В профила си във “Фейсбук” Божидар Божанов – бивш министър на електронното управление от кабинета на Кирил Петков, а сега депутат от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” – публикува любопитния резултат от работата на изкуствения интелект Midjourney.

Midjourney е генерирал образите на няколко български политици като анимационни герои от филм на известното студио “Пиксар”.

Божанов не само че определя като интересна своята вариация с героя на “Пиксар”, но и посочва, че работата на туитър потребителят @curlyfunk_, който е извършил генерирането на образите с Midjourney, доказва тезата му, че изкуственият интелект ще направи работата ни интересна и забавна, а няма да заличава работни места.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министерството на външните работи изразява силно разочарование от решението на властите в Република Северна Македония да предприемат действия, с които да помрачат тържественото отбелязване на 6 май – Гергьовден, като отказаха да допуснат на своя територия българския депутат в Европейския парламент и говорител на групата на Европейската народна партия по въпросите на разширяването д-р Андрей Ковачев, председателя на Фондация “Българска памет” д-р Милен Врабевски и още трима български граждани.

Събитието по повод празника се организира традиционно от години насам в Ново село, Струмица от посолството на Република България в Скопие, Генералното консулство на България в Битоля и Фондация “Българска памет” чрез церемония на българското военно гробище със заупокойна панихида.

За първа година церемонията включваше съвместно богослужение между двете православни църкви, на която присъстваха и представители на военно-дипломатическия корпус в Северна Македония, както и ученици от България. Българското военно гробище в Ново село е едно от 471 български военни гробища на територията на Северна Македония, което преди години беше възстановено именно със средства на Фондация “Българска памет”. Недоумение пораждат основанията за получения отказ, а именно издадена забрана за влизане в Северна Македония.

Във връзка с днешния безпрецедентен инцидент МВнР подчертава, че заявените претенции за европейска интеграция на Северна Македония изискват най-малкото преустановяване на провокациите към България, българите и представителите на европейските институции.

Българската страна ще постави официално въпроса пред властите в Северна Македония и пред международните ни партньори, тъй като развития от подобен характер оказват негативно влияние върху добросъседските отношения и усилията на българската страна, насочени към възстановяване на доверието и създаване на положителен климат за развитие на двустранните отношения.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

“Европейската комисия предлага България да получи около 10 милиона евро помощ заради вдигането на националната забрана за внос на зърно от Украйна. Тези пари са недостатъчни, настояваме за информация от ЕК за методите и начините, по които е смятана тази пропорционалност на средствата.” Това заяви служебният министър на земеделието Явор Гечев, който участва в откриването на единадесетия национален събор на овцевъдите край Петропавловския манастир.

Гечев счита, че страната ни е подценена по линия на втория пакет от помощи от Европа. Той припомни, че помощта за страната по първия пакет помощи във връзка с вноса от Украйна е бил около 16 милиона лева. Министерството на земеделието е предложило 27 продукта за обследване до пети юни, сред които както слънчогледовото масло, така и сухото мляко и меда, които са били завишени като внос през миналата година и тенденцията продължавала. Министърът коментира, че въпросът със сухото мляко е важен, защото за последните два месеца изкупните цени на млякото са занижени с 30 процента, но това не се е отразило на крайната цена в търговските вериги. По думите му икономиката бързо реагира, когато се качват цените, но е много плаха, при тяхното намаляване.

“В България има повече слънчоглед, от този който може да бъде обработен до новата жътва, стоката е над милион тона за три милиарда лева, а жътвата наближава. Министерството на земеделието е медиатор в разговорите между браншовете на производителите и преработвателите – единственият спор е за цени при тези срещи. Българските преработватели на олио декларират, че предпочитат да работят с български слънчоглед, и се надявам ситуацията да се нормализира”, посочи Гечев.

Думите на министъра обаче са в противоречие с декларираното от преработвателите на слънчоглед само преди дни. В своя позиция преработващите компании обявиха, че са заплашени от свиване на дейността и дори фалит.

Председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България Яни Янев отбеляза, че преработвателите на масла не могат да осигурят и натоварят мощностите си само със слънчогледа, произведен в България. Средногодишно у нас се произвеждат около 2 млн. тона слънчоглед, от които едва около 250 хил. тона или една осма са за българския пазар. Останалото количество отива за износ. Мощностите на преработвателите – за олио, шрот и белене на семена са за над 3 млн. тона, което означава, че и преди войната в Украйна у нас е внасяно голямо количество слънчоглед. Според Янев ако забраната остане, заради липсата на суровина, производителите на олио са заплашени от риск от спиране на производството и неизпълнение на търговски договори. България е страната, която в Източна Европа разполага с най-големите производствени мощности за производство на олио и шрот. Дори и в момента, мощностите на преработвателите са свити с около 30 на сто.

Днес Гечев съобщи, че предстои приемането на обща декларация между българското и украинското министерство на земеделието, според която при аномалии на пазара на земеделската продукция заради вноса от Украйна, да бъдат разработени различни варианти, които да усъвършенстват така наречените коридори, извеждайки ги и от Европейския съюз и от държавата. “Забраните не са съвършеното решение, трябва да има механизми, които регулират този тип кризи”, добави той.

“Когато има българска продукция и тя е на по-висока цена, означава, че тя е качествена и се търси. Целта е да се осигури баланс, който да дава сигурност, че когато се купува български продукт, той е с високо качество”, изтъкна земеделският министър.

Предстои законова регламентация, която да позволи съвместяване на общинските и държавни пасища с фотоволтаични паркове, което означава, че ако има такива съоръжения, те трябва да са не повече от 50 процента от съответната площ, да са повдигнати на повече от три метра, за да може и пространството под тях да се ползва за пасище, информира също така Гечев.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Европейската комисия (ЕК) покани страните членки на Европейския съюз да обсъдят възможността за ограничаване на износа на определени стоки за трети страни, за да се предотврати заобикалянето на антируските санкции. Това съобщи агенция ДПА, позовавайки се на дипломатически източници.

Предложенията бяха внесени на 5 май и трябва да бъдат част от 11-ия пакет от санкции срещу Русия. На първия етап Европейската комисия планира да разработи правен механизъм, който да позволи ограничаване на износа за трети страни. Очаква се такъв механизъм да се превърне в своеобразен възпиращ фактор за държавите, през които забранени стоки влизат в Руската федерация. Ако това не е достатъчно, тогава на втория етап Еврокомисията предлага наистина да се ограничи доставката на определени стоки, на първо място продукти с двойна употреба, които могат да се използват както за мирни, така и за военни цели, например устройства за нощно виждане.

Постоянните представители на всичките 27 страни от Евросъюза ще разгледат предложенията на Европейската комисия на 10 май. Според ДПА, целта на Европейската комисия е да приеме 11-ия пакет от санкции още през месец май. Очаква се Европейският съюз да разшири списъка с лица и компании, срещу които са въведени ограничения. 

Според агенцията, германското правителство подкрепя новите предложения на Европейската комисия, по-специално относно борбата срещу заобикалянето на антируските санкции.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Според съпредседателя на “Продължаваме промяната” Кирил Петков взривът до кортежа на главния прокурор Иван Гешев е инсценировка. Петков заяви пред “Дарик радио”, че има две хипотези за взрива – сплашване или инсценировка. Но по думите му по-скоро случаят е инсценировка. Повод за коментара му беше изнесената информация от служебния министър на вътрешните работи Иван Демерджиев по време на изслушване в парламента в петък, че при инцидента семейството на главния прокурор не е било в колата, както беше обявено в първите часове след взрива.

“Когато в началото чух, че семейството му е вътре в колата, си казах, че няма как да е инсценировка – помислих си, че може би са искали да го сплашат. Обаче вчера, след като беше обявено, че семейството у не е било вътре, се появи съмнение в моята глава”, коментира Петков.

Според него е странно и че час след инцидента на място е бил израелски експерт. “Аз разбирам, че има много добри експерти по антитероризъм, но не вярвам да има чак толкова добър експерт, който да предвиди, че ще има взрив, да си купи билет един ден по-рано, да кацне час и половина преди взрива и да бъде на мястото след това”, добави лидерът на ПП.

“Говорих със специалисти и те ми обърнаха внимание, че кратерът е 15 см, а храстът, където е станал взривът, е цъфнал. Ако е имало огромен взрив, защо листенцата по храста са още там? Освен това взривното устройство е поставено на завой с вираж под наклон. Това означава, че един взрив, колкото и да е насочен, той не може да засегне колата по този начин, когато е под наклон”, счита Петков. Той подчерта, че всичко това всява съмнения.

“Остават две хипотези – едната е сплашване, втората е инсценировка. От моя гледна точка и двете са ужасни за репутацията на България. И двете показват, че държавността е под невероятна атака и най-лошото – слагат ни на международната сцена като Колумбия през 70-те”, смята съпредседателят на ПП.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]