Бордът на директорите на „Албена“ АД взе единодушно решение да напусне Националния борд по туризъм. Това съобщи за Аctualno.com изпълнителният директор на курорта Красимир Станев.
Фирмата е собственик на едноименния курорт и други големи туристически обекти по Черноморието.
„Организацията става все по-неефективна, затънала е в бюрокрация и изобщо не обръща внимание на реалните проблеми в туризма“, посочи като мотив за решението Станев. 
Още: Какви ще са цените на шезлонгите и чадърите това лято?
Той е разочарован, че бордът е започнал да се меси в политически въпроси. „Не е работа на неправителствена организация да решава кой да е министър на туризма. Ние сме длъжни да работим с който и да е министър“, обясни директорът на „Албена“.
Националния борд по туризъм се подписа под декларация, искаща смяната на министъра на туризма Зарица Динкова.
Станев подчерта, че едва от тази година, след смяната на модела за рекламиране на българския туризъм по света, се забелязва някакъв ефект. „Държавата има пари, но преди те бяха използвани неефикасно, милиони левове бяха изхарчени без никакъв ефект. Дълги години пък се оплаквахме, че на практика няма никаква реклама на България в чужбина“, каза още Станев. 
Министър Динкова успя да мобилизира големи западни туроператори, проведе отлична кампания за летния сезон. Ето и в момента на изложението в Берлин България е много добре представена“, посочи директорът на „Албена“. Станев приветства и реформата при плажовете, където търговете ще бъдат вече открити.
Още: Германски туроператор постави български хотел в световен Топ 25
Той е разочарован и от Българската хотелска и ресторантьорска организация, която, по думите му също се меси в политически въпроси, вместо да решава проблемите в туризма. „Албена“ ще преразгледа участието си и там.
По отношение на предстоящия летен сезон Станев е оптимист и съобщи, че записванията вървят отлично. „Засега всичко е наред, всички в бранша се надяваме само войната да не се разрасне“, каза още директорът на един от големите ни морски курорти.
 

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал в реално изражение с 1,8% през 2023 г. спрямо 2022 г., получен като сума от тримесечни данни, сочат предварителните данни на Националния статистически институт, публикувани днес.
За сравнене, по данни на НСИ през 2022 г. българската икономика се разшири с 3,9%.
За 2023 г. БВП достига номинален обем от 183,743 млрд. лева. Брутната добавена стойност възлиза на 161,194 млрд. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 0,8% по-висок спрямо с този, достигнат през 2022 г.
През 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3,5%, което е спад с 0,9 пр.п. спрямо 2022 г. Индустриалният сектор създава 28,9% от добавената стойност на икономиката, което e повишение с 0,3 пр.п. спрямо 2022 г. Делът на сектора на услугите нараства до 67,6% от 67% през 2022 г.
БВП през четвърто тримесечие

Снимка: iStock
През четвъртото тримесечие на 2023 г. БВП нараства с 1,6% спрямо периода от октомври до декември на 2022 г. и с 0,5% спрямо третото тримесечие на 2023 г. по сезонно изгладени данни на НСИ. През третото тримесечие растежът на годишна база беше 1,8%, през второто – 2%, а през първото – 2,4%.
В периода от октомври до декември произведеният БВП възлиза на 51,848 млрд. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 8 053 лв. от стойностния обем на показателя.
Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие на 2023 г. възлиза на 45,579 млрд. лв. по текущи цени.

Графика: НСИ
През четвъртото тримесечие на 2023 г. относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 2,3%, като спада с 0,5 пр.п. спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. Индустриалният сектор понижава относителния си дял с 0,2 пункта до 24,1%. Делът на добавената стойност, реализирана от дейностите в сектора на услугите, нараства до 73,6% от 72,9% през четвъртото тримесечие на 2022 г.

Графика: НСИ
През четвъртото тримесечие на 2023 г. за крайно потребление се изразходват 79,9% от БВП. Инвестициите (бруто образуване в основен капитал) формират 20,6% от БВП. Външнотърговското салдо от стоки и услуги е отрицателно.
Тримесечни изменения на БВП
През четвъртото тримесечие БВП нараства с 0,5% спрямо предходното тримесечие според предварителните и сезонно изгладени данни. Брутната добавена стойност в икономиката нараства с 0,2% на тримесечна база.
Сезонно изгладените данни за четвъртото тримесечие на 2023 г. отичтат нарастване на крайното потребление с 0,8% и на бруто образуване на основен капитал с 0,4% спрямо предходното тримесечие. Износът на стоки и услуги увеличава нивото си с 1,4%, а вносът на стоки и услуги нараства с 4,1%.
Годишна промяна
БВП нараства с 1,6%, а БДС – с 0,1% през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо същия период на 2022 г.

Графика: НСИ
Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности: търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство – 2,1%; финансови и застрахователни дейности – 1,1%; строителство – 1%; държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа – 0,5%; добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване – 0,5%; създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – 0,4%, и операции с недвижими имоти – 0,2%.
Спад на годишна база е отчетен при професионалните дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – с 1,7%, селско, горско и рибно стопанство – с 1,1% и култура, спорт и други дейности – с 0,9%.
По отношение на компонентите на крайното използване влияние за регистрирания икономически ръст има крайното потребление с повишение от 2,6% и бруто образуване на основен капитал – с 3,7%.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БВП на България продължава да нараства през четвъртото тримесечие на 2023 г., но с все по-бавен темп
БВП на България нараства с 1,8% през третото тримесечие на 2023 г.
БВП на България нараства с 1,7% през третото тримесечие на 2023 година 
БВП на България е нараснал с повече през 2022 година, отколкото показаха първоначалните данни
Дългът в ЕС намалява до 83.1% от БВП, България остава втора по най-нисък държавен дълг

Българската народна банка (БНБ) пуска в обращение от 11 март медна възпоменателна монета на тема „125 години от рождението на Панчо Владигеров“ от серията „Български творци“, съобщиха от Централната банка.
Цената на монетата при пускане в обращение е 54 лева. Номиналната й стойност е 2 лева. Монетата е в тираж 7000 броя.
На лицето на монетата са изобразени горе – емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, под нея – на нотно петолиние е изписана номиналната стойност „2 лева“ на два реда, а околовръст – надпис „Българска народна банка“ и годината на емисията „2024“.
Още: БНБ пусна златни възпоменателни монети на тема „Св. Богородица – Златна ябълка“
На гърба на монетата е изобразен Панчо Владигеров, околовръст надпис – „125 години от рождението на Панчо Владигеров“.

Монетата ще се продава в БНБ – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ 10.
От БНБ разясняват, че всеки ще може да закупи от касите на Централната банка само по една монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи монета от касите на БНБ, то той няма право да закупи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. От БНБ припомнят още, че монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.
Още: БНБ пуска в обращение нова сребърна възпоменателна монета
От БНБ информират, че до края на работния ден на 11 март ще предоставят новата монета на „Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техни офиси и клонове.

За трета поредна година AES България получи признание за безопасността, която гарантира за своите служители на работното им място. AES Марица Изток 1 Сървисиз ЕООД беше отличена по време на Годишните национални награди по безопасност и здраве при работа. Те се връчват от Фондация „Център за безопасност и здраве при работа“ с подкрепата на Главна инспекция по труда за 14-та поредна година.
AES Марица Изток 1 Сървисиз ЕООД спечели второ място в категорията „Големи предприятия – Група 1“ (компании с над 250 заети лица) с проекта си „Подобрения на мерките по осигуряване на безопасност при работа в ограничени пространства в ТЕЦ Ей И Ес Гълъбово“. Наградата бе получена от Радостина Янакиева, ръководител „Околна среда, здраве и безопасност“ в AES България, и Николай Перчемлиев, експерт ЗБУТ.
„AES България е отговорна компания, която произвежда надеждна енергия за българските потребители при най-високи стандарти и като винаги поставя безопасността на първо място. Нашите служители са нашият най-ценен актив и ние непрекъснато работим за гарантиране на безопасна работна среда за тях“, коментира Мариана Геренова, комплексен ръководител на AES България, която поздрави колегите си за полученото престижно отличие.
Още: AES България с престижна награда от БТПП