Днес, 23 април, се навършват 101 години от рождението на ненадминатия хуморист Радой Ралин.

На 21 април – в Сатиричния театър „Алеко Константинов“ бе представено фонотипното издание на две негови пиеси „Златното руно“ и „Властитутка“.

Преди актьорите Маргарита Хлебарова и Теодор Елмазов да прочетат от пиесите отделни пасажи, синът на Радой Ралин – Кин Стоянов разкри любопитни подробности за томчето.

Книжното тяло е с шахматна подредба, като няма първа и четвърта корица, а има две първи корици с великолепните шаржове на Борис Димовски.

Томчето е наречено фонотипно издание, защото тези пиеси вече са издавани – „Съвременната приказка за златната рибка“ от „Отечество“, като Кин Стоянов отбеляза, че тогава Борис Димовски прави изключително забавни илюстрации, които, в случай че пиесата се поставя на сцена, биха могли да станат част от декора.

Също през 1990 г. списание „Пламък“ разпространява като притурка към своите броеве брошурата „Златното руно“. Тя също е илюстрирана невероятно остроумно с колажи на художника на списанието – Петър Рашков, който „монтира“ главата на Радой Ралин в различни ситуации с различни скулптури – включително и в една, в която е награбил Венера.

През 2022 г. Кин Стоянов случайно попада на тези две издания с пиеси на баща си. По онова време той планира заедно със съпруга на своя братовчедка, който продава принтери, скенери и печатарски машини, да преиздадат „Люти чушки“. Но размислили, защото при „Люти чушки“ имало само два цвята – зелен цвят на заглавната и червен цвят на корицата. В крайна сметка решили да издадат пиесите, като Кин Стоянов ги обединил под общото заглавие „Две сладки пародии за властта и идеала“, защото на практика това били основните герои в двете пиеси“.

„Радой Ралин обичаше да ми разказва, докато пишеше тези пиеси, че златната рибка е пролетариатът – производителните сили на едно общество. А пък златното руно е идеалът, че по българските географски ширини може да бъде развито такова общество, което да се грижи еднакво добре за всички хора.

Преследването на златното руно обаче се превръща в гротеска – в един момент всички аргонавти започват да се държат като депутати в Народното събрание“, обясни Кин Стоянов.

Той разкри и че накрая финалът е много интересен – след като целият поход на аргонавтите е опропастен, идеалът напуска пределите на родината и отива някъде навън.

Защото, както обяснявал Радой Ралин, капиталистите взели всички придобивки, които трябвало да ги има в комунизма – във Великобритания  здравеопазването става безплатно, в Швеция процъфтява шведски социализъм.

Не на последно място, въпреки че пиесите са писани през 70-е години на миналия век, те звучат актуално – когато бабата се превръща в царица със силата на златната рибка и пред нея се явяват придворните слуги, от които тя разбира, че по света има и други страни, то тя се възмущава как е възможно това безобразие и веднага им обявява война.

По отношение на „Златното руно“ Кин Стоянов призна, че то е било поставяно на театрална сцена – малко след кончината на Радой Ралин през 2005 г. – в Габровския театър, като в творческия експеримент участвал и Карловският театър.

Приживе Радой Ралин искал „Златното руно“ да  бъде мюзикъл и основната тема я композирал намиращият се по онова време в Съединените щати Милчо Левиев. Най-интересното е, че по време на откриването на Олимпиадата през 1996 г. в Лос Анджелис „Златното руно“ звучало на официалната церемония.

След разказаните спомени актьорите прочетоха кратък пасаж и от „Златното руно“ – епизодът, в който Медея дава мехлем на Язон, за да го предпази от различните изпитания, които го очакват. Тогава Язон пита Медея: Меди, да дам ли и на екипажа да се намаже? На което Медея отговаря с възмущение:

„Виж го ти?! Мехлемът не е за всеки. Чу ли какво казва Васил Чертовенски?

Какво?

Много маймуни станахме върху едно тънко клонче, ако си намажеш екипажа, няма вече да важиш.“

И други запомнящи се фрази от Радой Ралин изчетоха двамата актьори. Но уважаемата публика ще има шанса да се запознае с тях от първо лице  – или ако си купи фонотипното издание, или ако търпеливо изчака до първото поставяне на пиесите на театрална сцена.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Около церемонията по раздаването на наградите „ИКАР“ от Съюза на артистите в България, „Музикаутор“ – дружеството, защитаващо правата на композиторите и текстописците, напомни, че театрите трябва да плащат авторски права за музика. Обърнахме се с въпрос към организацията има ли връзка празничното събитие с нейното напомняме. Ето какъв отговор получихме.

– Темата за лицензирането на музикалното съдържание, част от театрални постановки, отдавна е в дневния ред на „Музикаутор“, а законовото задължение за уреждане на правата от страна на театрите присъства от приемането на Закона за авторското право и сродните му права през 1993 година.

През 2020 г. Музикаутор стартира преговори с представителната браншова организация в сектора – Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). През 2021 г. стана факт и първата утвърдена от министъра на културата Тарифа на „Музикаутор“ за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения, включени в театрални и други драматични произведения при публично изпълнение.

По този повод „Музикаутор“ организира онлайн обучение на членовете на БАРОК на тема „Музика в сценичните произведения. Законова рамка, роля и функции на театрите“. На него бяха обяснени особеностите на рамковото споразумение, основните принципи на тарифата, кога е необходим лиценз, както и условията, при които членовете на БАРОК се възползват от браншови отстъпки.

По-късно през годината „Музикаутор“ участва и в онлайн обучение на театрите в страната, организирано от Министерство на културата, на тема „Уреждане на авторски и сродни права в сценичните изкуства“, като междувременно бе стартирана кампания за лицензиране на театрите.

Въпреки това все още са единици театрите, които уреждат правата за музиката, която е от световния репертоар, т.е. не е написана за конкретната постановка. Ето защо напомнянето от страна на „Музикаутор“ е част от една дългосрочна, систематизирана, целенасочена и публично разгласена кампания за лицензиране на музикални произведения, част от театрални постановки, и наградите „ИКАР“ не са повод за него.

В тази връзка за нас е важно с културните институции да споделяме общи ценности. „Музикаутор“ вижда в примера, който даде Народният театър „Иван Вазов“, изразявайки своята подкрепа към нашата кампания, респект към труда на творците, всеки от които има своя принос за преживяването на публиката. Това трябва да е пример за всички, които ползват творческо съдържание.

Колко са загубите на авторите на музика от неплащането на авторските права от 2001 година? Имате ли някакви статистики?

-Загубите на авторите на музикални произведения не могат да бъдат остойностени, тъй като размерът на дължимите възнаграждения се определя от времетраенето на използването на всяко едно произведение, целевото финансиране от държавен бюджет, европейски или републикански фондове и програми, брой изигравания пред публика, приходи от билети, капацитет на залите.

Тази информация следва да бъде предоставяна от театрите. Тъй като досега в „Музикаутор“ не е постъпвала информация за използваните от театрите произведения, съответно не могат да бъдат изчислени дължимите възнаграждения към авторите на музика.

С какъв аргумент театрите Ви отказват да платят авторските права, които дължат?

-При създаване на театрални постановки много често музиката се пише специално за постановката. В този случай правата се уреждат директно с правоносителите и тогава договор с „Музикаутор“ не е необходим.

Когато обаче в постановката се включи предварително създадена музика или има озвучаване преди или след постановката, най-лесният начин за уреждане на авторските права е чрез договор с „Музикаутор“, с който се уреждат правата за световния музикален репертоар, в т.ч. и българския.

Често театрите и създателите на театрални постановки не различават тези специфики, тъй като не са запознати със задълженията за уреждане на авторските права за музиката, или считат, че това не е необходимо, защото музикалният продуцент е подбрал произведения, за които правата са уредени.

В тази връзка „Музикаутор“ не е регистрирал директен отказ, но обяснението в повечето случаи е, че всичките музикални произведения са с директно уредени права.

Какъв е механизмът, по който процедирате – в „Музикаутор“ идва директорът на театъра и сключва договор за конкретно представление или това се прави всяка година – в началото ѝ – за целия репертоар на театъра, който ще бъде представен в конкретната година?

– Процедурата за сключване на договор с „Музикаутор“ е максимално улеснена и гъвкава както по отношение на подписването на договора, така и по отношение на неговата рамка.

На първо място, не е задължително да се идва на място в офиса, тъй като „Музикаутор“ предоставя опция за подписване на договори в електронна среда. Другият вариант е подписването им на хартия и изпращането им по поща.

Договорите се сключват след попълване на заявка, в която се подава информация за организатор, стопанисващ театър/фестивал/събитие, адрес, постановки, репертоар, времетраене, безплатен или платен достъп.

Договорите, които „Музикаутор“ сключва с театрите, са рамкови за една календарна година с автоматично подновяване за всяка следваща, като с тях се отстъпват авторски права за конкретни музикални произведения с определено времетраене, които са част от конкретна постановка.

Последващите задължения на театрите по един рамков договор са да отчетат представянията на постановката пред публика, реализирания приход и да информират организацията, в случай че имат намерение да създадат нови постановки с музика от репертоара на „Музикаутор“, които да бъдат добавени с анекс към договора.

Освен рамкови, „Музикаутор“сключва и еднократни договори при инцидентни представяния на постановки пред публика, както и за фестивални театрални прояви.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

„Медиите и войната (журналистически стандарти и отговорности при отразяване на кризи и военни конфликти)“ – така е озаглавена конференцията, която ще се проведе утре – в понеделник, на 24 април 2023 г. от 10.00 ч. в Новата заседателна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Нейни организатори са Секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ при БАН, Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска, Фондация „Комуникации и култура“.

Това е четвъртата национална конференция, посветена на по-общата тема за медийната сигурност. Тя е провокирана от дигиталната революция, която промени медиите и журналистиката, преживяващи непознати по мащаба си трудности, които изискват нови стандарти, култура и компетентности. По-конкретно съвремието, изпълнено с пандемии, кризи и военни конфликти, изисква, като никога досега, журналистическа и политическа етика на фона на привидната достъпност до информация и грубата пропаганда, която представя трагедията на войната като зрелищна видеоигра.

По време на конференцията участниците ще търсят отговор на въпроси като:

1. Какво трябва да се промени в журналистическите стандарти при отразяването на войните през ХХІ век? Къде е границата между обществения интерес и личната, националната и глобалната сигурност?

2. Кой носи отговорност за съзнателната дезинформация, за прикриването на престъпления и подвеждане на аудиторията – журналистите или поръчителите? Какво е съотношението между професионалния, личния и политическия морал?

3. Каква е разликата между редактираната информация и цензурираната ѝ версия при отразяване на военните действия? Има ли граници за журналистиката – между истината и т.нар. политическа коректност, каква е разликата между морала, сигурността и отговорността?

4. Какво е допустимо и какво не трябва да се спестява пред лицето на смъртта и разрушенията? Коя е „правилната“ страна на нещата?

5. Кой и как поставя „цената“ на човешкия живот в сраженията и на човешкото достойнството в плен? Доколко международното право изостава от жестокостите на войната?

5. Какви са рисковете пред разследващата военните престъпления и терористичните актове журналистика в условията на горещ военен конфликт?

Конференцията ще започне в 10.00 часа. Първата част, която ще бъде водена от доц. д-р Симеон Василев (дългогодишен автор на „БАНКЕРЪ“) д-р Валерий Тодоров (бивш генерален на БНР), ще включва шест доклада.

Проф. д. н. Борислав Градинаров ще говори за „Глобалната медийна криза и нейните сценаристи”, посланик д-р Любомир Кючуков”- за „Войната и нейните бели информационни полета”, проф. д-р Искра Баева ще направи исторически преглед, като даде отговор на въпроса „Има ли и имало ли е една истина по време на война?“

Протойерей доц. д-р Стоян Чиликов ще засегне темата „Църквата и войната“, полк. (о. з.) доц. д-р Захарин Марков – „Медиите за войната или медийната война“, д-р Христо Христов – „Езикът на масмедиите през постмодерната епоха. Размисли за Виктор Клемперер и Франсис Фукуяма“. Планирано е  след шестте доклада да последва дискусия, която да продължи до 12.15 часа.

В 13.00 часа ще започне втората част от конференцията. Нейни водещи ще са проф. Борислав Градинаров, проф. Искра Баева.

В нея ще бъдат изнесени осем доклада. Проф. д-р Николай Михайлов ще говори за „Журналистическият авторитет като понятие на професионалната етика“, доц. д-р Симеон Василев – за „Журналистиката и цензурираните войни на лайкове“, д-р Валерий Тодоров – за „Свободата на словото и свободата на избора: истината, професионалната и човешката етика в условията на криза и война“, Енчо Господинов – за „Съвременните конфликти и предизвикателствата при отразяването им“, Мехмед Юмер – за „Отразяването на операция „Маслинова клонка“ в турските медии“, Любчо Нешков ще даде отговор на два конкретни въпроса: „Как отразявах войната в Косово 1996-1999. Как проверявах информацията и как се предпазвах от дезинформация“.

Познатите лица от телевизионния екран – Николай Дойнов ще коментира „Отразяването на граждански и военни конфликти и трудната задача за обективност“, а Георги Милков ще завърши със сериозния проблем за „Сигурността на журналистите по време на война“.

По програма конференцията трябва да завърши в 16.00 часа, като преди това участниците ще обсъдят изложените тези в рамките на 30 минути.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]