“Дори и един човек в залата да научи нещо ново за изкуствения интелект – АI за мен това ще означава, че конференцията е била успешна. Моята мечта е да разказвам, колкото се може повече неща за изкуствения интелект и така да вдъхновявам повече хора.”

С тези думи Кристина Ескенази – създател на клъстера “Изкуствен Интелект България” и председател на Биотехнологичния и здравен клъстер откри първата част от семинара „Изкуствен интелект и киберсигурност: Нови перспективи и решения за бизнеса“. Той се проведе днес, 27 април, в “Капитал Форт” в София.

Семинарът бе организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Marsh McLennan Bulgaria.

При първото си включване Ескенази призна, че много често, когато се представя като един от създателите на изкуствения интелект в България, реакцията е: „О, каква авангардна технология на бъдещето!“ А тя не е съгласна с тази констатация – изкуственият интелект си съществува съвсем реално като технология – вече почти няма телефон, в който да няма гласов асистент, удоволствие е да се възползваш от възможността AI да паркира колата ти освен това учените успели да създадат ваксините срещу COVID за изключително кратко време тъкмо благодарение на изкуствения интелект.

Ескенази подчерта, че AI помага не само на домакинствата – в битовото им ежедневие, но и помага на бизнеса – на всяка компания.

“Вече не става въпрос дали AI ни харесва или не – той е факт и то доста добре регулиран. В момента на ниво Европейска комисия текат няколко дискусии за бъдещето на изкуствения интелект, като в Европейския съюз е в сила така нареченият Първи закон за изкуствения интелект, който цели AI да бъде много етичен”, обясни Ескенази. Тя обаче призна, че по отношение на етиката предизвикателствата са много повече. Докато участвала в проект на НАТО за етичната употреба на АI, си дала сметка, че дори и в Европейския съюз да действат регулации, то в държави като Уганда етиката не стои на дневен ред и това е напълно разбипаемо, тъй като за местните власти е по-важно как да изхранят населението си, което умира от глад.

След това Ескенази провокира публиката с въпрос:

“Колко от вас знаят кой е първият програмист в историята на човечеството?”

Оказа се, че първият програмист е жена – Ада Лъвлейс, дъщеря на лорд Байрон. През 1815 г. тя създава първата програма заедно с аналитичната машина на Чарлз Бабич, която е в основата на съвременния дизайн на компютрите. Изобретението на Ада Лъвлейс дава отговор на вечния спор – кое е първо – интегралната схема или изкуственият интелект. Правилният отговор е изкуственият интелект, който първоначално създавал много елементарни алгоритми за шах. Около 150 години след Ада Лъвлейс – през 1956 г. Джон Маккарти въвежда термина „изкуствен интелект“ и той впоследствие се превръща в научна дисциплина.

Първите намерения на създателите на АI били да бъдат направени много интересни игри за шах, с които да се докаже, че изкуственият интелект може да бие човек, но това не се случва до 1997 г., когато най-накрая AI успява да спечели партия шах срещу най-известния шампион на света Гари Каспаров. Истината е, че алгоритъмът е успял да бие Каспаров, защото е дал грешка.

Ето защо според Ескенази не са верни твърденията, че изкуственият интелект ще превземе човека и ще контролира живота му.

“Ние сме доста по-съвършени, заради годините еволюция и аз дълбоко вярвам, че AI е в наша полза и може да направи живота ни по-добър”, категорична бе Ескенази. След това тя припомни четвъртия закон на роботиката, за който е допринесъл един от най-известните ни фантасти – Любен Дилов-баща, и според който изкуственият интелект винаги трябва да казва, че е изкуствен интелект.

Освен това, за да има изкуствен интелект, законът на Мур казва, че трябва да има изчислителна мощност, продължи Ескенази.

Като стана дума за мощности, не можем да пропуснем изказването на един от домакините – архитект Любомир Станиславов, член на Управителния съвет на КРИБ и изпълнителен директор на автомобилния клъстер в България.

Той посочи, че за последните 10 години автомобилната индустрия се развива с най-бързи темпове в България. Тя е успяла да осигури принос между 10% и 11% в БВП на страната. Станиславов обърна внимание, че за тези 10 години най-бързо развиващата се част от индустрията е автомобилният  софтуер.

Така една от целите, които са си поставили в клъстера, е София да се превърне в столица на автомобилния софтуер на Източна Европа.

“Имаме реални шансове това да се случи – имаме няколко страхотни компании”, продължи Станиславов и обясни:

“В автомобилния софтуер двете най-важни теми са изкуственият интелект и киберсигурността.

Софтуерните специалисти, които са обучени и могат да използват инструмента на AI, могат да се похвалят с пет пъти го-голяма ефективност. Така само за 6 месеца всички ще се научат да използват AI и ще го направят, за да останат на пазара.

Станиславов направи уговорката, че не говори за уволнения, а за това как българите да са по-ефективни и по-добри в сравнение с индийците и китайците.

Накрая Станиславов засегна и темата за киберсигурността.  

“В момента почти всички нови коли, а след ноември 2024 г. абсолютно всички, ще станат подвижни дронове, тъй като влиза в сила новият европейски регламент”, предупреди Станиславов. След това, като даде пример с “хакнатия” сайт на автомобилния клъстер, посочи, че всеки ще трябва да помисли за по-добра защита.

Очаквайте подробности.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]