През 1943 г. тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил се срещнали в Техеран, за да поделят света.
Покрай сериозните разговори Чърчил предложил да се позабавляват с опити да накарат персийската котка на шейха да яде доброволно горчица.
Започнал Чърчил – изкарал една сребърна лъжичка и започнал да тика горчица в муцунката на котката.
Чърчил бутал лъжичката, котката се дърпала и в крайна сметка нищо не станало.
На ред бил Рузвелт:
– Вие англичаните явно сте доста глупави.
Трябва с убеждение, по демократичен път! – казал той.
Извадил салам, нарязал го на малки парченца, намазал ги с горчица и ги аранжирал в купичката на котката.
Персийската котка обаче била капризна към храната и опитът на Рузвелт също бил неуспешен.
Най-накрая дошъл ред на другаря Сталин.
Той хванал пухкавата опашка на котката, намазал я с горчица и пуснал животинчето.
Котката веднага започнала да мяука и да ближе горчицата от опашката си, за да се измие.
Тогава Сталин мъдро казал:
– При нас в Русия всичко става така – доброволно и с песен…