Цените на плодовете и зеленчуците на едро паднаха, за разлика от млечните продукти, които поскъпват, Това сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. От началото на май индексът на тържищните цени е спаднал с над 7%. Плодовете и зеленчуците рязко поевтиняха
Най-голям спад в цените през седмицата отбелязват оранжерийните домати – с над 20% до 2,70 лв., както и на краставиците – с 18,4% до 1,60 лв. Поевтиняват също и картофите (1,07 лв.), зелето (0,89 лв.) и листните зеленчуци (до 0,73 лв.). Цената на морковите спада с 11% до 1,05 лв./кг. на едро. Ябълките също поевтиняват с 11% и се продават по 1,43 лева за килограм. Същото се случва и с цената на черешите с 32% до 2,62 лв./кг., след като миналата седмица спадна с над 21%. Цената на лимоните скача с 5,7% до 2,57 лв./кг., а ягодите поскъпват с 4,3% и се продават по 3,62 лв./кг. на едро. Българските картофи поскъпват двойно – ето защо
Кравето сирене поскъпва с 0,5% до 9,83 лв./кг., а кашкавалът тип „Витоша“ прибавя 1,3% и се продава по 15,24 лв./кг. Цената на олиото е 5,03 лв. за литър. Пакетче краве масло от 125 гр. поскъпва символично с 1 стотинка на 2,70 лв.
Пилешкото месо повишава стойността си с 2,2% и се продава средно по 5,67 лв./кг. Захарта поскъпва с 5 стотинки, по 2,19 лв./кг. Брашно тип „500“ вдига цената си с 1,4% до 1,47 лв./кг. Оризът скача с 3% и се продава по 2,74 лв./ кг. Яйцата остават без промяна по 0,27 лева за брой. С колко скочиха зърното, олиото и зеленчуците заради войната?
Междувременно на Софийската стокова борса котировките през седмицата също остават непроменени – хлебна пшеница се търси на цени в диапазон 635-690 лв./тон, а предлагането е на 720 лв./тон. Купувачите на фуражна пшеница котират от 615 до 650 лв./тон, а търсената цена от продавачите е 670 лв./тон.
Царевицата се купува на цени между 630-650 лв./тон и се продава за 690 лв./тон. Маслодаен слънчоглед се търси на 1400 лв./тон, а се предлага на 1500 лв./тон. Всички цени са без ДДС. Брокерите обръщат внимание, че колебанието в цените ще се запази, тъй като очакванията скоро украинското зърно от пристанищата да бъде разблокирано не са оптимистични. БАН: Храните ще поскъпнат с повече от 50% до новата реколта
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Цените на храните леко падат, но си остават високи
Храните ще поскъпнат осезаемо
Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?
Месечната издръжка на семейство се увеличава с близо 300 лева
Идва голям скок на цените в следващите месеци

Цените на плодовете и зеленчуците на едро паднаха, за разлика от млечните продукти, които поскъпват, Това сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. От началото на май индексът на тържищните цени е спаднал с над 7%. Плодовете и зеленчуците рязко поевтиняха
Най-голям спад в цените през седмицата отбелязват оранжерийните домати – с над 20% до 2,70 лв., както и на краставиците – с 18,4% до 1,60 лв. Поевтиняват също и картофите (1,07 лв.), зелето (0,89 лв.) и листните зеленчуци (до 0,73 лв.). Цената на морковите спада с 11% до 1,05 лв./кг. на едро. Ябълките също поевтиняват с 11% и се продават по 1,43 лева за килограм. Същото се случва и с цената на черешите с 32% до 2,62 лв./кг., след като миналата седмица спадна с над 21%. Цената на лимоните скача с 5,7% до 2,57 лв./кг., а ягодите поскъпват с 4,3% и се продават по 3,62 лв./кг. на едро. Българските картофи поскъпват двойно – ето защо
Кравето сирене поскъпва с 0,5% до 9,83 лв./кг., а кашкавалът тип „Витоша“ прибавя 1,3% и се продава по 15,24 лв./кг. Цената на олиото е 5,03 лв. за литър. Пакетче краве масло от 125 гр. поскъпва символично с 1 стотинка на 2,70 лв.
Пилешкото месо повишава стойността си с 2,2% и се продава средно по 5,67 лв./кг. Захарта поскъпва с 5 стотинки, по 2,19 лв./кг. Брашно тип „500“ вдига цената си с 1,4% до 1,47 лв./кг. Оризът скача с 3% и се продава по 2,74 лв./ кг. Яйцата остават без промяна по 0,27 лева за брой. С колко скочиха зърното, олиото и зеленчуците заради войната?
Междувременно на Софийската стокова борса котировките през седмицата също остават непроменени – хлебна пшеница се търси на цени в диапазон 635-690 лв./тон, а предлагането е на 720 лв./тон. Купувачите на фуражна пшеница котират от 615 до 650 лв./тон, а търсената цена от продавачите е 670 лв./тон.
Царевицата се купува на цени между 630-650 лв./тон и се продава за 690 лв./тон. Маслодаен слънчоглед се търси на 1400 лв./тон, а се предлага на 1500 лв./тон. Всички цени са без ДДС. Брокерите обръщат внимание, че колебанието в цените ще се запази, тъй като очакванията скоро украинското зърно от пристанищата да бъде разблокирано не са оптимистични. БАН: Храните ще поскъпнат с повече от 50% до новата реколта
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Цените на храните леко падат, но си остават високи
Храните ще поскъпнат осезаемо
Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?
Месечната издръжка на семейство се увеличава с близо 300 лева
Идва голям скок на цените в следващите месеци

Германия и Австрия ще възобновят работата на въглищните си централи, за да гарантират енергийните доставки, които са под сериозна заплаха заради намалените доставки на газ от Русия.
Германското правителство ще приеме закони за извънредни ситуации за повторно отваряне на консервирани въглищни централи за производство на електроенергия и ще организира търгове за доставки на газ за индустрията, за да стимулира бизнеса да ограничава потреблението. Германия се отказва от затварянето на въглищните централи
В Берлин са силно обезпокоени от възможния недостиг на газ през зимните месеци. „Това е горчиво, но в тази ситуация е от съществено значение за намаляване на употребата на газ“, каза германският икономически министър Роберт Хабек, който е член на Зелената партия.
Миналата седмица Русия намали капацитета на главния газопровод за Германия „Северен поток 1“ с 60%, предизвиквайки тревоги из цяла Европа. Освен Германия и Австрия, пострадаха Италия, Словакия, Чехия и Франция. „Нашият продукт, нашите правила“: Газпром ограничи още доставките към Германия
От „Газпром“ обясняват намалението в подаваните количества с технически проблеми. Властите в засегнатите страни обаче са категорични, че става дума за политически натиск от страна на Москва, свързан с войната в Украйна и наложените западни санкции.  Газпром: Палач или спасител на Европа от газовото бедствие?
Австрия също взема мерки

Австрия също взе мерки – правителството възложи на държавната компания Verbund да преобразува електроцентрала, работеща на газ, отново да произвежда електричество от въглища, ако ограничените доставки на газ от Русия доведат до извънредна енергийна ситуация, предаде Reuters.
„Федералното правителство и енергийната група VERBUND се споразумяха да преобразуват топлофикационната централа Мелах (Щирия), която в момента е спряна, така че при спешни случаи отново да може да произвежда електричество от въглища (не газ)“, се казва в изявление на офиса на Нехамер.
Електроцентралата „Мелах“ беше последната електроцентрала в страната, захранвана с въглища, но беше затворена през пролетта на 2020 г., тъй като правителството поетапно се отказа от замърсяващата енергия в опит да премине към 100% възобновяеми източници на енергия. Сега обаче тя отново ще бъде отворена.
Австрийските власти проучват допълнителни законови мерки за диверсификация на доставките на газ с цел намаляване на зависимостта от руските доставки. Австрия получава 80% от своя газ от Русия и след войната в Украйна се мъчи да намери алтернативни доставчици. Австрия плати за руския газ в евро, които ще станат рубли
За шести пореден ден Италия ще остане с намалено подаване на природен газ от Русия. Очаква се италианските власти да обявят спешни мерки през следващите дни, ако доставките не бъдат възстановени. Русия спря газа на Франция и намали доставките на още 2 страни
Обрат в климатичната политика

Германските власти работят по нов закон за временно връщане на до 10 гигавата неработещи въглищни електроцентрали за период до две години; това би увеличило зависимостта на страната от въглищата за производство на електроенергия с до 1/3, пише Financial Times. Германия дава 40 млрд. евро на въгледобивните райони
Планът за рестартиране на въглищни ТЕЦ-ове е в противоречие с климатичната политика на Германия: тя има за цел постепенно да прекрати използването на въглища до 2030 г., тъй като те са много по-замърсяващи от газа. „Ситуацията е сериозна. Очевидно стратегията на (Владимир) Путин е да ни разстрои, да вдигне цените и да ни раздели… Няма да позволим това да се случи“, категоричен е икономическият министър Хабек. Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?
Преди руското нахлуване в Украйна Германия внасяше 55% от своя газ от Русия. Германската икономика е толкова зависима от руския газ, че дори се съгласи да го плаща в рубли, за да не рискува спиране на доставките. Същото важи и за Италия. Германия и Италия спасиха доставките на газ, ще плащат в рубли
Германският канцлер Олаф Шолц нарече зависимостта на страната от руската енергия „грешка в икономическата политика на Германия“ и каза пред DPA, че предишните правителства са пропуснали да създадат алтернативни маршрути за доставка на газ. Руският газ не е евтин, зависимите от него страдат най-много
Германия планира да изгради 4 плаващи терминала за втечнен природен газ и е дала приоритет за презареждане на хранилищата за съхранение на газ, които могат да се използват през зимата. В момента те са запълнени на 56%, а Хабек иска цифрата да достигне 90% до декември. Запълването на хранилищата е най-висок приоритет за Германия. „Ще направим всичко възможно, за да съхраняваме възможно най-много газ“, каза той, предупреждавайки, че в противен случай предстои много тежка зима. Европа с рекордни запаси на газ, в България са двойно по-ниски
Анализатори предупреждават, че дори германските складове да бъдат запълнени до 90%, те биха могли да покрият само 2 или 3 месеца нормално зимно потребление, ако руските доставки бъдат напълно прекъснати, пише Financial Times.
Миналата година газовите електроцентрали представляват 15% от германското производство на електроенергия. До края на май Германия имаше централи с капацитет 31,4 гигавата, работещи с въглища и 27,9 гигавата газови централи в мрежата, според регулаторните данни.
Енергийните мощности с капацитет 10 гигавата, които ще бъдат върнати на в мрежата, представляват малко под 5% от общия производствен капацитет в Германия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Обрат: Гърция възражда въглищните си централи
Кремъл: Русия е спряла газа на когото трябва
Русия ще спре газа на още една страна
България се отказва от руския газ
Василев: Оставаме без газ и парно, ако преговаряме с Газпром
Русия спира доставките на газ и за Финландия
Пожар в терминал за втечнен газ застрашава доставките за ЕС
Русия вече не е най-големият доставчик на газ в Европа
Експерт: Един ден Русия ще се моли на Европа да купува газ от нея