България не се справя с планирането и комуникирането на целите си за декарбонизиране на икономиката, има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Освен това няма ясна стратегия за отказ от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини. Документът, с който България трябва да начертае целите и стратегията за преодоляване на зависимостта към въглищата и други изкопаеми горива, е по-известен като Интегриран национален план енергетика-климат (ИНПЕК). Това са заключенията в Доклада за процеса по актуализиране на ИНПЕК (Интегрираните национални планове Енергетика и климат), който Екологично сдружение „За Земята“ и негови български партньори са изработили с над 30 организации от мрежата на Climate Action Network (CAN) Europe, предава БТА.
В доклада се анализират климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали позволяват постигане на климатична неутралност към 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък. От оценените 25 държави нито една не прави достатъчно за постигане на целта от 1,5°C – т.е. нужни са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия, допълват от екологичното сдружение.

Снимка: iStock
Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи до 1,5°C, припомнят от „За Земята“. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. От държавите членки се изисква да съобщят в ИНПЕК своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г. За държави с високи нива на енергийна бедност трябва да се включи и национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, включително времева рамка, до която целите трябва да бъдат постигнати.
„Има индикации, че в средата на ноември ще се появи актуализирана версия на българския ИНПЕК. Призоваваме управляващите ни да действат смело и решително в посока декарбонизация, осъзнавайки своята отговорност към българските граждани, местните общности, живеещи близо до замърсяващи предприятия с най-спешна нужда от намаляване на замърсяването и емисиите от тях, но и всички жители на планетата, които вече са или ще бъдат засегнати негативно от изменението на климата“, казва Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“ в прессъобщението.

Снимка: iStock
„През оставащите 8 месеца до финализирането и изпращането на ИНПЕК до Комисията през юни 2024 г., обществеността трябва да бъде ефективно ангажирана и консултирана“, отбелязва Апостол Дянков от природозащитната организация WWF-България. Според него това може да се случи, като докладът се представи публично, както в Комисията за енергиен преход (КЕП), така и на обществено обсъждане, което да се проведе на поне два етапа, със срок от един месец. „Най-важното е да има реален диалог, както на експертно равнище, така и в публичното пространство“, подчертава той.
ОЩЕ: Очакват търсенето на уран за ядрени реактори да скочи с една трета до 2030 година
Докладът на CAN Europe представлява първоначалната оценка на гражданския сектор на наличните 16 от 27 проекти на актуализации на ИНПЕК, а където такива липсват както у нас – обратна връзка по възможностите за публично участие до момента и тематични препоръки. Докладът представя начален преглед на някои от основните въпроси, които ще трябва да бъдат разгледани в препоръките на ЕК към ИНПЕК плановете на държавите членки през декември 2023 г.
Едва 15 държави членки са представили своите проекти на планове към 30 септември 2023 г. Към 23 октомври държавите вече са 16 с Малта: Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Участието на европейската общественост и заинтересованите страни в процеса на изготвяне е недостатъчно, вариращо от слабо до несъществуващо, се казва още в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години
Как недостигът на мед може да изложи на опасност световния енергиен преход?
Германия дава милиарди за прехода на промишлеността към зелена енергия
ЕС задължи България да намали вредните емисии с 10% до 2030 година

Повече българи са пътували в чужбина през септември 2023 г. спрямо същия месец на 2019 г. Това показва справка в Националния статистически институт. За сметка на това обаче при посещенията на чужденци в България статистиката отчита изоставане от броя им през септември 2019 г.
Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2023 г. са 816 500, или с 26,8% повече от септември 2022 г., обяви НСИ. Посещенията на чужди граждани в България са 1 206 000, или с 8,4% повече спрямо същият месец на 2022 г.
Справка в НСИ показва, че през септември на предпандемичната 2019 г. пътуванията на български граждани в чужбина са били 653 600, или с 3,2% над регистрираните през септември 2018 г. При посещенията на чужденци у нас данните на НСИ за септември 2019 г. показват, че са били 1 286 400, или с 2,9% по-малко спрямо септември 2018 г.
ОЩЕ: Много активно второ тримесечие за туристически пътувания: Къде почиваха българите?
През септември 2023 г. е отчетен ръст на пътуванията на българите по всички наблюдавани цели, предаде НСИ. Най-голям брой пътувания на български граждани са осъществени към: Гърция – 243 900, Турция – 208 900, Сърбия – 61 000, Румъния – 57 400, Германия – 51 000, Италия – 23 100, Австрия – 19 700, Република Северна Македония – 19 500, Обединено кралство – 19 000, Испания – 12 300. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина образуват тези с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) – 42,5%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия – 41,7%, и със служебна цел – 15,8%.

Снимка: НСИ
При посещенията на чужденци в България през септември 2023 г. е отчетен ръст на пътуванията по следните цели: почивка и екскурзия – с 20,6% и други – с 4,5%, докато тези със служебна цел намаляват със 17%. Транзитните преминавания през страната са 33,9% (408 500) от всички посещения на чужди граждани в България. Делът на гражданите от ЕС, посетили България, е 47,8% от общия брой чужди граждани и достига 576 600, като най-голям е броят на посещенията на граждани от Румъния – 30,6%, Германия – 17,7%, и Гърция – 14,3%. Посещенията на граждани от групата „Други европейски страни“ са 492 900, или 40,9% от всички посещения в България. Най-голям брой посещения са регистрирани от Турция – 206 500, или 41,9% от посещенията в тази група.

Снимка: НСИ
Най-много посещения в България са направили гражданите от: Турция – 206 500, Румъния – 176 500, Украйна – 125 400, Германия – 102 200, Гърция – 82 400, Полша – 65 000, Сърбия – 60 100, Обединено кралство – 48 100, Република Северна Македония – 35 300, Израел – 21 300.
Преобладава делът на посещенията с други цели – 45,7%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия – 45%, и със служебна цел – 9,3%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шотландец, купил 3 къщи в българско село по eBay за под 3 000 паунда всяка: Сега децата ми ще имат наследство
Приходите от нощувки у нас скочиха до близо 523 млн. лева през август

23% ръст на посещенията на чужденци у нас през юни: От кои държави идват най-много?
Ръст на пътуванията: Кои са най-предпочитаните страни от българите?
Колко от българите не могат да си позволят едноседмична почивка?