Близо 42 милиона пратки следи Национална агенция за приходите (НАП), съобщава ведомството на сайта си. Сумата от наложения платеж за тях е над 3,6 млрд. лв., става ясно от данните за лицата, извършващи продажби в интернет, подадени в НАП от пощенските оператори и куриерските фирми. Данъчните ловят нелегални онлайн търговци
Над 11 милиона от пратките са на физически лица, като повече от 34 000 са декларирали приходите си от продажби в интернет за 2020 г. НАП търси данъци от 7000 души за онлайн търговия
Физическите лица, които извършват търговска дейност в интернет с цел печалба, независимо, че не са регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, са длъжни да декларират доходите си от продажби в Приложение №2 от годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, напомнят от НАП.
В случаите, в които физическото лице получава доходи от друга стопанска дейност в качеството си на земеделски стопанин, свободна професия или занаятчийска дейност чрез продажби в интернет с наложен платеж, получените суми се декларират в Приложение №3.
При продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, която не е свързана с извършвана от физическото лице стопанска дейност, доходите се декларират в Приложение №5.
При продажба на вещи за лично ползване и такива, които не са купени с цел след това да бъдат препродадени, гражданите не дължат данък и няма нужда да декларират сумите. Иначе продажбите онлайн с цел продажба се облагат с данък от 10% или 15% в зависимост от това каква дейност извършват търговците. Пандемията позлати онлайн търговци и куриери
За да разясни в кои случаи е-продажбите трябва да се облата, от НАП стартират информационна кампания, насочена както към търговците онлайн, така и към потребителите. Чрез страниците на приходната агенция във Facebook – „Влез в час с данъците“ и „Вземи си касовата бележка“ ще бъдат разяснявани правата и задълженията на търгуващите в интернет и техните клиенти, както и възможностите им да подадат сигнал, ако попаднат на некоректен търговец.

Плащанията към бизнеса в размер на 110 лева за мегаватчас използвана електроенергия няма да се считат за държавна помощ и България може да приложи мярката за защита на небитовите потребители от високите цени на електроенергията. За това информира директорът на Главна дирекция „Конкурентоспособност“ в Европейската комисия Оливие Герсент в писмо до Министерството на финансите, препратено и до Министерството на енергетиката, съобщиха от енергийното ведомство.
„Разбираме, че мярката ще е от полза за всички потребители, различни от тези, които подлежат на регулирани цени“, е записано в писмото от ЕК. Въз основа на представената информация ГД „Конкурентоспособност“ счита, че мярката е неизбирателна и следователно не представлява държавна помощ. Над 250 000 фирми плащат по-евтин ток от 1 ноември
Полученият отговор от страна на Европейската комисия отваря възможността за практическо стартиране на плащанията по програмата за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията. Според предвиденото в нея всички небитови крайни потребители ще бъдат компенсирани с по 110 лв. за всеки използван мегаватчас електроенергия.
Помощта ще се получава чрез приспадане на съответната сума от сметката за всеки клиент. За да се случи това, Министерството на енергетиката сключва договори с търговци на електрическа енергия, доставчици от последна инстанция, производители, които продават директно на крайни небитови клиенти, както и с оператора на организирания борсов пазар на електроенергия.
До момента са сключени договори с доставчиците, които имат най-много клиенти.
Актуалният списък с тези договори е публикуван на сайта на МЕ и във Facebook профила на ведомството, се посочва в съобщението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Експерт: Най-лошото от енергийната криза тепърва предстои