Световната здравна организация обяви днес, 5 май 2023 г., че COVID-19 вече не представлява глобална извънредна пандемична ситуация. Така се затвори страницата на опустошителното заболяване, отнело над 7 милиона живота по света.

Генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус припомни, че вирусът COVID-19 е описан като извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение на 30 януари 2020 година. Тогава е съобщено само за 100 случая на заразени с вируса и той няма официално име.

Повече от три години по-късно пандемията затихва.

„Тази тенденция на намаляване на заболеваемостта позволи на повечето държави да се завърнат към живота, какъвто го познавахме онпреди пандемията“, посочи Гебрейесус.

„С голяма надежда обявявам края на причинената от COVID-19 извънредна ситуация в здравеопазването в глобален мащаб“, продължи генералният директор на Световната здравна организация.

Той уточни, че това не означава, че COVID-19 вече не представлява глобална заплаха за здравето ни и даде пример как през изминалата седмица вирусът е продължил да отнема животи на всеки три секунди по един.

„Този вирус е тук, за да остане. Все още убива и все още се променя“, подчерта Гебрейесус.

Заразени с вируса са били около 764 милиона души по целия свят, а около 5 милиарда души са били ваксинирани с най-малко една доза.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Шест месеца са минималното време за приемането на бюджета и най-важните закони. Трудно се обяснява на обществото кой точно саботира реформите в законодателството. 40% от българите одобряват малката корупция

Деяния като в инцидента с главния прокурор са абсолютно неприемливи за България като европейска държава, те трябва да бъдат разследвани и ако има данни за престъпление, виновните да бъдат наказани. Но лошо впечатление прави, че още преди извършване на всякакви следствени действия, започва да се налага една или друга теория, да се изключва една или друга версия. Това не е правилно. Без яснота по фактическата обстановка не може да се дават изявления и да се насочва общественото внимание в определена посока. В случая институции с изцяло разследващи функции започват да моделират общественото мнение, което не следва да се случва.

Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ юристът Мирослав Иванов, депутат от ПП-ДБ, зам.-председател и временен председател на 47-ото НС.

Още от интервюто:

Колко е минималното необходимо време на 49-ия парламент, за да приеме Бюджет-2023 и най-важните закони за влизането на България в Шенген и еврозоната?

Как може на практика да се установи кой в НС иска реформи и кой ги саботира?

Коя е българската банка, която според Делян Добрев пере пари на руски олигарси?

Кои са силите в сянка, които задвижват определени частни интереси в държавната институция Пловдивски панаир?

Има ли вероятност изборният кодекс отново да бъде преразгледан от НС?

Вижте първата част от интервюто с Мирослав Иванов

Вижте други събеседници в СТУДИО БАНКЕРЪ

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Ангажиментът, който е заложен в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), за изваждането на “Булгартрансгаз” ЕАД и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от структурата на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) трябва се предоговори. Това заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов по време на изслушването му в Народното събрание. Според него, ако това се направи, то ще затрудни работата на холдинга.

“Ние твърдо сме заявили искането да се предоговори този ангажимент и двата системни оператора да останат в състава на БЕХ, като предлагаме мерки, които да гарантират тяхното безпристрастно и прозрачно управление”, категоричен бе Росен Христов. Според него извеждането им от структурата на БЕХ най-вероятно ще доведе до моментална изискуемост и ще трябва да се върнат взетите средства.

Министър Христов посочи още, че за определени ангажименти, които искаме да предоговаряме по Плана за възстановяване и устойчивост, като например частта с батериите за съхранение на енергия и проекта за геотермална енергия, страната ни среща разбиране от Европесйката комисия.

Енергийният служебен министър информира депутатите, че в Маришкия басейн държавни и частни инвеститори ще строят фотоволтаични централи. Там обаче трябва да се изгражда и допълнителна електропреносна мрежа. Затова, според него, проектите са непривлекателни за инвеститорите, тъй като са технически трудни и трябва да се инвестират сериозни средства.

Приоритет имат компании, които смятат да отварят предприятия и  да използват тази енергия, която ще се произвежда. Освен това условията пред бъдещите инвеститори са и за рекултивация, които правят проектите на границата на икономическата рентабилност.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]