На прага на розова кампания 2023, очакванията на сектора са разнопосочни. Прогнозите са за динамична кампания, в която се очаква липса на работната ръка и значително количество площи със занижени грижи към насажденията. От сдружение "Дестилирано в България" виждат липсата на работна ръка като основно предизвикателство пред сектора. "Липсата на работна ръка е дамоклевият меч, който виси над сектора. Ние можем да бъдем толкова големи, колкото е наличната работна ръка. Когато една розова градина ти даде максимума от това, което си вложил в нея, но няма кой да обере реколтата, това автоматично означава липса на цвят", споделя административният директор на "Робертет България" Константин Георгиев. "Търсене на цвят ще има при розопроизводители, които са си направили добра организация и могат да се справят с предизвикателството бране", смята Николай Ненков, собственик на Гален-Н. Секторът среща затруднения и с приетия преди няколко години Закон за розата. Съгласно закона до 30 април всички розопроизводители и розопреработватели трябва да декларират договорите си за свързаност, т.е. трябва да се знае кой с кого ще работи и не би трябвало недекларирано да се изкупува цвят. За бранша, така структуриран законът не е пазарно ориентиран и при едни непредвидими обстоятелства, крайният срок за деклариране на договорите се явява пречка за фермерите, а не защита. Друг фактор, който поражда напрежение на пазара, е растителната защита и употребата на забранени пестициди. "Въпреки че има серия продукти, които са забранени от закона, тъй като съдържат хлорпирифос или хлорпирифос метил, все още има производители, които ги използват. Това за нас е сериозен проблем. Ако се установи, че готовата ни продукция съдържа това вещество, никой не я купува, защото не може да продаде продуктите си. Ние няма как да го хванем предварително, тъй като в един казан влиза цвят от няколко производителя", споделя Симеон Георгиев от дестилерия БГ Ойлс. Браншът апелира за по-сериозен контрол от страна на държавните органи, още повече, че казусът създава и известен репутационен риск за страната ни. Към момента секторът не се ангажира с прогнози за реколтирани площи, тъй като поради завишените помощи през последните три години, заявените насаждения по документи не са показател за очакваните количества розов цвят. По данни на неправителствената организация ИнтелиАгро заявените за подпомагане площи с маслодайна роза през 2022 г. са били 4555 ха, от които реколтирани са били 4373 ха. Добитият розов цвят през миналата година е 12.3 хил. тона, а оценките за произведеното количество розово масло е в диапазона 2,3-2,5 тона. През 2022 г. средните добиви цвят от декар рози са били 282 кг., което е много под технологичните възможности и издава слабости както в грижата за насажденията, така и в осигуряването на достатъчно работна ръка. ОЩЕ: В Долината на розите избират оръжейните заводи вместо розобера

text

Над 29,5 милиона тона селскостопанска продукция са изнесени от Украйна при изпълнението на черноморската хуманитарна инициатива за т. нар. зърнен коридор, съобщават турските медии. Тези данни цитира днес телевизионният канал TRT, като се позовава на турското министерство на транспорта. По данни на министерството с 933 кораба са изнесени общо 29 502 584 тона селскостопанска продукция, от които 50 процента царевица и 28 процента пшеница. Китай, Испания, Турция, Италия и Нидерландия са сред първите пет страни, където са изнасяни най-много зърнени храни, пише БТА. Правителството отмени забраната за внос на стоки с произход от Украйна Представители на Русия, Турция, Украйна и ООН се срещат по-късно днес в Истанбул, за да обсъдят изпълнението на зърнената сделка, която изтича на 18 май. Очакваха се разговори между заместник-министрите на отбраната на Руската федерация, Украйна и Турция, но вчера турският министър на отбраната Хулуси Акар съобщи, че е "възникнала необходимост" от организиране на четиристранна среща на техническото ниво.

text

Оборотите в търговията на дребно продължават да намаляват в повечето страни от Европейския съюз на фона на ускорената инфлация на потребителските цени, което подсказва за продължаващ процес по свиване на потреблението. България остава една от страните, където оборотите на дребно нарастват на годишна база. Оборотът в търговията на дребно в Европейския съюз намалява с 4.1% на годишна база през месец март, докато понижението за еврозоната възлиза на 3.8%, сочат календарно изгладените данни на Евростат. На месечна база оборотите на търговците на дребно през март намаляват с 1.1% в ЕС и с 1.2% в еврозоната, според оценките на институцията. Това е втори пореден месечен спад в оборотите, докато годишното понижение започна още през миналата година. Европейците свиват потреблението на хранителни стоки Понижението на оборотите конкретно в търговията с храни, напитки и тютюневи изделия възлиза на 6.6% на годишна база през март, докато месечното свиване достига 1.4% спрямо преходния февруари. На фона на това, оборотите в търговията с автомобилни горива в ЕС нарастват с 2.8% на годишна база и с 1% на месечна база. За страните от еврозоната увеличението е съответно 3.5% и 1.6%. След резкия спад през март, инфлацията в еврозоната отново тръгна нагоре Според наличните данни, оборотът в търговията на дребно намалява на годишна база през март в 16 страни от ЕС, докато увеличение се отчита в осем страни, сред които и България. На месечна база, оборотите падат в 18 страни от ЕС, включително и у нас, а ръст се наблюдава в едва 6 държави. Най-сериозен годишен спад в оборотите на дребно през март се отчита в Естония (-13.5%), Унгария (-13.2%), Словения (-12.8%) и Швеция (-11.2%). Най-голям ръст в оборотите на дребно се наблюдава в Испания (+10.8%), Румъния (+7.2%) и Кипър (+5.6%). Оборотите на дребно в Германия се свиват на годишна база през март с 8.4%. В България оборотите на дребно нарастват през разглеждания месец с 1.1% на годишна база, което представлява сериозно забавяне в темпа на растеж спрямо преходния месец февруари, когато увеличението бе 4.3%. Оборотът в търговията на дребно с хранителни стоки нараства през февруари На месечна база най-сериозно намаление в оборотите на дребно се отчита в Латвия (-2.7%), Германия, Полша (по -2.4%) и Люксембург (-1.9%). Страните с най-висок месечен ръст са Румъния (+2.9%), Португалия (+2.3%) и Ирландия (+1%). На месечна база през март оборотите на търговците на дребно в България намаляват с 0.6%. Това е втори пореден месец на спад, след понижение от 1% през февруари. Оборотът в търговията на дребно у нас нараства с бързи темпове Какво се случва с цените на храните по света?

text

Индексът на световните цени на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) към ООН се повиши през април за първи път от една година, но все още е с около 20 на сто под рекордно високото ниво от март 2022 г., отбелязано след нахлуването на Русия в Украйна, предаде Ройтерс. Ценовият индекс на ФАО, който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 127,2 пункта миналия месец срещу 126,5 пункта за март, съобщи агенцията днес. Стойността за март първоначално бе отчетена 126,9 пункта. Още: Кои храни поскъпнаха и кои поевтиняха? Базираната в Рим агенция заяви, че повишението през април отразява по-високите цени на захарта, месото и ориза, което компенсира спадовете в индексите за цените на зърнените храни, млечните продукти и растителното масло. "Тъй като икономиките се възстановяват от значителното забавяне, търсенето ще се увеличи, оказвайки възходящ натиск върху цените на храните", каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро. Индексът за цените на захарта се повиши със 17,6 на сто спрямо март, достигайки най-високото си ниво от октомври 2011 г. ФАО заяви, че покачването е свързано с опасения от ограничаване на доставките след низходящи корекции в прогнозите за производство за Индия и Китай, заедно с по-ниски от очакваните по-рано резултати в Тайланд и Европейския съюз. Докато индексът на месото се е повишил с 1,3 на сто на месечна база, цените на млечните продукти са отстъпили с 1,7 на сто, цените на растителното масло са паднали с 1,3 на сто, а индексът на цените на зърнените храни се е понижил с 1,7 на сто. "Увеличението на цените на ориза е изключително обезпокоително и е от съществено значение Черноморската инициатива да бъде подновена, за да се избегнат всякакви други скокове при пшеницата и царевицата", посочи Тореро, имайки предвид сделката за разрешаване на износа на украинско зърно през Черно море. В отделен доклад за предлагането и търсенето на зърнени култури ФАО прогнозира световно производство на пшеница през 2023 г. от 785 милиона тона. Това ще бъде малко под нивата от 2022 г., но все пак вторият най-голям резултат в историята.  

text