Кредитите и депозитите в България продължават да нарастват със стабилен темп

Спестяванията в банките в България в края на януари се увеличават с 9,5% на годишна база до 127,399 млрд. лв., запазвайки ръста си през декември 2023 година. Това показват предварителните данни на Българската народна банка, публикувани днес. Сумата възлиза на 64,3% от брутния вътрешен продукт.
По отношение на кредитите за бизнеса и домакинствата централната банка изчислява, че към края на януари са се увеличили с 12,3% на годишна база до 90,618 млрд. лева. Ръстът е с 0,1 пр.п. по-бърз спрямо декември.
Паричното предлагане в България към 31 януари достига 154,766 млрд. лева. (78,2% от БВП) при 154,758 млрд. лева към декември. По данни на БНБ повишението за година е с 8,8% при 8,7% годишно нарастване през декември.
Най-бързоликвидният компонент на паричното предлагане – т.нар. „тесни пари“ (М1), който включва парите извън банките и безсрочните депозити на фирми и разплащателни влогове на домакинствата, записва през януари ръст от 8,2% на годишна база при 8% годишен ръст през декември.
 
Графика: БНБ
Спестяванията на фирмите в края на януари са 42,969 млрд. лева. За една година се увеличават със 7,6% (9% годишно повишение през декември).
Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 3,1% на годишна база (11,6% годишно понижение през декември) и в края на миналия месец достигат 4,296 млрд. лв. (2,2% от БВП).
Спестяванията на домакинства и фирми, които ги обслужват, са 80,134 млрд. лв. и нарастват с 10,9% за година (11% годишен ръст през декември 2023 г.).

Графика: БНБ
По данни на БНБ нетните вътрешни активи са 98,204 млрд. лв. в края на януари, като растат с 19,7% за година (15,9% годишен ръст през декември). В края на миналия месец основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 97,392 млрд. лв. и нараства спрямо януари 2023 г. с 18,1% (14,6% годишно увеличение през декември 2023 г.).
През януари вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 12,4% и достигат 93,355 млрд. лв. (12,2% годишно повишение през декември).
Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните 12 месеца е 161,4 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 161,4 млн. лв. (в т.ч. 0,4 млн. лв. през януари 2024 г.) като за последните 12 месеца няма обратно изкупени кредити.
Заемите за фирмите нарастват със 7,2% на годишна база през януари 2024 г. (7,3% годишно повишение през декември) и в края на миналия месец достигат 44,273 млрд. лв. (22,4% от БВП).
Кредитите за домакинства възлизат на 38,812 млрд. лв. и за година се увеличават с 16,3% (15,9% годишно повишение през декември 2023 година).
В края на януари жилищните заеми са 20,142 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 21% (20,5% годишно увеличение през декември).
Потребителските кредити възлизат на 16,984 млрд. лв. и се увеличават с 12,6% за година (12,3% годишно повишение през декември).
На годишна база другите кредити намаляват с 0,7% (1,1% годишно понижение през декември 2023 г.), като достигат 399,3 млн. лева.
Заемите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 6% на годишна база през януари 2024 г. (6,8% годишно повишение през декември) и в края на миналия месец са 452,1 млн. лева.
Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 7,534 млрд. лв. към 31 януари и в сравнение с година по-рано те се повишават с 25,8% (25,9% годишно увеличение през декември 2023 г.).
 
Графика: БНБ
Нетните чуждестранни активи към 31 декември са 87,373 млрд. лв. при 87,344 млрд. лв. в края на декември. Те нарастват с 2,2% спрямо януари 2023 г. (5,6% годишно повишение през декември).
През януари чуждестранните активи нарастват с 3,8% (7% годишен ръст през декември), като достигат 105,210 млрд. лева.
Чуждестранните пасиви са 17,838 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 12,1% (13,8% годишно повишение през декември).
Източник: БНБ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Депозитите за над 1 млн. лева у нас нарастват през декември 2023 година
Ето колко е външният дълг на България
Депозитите в банките продължават да растат
Спад на лихвите по депозитите през септември
Спестяванията на домакинствата достигнаха 76.4 млрд. лева

Швейцарците остават почитатели на парите в брой

В Швейцария продължават да предпочитат плащането в брой, въпреки че платформите за мобилно разплащане се увеличават, а предупрежденията за задаващото се безкешово общество се множат, сочи проучване на централната банка, цитирано от Ройтерс.
Парите в брой си остават основното средство за плащане при „среща“ на клиентите с бизнеса, например в магазини и ресторанти, и сериозно изпреварват приложения за разплащане като, например Google Pay.
Още: 60% европейците искат да се запази възможността да се разплащат и в брой
Около 92 на сто от компаниите в Швейцария, които имат пряк досег с клиентите си, продължават да приемат пари в брой, докато едва 59 на сто приемат разплащания през приложения, сочи проучването.

При все това мобилните приложения за разплащане, възприети от 40 на сто от швейцарците през 2021 г., стават все по-популярни и вече изпреварват кредитните и дебитните карти.
Резултатите от проучването на Швейцарската национална банка контрастират с опита на някои други страни, като например Швеция, която става все по-безкешова, посочва Ройтерс.
Още: В европейска страна започват да изтеглят банкноти заради много онлайн плащания
Швейцарските компании, които работят с клиенти непряко, онлайн, по имейл или по телефон, предпочитат банкови преводи или фактури, а чак на трето място са парите в брой.
Наличието на пари в брой е тема, която в Швейцария придобива все по-силен политически оттенък. В алпийската страна не е изключение с кеш да бъдат купени дори и едри стоки като, например, автомобили.
Защитници на парите в брой твърдят, че изваждането им от употреба би било зле за млади и възрастни, които нямат опит или достъп до мобилни приложения за разплащане, а и се оплакват, че банковите клонове и банкоматите намаляват.
В момента върви подготовката за два референдума в защита на парите в брой, като те са в различен етап от набирането на подписи, за да бъдат задействани.

Защо се срина цената на лития и какво следва в индустрията?

Цената на лития, използван за производството на батерии за електрически превозни средства, често наричан „новото масло“, продължава да се срива. Една от причините за това е по-слабото търсене на електромобили от очакваното, пише Yahoo Finance.
Цената на лития се е понижила с над 80% спрямо пика си през 2022 г., когато главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск отбеляза, че металът е достигнал „безумни нива“.
Сребристият метал не е борсово търгувана стока и се купува през частни договори между купувачи и продавачи, които обикновено се пазят в тайна. Цените в Китай – най-големият рафинер и потребител на литий, са публични. Те са се сринали от най-високото си ниво за всички времена – над 80 000 долара за метричен тон през 2022 г. до под 14 000 долара този месец, сочат данни на Fastmarkets.
Анализаторите отчитат, че през последните 2 години пазарът е преминал от „еуфория“ към „отчаяние“.

Снимка: iStock
Целта на правителството на САЩ е 50% от всички продажби на нови превозни средства да бъдат електрически до 2030 г. Стимулите за електромобили и вътрешно производство на редкоземни метали, предизвикаха приток на инвестиции в индустрията.
Миналата година енергийният гигант ExxonMobil обяви плановете си да стане основен доставчик на литий за индустрията на електрически превозни средства, като се насочи към производство през 2027 г.
Компанията цели да произвежда достатъчно литий, за да задоволи производствените нужди на автомобилните производители за над 1 млн. електромобила годишно до 2030 г.
Оказва се, че предлагането расте с по-голям темп отколкото търсенето на батерии, което през последната година забави темповете си значително.

Снимка: iStock
В отговор на свръхпредлагането производителите на литий намаляват броя на работниците си и свиват инвестиционните си проекти. Piedmont Lithium наскоро обяви, че ще съкрати 27% от работната си сила. Albemarle също ще съкрати работни места и ще намали разходите за големи проекти.
В дългосрочен план анализаторите и представителите на индустрията очакват търсенето на електромобили да нарасне, особено ако Федералният резерв на САЩ намали лихвите по-късно тази година.
Глобалните продажби на електромобили намаляха с 26% на месечна база през януари, но са нараснали с 69% спрямо съответния месец на 2023 г., според данните на консултантската фирма Rho Motion.
Очаква се електромобилите да съставляват около половината от продажбите на нови автомобили в света до 2035 г., според проучване на Goldman Sachs. Това означава, че търсенето на литий тепърва ще расте, макар и малко по-бавно от очакваното.
Източник: Yahoo!Finance
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо европейските автопроизводители останаха без суровини за електромобили?
Страна, известна с туризма, откри големи залежи на литий 
Ето къде откриха най-голямото находище на литий в света