В „Закуска на тревата“ ще ви срещем с Мария Цветкова. Тя е една от първите български преводачи в европейските институции в Брюксел. Мария владее перфектно четири чужди езика – френски, английски, италиански и испански език.
Преводачът в европейските институции е ключова фигура, осигуряваща многоезичието в ЕС. Съюзът има 27 страни – членки, но официалните езици в ЕС са 24, сред тях е и българският език, което дава възможност на българските граждани да комуникират с европейските институции на своя език.
За предизвикателствата в работата на преводачите в европейските институции и как навлизането на Изкуствения интелект променя естеството на работата – разказва преводачката Мария Цветкова.
През 2006 г., малко преди България да стане пълноправен член на ЕС, Мария Цветкова съвсем случайно вижда една обява във вестника, че се търсят преводачи за европейските институции. Решава да кандидатства, одобряват я и вече близо две десетилетия работи като преводач в Брюксел.
„Досега е имало два конкурса за преводачи към европейските институции с български език. Първият беше 2006 г. Той се провеждаше почти година и аз съм от този първи конкурс. Всички преводачи в европейските институции кандидатстват с два чужди езика най – малко. Две години по-късно направиха втори конкурс и досега няма и може би няма да има повече„, казва Цветкова.
Интересна ли е работата на преводач в европейските институции?
„Ако превеждаш художествена литература е по-интересно, но е значително по-малко доходно и с много по-малка сигурност. Аз работя в Европейския икономически и социален комитет, който е една по-малка институция в ЕС.
Ние почти не превеждаме законодателство, а членовете на този комитет са от всякакви сфери на живота и съставят становища или коментират предложения за някакво законодателство на ЕК. Спектърът на темите е много различен и от тази гледна точка не е толкова скучно, защото винаги има какво да се научи. Разбира се, това си е една институционална работа, каквото ти се падне, това превеждаш. Като започнахме, имахме възможност да се профилираме според интересите – здравеопазване, икономика, право. Всичко се превежда към родния език. При нас е малко по-интересно, отколкото в другите институции. Имаме най-различни срещи, културни прояви. Интересно е, не мога да кажа, че е досадна работа“, казва преводачката.
Наскоро излязоха данни, че четири от десет преводачи в Европа губят работата си заради навлизането на Изкуствения интелект. Виждаме, че все повече компании използват системи за автоматизиран превод. Страхуват ли се колегите на Мария, че машината може да изяде хляба им?
„За тези 18 години откакто работя, промените са драстични, много бързи и забележими. Това доведе до наполовина снижаване на броя на писмените преводачи, устните все още – не. Машината навлиза много бързо.
Начинът на машинния превод се промени, от такъв- базирайки се на статистика, на невролингвистичен. Става все по-добър, но куца контекстуализацията, когато една дума има няколко значения да прецени контекста.
В началото не можеше да съгласува, например – съществителното в един род, прилагателното в друг и беше смешно. Човек като го прочете и му се спъва погледът.
Докато сега може съвсем да не отговаря на оригинала това, което е превела машината, но е четливо. При нас все още има човешко око, което да го прочете и да види, защото не мога да кажа, че е сто процента съвършено.
Там, където най-много куца са метафорите. Там на човек му става забавно. Ние си имаме една папка, в която си събираме бисери, сравнено с оригинала. По-скоро работата на преводача се измества към това да е редактор. Европейската комисия си позволява от година може би, на голяма част от документите си, на сайта си да няма превод. Има едни линк „за машинен превод кликнете тук“. Без редакция, просто го генерира в момента“, обяснява преводачката Мария Цветкова.
Питам Мария каква е прогнозата й, дали и в бъдеще ще остане ценност това да се знаят чужди езици?
„Мисля, че това ще остане привилегия на хората, които ценят знанието като цяло. Тези, за които практическата гледна точка е по – важна, за тях няма да е ценност. Така си мисля. Има и друга опасност, това е тоталната хегемония на английския език, която се толерира и насърчава при положение, че Великобритания не е в ЕС вече от доста години“, казва в края на разговора преводачката.
Интервю на Даниела Големинова с Мария Цветкова за „Закуска на тревата“.
Автор: Даниела Големинова – Източник : https://bnr.bg/main/post/477607/mariya-tsvetkova-zaradi-ii-rabotata-na-prevodachite-namalya
