Казват, че в Калугерово всеки род има свой
цвят – вплетен в народната носия, предаван от поколение на поколение. Но зад
тези цветове стоят истории. Истории за хора, памет и корени.

Село Калугерово, днес част от община
Симеоновград, не винаги е носело това име. Някога го наричали Мусаче теке,
после просто Текето, докато накрая не получава името, с което го познаваме
днес.

В началото на XIX век тук пристига първият
българин – дядо Тяню. Той купува земя, изгражда дом и поставя основите на едни
от най-старите родове в селото. Уважаван и от турци, и от българи, дядо Тяню
често сядал на кафе с местните аги – знак за авторитет и доверие в онези
времена.

Неговият син, Господин Тянев – познат като
Дядо Семерджи – бил търговец на конски такъми и съратник на Георги Бенковски.
Родът продължава да оставя следа – неговият син Тяню Господинов става окръжен
съветник в Стара Загора след Освобождението и служи цели десет години. А Доню
Господинов – кмет по време на Първата световна война – дарява земя, върху която
е построено първото училище в селото.

Историята на Калугерово минава и по релсите.
През 70-те години на XIX век тук преминава железопътната линия, свързваща
Търново-Сеймен, Нова Загора и Ямбол. Местните хора участват в строежа с
доброволен труд, а през 1875 година линията е официално открита. По-късно тя
достига и до Бургас.

Днес Калугерово пази тези спомени живи. За
миналото и настоящето на селото разказват кметът Станислава Станкова,
читалищният секретар Иванка Радева и една от пазителките на местната памет –
баба Ганка.

Защото тук историята не е просто разказ. Тя е
жива – в хората, в традициите и в цветовете на всяка носия.

Автор: Валери Леков – Източник : https://bnr.bg/main/post/464508/nosii-s-pamet-tsvetovete-na-selo-kalugerovo