Близо 46% от жилищните сгради у нас са необитавани към септември 2021 г., като делът им в селата е по-голям от този в градовете, сочат данни на НСИ от Преброяването на населението. Увеличението спрямо 2011 г. е значително – тогава необитавани са били само 26,9% от жилищните сгради у нас.
В градовете обитавани са почти 65% от всички сгради, докато в селата в под половината от къщите живеят хора – 47,6%. За 10 години броят на обитаваните сгради в градовете намалява с 18,8%, а в селата – с 19,2%.
Към началото на септември 2021 г. жилищните сгради у нас са малко над 2,1 млн., като в периода между двете преброявания броят им е нараснал с 3%, или 62 397. 61,2% от жилищните сгради са в селата, а 38,8% са в градовете, но докато в градовете продължава активно да се строи с 57 987 нови жилищни сгради за 10 години, в селата са се появили едва 4419 нови къщи.

Най-много са жилищата, построени до 1959 г.
Над 1/3 от жилищните сгради в страната (34,8%) са построени до 1959 г., а 20,8% са строени между 1960 г. и 1969 г. Само 3,8% от сградите са построени през последните 10 години.
В градовете 44,6% от жилищните сгради са построени до 1969 г., а само 5,2% – между 2010 г. и 2021 г. В селата 62,6% от къщите са построени до 1969 г., а само 2,9% са се появили между 2011 г. и 2021 г.
41,7% от жилищния сграден фонд в страната е в Югозападния и Южен централен район, а най-малък е броят на жилищните сгради в Североизточния район с 260 000. За 10 години спад в броя на жилищните сгради е отчетен само в Северен централен район.
Най-много жилищни сгради има в област Пловдив – 157 403, или 7,4% от жилищния сграден фонд у нас. Следват област София с 6,7% и София-град с 5,6%. Най-малко са жилищните сгради в областите Смолян, Силистра и Ямбол.
За 10 години в 18 области броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо е увеличението в София-град с 16,6%, Благоевград с 8,4% и Варна с 8,1%. В останалите 10 области е отчетен спад, най-голям в областите Плевен, Ямбол и Русе.

Над 87% от жилищните сгради у нас са къщи
87,5% от сградите у нас към септември 2021 г. са къщи, а жилищните сгради и кооперациите съставляват 3,9% от общия сграден жилищен фонд. Вилите имат дял от 5,2%.
Над 50% от жилищните сгради в страната са едноетажни (55,3%) и двуетажни (37,2%), а тези с 6 и повече етажа са с дял от 1,3%. Най-много високи жилищни сгради има в София-столица – 9598, Варна – 3012, и Пловдив – 2713. Най-малко са в Смолян, Видин и Разград.
42,4% от жилищните сгради у нас са тухлени с бетонна плоча, а 41,7% са от тухли с гредоред без стоманобетон, 3,1% са панелни и стоманобетонни, а 12,7% – с друга конструкция и използван материал.
В градовете преобладават тухлените сгради с бетонна плоча, а след тях са тухлените жилища с гредоред, панелни и стоманобетонни са 5,2% от жилищните сгради, а 5,3% са с друга конструкция и използван материал.
В селата 48% от сградите са тухлени с гредоред, следвани от тухлените къщи с бетонна плоча (32,7%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Около 1/3 от жилищата в България са необитавани
Българите са сред първите в Европа по собствени жилища

Кметове искат да плащаме такса смет за празни жилища

Финансовият министър Асен Василев пое ангажимент от парламентарната трибуна Министерство на финансите да внесе проект за допълнителното удължаване на бюджета от миналата година максимално бързо, така че да се осигури време за обсъждания в НС и до 31 юли да има приет бюджет.
Парламентът гласува решение, с което до 31 юли позволява на държавата да прави разходи и трансфери в рамките на събраните приходи. Допълнителното удължаване на бюджета от миналата година се налага, защото действието на първото удължаване изтича на 10 юни и ако не се предприемат допълнителни мерки, държавата няма да може да се разплаща.
3% бюджетен дефицит
Очаква се възможно най-скоро новият Министерски съвет да внесе и свой вариант на бюджет за тази година. Заявката на финансовия министър е в него да се постигне дефицит от 3%.
Пред депутатите Асен Василев заяви, че през последните 2 години хазната се е разполагала „според кесията си“, което ще се запази и в Бюджет 2023.

„Министерство на финансите подкрепя Проект на решение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. Той е необходим, за да има технологично време за да бъде приет бюджетът на България за 2023, който не беше внесен, не беше разгледан миналата година, както е по Закона за публичните финанси“, припомни министърът на финансите.
По думите на Василев с решението на Народното събрание ще се определи последователността на плащанията и ще се даде възможност събираните приходи да бъдат използвани за плащания от Закона за публичните финанси. „Това върви в комплект и със законопроект за промяна на удължителния закон, което ще освободи плащанията за общините и за Здравна каса, така че те да могат да се извършат в пълен размер“, посочи той.
Василев заяви, че решението следва да важи до приемането на нов бюджет, но не по-късно от 31 юли.
„Що се отнася до това какви политики ще бъдат заложени, това зависи от съответните министри, с които в рамките на следващите две седмици ще изговорим за какво има пространство, какви политики могат да бъдат заложени и обезпечени, така че пак да се разположим, според кесията си, в рамките на 3% бюджетен дефицит“, отбеляза министърът.

Дебатите в парламента
Депутатите обсъдиха какви са вариантите бюджетът да изпълни поетите ангажименти за увеличение на разходите, свързани с реформи, без да се нарушава финансовата стабилност на държавата.
Асен Василев припомни, че бюджетната политика ще се „дебатира, когато се внесе законът за бюджета“ и обяви, че засега в държавната хазна има над 10 млрд. лева така че „всякакви приказки за фалит са абсолютно несъстоятелни“. „Причината да разглеждаме този удължителен закон, не е, защото нямаме пари, а защото трябва да имаме право да ги харчим, докато се приеме нормалният закон за бюджета“, заяви финансовият министър.
Депутатите коментираха и водената бюджетна политика от служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.
Според Красимир Вълчев от парламентарната група на ГЕРБ-СДС големият проблем е, че през последните две години разходите са увеличени много повече, отколкото приходите, но смята, че за това няма вина служебният министър Росица Велкова.
Мартин Димитров от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ прогнозира, че дефицитът може да е под 3%, освен ако парламентът не допусне и не предложи извънредни допълнителни разходи. Той се надява това да е рамката, по която „трябва да се движим и по която трябва да има обществен консенсус“.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова подчерта, че важно за хората е социалните плащания да вървят по план до 31 юли.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Новото правителство се захваща спешно с бюджета
Върнаха Спецов начело на НАП

Икономиката на еврозоната е била в техническа рецесия през първите три месеца на 2023 г. Това показват данните, публикувани от европейската статистическа служба Евростат.
България с най-нисък растеж на БВП от две години
Техническата рецесия се дефинира като две последователни тримесечия на спад на брутния вътрешен продукт (БВП) и за валутния съюз тя се отчита след преразглеждането към понижение на данните както за първото тримесечие на текущата година, така и за четвъртото тримесечие на 2022 г.
БВП на еврозоната се е свил с 0,1 на сто на тримесечна основа, макар да се е повишил с 1 на сто на годишна, отчетоха данните на Евростат. 
Предварителните данни, публикувани на 16 май, бяха за растеж от съответно 0,1 на сто и 1,3 на сто, припомня Ройтерс.
Преразглеждането се дължи най-вече на втората оценка на статистическата служба на Германия, която показа, че най-голямата европейска икономика е била в рецесия в началото на 2023 г. 
Данните за еврозоната през четвъртото тримесечие на 2022 г. също са преразгледани към понижение – до спад от 0,1 на сто спрямо предишната, нулева стойност.
Освен в Германия, БВП на тримесечна основа се е понижил и в Гърция, Ирландия, Литва, Малта и Нидерландия.