Минималната работна заплата се вдига сериозно, но от 2024 година

В самия край на 48-ото Народно събрание депутатите решиха минималната работна заплата да е до 50% от средната брутна заплата за страната. Това стана с промени на второ четене в Кодекса на труда, според които се приема механизъм за изчисление на минималната работна заплата, който гарантира нейното увеличение всяка година. Решението беше взето със 159 гласа „за“ и 44 „въздържал се“, като увеличението влиза в сила от 1 януари 2024 година. До 2 години минималната заплата става 50% от средната
Минималната заплата ще е половината от средната брутна заплата за последните 12 месеца, в които влизат последните 6 месеца от предходната и първата половина от настоящата календарна година. Точната сума трябва да бъде определена до 1 септември.
Идеята вече беше приета единодушно на първо четене, но така и не стигна до второ гласуване в залата. Точката беше залагана многократно и след това измествана от дневния ред заради други законопроекти. Минималната заплата се вдига до 50% от средната. Колко е това?
Досега минималната работна заплата се определяше с административно от правителството, без да има конкретен механизъм, по който да се случва това. След приетите текстове задължението на Министерския съвет да издава постановление ще остане, но ще трябва да се вземат предвид промените в закона. Последно минималната заплата се покачи до 780 лева, след решение на правителството на последното му заседание за миналата година. Окончателно: Вдигат минималната заплата от 1 януари
Без брутна минимална заплата

Идеята за брутна минимална заплата бе отхвърлена след повече от половинчасово съвещание от работна група, съставена от представители предимно на социалната комисия от различните партии. Обобщеният резултат бе съобщен от Георги Гьоков от БСП. Ново 20: Минималната заплата ще е различна за всеки, кои са най-ощетени
„Ето доказателство, че постоянството е иманентно присъщо на успеха“, заключи председателстващият заседанието Йордан Цонев. А депутатите отбелязаха приемането на закона с ръкопляскане.
Как се разви дебатът?

Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ предложи да се увеличи не брутната, а основната минимална заплата. ДПС се съгласиха да подкрепят, стига да не се говори за брутна заплата.
Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш социален министър Деница Сачева предложи минималната заплата да се повиши от 1 януари 2024 година, като увеличението да се смята спрямо предишната година. Сачева предупреди, че преди избори не е добре да се вдигат заплати, тъй като това ще се отрази на редица сектори.
От „Демократична България“ дадоха идея минималното възнаграждение да се повиши от 1 юли 2024 г., като се вземе периода от предходните 12 месеца.
Настимир Ананиев от „Продължаваме промяната“ отбеляза, че за пореден път законопроект на БСП се превръща в такъв на ГЕРБ, след като на второто четене се приемат техни предложения за редакции. Той сравни ситуацията с тази при гласуването на Изборния кодекс.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова му отговори с аргументи в стил „кой е по-ляв“, нападайки доскорошните си коалиционни партньори от ПП. Тя поиска увеличението да влезе в сила от 1 юли 2023 година.
От „Възраждане“ подкрепиха идеята на Нинова и обвиниха „Промяната“, че са откраднали програмата на левицата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Държавата иска да вдигне минималната заплата, но няма пари
Депутатите приеха голямо вдигане на минималната заплата
Минималната заплата отново се вдига, но с колко?
Минималната заплата няма да се вдига в близко бъдеще

KBC получи печат “Terra Carta“ като признание за ангажимента ѝ към изграждането на устойчиво бъдеще

КВC получи печат “Terra Carta” на Инициативата за устойчиви пазари, която отличава компании по целия свят, които са двигател на иновациите и демонстрират ангажимент към създаването на устойчиви пазари. КВС е една от 19-те компании е света, получили приза за 2022 г.
В България КВС Груп оперира чрез компании, покриващи пълния спектър от финансови услуги – банкиране (ОББ и КВС Банк България), застраховане (ДЗИ), пенсионно осигуряване (ОББ Пенсионно осигуряване), лизинг (ОББ Интерлийз и КВС Лизинг), управление на активи (ОББ Асет Мениджмънт и КВС Управление на инвестиции), застрахователно брокерство и факторинг.
През миналата година също така, ОББ бе отличена от PWC за своята ESG стратегия (екологично, социално и корпоративно управление) в сектор Финансови услуги. 

Печатът “Terra Carta“, представен за първи път на 26-тата конференция на ООН за изменението на климата от Крал Чарлз III, тогава принц на Уелс, отличава компании по целия свят, които са двигател на иновациите и демонстрират ангажимент и стремеж към създаването на истински устойчиви пазари. Той се присъжда на компании, чиито цели са в духа на „Terra Carta“ – План за възстановяване на природата, хората и планетата, представен през януари 2021 г.
Печатът “Terra Carta“ отчита, че всеки един бранш е изправен пред уникални предизвикателства в своя преход към устойчиво бъдеще и че всички се намират на различен етап в това начинание, както и че всички браншове и компании трябва да получат подкрепа за инициативите, които предприемат в една по-положителна посока. В същото време трябва да побързаме, ако искаме да постигнем заложената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C, да защитим и възстановим биологичното разнообразие и да допринесем за живота и препитанието на настоящите и бъдещите поколения.   

Филип Морис Интернешънъл сключи споразумение за разширяване на сътрудничеството си с KT&G

Филип Морис Интернешънъл обяви, че е сключила споразумение за дългосрочно сътрудничество с KT&G, водещият производител на тютюневи и никотинови изделия в Южна Корея, съгласно което компанията ще продължи да бъде ексклузивен дистрибутор на иновативните бездимни устройства и консумативи за тях на KT&G в световен мащаб (с изключение на Южна Корея). Новото споразумение стъпва на успешната съвместна работа между двете компании в последните три години, в рамките на която Филип Морис Интернешънъл комерсиализира продуктите на KT&G на повече от 30 пазара.
Споразумението е със срок от 15 години до 29 януари 2038 г., като на всеки три години ще се провежда оценка на постигнатите резултати на база обеми по поетите ангажименти, за да се гарантира гъвкава реакция на променящите се пазарни условия. Филип Морис Интернешънъл и KT&G предвиждат поетите ангажименти да нарастват за пълния срок на действие на споразумението.
“Удовлетворени сме от съвместната си работа с KT&G до момента и смятаме, че дългосрочното сътрудничество помежду ни ще ускори изграждането на бъдеще без дим. Искаме всички, които няма да се откажат от пушенето, да преминат на по-добра алтернатива, което ще донесе ползи както за тяхното собствено здраве, така и за общественото здраве и обществото като цяло ”, каза Яцек Олчак, главен изпълнителен директор на Филип Морис Интернешънъл.
“Ще успеем да изградим бъдеще без дим по-бързо, ако всички пушачи имат достъп до по-добри алтернативи и до точна информация за тези иновативни продукти. Заедно с KT&G призоваваме регулаторните органи, учените и здравните специалисти навсякъде по света, включително и в Корея, да се възползват от потенциала на тези технологични иновации да накарат пушачите да се откажат от цигарите. Откакто започнахме процеса на трансформация на нашата компания милиони пушачи вече преминаха на бездимни алтернативи и спряха изцяло употребата на цигари. Продуктите на KT&G са допълнение към нашата основна и водеща в света алтернатива с нагряване без горене – и продължаването на нашето сътрудничество ще осигури на пълнолетните пушачи по света по-широк избор, така че те да могат да оставят цигарите. Корея е глобален лидер в науката и иновациите и днес ние правим важна стъпка към постигането на по-добро бъдеще.  Нашето партньорство ще ускори реализирането на общата ни визия за бъдеще без дим чрез съчетаването на технологиите и бързия темп на създаване на иновации в KT&G и научната и търговска инфраструктура на Филип Морис Интернешънъл”, допълва Олчак.
Съгласно споразумението, Филип Морис Интернешънъл ще продължи да разполага с ексклузивен достъп до бездимните марки на KT&G и до продуктовите иновации в процес на разработка, включително на продукти, предназначени за пазари в държави с ниски и средни доходи, което ще обогати съществуващото продуктово портфолио от бездимни алтернативи на компанията. То гарантира на KT&G непрекъснат достъп до глобалната търговска инфраструктура на Филип Морис Интернешънъл и до опита на компанията в комерсиализацията на бездимни алтернативи, което ще допринесе за по-нататъшното разширяване на бездимния бизнес на KT&G извън Южна Корея.
Продуктите, които ще се предлагат по силата на споразумението, ще са преминали научна оценка, за да се гарантира, че те отговарят на регулаторните изисквания на пазарите, където се продават, както и на високите стандарти за качество и научна обосновка на Филип Морис Интернешънъл.

Ръководителят на ROC призова Украйна да се откаже от идеята за бойкот на Олимпийските игри през 2024 г.

Президентът на Руския олимпийски комитет (ОКК) Станислав Поздняков призова Националния олимпийски комитет (НОК) на Украйна да се откаже от идеята за …

Рекорди: Печалбата на банките у нас за 2022 година достигна нови върхове

Печалбите на банките у нас отбелязаха нови рекорди. Към края на декември 2022 година банковата система е отчела печалба от 2,1 млрд. лв., обяви БНБ. Това е с 663 млн. лв. повече, или 46.8% спрямо 2021 година.
Толкова голяма годишна печалба, отчитана от банковата система у нас, досега не е имало. Финансовите институции не само са наваксали изоставането през 2020 година, но и надхвърлят представянето си отпреди пандемията.
През 2022 г. бяха отчетени рекордни нива и в кредитирането, като нетният доход на банките от лихви достига 3,226 млрд. лв. – с 470 млн. лв. повече от 2021 г., или 17%.

Банките са имат и отлични приходи от такси и комисиони – през послдните 12 месеца трезорите на няколко пъти осъвременяваха тарифите си, като вдигаха цената на най-използваните от гражданите и фирмите банкови услуги. В резултат на това през 2022 година от такси и комисиони банките са събрали над 1,750 млрд. лв., с 15.2% повече от 2021 година. Колко печелят банките у нас от такси и комисиони?
По-големи приходи има и от дивиденти от дъщерните дружества на банките – близо 280 млн. лв. Едновременно с това направените разходи за провизиране на евентуални недобри кредити са близо до нивото от предходната година – 586 млн. лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банките отново вдигат таксите, кои услуги поскъпват най-много
Край на безплатните услуги в банките, как се промениха цените?
Банките вдигат таксите и за бизнеса