Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.

Анализирайки последните данни на НСИ и Евростат, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната. Анализаторите на банката отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. българската икономика нарасна с 1.8% реално на годишна база, според изгладените данни на НСИ.
„Ръстът се очакваше да бъде по-нисък от този през първото и второто тримесечие, поради тенденцията за спад в еврозоната. Най-големият търговски партньор, Германия, изпадна в техническа рецесия, което оказа влияние на икономическата активност през тримесечието в България. Според нас, тенденцията за по-бавен растеж е продължила и през четвъртото тримесечие на 2023 г., за което се очакват данните на НСИ. Така за цялата година потвърждаваме очакванията си за ръст на икономиката у нас от 1.9%“, коментира главният икономист на ОББ – д-р Емил Калчев.
От страна на търсенето през третото тримесечие икономическата активност се движеше най-значително от крайното потребление, което се ускори с 4.3% спрямо същия период на 2022 г., фактически неповлияно от все още високата инфлация. На този фон инвестициите нараснаха над два пъти по-бързо с 9.6%, но поради факта, че техният относителен дял в БВП от 18.0% бе над четири пъти по-нисък от този на потреблението (74.6%), приносът им към растежа беше по-слаб. Нетният експорт за тримесечието остана отрицателен, при годишен спад на износа с -3.1% и свиване при вноса с -5.5%.

От страна на предлагането, през третото тримесечие най-бързо нарасна индустрията в рамките на БВП – с 2.9% (реално, спрямо същото тримесечие на м.г.). Малко по-бавно се увеличиха услугите с +2.0%, но с огромния си относителен дял в БВП от 62.0% те се явяват основният мотор за ръста му. От двата по-малки сектора продукцията на селското стопанство (отново) се сви с -5.7% (относителен дял 4.4%), докато строителството регистрира резултат малко над нулата от +0.5% (относителен дял 2.6%).
„Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната през 2024 г. е така нареченото меко кацане, или намаляваща инфлация до 2.1% при слаб растеж на БВП от около 0.5%. На този фон, икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са, растежът на БВП да се ускори до 2.3% , като средната инфлация да намалее до около 5%“, прогнозира Калчев.
Ръстът на цените продължи да се забавя и през декември 2023 г. Така хармонизираната инфлация достигна 5.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да се забавя до 5.3%.
„През 2023 г. горивата и храните отпаднаха от трите бранша с най-бързо покачващи се цени. Тяхното място бе заето от различни услуги. Така през декември с най-бързо растящи цени се оказаха ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, заключи Емил Калчев.

През последните две десетилетия САЩ са внесли повече стоки от Китай, отколкото от всички останали държави. Данните за 2023 г. обаче показват, че това не е така. Мексико вече е най-големият износител на стоки в САЩ, според новите търговски данни, публикувани от Министерството на търговията.
Според данните САЩ са внесли стоки от Мексико за 475,6 млрд. долара през миналата година, което е ръст с 5% спрямо 2022 г. Китай от своя страна е изнесъл стоки за 427,2 млрд. долара за САЩ през 2023 г., което е спад с 20% спрямо 2022 г.
Като цяло, САЩ отчитат търговски дефицит от 773,4 млрд. долара, или с 19% по-малко от 2022 г. Дефицитът означава, че се внасят повече стоки и услуги, отколкото се изнасят, това е най-големият му годишен спад от 2009 г.

Снимка: iStock
Основната причина за това е тенденцията за поевтиняване на щатския долар, което прави щатските стоки по-евтини за чуждестранните купувачи.
Брад Сетсер, икономист и старши сътрудник в Съвета по външни отношения, написа в публикация на X, че според него митата, въведени от администрацията на Тръмп, са повлияли отрицателно върху количеството стоки, които САЩ внасят от Китай.
Същевременно американците днес купуват по-малко електроника, която се внася главно в Китай, но за сметка на това имат повече разходи за пътувания и развлечения.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Годишният износ на Китай се понижи за първи път от 7 години
Износът на Китай бележи ръст за първи път от седем месеца

ЕС отменя до края на март 2025 г. митата за американски стоки
Вносът в Китай изненадващо нарасна, докато износът спадна с повече от очакваното

Германското подразделение на руската държавна компания „Роснефт“ се готви за тежка съдебна битка, след като Берлин обяви, че планира да национализира активите й в страната, съобщават ДПА и Ройтерс.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек е уведомил по-рано тази седмица „Роснефт“, че правителството планира да изземе германските активи на компанията, допълвайки, че ще вземе всички мерки, за да защити правата на акционерите.
Министерството е посочило, че ако „Роснефт“ си върне контрола върху германските си активи, сред които е захранващата Берлин с горива рафинерия „Швет“, тя може да спре работа, тъй като работещите с нея доставчици могат да откажат да я захранват, посочва в изявление в „Линкдин“ юридическата кантора „Малмендир легал“.
Още: „Лукойл“ продаде рафинерията си в Италия на израелски инвестиционен фонд
Рафинерия „Швет“, в която „Роснефт“ владее 54,17 на сто, беше поставена под пряко държавно управление през септември 2022 г. заради руската инвазия в Украйна.
Кремъл заклейми плановете за национализация, а говорителят на Путин Дмитрий Песков обяви, че предстои битка с „всички възможни правни действия“.
Печалбата на „Роснефт“ скочи до 7,2 млрд. долара, въпреки санкциите на Запада