Цените на петрола спаднаха в петък, тъй като силният долар и спадът на търсенето на горива в САЩ тласнаха цените надол, предава Reuters. Възможността за постигане на примирие в Газа също може да повлияе на пазарите.
Фючърсите за сорта Брент паднаха с 51 цента, или 0,6%, до 84,73 долара за барел. Договорите за американския лек суров петрол се понижиха с 51 цента, или 0,63%, до 80,56 долара за барел.
И двата сорта са напът да приключат седмицата без значителна промяна след като през предходната отчетоха ръст с около 3%.
Петролът се понижава под натиска на информацията, че в ООН се готви резолюция за примирие в Газа, както и заради опитите на инвеститорите да реализират печалбите си, казва анализаторът на IG Тони Сикамор.

Снимка: iStock
„Прекратяването на огъня би помогнало за успокояване на опасенията, че ситуацията в Газа може да се разпространи по-широко в региона. Освен това, това може да насърчи хутите да се оттеглят и да позволят на петролните танкери да преминават през Червено море, което също би било положително развитие по отношение на спомагането за балансиране на динамиката на предлагането и търсенето“, добави той.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви в четвъртък, че вярва, че преговорите в Катар могат да постигнат споразумение за прекратяване на огъня в Газа между Израел и „Хамас“.
Блинкен се срещна арабските министри и президента на Египет Абдел Фатах Ел-Сиси в Кайро, докато преговарящите в Катар се фокусираха върху примирие за около шест седмици.

Снимка: iStock
Доставките на горива в САЩ – най-големия потребител на петрол в света, спаднаха под 9 млн. барела за първи път от три седмици, което подсказва възможно намаляване на търсенето и на суров петрол.
Консултантската компания FGE обаче каза, че предварителните седмични данни за първата половина на март, които показват, че запасите от суров петрол и основни продукти в големите петролни центрове в световен мащаб са намалели с почти 12 млн. барела, спрямо средното потребление от 6 млн. барела за периода 2015-2019 г., може бъдете оптимистични за петрола.
Индексът на американския долар пък продължава да расте, посилен от вчерашното решение на Швейцарската национална банка да намали лихвите. Силният долар прави петрола по-скъп за инвеститорите, работещи с други валути.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на петрола обърнаха посоката заради запасите от суров петрол и бензин в САЩ
Силният долар повлия на цените на петрола
Обрат в цените на петрола след увеличените доставки от Русия
Рисковете за доставките и геополитическото напрежение повишиха цените на петрола
Цените на петрола вървят надолу в петък, но са напът да отбележат седмичен ръст

С 22,6 млн. лв. повече са разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване през 2023 г. спрямо година по-рано. Това показва сравнителен анализ на статистическата информация по показателите, характеризиращи временната неработоспособност на осигурените лица, съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ).
През 2022 г. общата сума на изплатените средства е била 847 118 217 лв., през миналата година тя е нараснала с близо 2,7% до 869 720 546 лв. Средният размер на изплатената сума по един болничен лист за общо заболяване също e по-висок, като от малко над 329 лв. се покачва на 387 лв., което е нарастване с около 18%.

Още: С близо 50 лева са нараснали изплатените средства по един болничен лист за година
Данните показват още спад в общия брой на болничните листове за общо заболяване, по които има плащане от ДОО. През 2022 г. те са били 2 573 209, през 2023 г. намаляват с 325 364 (12,6%) до 2 247 845. Наблюдаваното намаление се дължи най-вече на сериозната промяна в броя на листовете, по които се изплащат парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина. Спадът при тях е с 57,7% – от 576 052 за 2022 г. на 243 453 за 2023 г.
Нараства броят на най-голямата група болнични листове – за временна неработоспособност поради общо заболяване, като от 1 815 960 през 2022 г. достигат до 1 824 628 през 2023 г. През 2022 г. броят на работните дни в неработоспособност, за които има плащане от ДОО, е 18 865 569. Година по-късно тези дни са 17 478 514 или с 1 207 055 (6,46%) по-малко.
До края на 2023 г. първите три дни от временната неработоспособност поради общо заболяване бяха за сметка на осигурителя, който изплащаше на осигуреното лице 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца. След третия ден плащането се поемаше от Националния осигурителен институт (НОИ), който изплащаше дневно парично обезщетение, изчислено в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.
Със законодателни промени от 1 януари 2024 г. НОИ вече поема изплащането на средствата още след втория ден, като процентите са същите.
Още: Бизнесът може да плаща само първите 2 дни болнични