпреки ескалацията на напрежението в Близкия изток
Без петрол за подкрепящите Израел: Закана от голям производител

Какви всъщност са икономическите последствия за света от конфликта между Израел и Хамас?
Цената на петрола се движи към седмична загуба за първи път от три седмици