Средната цена на тока за утре на европейските енергийни борси се повишава до около 211 евро за мегаватчас, а електроенергията в България поскъпва със 75% до 245,20 евро за MWh (или 479,58 лева) и е една от най-високите в Европа. Това показват днешни данни от различните европейски платформи за енергийна търговия, предаде БНР. Токът за бизнеса поскъпна с близо 30%
В сегмента „Ден напред“ с доставка във вторник (19-и април) най-висока цена на електричеството е отчетена в Гърция (287,45 евро за мегаватчас), следвана от България и още две държави (Унгария и Румъния) с цени на тока от 245,20 евро за MWh.
Най-ниска е цената на тока за вторник в Испания и Португалия (по 112,12 евро за мегаватчас) и Полша (147,84 евро), като на останалите европейски енергийни борси цената е над 200 евро за MWh.
Цената на тока на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в сегмента „Ден напред“ за вторник (19-и март) се повишава силно със 75,4% до 245,20 евро (или 479,58 лева) спрямо 139,78 евро (или 273,39 лева) за понеделник (18-и април).
Една от причините за рязкото поскъпване на тока за утре в нашата страна вероятно е свързана с повишеното електропотребление заради по-ниските температури.
Според данните в реално време от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) товарът на електроенергийната система в страната надхвърли 5000 мегаватчаса вчера към 20.00 часа, а към 10.00 часа тази сутрин бяха използвани над 5200 мегаватчаса. Токът за бизнеса поскъпна рекордно. Ще издържат ли фирмите?
Прогнозите на ЕСО са, че утре, 19-и април, в 10.00 часа сутринта потреблението ще се повиши до 5332 мегаватчаса, а вечерта в 21.00 часа – до 5355 мегаватчаса. В същите часове на 20-ти април отново се очаква потреблението да премине 5000 мегаватчаса, а на 21-ви – само в 21:00 часа да ги надхвърли и чак след това да намалее.
 
 

„Българската икономика влиза в доста тежък период. Ключова е препоръката на МВФ за реформа в пенсионната система, за която е ясно отдавна, че е една цъкаща бомба. Всички добавки и помощи са напълно изядени от инфлацията. Системата трябва да се промени, да има нов модел и структура, за да не изпаднем отново в трудно положение при следваща икономическа криза“. Tова каза в ефира на Nova News икономистът Преслав Райков. МВФ препоръчва прогресивен данък върху доходите в България
МВФ препоръчва да се въведе необлагаем минимум – нещо, което отдавна се обсъжда у нас, за да се облекчат хората с най-ниски доходи.
„Когато разликата между ръста на БВП, който се предвижда, и инфлацията е в 3 до 5 пъти и инфлацията значително превишава този показател, тогава имаме риск от стагфлация. Това трябва да се вземе предвид. Това е слаб икономически растеж, изпреварващ ръст на инфлацията, съчетано с безработица и със спад на покупателната способност“, каза икономистът Румен Гълъбинов.
Преди седмица БНБ понижи прогнозата си за ръста на икономиката до 2.1%. 10,4% пък се очаква да достигне средногодишната инфлация в България през 2022 г.
Относно диференцираната ставка за ДДС Райков подчерта, че идва от COVID времената. Според него по-скоро трябва да се вземат мерки за намаляване на ДДС ставките за всички сектори, не само за определени.
Държавата се нуждае от нови източници на приходи – нови инвестиции, привличане на нови външни и вътрешни инвеститори и създаването на добавена стойност. Само това може да победи инфлацията и кризата в дългосрочен план. Всички друго е закърпване на бюджета – вземане от едно място и прехвърляне в друго, обяснява Преслав Райков. Германска агенция: Икономическото развитие на България е под риск
Той смята, че по-бързо трябва да бъдат прекратени държавните помощи за бизнеса и след летния сезон той отново да заработи по обичайния начин.
Според Райков в дългосрочен план е нужна подкрепа и максимално насочване на ресурс към сектори, които са структуроопределящи и носят висока добавена стойност – минно-добивната промишленост, зърнодобива. При настоящите условия страната ни може да спечели много от тях.
За Гълъбинов помощите за бизнеса не е добре бързо да спират и поне до средата на годината е хубаво да се получават. „Добре е още тази година да се получат и доходи от Плана за развитие“, отбеляза той.

Цената на златото се покачи днес с около 1 процент до едномесечен връх под натиска на растящите опасения от икономическите последици от войната в Украйна и нестихващата инфлация, предаде Ройтерс. Цената на златото продължава да расте
Спотовото злато се търгуваше за 1993,28 долара за унция в сутрешната търговия, което е най-високата цена от 11 март. Американските златни фючърси достигнаха 1997,70 долара за унция, или ръст от 1,2 на сто. Цената на златото най-висока от ноември
Златото ще расте, докато пазарът бъде „подхранван“ от негативни заглавия по отношение на глобалните икономически перспективи, посочва Хан Тан, главен пазарен анализатор в „Ексинити“, цитиран от БТА.

Нарастването на минималната работна заплата от 1 юли е без алтернатива. Синдикалната позиция е, че е абсолютно наложително минималното възнаграждение да се увеличи още веднъж през тази година, заявиха за БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров и икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, коментирайки тригодишна бюджетна прогноза на финансовото министерство, в която е заложено минималната работна заплата да се замрази на 710 лева до 2025 година. Минималната работна заплата става 710 лева от 1 април
Пламен Димитров посочи, че отдава това предложение на рутинността в бюджетната процедура, спазването на календара и сроковете в закона. „Ако се върнем назад, ще видим, че това често се е случвало – в годините се появяваха информации, които после подлежаха на промяна. Обикновено в първоначалните таблици всички параметри са замразени, след това се сменят “, заяви Димитров.
Той допълни, че веднага след публикуването на прогнозата е имал разговор с финансовия министър, който го е уверил, че дебатите за минималната работна заплата, за това как ще изглежда политиката по доходите в актуализирания бюджет от 1 юли, ще бъдат водени на тристранен съвет в следващите седмици. Дори и самата управляваща коалиция има намерение да внася различни предложения от сегашните, посочи Димитров.
Ваня Григорова коментира за БТА, че не може да се приеме за проформа заложен индикатор в документ като бюджетната прогноза. Можем само да се надяваме, че това, което виждаме в документа е грешка или пропуск на експерт, заяви Григорова. По думите й на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество министър Василев е дал знак, че правителството ще увеличи минималното възнаграждение още веднъж тази година, а миналата седмица министърът на труда и социалната политика заяви, че минималната работна заплата може да надскочи 760 лева.
Позицията на КНСБ е, че минималната работна заплата трябва да стане поне 760 лева от 1 юли, припомни Пламен Димитров.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ посочи, че минималното възнаграждение трябва да е между 840 и 1000 лева. Долната граница е според заложеното в европейската директива за минималните заплати – тя да е 50 процента от средната, а горната е спрямо средните нива на покупателната способност на минималните заплати в ЕС. Колко точно ще е увеличението и дали ще има нарастване, ще реши правителството, но категорично застъпвам тезата, че е абсолютно наложително тази година да има още едно увеличение на минималната заплата, заяви синдикалистът.
КНСБ настоява за ръст на доходите в бюджетния и в частния сектор , така че да се компенсира поне инфлацията, която е отчетена. „Според нас годишната инфлация ще стигне 12-15 процента. Тази инфлация трябва непременно да бъде компенсирана за всички, за които не е – не само за бюджетния сектор, но и за частния“, посочи Димитров.
По думите на президента на КНСБ през колективното трудово договаряне в много предприятия вече са постигнати увеличения от 10-15 процента, а в момента се водят преговори и на стотици други места в частния сектор за увеличение на заплатите. „Правим всичко възможно да се компенсират доходите на работещите поне с тази сериозна и галопираща инфлация“, заяви президентът на КНСБ. Храните поскъпват два пъти по-бързо от ръста на заплатите
Той смята, че от 1 юли пенсиите трябва да бъдат увеличени кумулативно през увеличаването на тежестта на година осигурителен стаж и през швейцарското правило, така че да не се получат по-малки размери от сегашните, заедно с ковид добавките от 60 лева, които ще отпаднат. Пламен Димитров припомни, че швейцарското правило залага минимум на увеличението, а не таван. Отделно – може да се направи и диференциация на нарастването на пенсиите, така че да се интегрира добавката – с по-сериозен кумулативен процент на увеличение на по-ниските и диференциация при по-високите. „ Ако не бъркам над 16 процента трябва да бъде увеличението от 1 юли кумулативно през стажа и през швейцарското правило, за да не се получат по-малки размери от сегашната пенсия, плюс добавка“, допълни той.