Заетостта в България през 2023 г. се свива до рекордно ниско ниво, спрямо нивата от 2022 г., а дори и спрямо тези от пандемията. Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ) за работната сила през 2023 г. Незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15-29 години е 13,8% което е по-малко спрямо 2022 г. (15,1%).
След подобрените данни от 2022 г. (3,150 млн. заети) заетостта в България бележи сериозен спад през 2023 г. – още в началото броят на заетите падна под 3 млн. души. През 2023 г. общият брой на заетите лица e 2,93 млн. души.
Според публикуваните в петък данни на НСИ в сектора на услугите работят 1,898 млн. души, или 64,8% от заетите, в индустрията – 867 000 (29,6%), а в селското, горското и рибното стопанство – 166 000 (5,7%).

Снимка: iStock
От всички заети 4,1% (119 хил.) са работодатели, 6,8% (198 хил.) – самостоятелно заети без наети, 88,7% (2 600,8 хил.) – наети, и 0,5% (13,4 хил.) – неплатени семейни работници. От общия брой на наетите 2003,2 хил. (77%) работят в частния сектор, а 597,6 хил. (23%) – в обществения.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 – 64 навършени години е 76,2%, а за възрастовата група 55 – 64 навършени години е 69,5%.
През 2023 г. икономически активните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 2,951 млн. Спрямо 2022 г. коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0,2 пр.п.
Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1,041 млн. Коефициентът на икономическа неактивност (15 – 64 навършени години) е 26,1%.

Графика: НСИ
Броят на т. нар. обезкуражени лица (лица извън работната сила, които желаят да работят, но не търсят активно, защото не вярват, че ще намерят – бел.ред.) на възраст 15 – 64 навършени години е 37 хил., или 3,6% от всички икономически неактивни лица в същата възрастова група при е 51,7 хил., или 4,5% от всички икономически неактивни лица за предходната година.
Делът на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18-24 навършени години е 9,3% при 10,5% за 2022 г. Общо 13,8% са незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15-29 навършени години, което също е по-малко спрямо предходната година (15,1%).
Данните за безработицата в България през 2023 г. сочат, че безработните лица са 132,4 хил. Коефициентът на безработица е 4,3%, като спрямо 2022 г. расте с 0,2 пр.п.
Младежката безработица (15-29 навършени години) е 8%. Относителният дял на продължително безработните е 52,3%, а коефициентът на продължителна безработица е 2,3%, или на нивото от предходната година.
Източник: НСИ
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат

Едва 7% от младите хора у нас работят, докато учат
Защо младите, които вярват, че ще забогатеят само от висока заплата, грешат?
Каква е действителността за работещите млади хора у нас?

Словения ще организира референдум за строеж на нови ядрени мощности, който да бъде проведен през втората половина на ноември тази година. 
„Росатом“ ще строи нова АЕЦ на брега на Черно море
Допитването ще провери дали има подкрепа за добавяне на до 2,4 гигавата ядрени мощности на площадката на съществуващата АЕЦ „Кръшко“ с капацитет от 696 мегавата. Според мнозинството в словенския парламент, което има 82 от общо 90 места страната може да постигне енергийна независимост и климатична неутралност само чрез използването на ядрена енергия и възобновяеми източници.
Словенската търговско-промишлена палата приветства единството на парламентарното мнозинство относно референдума, като подчерта, че изграждането на нови мощности е условие за конкурентоспособността на икономиката на страната, особено в стремежа й към поетапен отказ от въглища до 2033 г.
Още: Ето кои страни от ЕС подкрепят ядрената енергетика и кои са против
Все още няма яснота за срока за изграждане на новите атомни мощности. Въпреки поставената цел те да бъдат завършени до 2035 г., настоящата скорост на Словения при избора на площадка превръща 2040 г. в по-реалистичен краен срок
 
 
 

Най-ниски нива на незаетите работни места в ЕС се наблюдават в България и Румъния (0,7 на сто и в двете). Това показват данни, публикувани от Евростат.
На-високи нива са регистрирани в Белгия (4,4 на сто) и Нидерландия (4,2 на сто).
През четвъртото тримесечие на 2023 г. процентът на незаетите работни места е бил 2,7 на сто в еврозоната, което е спад от 2,9 на сто през предходното тримесечие и 3,1 на сто през четвъртото тримесечие на 2022 г.
Още: Спад при обявите за работа през 2024 г.
Процентът на незаетите работни места в ЕС е 2,5 на сто през четвъртото тримесечие на 2023 г., което е спад от 2,6 на сто през предходното тримесечие и от 2,8 на сто през четвъртото тримесечие на 2022 г. В еврозоната нивото на незаетите работни места през четвъртото тримесечие на 2023 г. беше 2,5 на сто в промишлеността и строителството и 3 на сто в услугите. В ЕС нивото беше 2,3 на сто в промишлеността и строителството и 2,7 на сто в услугите. 
Сред държавите членки, за които са налични сравними данни, най-високите нива на свободни работни места през четвъртото тримесечие на 2023 г. са регистрирани в Белгия (4,4 на сто), Нидерландия (4,2 на сто), Австрия (4,1 на сто) и Германия ( 3,9 на сто). За разлика от тях, най-ниски нива се наблюдават в България и Румъния (0,7 на сто и в двете), Испания и Полша (0,8 на сто и в двете), Ирландия (1 на сто) и Словакия (1,1 на сто).
В сравнение със същото тримесечие на предходната година процентът на незаетите работни места се увеличи в пет държави членки, остана стабилен в три държави членки и намаля в деветнадесет държави членки.
Най-голямо увеличение се наблюдава в Кипър (+0,9 пр. п.), Гърция (+0,8 пр. п.) и Малта (+0,4 пр. п.). Най-голям спад е отчетен в Австрия (-1,0 пр. п.), Люксембург (-0,9 пр. п.), Чехия (-0,8 пр. п.). 
Още: Изкуственият интелект е заплаха не за работните места, а за нивото на заплащане
Най-високите нива на свободни работни места както за ЕС, така и за еврозоната, са регистрирани в следните отрасли и сектори: „Административни и спомагателни дейности“, която включва агенции за временна заетост (4,4 на сто в еврозоната, 4,2 на сто в ЕС) „Строителство“ (3,8 на сто в еврозоната, 3,4 на сто в ЕС) „Професионални, научни и технически дейности“ (3,4 на сто в еврозоната, 3,1 на сто в ЕС) „Информация и комуникация“ (3,3 на сто в еврозоната, 3 на сто в ЕС) „Хотелиерство и ресторантьорство“ (3 на сто в еврозоната, 2,9 на сто в ЕС).