В Ловеч с носталгия си спомнят времето, когато завод "Балкан" е осигурявал работа на 6000 души. Всяко трето семейство е живяло от производството на москвичи, мотоциклети и "балканчета" - познатите сгъваеми велосипеди, с които израснаха няколко поколения българи. За периода между 1965 и 1990 г. от завода излизат 304 297 автомобила. Началото на автомобилостроенето или по-точно на сглобяването на автомобили у нас стартира преди повече от половин век - през далечната 1965 г. На 25 октомври 1966 г. в Ловеч започва направата на "Москвич 408", а първият слиза от монтажната линия на 4 ноември в 15:00 часа. Той е с четиритактов двигател с работен обем 1360 куб. см и мощност 50 к.с. Скоростта, която развива, е 125 км/час. През 1967 г. в Ловеч са сглобени 564 москвича, година по-късно през 1968 г. бройката им скача около 5 пъти - 2500, а до 1972 г. достига 8000. След 1976 г. започва и монтажът на новата серия "Москвич 2138/2140" с двигатели от 1360 и 1500 куб. см. В периода 1988 – 1990 г. в Ловеч пристигат и последните три серии от по 10-12 000 комплекта "Москвич 2141". През 1991 г. след 25 години успешно производство, договорът е разтрогнат и сглобяването е преустановено. Но историята на автомобилната индустрия в Ловеч не спира до тук, тъй като в Града на люляците са сглобявани и автомобили "Фиат" от 3 март 1967 г. Първите модели са "Фиат 124 Берлина" и "Фиат 850" - истинска иновация в света на автомобилите заради дисковите си спирачки. Първите 18 коли пристигнали на 10 май 1967 г., а скоро след това било решено да се избере българско име на сглобяваните италиански автомобили. И те неофициално били наречени "Пирин", макар фирмените надписи върху каросерията да останали непроменени. През 1971 г. изтекъл петгодишният договор с "Фиат", който не бил подновен, а за периода 1967 – 1971 г. в Ловеч били направени общо 758 коли "Пирин-Фиат". Новата история на завода започва през 1997 г. след приватизацията от "Напредък холдинг". Започва производство на мотокари за вътрешния пазар. В средата на 90-те години се сглобяват чешките лекотоварни "Шкода Бета". От южнокорейския Hyundai искали да произвеждат в Ловеч мотопеди и мотори. От френския концерн Peugeot-Citroen пък идвали на оглед. Направено било смесено предприятие с компания от Лихтенщайн за велосипедни рами. Сега в Ловеч има две дружества – "Балканвело" и "Балкан". Произвеждат се предаватели, двигателни и управляеми мостове за електро- и мотокари и резервни части. "Балкан" произвежда и метални изделия, а на територията на завода е "Балканвело" за производството на велосипеди, като 90% от тях се изнасят за Европа. Завръщането 33 години по-късно Ловеч отново се връща на пазара на автомобилостроенето и ще произвежда автомобили, този път електрически. Заводът Next.e.Go Bulgaria ще бъде разположен на 173 511 кв. м площ и е предвиден за производство на електрически коли. Той ще се намира в Индустриален парк "Балкан", в Северната промишлена зона на града. Ловеч привлича втори стратегически инвеститор в автомобилната индустрия Общият размер на инвестицията е над 280 милиона лева. В индустриалния парк има и още един проект в напреднала фаза – фотоволтаичен парк с големина около 100 мегавата, който ще захранва останалите компании в парка. Next.e.Go Bulgaria обаче ще разполага със собствени фотоволтаици – слънчеви панели на покрива, така той ще бъде първият въглеродно неутрален завод в Европа. Първата копка е планирана за месец юли – година след като проектът беше обявен. През април компанията получи виза от общината и сега чака разрешително за строеж, като паралелно с това се провеждат търгове за главен изпълнител. През август заводът получи сертификат за инвестиция клас "А", като държавата подписа и меморандум за помощ от 34 милиона евро. Те обаче ще бъдат отпуснати, само ако до 2024 г. има производствени активи в експлоатация и разкрити 250 работни места, а до 2027 г. трябва да са налице най-малко 10 000 продадени автомобила и 365 работни места. В България се случват обнадеждаващи неща, уверява министър Лорер Планът предвижда в края на 2023 г. заводът да бъде напълно оборудван и да се направят първите пробни електромобили. Масовото производство ще започне през втората половина на 2024 г., когато ще бъдат възприети новите стандарти на производство на автомобили в Европа. По думите на изпълнителния директор Любомир Станиславов първата година при пълен производствен капацитет ще бъде 2025 г. Настъпление на електромобилите в България 17 250 кв. м от общата площ ще бъдат предвидени за паркинг за служителите и посетителите, за контролно-пропускателен пункт на камиони, паркинг за товарене, както и за логистика и тестово изпитание. Целта на производителите е възможно най-много части от автомобила да бъдат произведени в България, заедно с най-важните алуминиеви. Те ще се произвеждат по иновативна технология, която ще им осигури 2-3 пъти по-дълъг живот. Алуминиевата конструкция ще се произвежда от българската фирма Etem, а кабелите – в завода на Yazaki в Ямбол. Софтуерът пък ще се изработва от българското звено на Bosch. Sky is the limit Малко хора знаят, че предшественикът на завода за коли в Ловеч е фабрика за самолети, като проектирането започва през далечната 1939 г. с указ на цар Борис III. Построена е от полски инженери, а първите летателни апарати, направени в нея, са ДАР-9, дело на конструктора Цветан Лазаров. По негови проекти и с участието на конструктори от фабриката в Ловеч са разработени самолетите ДАР-10 Ф и тези, носещи неговото име от поредицата "Лаз" – Лаз-7, Лаз-7М, Лаз-8, "Лаз-12". В Държавната самолетна фабрика са произведени общо 160 самолета тип Лаз-7 и 150 самолета тип Лаз-7М. Производството на самолети в Ловеч продължило от 1941 г. до 1954 г. А до 1960 г. в завода се произвеждали основно селскостопански машини, като сенокосачки, агрегати за доене на мляко и други. ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Държавата ни дава 12 000 лева, ако си купим нов електромобил Забраняват коли с голям разход на гориво, сменяме ги с електромобили Защо в България се купуват малко електромобили?

text

Знаменитият инвеститор Уорън Бъфет направи дарение в размер на 4 млрд. долара на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и 4 семейни благотворителни организации. Това е също е част от обещанието на милиардера да раздаде почти цялото си богатство. Бъфет напуска фондацията на Бил и Мелинда Гейтс Berkshire Hathaway, управлявана от Бъфет от 1965 г. обяви, че дарението включва около 14,4 млн. от акциите клас В (като цената им във вторник бе 277,64 долара). 11 млн. акции ще бъдат за фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, а 1,1 млн. ще отидат за фондация Сюзън Томпсън Бъфет, носеща името на покойната съпруга на Бъфeт.  Още 770 000 акции ще бъдат изпратени на три благотворителни организации, управлявани от децата на Бъфет – Хауърд, Сюзън и Китър – Фондация Хауърд Г. Бъфет, Фондация Шерууд и Фондация Ново. Уорън Бъфет: Едно решение в живота отделя успелите хора от останалите От 2006 г. насам 91-годишният Бъфет е дарил 50% от акциите си в Berkshire, а стойността на ценните книжа е около 45,5 млрд. долара. Милиардерът все още притежава 16% от дружеството и контролира 1/3 от правото на глас. Berkshire Hathaway е конгломерат, стойността на когото възлиза над 600 млрд. долара. Притежава редица бизнеси, сред които гиганти, като железопътната линия BNSF и автомобилното застраховане Geico, заедно с акции в компании като Apple, Bank of America и др. Уорън Бъфет и Бил Гейтс са сред първите участници в кампанията The Giving Pledge, където над 200 богаташи като Майкъл Блумбърг, Лари Елисън, Карл Айкан, Илон Мъск и Марк Зукърбърг даряват поне половината от състоянието си за филантропия. Осемте най-богати в света притежават общо 1 трилион долара ОЩЕ ПО ТЕМАТА:  Бъфет се изтегля от инвестиция държана 31 години

text