През 2022 г. глобалните централни банки поставиха рекорд с най-голямото си придобиване на злато за година, като натрупаха впечатляващите 1083 метрични тона от благородния метал. Този бум на изкупуване на злато се запази и през 2023 г., като страните отчетоха 1037 м. тона годишни нетни покупки на злато, продължавайки тенденцията на инвестиране.
2023 г. беше и годината, в която цената на златото се повиши над 2000 долара за унция за рекордните 6 пъти на месечна база, като достигна до нова рекордна цена за всички времена от 2143 долара за унция през декември 2023 г.
В година, в която цените на златото се покачваха заедно с търсенето, от silverbullion.com представят покупките на злато и Топ 5 на страните, нетни купувачи на злато през 2023 г., според данните от Световния съвет по златото.
Защо централните банки купуват злато?

Снимка: iStock
Централните банки купуват злато по няколко стратегически причини, главно за да диверсифицират своите резерви и да намалят зависимостта си от фиатни валути. В исторически план златото се е разглеждало като актив-убежище, предлагащ защита срещу инфлацията и обезценяването на валутата.
Във времена на икономическа несигурност или когато темповете на инфлация се покачват, стойността на фиатните валути може да намалее, подкопавайки покупателната способност на резервите на страната. От друга страна, златото запазва стойността си във времето, като осигурява сигурност на резервите на централните банки.
Инвестирайки в злато, централните банки могат да защитят националните си икономики срещу нестабилността на валутните пазари и присъщите рискове от държането на активи, деноминирани в чуждестранни валути.
Освен това златото служи като инструмент за централните банки за укрепване на доверието във финансовото здраве и паричната политика на тяхната страна. Значителните златни резерви често се възприемат като знак за икономическа сила и разумна стратегия за управление на резервите, която може да повиши доверието на инвеститорите на местно и международно ниво. Това възприятие може да е особено важно във времена на геополитическо напрежение или икономически кризи, когато доверието във валутата и икономиката на нацията е несигурно.
Официалните златни запаси на една нация действат като финансова застрахователна полица, уверявайки инвеститорите и обществеността в способността на централната банка да поддържа нейната валута и да управлява финансовите си задължения.
Топ 5 нетни купувачи на злато през 2023 г.

Снимка: iStock
Когато дадена страна е описана като „нетен купувач“ на злато, това означава, че в рамките на определен период от време общото придобиване на злато в страната надвишава нейните продажби на метала, което води до положителна нетна покупка. Това контрастира с това просто да си „купувач на злато“, което показва, че страната купува злато, но не отчита продажбите му. Да бъдеш нетен купувач предполага стратегическо увеличение на златните резерви, което отразява намерението на страната да укрепи финансовата си сигурност.
Коя страна е купила най-много злато през 2023 г.?
1. Китай (224,88 метрични тона)
Китай беше вторият най-голям купувач на злато през 2022 г. (62,21 м. тона). През 2023 г. тя е най-големият купувач на злато. Централната банка на Китай е бил най-постоянният купувач на злато, купувайки през всички тримесечия на 2023 г. – 57,85 MT през първото, 45,10 MT през второто, 78,07 MT през трето и 43,86 MT през последното. Въпреки че е най-големият купувач на злато през 2023 г., златните резерви на Китай са само 4,33% от чуждестранните.
2. Полша (130,03 метрични тона)
Полша се изкачи със 7 позиции до 15-ия най-голям златен резерв в света с нетни покупки от 130,03 МТ злато през 2023 г. Освен през първото тримесечие, Националната банка на Полша, купува злато през всяко тримесечие през 2023 г. – 48,41 MT през второто, 56,63 MT през третото и 24,98 MT през четвъртото.
3. Сингапур (76,28 метрични тона)
Сингапур изненадващо попада в топ 3 на нетните купувачи на злато през 2023 г. Градът-държава последно увеличи златните си резерви през 2020 г. След като купи 76,28 МТ злато през 2023 г. Сингапур завърши годината като 23-ия най-голям златен резерви в света.
4. Либия (30,01 метрични тона)
След купуването на 30,01 МТ злато през 2023 г., Либия вече е 4-ия по големина златен резерв сред страните в Близкия изток и Северна Африка. Всички покупки на злато в Либия са направени през последното тримесечие на 2023 г.
5. Чехия (18,71 метрични тона)
Подобно на Либия, Чехия изкупи цялото си злато през четвъртото тримесечие на 2023 г. Повишението на златото с 18,71 МТ представлява масивен ръст от 156% на златните резерви на страната.
Други държави, купили злато през 2023 година

Снимка: iStock

Други държави, купили значително количество злато през 2023 г., като цифрите не отчитат продажбите на злато от страната в рамките на годината.
1. Турция (130,64 метрични тона)
Със 130,64 МТ злато, купени през 2023 г., Турция щеше да е вторият най-голям нетен купувач на злато, ако не беше продала 132,23 MT злато през второто тримесечие. С продажбата Турция беше нетен продавач на злато, като намали своите златни резерви с 1,58 MT през 2023 г.
2. Индия (16,22 метрични тона)
Индия, един от най-бързо развиващите се нововъзникващи пазари, е била нетен купувач на злато, като е добавила 16,22 MT злато през 2023 г.
3. Ирак (8,12 метрични тона)
Ирак е 5-ият най-голям купувач на злато през третото тримесечие с купени 5,69 MT. Той има и 5-ия по големина златен резерв сред страните в Близкия изток и Северна Африка.
4. Узбекистан (6,53 метрични тона)
Узбекистан е купил 6,53 MT злато през третото тримесечие на 2023 г., но е нетен продавач на злато за годината, като намалява златните си резерви с 24,57 МТ.
5. Йордания (6,42 метрични тона)
Въпреки че Йордания е 4-ият най-голям купувач на злато през второто тримесечие с 6,42 MT закупени, страната от Близкия изток завършва годината с нетни 2,36 MT купено злато, като също продаде злато през годината.
Топ 5 на нетните продавачи на злато през 2023 година

Казахстан (-57,43 метрични тона)
Узбекистан (-24,57 метрични тона)
Камбоджа (-10,08 метрични тона)
Боливия (-7,73 метрични тона)
Германия (-2,49 метрични тона)

Източник: Sillverbullion
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Златото ще гони рекорди през 2024 г.
Актив убежище: Защо цената на златото остава ниска въпреки кризисните времена?
Атаката срещу Израел може да засили търсенето на злато и други активи убежища
Все повече държави връщат златните си резерви на собствена територия

Съседът отгоре редува бормашина с чук и трион.
И така – вече години.
Нищо де – жена му пък всеки ден следобед свири на пиано.
Тя и тъща му пристига тия дни и ще остане завинаги.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.