Рекордни цени на храните в света през март, алармира ООН

Цените на хранителните стоки са достигнали през март 2022 г. най-високото ниво от началото на това проучване през 1990 г., показват последни данни на агенцията по храните на ООН. Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН, който измерва месечните промени в цените на кошница от стоки, включваща зърнени култури, маслодайни растения, млечни продукти, месо и захар, нарасна с 12,6% спрямо предишния рекорд, достигнат само месец по-рано (през февруари) и скочи с цели 33,6% спрямо март 2021г., достигайки ниво от 159,3 пункта, предаде БНР.
FAO приписва това рязко увеличаване на цените основно на конфликта в Украйна, заедно с високите разходи за енергия. Война в Украйна може да ограничи доставките на храни и да вдигне цените
Украйна и Русия са ключови износители на зърнени храни и слънчогледово масло, като на Русия се падат около 30% от световния износ на пшеница и царевица, докато на Украйна се падат 20%. Войната доведе до внезапно спиране на доставките от Украйна и Русия. Въпреки че Русия продължи да доставя пшеница, санкциите усложниха плащанията, което доведе до несигурност в доставките.
Агенцията отбелязва, че с оглед на войната в Украйна се очаква световната търговия със зърнени култури през настоящата пазарна година да намалее спрямо миналата година и да възлезе на 469 млн. тона.
„Очакванията сочат, че Европейският съюз и Индия ще увеличат износа на пшеница, докато Аржентина, Индия и САЩ ще доставят повече царевица, частично компенсирайки загубата на износ от Черноморския регион“, посочи FAO в последния си ежемесечен доклад. Храните ще поскъпнат осезаемо
Покачването на цените идва, след като глобалната инфлация на храните вече беше започнала да се повишава поради слабата реколта миналата година заради лошото време и рязкото възстановяване на търсенето след коронавирусната пандемия.
Рязкото покачване на цените на храните ще засегне най-силно по-бедните страни, много от които вече се борят с негативното въздействие на кризата с Covid-19. Много страни в Близкия изток и Северна Африка разчитат както на Украйна, така и на Русия за своите зърнени култури и растителни масла.
Според FAO близо 50 държави зависят от Русия и Украйна за поне 30 % от нуждите си от внос на пшеница.
През 2021 г. 36 от 55 държави с продоволствена криза зависеха от износа на Украйна и Русия за повече от 10% от общия си внос на пшеница, включително 21 страни с голяма продоволствена криза. Опаснo поскъпване на пшеницата и царевицата
Ето какво заяви зам.-генералният директор на FAO Бет Бечдол, цитиран от БНР: „Продължаващият конфликт в Украйна засилва опасенията относно въздействието върху продоволствената сигурност в световен мащаб. Свидетели сме на покачване на цените на храните навсякъде, тъй като негативните ефекти от намаляването на износа от Русия и Украйна започват да се засилват“.

ЕК обяви пети пакет санкции срещу Русия

Европейската комисия представи днес подробен списък на новите, пети поредни санкции срещу Русия заради нападението над Украйна. Санкциите влизат в сила от днес, след като снощи получиха нужното одобрение. Швейцария запорира руски активи за над 8 млрд. долара
Тези санкции допълнително ще допринесат за повишаване на икономическия натиск над Кремъл и ще ограничат способността за финансиране на войната, се посочва в съобщението на комисията. Тези мерки са по-широки и по-остри, така че да повлияят още по-дълбоко върху руската икономика, и са съгласувани с международните партньори, уточнява ЕК. ЕБВР затваря офисите си в Москва и Минск
Допълва се, че се подготвят още предложения за възможни санкции, включително за вноса на петрол, както и за налагане на данъци или други допълнителни финансови тежести, предаде БТА.
Приетите снощи санкции предвиждат забрана за внос на всички видове руски въглища в ЕС. Това засяга една четвърт от целия износ на руски въглища и възлиза на около осем милиарда евро загуба на приходи за Русия годишно.
Въвежда се пълна забрана на преводите и запор на имуществото на четири руски банки, които ще бъдат напълно откъснати от финансовите пазари. Засегнатите банки представляват 23 на сто от пазарния дял в Русия.
Налага се забрана за предоставяне на Русия на услуги за крипто активи с висока стойност. Това ще допринесе за затваряне на възможни пропуски, позволяващи заобикалянето на европейските санкции, отбелязва ЕК. Въвежда се забрана за предоставяне на финансови съвети на заможни руснаци. ЕС изключва 7 руски банки от системата SWIFT
Предвижда се пълна забрана за работата в ЕС на руски и беларуски сухопътни превозвачи. Ще бъдат допускани изключения при превоза на земеделски и хранителни стоки, хуманитарна помощ, енергийни източници. Налага се забрана за влизане на кораби под руски флаг в пристанища на ЕС. Изключения ще се прилагат за здравни, хранителни, енергийни и хуманитарни цели.
ЕС налага допълнителни забрани за износ на стойност 10 милиарда евро в области, в които Русия е уязвима заради висока зависимост от европейските доставки. Даден е пример с вещества, използвани в рафинериите. Забраната обхваща износа на самолетно гориво и горивни добавки, които може да се използват от руската войска.
Над вноса се налагат допълнителни забрани на стойност 5,5 милиарда евро, които обхващат цимент, каучукови изделия, дървесина, спиртни напитки (включително водка), алкохол, висококачествени морски дарове (включително хайвер).
Въвежда се пълна забрана за участие на руски граждани и организации в договори за обществени поръчки в ЕС и се допускат изключения само в краен случай. Комисията ще прекрати участието си във всички действащи споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за руски обществени организации или свързани лица, и ще спре всички плащания по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, „Евратом“ и „Еразъм+“. По тези програми няма да се сключват нови договори или споразумения с руски представители.
ЕК приветства добавянето на още 217 физически и 18 юридически лица към списъците на санкционираните. Това включва всички 179 членове на самообявилите се „правителства“ и „парламенти“ на Донецк и Луганск. След 2014 г. са санкционирани общо 1091 физически и 80 юридически лица, уточнява комисията. Цената на войната: Руските олигарси изгубиха яхти, къщи и много милиарди
Отбелязва се, че тази седмица ЕК представи насоки за държавите от ЕС за оценка и предотвратяване на заплахи за сигурността и обществения ред от руски и беларуски инвестиции.