Млада двойка се озовала в рая. Мъжът казал на свети Петър:
– Ние, двамата – много се обичаме! Но приживе така и не успяхме да се оженим! Възможно ли е да свършим тая работа тук?
Райският ключар се усмихнал:
– Защо пък – не?… Тука е пълно със свещеници!
И така, станала сватба за чудо и приказ! Но ето, че след една година, мъжът се срещнал отново със свети Петър:
– Много ми е неудобно, но между мен и жена ми – нещата не се получиха! Може ли да ми уредиш развод?
Другият се хванал за главата:
– Ти добре ли си, бе? Къде в рая да ти намеря адвокат?

Легендата разказва, че когато Наполеон Бонапарт за пръв път се среща със сирене камамбер, бил толкова възхитен, че целунал сервитьорката, която му го поднесла. Като оставим настрана неуместността на този жест, френският император явно умеел да разпознава добрия продукт.
Произвеждано в северозападния френски регион Нормандия под различни форми поне от XVIII век, сиренето – кремообразно, пикантно и лигаво – днес се счита за любимо на французите.
Ето защо последните заглавия за предстоящата смърт на камамбера поради гъбична криза предизвикаха паника сред почитателите му. Учените предупредиха, че проблемите с индустриалното производство на френското сирене може да имат дългосрочни последици за бъдещето му, пише CNN.
Тревогата беше вдигната през януари, когато проучване на учени от университета Paris-Saclay установи, че основната гъбичка, използвана при създаването на камамбер и други сирена, е все по-недостатъчна поради методите на промишлено производство.

Снимка: iStock
И въпреки че това може да създаде проблеми основно за разнообразието от млечни продукти, някои смятат, че вещае смърт за класическия „бял“ камамбер
„Сините сирена може да са застрашени, но ситуацията е много по-лоша за камамбера, който вече е на ръба на изчезване“, посочват от Френския национален център за научни изследвания (CNRS).
Наред с Лувъра, висшата мода и Айфеловата кула, камамбер е национално съкровище, обичано по целия свят.
„Какъв е типичният образ на Франция? Бутилка червено вино, франзела и камамбер“, казва Ан-Мари Кантин, ветеран в търговията със сирене и президент на съдиите във френското национално състезание за камамбер през 2023 г. „Това е нашето национално сирене.“
Гъбички и мухъл

Снимка: iStock
В основата на проблема е Penicillium camemberti, гъба, използвана в производството на сирене, която придава бялата кора на камамбер и спомага за развитието както на богатия маслен умами вкус на сиренето, така и на осезаемия му аромат на непрани чорапи.
P. camemberti, казват учените от Paris-Saclay, изпитва проблеми с размножаването, до голяма степен в резултат на натиска на индустриалното производство.
Камембер и подобни сирена като например бри, някога са отлежавали в пещери, или в т.нар. hâloirs (сушилни), където естествено срещащите се спори на мухъл им придават синя или понякога жълто-кафява кора. В началото на миналия век е въведена Penicillium camemberti, която заменя местната плесен и създадава еднаквите бели кори на сиеренето, които познаваме днес.
„Смята се, че е бял мутант, избран от сиво-зеления вид Penicillium commune заради цвета му в началото на XX век“, се казва в проучването на Paris-Saclay.

Снимка: iStock
За съжаление, за разлика от обитаващите пещерите гъбички, изследователите откриха, че Penicillium camemberti има много ниско генетично разнообразие и намалена способност за възпроизвеждане.
„Нашите констатации повдигат въпроси относно използването на ограничен брой щамове за производство на сирене, което има тенденция да води до дегенерация, ограничавайки възможностите за по-нататъшно подобрение“, се казва в проучването.
Това, според доклада на CNRS, означава, че „сега е много трудно за производителите да получат достатъчни количества спори на P. camemberti, за да инокулират своето производство на сирене в Нормандия“.
Възходи и падения

Снимка: iStock
Това не е първият път, в който камамберът е изправен пред криза след въвеждането на P. camemberti. Според покойния Патрик Ланс, британски експерт по сирене и автор на наръчник за френски сирена, индустриализацията и конфликтите от миналия век почти са го унищожили.
„Двете световни войни и разрастването на бизнес почти доведоха камамбера до гроба му“, пише той в труда си от 1989 г.
Местните производители претърпяват неуспех в опитите си да защитят оригиналното сирене от масите пастьоризирани фабрични изкривявания на формулата, извършени в почти цяла Франция и в чужбина.
На помощ през 1982 г. идва статутът на Appellation d’origine protégée (AOP), което означава, че само сирена, произведени в Нормандия, могат да носят името камембер. Това обаче не спира по-нататъшните спорове дали истинският камамбер трябва да се прави със сурово, или с пастьоризирано мляко.
Онези, преживели миналите възходи и падения на камамбера, изглежда се справят с най-новия проблем на сиренето.

Снимка: iStock
„Семейството ми прави камамбер от 1891 г., пет поколения… Никога преди не съм чувал за тази ситуация“, казва Бруно Льофевр, генерален директор на Les fromageries de Normandie, регионална асоциация на производителите на сирене пред CNN.
„Вярно е, че производителите водят битки срещу продуктите, които не са съвесем бели“, признава Льофевр, добавяйки, че първите партиди камамбер, направени от баща му преди над 50 години, са „сини, бели и червени“.
Според неговото разбиране, разликата в цвета е резултат от бактериална пигментация.
„Това е свързано с бактерията, наречена Brevibacterium linens, която има способността да образува оранжев пигмент. Това в никакъв случай не е резултат от активността на гъбичките“, отбелязва Льофевр.
В момента Франция е домакин на своя годишен панаир на сирене в Париж, събирайки големи производители от цялата страна. Естествено, проблемът с гъбичките е много дискутирана тема. Льофевр казва, че хората, с които е говорил, са объркани откъде идва страхът за бъдещето на камамбера.

Снимка: iStock
„Правил съм всякакви видове камембер – от по-традиционните до по-индустриалните, но никога не съм срещал проблеми с гъбичките“, казва Льофевр.
„Това проучване беше широко отразено от медиите. Може би изследователите са се опитвали да накарат нас, производителите на сирене, да изпаднем в паника, но досега не успяват“, добавя той.
Въпреки че учените поддържат твърденията си, те подчертават, че няма опасност камамберът да изчезне скоро. „Ние винаги изясняваме на журналистите, че няма краткосрочна опасност за производството на камамбер“, споделя изследователят Татяна Жиро пред CNN.
„Това, което се казва в нашите статии, е, че има голяма хомогенизация на гъбичките и това намалява способността им да се адаптират, нищо повече,“ допълва тя.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Светът се подготвя за най-големия недостиг от 20 години на основна храна за над 50% от населението
Производител №1 ограничава основна храна за над 50% от населението в света
Текилата и коктейлът Маргарита са напът да изчезнат. Защо?

Не е френско, не е италианско… Най-скъпото сирене е на Балканите

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да запази основните си лихвени проценти непроменени след днешното си заседание по паричната политика. От предходното заседание на Управителния съвет през януари инфлацията допълнително намаля, обосновават решението си от ЕЦБ.
Експертите на Евросистемата, която се състои от Европейската централна банка и от централните банки на страните от ЕС, при които еврото е национална валута, представят и новите си четиригодишни прогнози за повишаването на потребителските цени, публикувани на сайта на ЕЦБ.
Още: ЕЦБ с рекордни загуби за 2023 г.
Инфлация
В новите икономически очаквания на банката е залегнала по-ниска оценка за инфлацията тази година, което отразява основно ефектите от спада при цените на енергията.
Сега ЕЦБ залага на инфлация в еврозоната от 2,3 на сто през 2024 г., 2 на сто през 2025 г. и 1,9 на сто през 2026 г.
Прогнозите за основната инфлация, която не взема предвид цените на енергията и хранителни продукти, също са преразгледани надолу. Сега ЕЦБ очаква основна инфлация от 2,6 на сто през тази година, 2,1 на сто догодина и 2 на сто през 2026 г.
При предишните прогнози на ЕЦБ, направени през декември, банката предвиждаше малко по-висока инфлация – 2,7 на сто през 2024 г., 2,3 на сто през 2025 г. и 2,1 на сто през 2026 г.
Още: Инфлацията в еврозоната може да намалее по-бързо от очакваното
Въпреки че повечето индикатори, свързани с основната инфлация, допълнително се смекчиха, вътрешният ценови натиск остава висок, отчасти поради силния ръст на възнагражденията, предупреждават експертите на Евросистемата.

Условията за финансиране са рестриктивни, а миналите увеличения на лихвите продължават да натежават върху търсенето, което от своя страна спомага за намаляване на инфлацията.
Растеж 
Оценките за икономическият растеж на еврозоната обаче също са ревизирани надолу за настоящата година в сравнение с прогнозите от декември.
Сега се предвижда брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната да се разшири с 0,6 на сто тази година, докато през декември се очакваше ръст с 0,8 на сто. За 2025 г. и 2026 г. ЕЦБ залага на растеж със съответно 1,5 и 1,6 на сто, при 1,5 на сто и за двете години при предишната прогноза.
Управителният съвет на ЕЦБ днес препотвърди решимостта си да остави лихвите на достигнатите нива за толкова дълго, колкото е необходимо, за да противостои на инфлацията и да спечели битката си с нея.
Лихви
Бъдещите решения на Управителния съвет за лихвените проценти ще се основават на оценка на перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ.